Сутрешно заедно
Идвам на пръсти,
целувам те тихо.
Среднощна разходка луната върти.
Във другия град си,
с мечтите си спориш.
Сънуваш или всъщност си ти.
След дъжд е -
огрято,измито.
До болка познато. От тук си, нали.
Не питаш, не търсиш-
да, всичко е твое.
Даже спря да вали.
Не помниш,не знаеш –
за мене, за тебе,
във другия град си, аз съм далеч.
Луната ме слуша,
за нас й говоря,
отново съм само човек.
Денят се промъква,
аз идвам на пръсти.
Изчаква ме, по-съм зает.
Целувам те тихо,
той гони звездите,
с съня ти от него поет.
Заспива луната,
градът се разтапя
и улици, къщи, море.
Но вече сме двамата-
сутрешно заедно.
Ще пием горещо кафе.
Толкова, но от сърце
