VaN__ написа:QUOTE(VaN__ @ Apr 27 2008, 17:41) Върки, няма смисъл да се тормозят животните. Последния път като присъствах на такъв бой, се наложи да застрелят едното куче, защото другото му откъсна част от челюстта, отделно му извади едното око. Мислиш ли, че е красиво ? Мен не ми харесва и бях там единствено, защото това ставаше до стадиона, а аз отивах да ритам. Мога да ти кажа, че един приятел си взе питбулче, ама не го гледа за бой. Пак е прасе и половина, яде всичко около себе си, но не скача на непознати хора, освен ако не го предизвикат. Не го е удрял досега, рядко му се кара и ще стане наистина красиво куче. И аз имах преди един Вълчо. Беше просто куче уникат. Тъй като беше ловджийско куче /гонче/ беше гонило всяко едно животно, което можеше да се срещне из нашите гори. Ама го откраднаха и доколкото разбрах е било продадено в Турция /тъй като бе обучавано от професионални ловци, можеше спокойно да различи дирите на дивите животни и ако ходи след сърна, веднага обръща след прасето .../
Ван или инсо как да те наричам,че вече не знам как да се обръщам към тебе,не си разбрал защото не съм обяснил.Боевете се водят за да се види битка.Когато даден екземпляр захапе твърде жестоко противния следва стопанина да признае бързо загубата си,иначе се получават,много по жестоки гледки.Лично аз бих спрял битката веднага,и требва да знаеш,че докато кучетата са в клетката,хората също са.Питбулите са вътре в нея заедно с стопанините,общо 4 живи същества.Преди да започне битката около месец,винаги стопанините се разбират на какви килограми горе доло трябва да се срещнат кучетата,примерно междо 20 и 24 килограма,не трябва да понижават или превишават дадените килограми иначе автоматично губят а губят и парите.Естественно когато се стигне до такава сцена,че единия екземпляр бъде наранен доста се спира всичко,няма как да се стигне до откъснати дченета и тем подобни,в този случаи,макар че не отричам,има и такива тъпаци.Затова хората са измислили СКРЕЧА,вече ти обесних за него.има съдия които казва кое куче е на скреч,спират се питбулите и примерно моя е на скреч,това означава че трябва да го пусна пръв а другиа стопанин да държи питбула си,докато моя не тръгне,ако моя не тръгне то тои губи,ако тръгне другиа стопанин веднага пуска питбула си и битката започва,така докато единия питбул не се откаже и не остане на 1 място 10 секунди с оплезен език гледаики малко тъжно или по точно чудеики се дали да тръгне.Мога да ти кажа че дори по силните питбули не тръгват по някога,тези които успяват да преборят останалите в борбата,случва се всичко.
Лично аз съм се отвратил,когато гледах 2 стаффоршира или както им беше точното име,те са доста главести,та единия беше 45 кила другия само 32,този с 32 беше много по силен и около 10 минути пребиваше по големия,защото е по бърз и успяваше да го захапе бързо,но някак си случаино големия го захапа за цялата глава междо слепоочието и челиуста,веднага беше спряна биката защото на по малкия стаф започна да ручи фонтан кръв от между очите които не беше спрян поне 15 минутти налагаше се собственика му да си даржи пръстите на фонатана за да не изтича кръвта.
За мене не правилно да си пуснеш изклиучително боиното куче срещо друго с 13 кила по голямо,нека са на равни килца и се поборят,една захапка е доста тонове ако си чел,като питбула за килата си има най здравата,стафа е мешана порода междо питбул и дог мисля че беше,ако стафа е в килата на питбула ти гарантирам че питбула ще бие винаги.Питбула обича по особенен начин стопанина си,некак човешки,които има знае,не мое да се обесни тва нещо.Като се сетя за моята Matilda итова че тя имаше някакъв особен глас,някак си дрезгав,нямаше сила в лаенето ама хич,някак си като онази певица дето пееше АХХХ МОРЕТООО поради тази причина целия град харесваше кучето,също така беше доста,красива,мил питбул,научен да мрази всеко едно куче,обичащ котките и хората и така.Не можеше да лае,но ръмжеше жестоко,някак си с 3 пъти по гръмогласно от останалите питбули,даже си спомням като и кажа КЪДЕ ГО,КЪДЕ ГО,КЪДЕ ГО КУЧЕТО-заставаше веднага в боина готовност с навирена шия търсеики кучето,командата за атака беше много бързо да и повтаряш ДАЙ,ДАЙ,ДАЙ,ДАЙ,ДАЙ и кратки думи изяж го,дръж го и пак ДАЙ,ДАЙ,ДАЙ,ДАЙ.
При висок тон на думата НЕ веднага спираше и лягаше по корем на земята,единственното което не можах да я науча беше,да не ми разбива вратите на стаите,да не се опитва да омори козата да не яде заиците и пилците и така нататък.