Bulfleet.com - Official Forums

@Мачони, всичко е до тактика... Всичко може да пребие всичко, стига да се използва както трябва

Скорпионе, мислиш , че са приказки ли това ?

"On October 18th, 1943, one Tiger led by Sepp Rannel, destroyed 18 Russian tanks. Michael Wittman, another Tiger commander, had kills of 119 tanks, including great success in Normandy after D-Day. In Normandy, Wittman’s Tigers destroyed 25 British tanks, 14 half-tracks, 14 Bren-gun carriers in a short and bloody battle around the village of Villers Bocage. "

Нямам време сега да намеря, но това е за Тигър 1...А това, че е Кралският тигър е бил най - качественият танк през втората световна за мен спор няма.

Tiger - моя любим танк. Предимства - много мощно въоръжение и брониране, нямащо равни до като се появи ИС-2, а и след това превъзхожда кажи-речи всичко друго. Има най-добрата маневреност и проходимост от всички тежки танкове. Съвършена оптика и изобщо оборудване, даже няма да говоря за това че се управлява с волан както лека кола. Върхова немска технология. Може да води високоточен огън на разстояния до 3км. Недостатъци - твърде сложна конструкция, водеща до грамадна цена на производство на машината, както и до необходимост от сериозна поддръжка, иначе излиза от строя. Конструкцията му не е съвсем ефективна, макар че следва немската танкостроителна традиция все пак. Но без да навлизаме в подробности. Крайния резултат - а именно, че това е най-известния танк на войната, е достатъчно красноречив за способностите му

Panther - за много хора / специалисти, това е най-добрия танк на войната като цяло. Брутално въоръжение, троши всеки танк на големи дистанции (ИС-2 издържа повечко), здраво и ефективно брониране (челния му брониран лист е непробиваем от почти всичко, страничните са слабост, но просто сравнете с останалите ) Също прекрасна оптика и цялостно оборудване, също може да води точен огън на големи дистанции. Маневреност, проходимост и подвижност превъзхождащи почти всичко друго. Недостатъци - ами същите като на Тигър, макар и в по-малка степен. Също и големите технически проблеми в началото, но след модификация "А" в общи линии са оправени нещата.

Повечето немски танкови асове имат най-големи успехи именно с тези два танка, разбираемо

Във връзка със Тигър трябва да се спомене и Кралския Тигър. Предимства - въоръжение: най-мощното танково оръдие за борба с други танкове. Брониране, ами най-дебелото качвано на танк през тоя период, с добър наклон. Фронтално машината е непробиваема от вражески танкове в бойни условия. За оптиката и тн вече споменах за другите два танка. Проходимостта му е доста добра за теглото му. Недостатъци: твърде голямо тегло. Чести повреди на ходовата част поради пренатоварване на почти всички агрегати. Не твърде висока скорост и маневреност, при завъртане на място често се късат вериги примерно. Грамадни размери като цяло. Повечето танкове са загубени или от подобни повреди, или от въздуха.


PzKpfw IV - ...значи танка толкова се променя през войната че е трудно да се говори....ще спомена само последния вариант. Предимства - ами евтин за производство, изпитан и високонадежден, много добро въоръжение, добро брониране, сносна подвижност, високо качество на оптика и тн. Недостатъци: вече е остарял като цяло и няма накъде да се развива, въоръжението и бронирането са недостатъчни за източния фронт. На западния е равностоен ако не превъзхождащ американските танкове.

PzKpfw IІІ - някъде към края обобщавам, няма смисъл да му се обръща внимание тука защото не разглеждам началния период на войната, където е всъщност неговата слава. Само ще спомена че съветските танкови командири го предпочитат за командирски танк за себе си


Т-34 - танк с огромен потенциал, за съжаление недоразвит...Предимства: голям наклон на бронята, прекрасни ходови качества (маневреност, проходимост, скорост, пробег с едно зареждане и тн), добро оръдие; сравнителна простота на производство и обслужване. Недостатъци: ниско качество на производството и съответно проблеми с двигателя и трансмисията (хаха, прословутите саботьорски въздушни филтри), нулев комфорт за екипажа, недостатъчен екипаж (командира не може ефективно да изпълнява функциите си), нискокачествена оптика, няма радио във всеки танк, бронирането ако и с голям наклон, е неефективно (т.е. еднаква дебелина от всички страни, безмислено) а и не твърде дебело. Ако и да е имунен на 50мм оръдия, то дългоцевните 75мм оръдия които немците въвеждат от началото на '42г. вече са сериозен проблем за него.

Т-34/85 - като цялостно представяне това е танка който се поставя след пантерата. Доста от недостатъците вече са отстранени. Бронирането вече е определено неадекватно за времето му (т.е. при масовото наличие на пантери, тигри и всякакви други анимали в немската армия), но новата купола и въоръжение го правят един доста способен среден танк. 85мм оръдие се разправя лесно с PzKpfw IV, и е опасно и за пантерите и тигрите, макар и не и на средни (1000м) и дълги дистанции. По-важно от тактическо значение е новата купола с командирска куполка и място за командир в нея както и радиото. Изравняване с немците по този параграф. Все още обаче като оптически прицелни прибори изостава.

ИС-2: танк, който нещо не ми допада. Груб танк. И не, тва не е съвсем добре. Предимства - отлично и ефективно брониране. Свръхмощно въоръжение (с акцент върху борбата с бункери и подобни). Задоволителна подвижност. Недостатъци: свръхниска скорострелност и скорост на въртене на куполата (много важни фактори при борба с друг танк). Отново нискокачествена оптика, колкото и да я подобряват. Много малък боекомплект (само 28 снаряда...). Изкл. теснота и нисък комфорт за екипажа (което пречи на ефективната му работа). Недостатъчна двигателна мощност (съответно ниска скорост и тн.)


Общи бележки: тука събрах машини от горе-долу един период (да речем, '43 и нататък, макар че ранния Т-34 е от самото начало на войната ама айде). Особености които трябва да се имат предвид:
немците правят танковете си като избират оръдие, и около него построяват танка. Основно за тях през този период (а и преди) е борбата с противниковите танкове, за това и се концентрират върху повишаване бронебойната сила на своите танкови оръдия. За това и оръдията на пантерата и тигрите са такива танкоубийци.

Съветските оръдия м-у другото са доста некачествени - ако немците могат да вземат стандартното си 75мм в началото с дължина на цевта 24 калибъра, да го удължат безпроблемно до 43, 48, и накрая 70 калибъра, като съответно повишават бронепробиваемостта от 40 на 140мм / км, то руснаците не го могат това. Единствения път за тях е повишаване калибъра. За това ИС-2 получава 122мм оръдие. Непрактично Но от друга страна полезно, тъй като в момента съветската армия е в контранастъпление, и тежките танкове от които има нужда, ще имат за основна задача пробиването през немските укрепления, т.е. ще имат нужда от големокалибрени оръдия с мощни бризантни снаряди. М-у другото, бронепробиваемостта на 122мм оръдие на ИС-2 е същата както и на 75мм на пантерата

Мисля че добре се вижда че всеки прави това което може и това което му е нужно. За руснаците Т-34/85 и ИС-2 изпълняват задачите си, за немците - техните тигри и пантери също ги изпълняват. Това че немците губят като цяло се дължи на много фактори които не зависят от качествата на отделния танк.

Още един момент който искам да отбележа е голямото значение на оптическите прибори - тигър и пантера могат да водят прицелен огън (високоточен при това) на до 3км, докато ИС-2 примерно практически над 1км-1,5км не може. Дори не може да ги забележи на такава дистанция. Същото важи и за Т-34. Немските танкове така получават огромно предимство при избирането на печелившо за тях положение.

Един от най-важните моменти е разпределението на екипажа в немските танкове. Всеки танк има радио, и командир, свободен да изпълнява командирските си задължения. Това позволява грамадна тактическа гъвкавост при запазване пълен контрол над ситуацията. До '43г това е невъзможно за руските машини, което заедно с ниското ниво на подготовката на руските екипажи позволява на немците да ги надиграят. Ако Т-34 е по-мощен от PzKpfw IІІ и PzKpfw IV, то последните са по-гъвкави тактически.



Edit: Мачони, вярвам няма да възразиш на цитираното по-горе написано

виж горе едитнал съм се... От това, което аз съм чел...експертите казват, че Т-34 постига най - много успехи, не защото е бил най - добрият танк, а военниете действия са се водили на тактически подходящи терени за него. При него няма огнева мощ, а целта му е да се вреже заедно с тежките танкове КВ/ИС сериите в предните редици на врага. Малко на принципа разсърдете китайците, дайте им по една пръчка и пеша ще превземат света.

Що се отнася до Кралския тигър - маже наред каквото хване. ИС не е бил и той достатъчно добър да го спре. Нямало е аналогичен танк, който да го спре. Бройка, нафта, късен етап на войната, все фактори с огромна сила. Но проявите в битка, в защитени позиции, показват що за уни е

Огневата мощ е в основата на всички немски танкове Както по-горе казах, немците са правили оръдия и около него са сглобявали танк. Общо взето, Пантерата е най-добрия танк в реални условия. Като параметри няма кой да бие Кралския Тигър....но същия не е бил приложим в повечето военни действия. Което го праща малко назад в класацията


Едитче: Тук може да прочетеш доста неща. Хората са все запознати с тематиката...

не съм много съгласен за съветската броня.ако прочетеш какъв заваръчен шев са използвали руснаците мисля че и ти ще се съгласиш.
и за оптиката не съм много съгласен.васили зайцев е стрелял с пушка мосин наган а оптиката и е толкова добра че я монтират на противотанкови оръдия.
а знаеш ли с каква оптика руснаците са извършили първото скачване в космоса.

Четох ,Скорпионе. Грамотни хорица Малко офтопик, но възможно ли е някой да намери и копира един текст - става въпрос за бомбардировките над София 45та година? В списание "Криле" съм чел архив на всички свалени американски бомби и изтребители и имаше там един наш лейтенант май беше, свалил 4 и после понеже му свършили мунициите се забил в една "летящaкрепост". Поне за още два помня свалени в полите на Витоша....Та някой ?

Димитър Списаревски
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Димитър Списаревски
български летец

Роден: 19 юли 1916
Добрич, България
Починал: 20 декември 1943
Долни Пасарел, България

Капитан Димитър Светозаров Списаревски е български летец-изтребител. Той загива при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.

Димитър Списаревски е роден в Добрич на 19 юли 1916 г. След Ньойския договор от 1919 г., градът остава в териториите, предадени на Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия /днес 22-ро училище/.

Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н.В. училище, но е изключен и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой.

На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи Б-24 Либърейтър /"Освободител"/ се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат „освободителите“ преди да достигнат града.

Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича по следния начин: Либърейтърите летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Орлякът има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, двутелните П-38 Лайтнинги, а в това време другият орляк — 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Това е първият му въздушен бой. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва към група от 16 Либърейтъра и без да спре стрелбата се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява сe само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач са му признати три въздушни победи. Има различни свидетелства за тарана, но единствен реален очевидец е пилотът на американски изтребител, който малко след това също е свален и пленен.

Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците.

kaos написа:Цитат(kaos @ Feb 23 2008, 01:47 AM) Димитър Списаревски
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Димитър Списаревски
български летец

Роден: 19 юли 1916
Добрич, България
Починал: 20 декември 1943
Долни Пасарел, България

Капитан Димитър Светозаров Списаревски е български летец-изтребител. Той загива при първия си боен полет, след като сваля тежък американски бомбардировач Б-24 чрез въздушен таран, по време на бомбардировките на София през Втората световна война.

Димитър Списаревски е роден в Добрич на 19 юли 1916 г. След Ньойския договор от 1919 г., градът остава в териториите, предадени на Румъния. Поради нетърпимостта на бащата към румънската окупация, семейството на Списаревски последователно се мести в Лом, Белоградчик и София. В София Димитър Списаревски завършва Втора мъжка гимназия /днес 22-ро училище/.

Димитър Списаревски постъпва във Военното на Н.В. училище, но е изключен и е изпратен да служи в Ямбол. За отлично поведение, след няколко месеца е възстановен като юнкер в училището. Когато е обявявен конкурс за летци, той е сред първите, кандидатирали се за новата специалност. По-късно с целият випуск е изпратен на обучение в Германия. Там Списаревски завършва изтребителната школа във Вернойхен през 1938 г. През лятото на 1943 г. с още един български пилот е изпратен край Ламанша, за да наблюдават германските летци и да усвоят тактиката на въздушен бой.

На 20 декември 1943 г. армада американски бомбардировачи Б-24 Либърейтър /"Освободител"/ се насочва да бомбардира за пореден път София. Димитър Списаревски е един от изтребителите на бойно дежурство на летище Божурище с Месершмит Ме-109G-2, които трябва да пресрещнат „освободителите“ преди да достигнат града.

Според бойния дневник на 3/6 изтребителен орляк, в който лети Списаревски, битката протича по следния начин: Либърейтърите летят към София в клинов строй по тройки, ешелонирани в тилна колона, краят на която се губи до хоризонта. Българите формират насрещен боен ред, ешелонирани поятно, по четворки в тилна колона. Летят срещу противниковите самолети на 6000 метра височина. Орлякът има задачата да завърже бой с противниковите изтребители, двутелните П-38 Лайтнинги, а в това време другият орляк — 2/6, да удари бомбардировачите и да ги принуди да хвърлят бомбите си извън София.

Самолетът на Списаревски не успява да стартира, затова той излита с резервна машина, със закъснение след другите. Това е първият му въздушен бой. Когато достига до бомбардировачите, въздушният бой вече е започнал. Списаревски се измъква от два американски изтребителя, насочва към група от 16 Либърейтъра и без да спре стрелбата се блъска във водаческата машина. Бомбардировачът е разцепен във въздуха, спасява сe само опашният стрелец, който е изхвърлен заедно с картечниците от ударната вълна. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Пасарел, Софийско. Тялото му е открито сред отломките. От другата страна на селото пада поразеният бомбардировач. За свалянето на един четиримоторен бомбардировач са му признати три въздушни победи. Има различни свидетелства за тарана, но единствен реален очевидец е пилотът на американски изтребител, който малко след това също е свален и пленен.

Димитър Списаревски е произведен посмъртно в чин капитан. Погребан е в Централните софийски гробища, Алеята на летците.

самолета с който е извършен тарана е лаз български изстребител окачен е на пилон на 4 километър пред поделението в софия

Грешиш. През ВСВ изтребителните ни ескадрили са били от немски Me-109G-2 и френски Девоатен D.520, които получаваме по силата на клирингов договор с Германия. Самите те са част от плененото въоръжение на Франция.

Ето наличните самолети във ВВНВ Войски:

September 1944 Unit Aircraft Number
1st Rasusnavane Polk
3/1 Orliak Focke-Wulf Fw 189A-2 14
4/1 Orliak Aero S.328 15
Bulgarski Caproni KB-11 14
2nd 'Stuka' Polk
1/2 Orliak Junkers Ju 87D-5 29
2/2 Orliak Avia B.534 19
5th Bombandirovachen Polk
1/5 Orliak Dornier Do 17M/P/Ka-1 20
2/5 Orliak Avia B.71 21
6th Iztrebitelen Polk
1/6 Orliak Dewoitine D.520 30
2/6 Orliak Messerschmitt Bf 109G-2/6 52
3/6 Orliak Messerschmitt Bf 109G-2/4/6 49
4/6 Orliak Dewoitine D.520 30


73rd Yato za Dalechno Rasusnavane Dornier Do 17P 5
Presnosno Yato Junkers Ju 52/3m 4