Bulfleet.com - Official Forums

Ето едно от двете неща които измъдрих за 1г. (една година)

Сутрешно заедно

Идвам на пръсти,
целувам те тихо.
Среднощна разходка луната върти.
Във другия град си,
с мечтите си спориш.
Сънуваш или всъщност си ти.

След дъжд е -
огрято,измито.
До болка познато. От тук си, нали.
Не питаш, не търсиш-
да, всичко е твое.
Даже спря да вали.

Не помниш,не знаеш –
за мене, за тебе,
във другия град си, аз съм далеч.
Луната ме слуша,
за нас й говоря,
отново съм само човек.

Денят се промъква,
аз идвам на пръсти.
Изчаква ме, по-съм зает.
Целувам те тихо,
той гони звездите,
с съня ти от него поет.

Заспива луната,
градът се разтапя
и улици, къщи, море.
Но вече сме двамата-
сутрешно заедно.
Ще пием горещо кафе.

Толкова, но от сърце

Звучи приятно за ушите

редакция: ненужен пост.

Харесва ми. Толкова реално, че ме накара да си отпия от кафето. Радвам се, че все още се пишат стихове.

Красиво е.

нещо пак съм бил в състояние на безумна влюбеност, та това е второто (затова е такова )

няма още заглавие

Откъснати снежинки
с вълните се разделят.
Танцуващи със спомени
за лятото копнеят.

Във пясъка изгубени
признания нечути,
мръзнат тихо сгушени
със черупки глухи.

Забравени целувки
дарени под звездите,
отнесени завинаги
в морето със сълзите.

Навеждам се, събирам
със шепи морска пяна,
държа в ръце мечтите
прошепнати в рапана.

Изсъхват стъпките ти,
пясък в тях се рони.
Залязва слънцето ми,
сянката ти гони.

Ще грейне утрото
донесено от лято,
в смеха на гларуси
завинаги възпято.

Снежинките стопени
с вълните ще се срещнат
и в сбъднатите спомени
със слънцето ще блеснат.


после ще яхнеме сърфовете