Coming Home

[TheBeast]

Съжелявам, че спамя в този хубав раздел, тъй като не съм влизал от много години
Та исках да Ви кажа, чe обявявам продължение на "Ъндърграунд Стил"
Време беше!

PS:жената е виновна!

[Wolfy]

Я, виж ти! Привет, Зверо! Не е редно да ти кажа " Добре дошъл обратно " , тъй като аз самия не се навъртам наоколо. Като нямам нищо написано...хе хе хе. Но е хубаво, че проявяваш желание да се завърнеш, макар, че докато разказите ти са тук, то ти никога не си си тръгвал. Пък знаеш ли.....ти винаги си бил вдъхновение за целия ни отдел, всички прописахме по твоя пример, може пък да направим едно малко завръщане и ние по твой пример. Но пък като се замисля, много години изтекоха от тогава....ние с Феникса едва намираме време да се чуем, камо ли да седнем да пишем, всички сме по университети, работи, професии , кариери. От една страна вече пишем по-добре, е не казвам по правилно....хе хе хе, но предполагам, че всички вече пишем на едно по...ъм...зряло ниво. Аз лично вече нямам чувство за хумор....гледам старите си разкази какви весели шеги, лафове и как правех хубави комедии без особено да се напрягам...а сега ме е ударило на драма, трагедия и философия....студен и суров стил с привкус на ръжда. Мда....ръжда, не знам ти как гледаш назад и си казваш " Мдаа, мога да го направя и сега". Аз съм напълно отвратен от старите си писания на 15 години като бях, виждат ми се....ами....лигави бози. И виждам, че тъй омразните ми тогава " критици " , всъщност 'право са думали'.
Имам желанието да напиша нещо велико, и тогава го имах....но тогава вярвах, че мога да напиша нещо велико, а сега това е ами....детска мечта, нещо което никога няма да стане. Наскоро четох една статия....в която горе долу се казваше така...че да си възрастен и да мислиш да пишеш нещо, което се надяваш да е велико, означава ,че си пълен " LOOSER " . Не че, аз съм особен пример за зрялост...но като седна да пиша нещо си казвам " Има ли смисъл " и затварям Notepad. Не че искам един прост разказ да стане велик, но тази мечта превръщаше малките незначителни разказчета, в нещо тъй приятно, за писане и за четене. Разказите макар и скапани бяха плод на любов, мечти и въображение. А сега всичко е тъй....сиво.
Ммфф.....пак се отнесох.....гледай каква стена от текст се получи. Накратко искам да те похваля, че намираш вдъхновение, сила и желание да се завърнеш не просто към форума, но към писането като цяло. Мястото няма значение, това, че си решил да вдигнеш писалката отново е впечатляващо.За някой от нас обаче, писалката вече е твърде тежка...

Пожелавам ти успех, след като ти си наоколо , то и аз ще се навъртам, за да следя творенията ти. Ще продължаваш стар разказ така ли ? Ако имаш нещо на ум, почни и един нов разказ, да видим дали и твоя стил се е изменил с годините. Защо не пробваш нещо със Саб или някой друг стар колега, както казах, заразявай с вдъхновение и останалите ! хе хе хе хе.

А впрочем аз дойдох да си намеря един стар разказ....Драматично Упорити, с Феникса го писахме, напоследък покрай L.A. Noire се присетих за него и ми се прищя да го прегледам, обаче в тази тема дето сортираме заглавията , всички линкове са повредени. Ако си модератор все още, били отделил време да копи-пействаш линкове насам натам. хе хе
Сори ако има правописни грешки, не съм писал нищо от много време, и много многоточия, то ми е навик от чатовете в скайп.

[Sabret00th]

Минавам и аз да ви видя, за съжаление поради редица фактори не мога да идвам редовно тук, но...абе ще наминавам
А на Дзверо още във Фейсбук му казах за разказа да ги гази

[Wolfy]

Хо хоо, привет, колега ! Не очаквах да те видя теб...то аз и себе си не очаквах да мерна тук ха ха! Аз от както постнах горния пост така наминавам през ден два, да видя Дзверо постнал ли е нещо, отговор,пост, туй-онуй....нищо. Вече месец мина от оповестяването на завръщането....сигурно готви един голям пост....или пак жената е виновна нещо хе хе хе

Саб ти мяркаш ли се в скайп? Щото аз не се мяркам онлайн хич....ама ако имаш възможност вече, кажи кога си он да си полафим малко туй-онуй.

Айде, честита нова година след малко ! Успех в писането и всичко друго!

Поздрав: Powerwolf - Die Die Crucified ...мда...много празничен поздрав....


едит:
Хрумна ми нещо по-добро: Korpiklaani - Vodka , аз ше налазя столИчната,соло,както обикновено.

[Wolfy]

Тъкмо година по-късно! 31 декември, пак новогодишната вечер! Пак съм сам, водката е в
хладилника щото след едно яко напиване за удавяне на мъката тъй ми втръсна,че не искам и да
я помириша.

Къде е разказа бре, Дзверо? Във фейсбук ли постваш разкази вече? Ммм трябва да сме в
крак с времето, предполагам. Хе хе хе хе....шегувам се. Честно казано не пиша този пост от
любопитсво къде е разказа ти.....щом го няма, значи го няма.

Използвам този пост като един milestone в дългия път на писателската кариера, която е в
затишие,обвита в мрак. Фактът,че в този форум не е писано от година и че аз ще си отговоря
сам след 365 дни, е огледален образ на много неща в писането,живота и т.н. И можем да
открием голяма символичност и има място за тълкуване....,не, за съпоставяне. И преди казах,
че промените са настъпили, но промените ни отдалечават от писането. За някой то е просто,
занимание, за някой мечта, а друго дълбокомислено казват,че то изразява тяхната същност
скрити желания и предават тяхната сложна същност, която не могат да изразят по друг
начин.Други пък са хептем изчанчени, гледах филм за един творец, който наряза един пуловер
натъпка го с възглавница, залепи с телбод една ръкавица на него за муцунa и каза,че е това е
портрет на някаква дама. Пфуй то, на Ктулу не приличаше даже и да примижиш и да си наклониш
главата на дясно. Ама то изкуството се променя. А ние променяме ли се ? Огнището на
творенето изгаснало ли е двигателния плам, няма ли го? Ами ДА ! Няма го пламът, защото
вече е време за премерени думи, не мерена реч,но разгорещеното многословие трябва да се
замени с кратко и ясно слово, което с малко думи казва много. Времето на пламъка си отиде, и
дойде време за студената реч. Твърдостта на думите, които бият с бича на логиката, сарказма
и винаги има какво да се тълкува. А погрешните тълкувания са тъй забавни.

Думите, които така хубаво изтичаха измежду пръстите ми вече, хич не искам да ги изричам.
Понякога казвам твърде много, а понякога казвам неща, които никога не бих казал, но в мрака
и стреса и трудностите гущерите сами ми излизат от устата. А знаете ли къде е иронията...аз
почти не говоря, само пиша. И пиша само глупости и злини.....за това и намразих думите вече.
Реториката никога не ми се е отдавала, но бях цар на многословието. И знаете ли то какво
било многословието....ГРЯХ ! Мдаа! Отгърнете нещо за греховете....убийство, така
така....многословие! Ти да видиш!

Писането вече е трудно,тежко, не е удоволствие, а бреме. А за мен писането е равностойно
за говорене, а аз намразих думите. Думите нямат тежест и не убеждават, нищо не променят. А
знаете ли слушам ,че живеем във времето между две човешки епохи, времето на промяна,
живеем в измамно време, в което всичко и прикрито захаросано и всичко е само думи. Като
реклама по телевизията, слушаш слушаш колко е хубав буклука, а ти убягва малкия текст дето
фучи долу.

И сега си седя сам, докато съседите бучат фойерверки в земята и се готвят малко да
подумкат за малко, един път в годината. Ето огледало....така и аз, един път в годината за малко
ще си отворя устата. Вече ме е гнус да говоря, защото говоря, а не казвам нищо. И като
думите си аз съм празен и както е казал Яворов , аз не живея, аз горя. Този ден ще отмине и ще
чакам още 365, за още един път в ,който ще се зарадвам да си поговоря сам, онлайн, където
тъпотийте ми могат да се видят от всеки.


С Феникса седим и се чудим да пишем ли, ако имаме време да пишем, то е малко, ако почнем,
ще имаме ли време да довършим. Ако започнем, ще стигнем ли до някъде. Та защо да
почваме? Такиво бреме и безвремие подтиска творческия дух. Аз недостиг от думи нямам,
време ще се намери, ама ако имам малко време, то ще свърши бързо. Та като имам малко
време, все едно нямам никакво време. Защото то не е време свободно, то е малко време до
следващата задача. И тъй се постла мрак над писалището.


Слушахте ли, Poets Of The Fall - The Poet And The Muse. А, е това новогишния ми музикален
поздрав. От едно време ми е останал тоя навик в скайп да се поздравяме с музика, който се
заслушва в лириките, без да ги тълкува много много схваща какво искаме да кажем без да се
откъсваме в дълги обяснения. Ето го мрака, който върлува, страх от писане....чат-пат.
Светлината......а къде е светлината,пита се в задачата! Някой пишат.....други се валяме в
тинята на езерото и се давим. И в писането и в живота.....но ако всичко,беше наред откъде
щеше да идва този буреносен плам за писането, за писане на безмислени думи,които не
достигат до никой. Това ме подхранва мен, колкото по-скапано е всичко, а то е доста скапано
толкова повече ми идва да изкарам една тирада в която проклинам човек,звяр, съдба, време и
природа.


Моя мрак е мой мрак.....а вие защо не пишете?


(( Видяхте ли как хитро свърших поста, и оставих място за отговор, всичко е една голяма
безсмислица, която само за мен има някакво значение, защото само аз знам какво написах туко
що, и всичко за какво....за един въпрос. Многословие....ХА,гръм да ме порази! )) ((Думите са
напълно безсмислени и нямат никаква сила, писалката или меча? МЕЧА, БОГА МИ, ГРАБВАЙ
МЕЧА И КОЛИ ! Както в Хамлет, кое е по достойно да търпиш или да грабнеш меча и да се
хвърлиш в морето от мрак? Мятането в морето е гибел,казвам ви, но може би е по-хубаво. Но
ако съществуването е най-важно, значи трябва да се бориш да съществуваш и да търпиш бича.


Трябва да го изтърпиш страданието. И така борбата продължава, щом пиша, значи
съществувам. Един път годишно,една чертичка, още една година отблъскване на демони и
дяволи, а борбата е безмилостно жестока! (Тука ако някой иска да ми отговори, да не се
захваща, това само най-близките ми дружки ще го схванат, ако помнят...а те не помнят) (Но ако
всичко се каваше ясно, то за какво изобщо щеше да съществува литературата. Всичко е
тълкуване, какво е искал да каже автора. Колкото повече може да изтълкуваш от 20 реда
поема, толкова по велик е автора. Кой ми е любимия автор от българската литература
досещате ли се ? Далчев ! Далчев ми, че как..... Той....какъвто си го представяме,че е в
реалността като четем поезията му, това съм аз. ( А той,всъщност е бил доста приятен тип с
доста дечища и щастлив живот). Но като му чета нещата, си казвам, " Е тва се едно аз съм го
писал" , но аз никога не бих могъл да напиша такова нещо....защото не съм поет и
учудващо.....адски учудващо....защото не съм достатъчно мрачен. ХА ХА ХА ХА ХА ХА ХА!!!!

(Виждате ли как завърших със самоирония и шега)

Напоследък искам да пиша като Анджей Сапковски и като Сам Лейк....мммм.....Дзверо знаеш
кой е Сам Лейк нали.....и ти го харесваш. Мрак и без излишни думи, всичко да си е тамън. Всичко
да играе някаква роля, без излишни думи като самия главен герой. А пък наскоро се замислих ,
че в ранните ни години всичките тия екшън приключения, които по-скоро заместваха
невъзможността ни да правим филми с яка екшън музика за фон и батални сцени. , ЩЕШЕ да е
по-добре да пишем ИГРИ-КНИГИ. Знаете ли какво е игра-книга ? Щото аз доскоро не знаех, а
всички пишат,че им било от детството....пък аз ни чул ,ни видял. Мисля си ,че това щеше да е
много по-добре. И нямаше да ни се ядосват някой хора тук във форумите и нямаше да водим
многобройни Flame войни, заради, които един ден се врътнахме и се чупихме. Но какво да се
прави ние сме искали едно, те са искали да четат друго. Но ранния етап не бива да се
пренебрегва, ако това не е времето за грешки то кога е.

Честно казано, насам го обърнах на мъдрост и ми се иска да извлека някаква поука, която да
ме крепи следващата година, но нищо не ми хрумва. Искам да изрека някой думи, но вече съм
казал твърде много глупости. Новополучената информация изменя миналото....ето какво, сега
разбирам колко безмислени бяха всичките войни във форума, така и много неща в живота
получиха своя обрат и яснота с идването на новата информация, обмисляне и мъдрост
получени през годините. Но старите думи, затварят вратите. ЕХ, АКО ЗНАЕХ ТОГАВА
КАКВОТО ЗНАМ СЕГА !! Знаете ли, колко би се изменил живота.....никак, но всичко щеше да си
е на мястото, всичко щеше да е ясно и разбрано, защото щеше да има своето обяснение.А
моето минало е един отвратителен хаос и угризения. Ако знаех това, ако бях казал онова, ако
не бях казвал това, ако бях направил онова. Да си пикая на мъдростта ! Писалката е тежка
защото в миналото има прекалено много loose knots, твърде много несразени демони, твърде
много "ако бях....". Но това е истинско творчество.....което идва от вътре.....и когато отвътре не
върви, и творчеството не върви....мен това ме крепи. Думите са интински , значи и аз съм
истински. Чудесно......ето на новогодишния пост е готов. За мен си......вас ви затруднява
работа, жени ,деца....един приятел вече чака второ дете или пък вече го дочака знам ли.



Ако някой от колегите напише нещо, ще се радвам да го прочета. Иначе от мен чао, до
следващата година. Когато пак ще си отговоря сам, което ми доставя огромно удоволствие!
Хи хи хи хи ! (Ако някой се чуди, майната му, аз тва си го пиша за себе си. Хич не умувайте,защо
го пускам, в нета ли.....еми показвам ,че съществувам! ) ( Хааа,....направо се утрепах с това)
(Ей тая година съм страшен!) ( Да откръшиш от мене ! ) ( А годината като последните седем
беше яко шит.....шит,шит....с лопата да ринеш шит...шит до колене. Ама ей на един ден.......още
един milestone ) Докато не стане време за gravestone.


П.С. Ще го постнеш ли тоя разказ или си го докарал до под кривата круша? Споко, никой друг не
е написал повече от теб ! С този пост тук, аз официално писах най-много от нашата дружина!
Освен ако не сте се преместили някъде другъде и пишете без мен...смрък* (да ви тръшне
чумата дано) (коледен поздрав!) Хи хи хи хи хи, айде здраве, успехи , през новата година.
Пфууу тая година подраних и той пост го написах само за около час....и са кво ше правя до
00:00. Ммммм......къде казах, че е водката? Мани много е за скролване да се връщам, POST !.