Публикувано: пет яну 16, 2009 9:48 pm
Глава 1
1951, Caserta
Статуите в градината на кралския дворец от километрите личаха, че са направени с много отдаденост и любов.Храстите бяха определено скоро окастрени, а дърветата се извисяха високо над тях.. толкова много красота, но толкова пусто.Шестдесет и две годишния дон Перистери погледна към своя най-доверен приятел.Том Вайн бе на тридесет и пет години, роден и отраснал в Ню Йорк, бе започнал да се занимава с мафията само от съвсем скоро.Така наречения му трудов стаж бе само четири години, но дон Перистери наистина разчиташе на него.Чичото на Том, който познаваше Перистери още от малък.. още когато бил малко бебе в китното градче чийто име бе взел сега.Чичото на Том наистина много го хвалеше, но и Перистери се бе уверил сам в това.Дона погледна към сините очи на съветника си.. Той гледаше умислен към безкрайната зеленина.Кестенявата му коса се сливаше с фона.За миг съвеста на Перистери започна да го гризе.. докъде доведе това момче.Дона бързо се отърси от тази мисъл, целта му сега бе среща с новия дон на фамилията Стрикулиоре в Кралския дворец.Перистери бе чувал много за него.След като загубил баща си още на единадесет години, той се внедрил в мафията.. целта му първоначално да отмъсти на полицията за убийстовто на баща му без да се вслушва в оправданията на полицаите за допусната грешка.Сега това иначе нормално момче бе дон на една от най-силните фамилии в град Касерта - Стрикулиоре.Макар само на двадесет и седем години сегашния дон на фамилията си бе спечелил уважението от всички.Дали заради жестокоста която прилагаше или заради мъдроста при решенията му, не бе известна на Перистери, но знаеше, че съвсем скоро щеше да разбере.Перистери веднага се върна в реалния свят.Погледна отново към Том и го попита :
- За какво си мислиш Том ?
Том сякаш стреснат се обърна към Перистери.. а след няколко секунди отговори :
- Просто се наслаждавам на природата, сър.
Перистери знаеше, че това не е всичко, но реши да спре разговора дотук.. нямаше смисъл да се опитва да изкопчва информация от този никого немислещ зло човек.
------
След двадесетина минути двамата мъже пристигнаха в Кралския дворец.Когато влязоха вътре останаха учудени от интериора, въпреки беднотията която бе настанала в по-малките провинции след войната, това място просто изглеждаше непокътнато.Един младеж облечен в типичен прислужнически костюм заведе двамата така наречени бизнесмени до кабинета на своя дон.Перистери и Вайн влязоха в кабинета.Дон Стрикулиоре гледаше през прозореца.. взиращ се в някоя точка безпредметно, помисли си Перистери, личи си, че все още е хлапе.Стрикулиоре хвърли лош поглед към прислужника, който излезе от кабинета, като затоври вратите след себе си.
- Добре дошли в моята крепост, господа. - любезно каза Дон Стрикулиоре.
- Мерси за топлото посрещане, г-н Преско. - отвърна злобарско Дон Перистери.. той знаеше истинското име на новия дон Стрикулиоре.. Сони Преско.Син на най-известния, преди много време за съжаление, пекар в Касерта.Незамесен в каквото и да е, "прочутият" пекар не бе намесен в нищо, но след неволната му смърт, неговия син бе станал голяма клечка.Поне според местните мислеше си Перистери.
- Номера от старата школа ли изпозлвате, доне ? - попита със сарказъм Стрикулиоре.
- Не.Просто ви тествам, г-н Преско. - с още по-голяма доза сарказъм отвърна Перистери.
- Вие тествате мен ??? Този който уби стария Стрикулиоре за да заеме неговото място ??? Вие се съмнявате в мен ли, дон Перистери.Аз, не съм просто някое хлапе което оглавява мислеща се за нещо местна банда.Аз съм един от най-могъщите донове в Касерта, а даже и в цяла Италия.А и мисля, че си дошъл тука да правим бизнес, а не да се тестваме, прав ли съм, дон Перистери ??? - Нервно каза младия дон, след което запали една голяма кубинска пура.След като си дръпна един път, Стиркулиоре любезно предложи по една на двамата господа.Перистери убиваше да си дръпне, но реши да не излиза извън формалностите.
- Тук съм за да се уговорим за новата доставка.Надявам се, че всико ще е наред и няма да се налага да се уговарям с приятели от Сицилия. - нежно, но все пак с опит за сплашване дон Перистери изрече тези думи.След което продължи. - В Щатите около тази стока се въртят големи пари, които идват при теб дон Стрикулиоре.. - върна се към нормални названия Перистери. - .. надявам се, че ще продължиш и този бизнес на стария дон, въпреки това, че той загина от твоята ръка.
- Не се притеснявай за това Перистери. - отвърна сякаш с насмешка Стрикулиоре. - Надявам се, че носиш това което ти трябва за подобен вид поръчка.
Перистери се обърна към Том, който сложи куфарчето което носеше на масата на Стрикулиоре и го разтвори.
- Петстотин хиляди долара в брой. - усмихнато каза Перистери.
Стрикулиоре се усмихна.Стана от стола си, затвори куфарчето, след което го взе и го сложи до стола си.
- Тогава имаме сделка. - още по-усмихнато отвърна Стрикулиоре след което подаде ръка към Перистери.
Перистери стисна ръката с голямо удоволстие, но и с не по-малка доза недоверие.Знаеше, че младите донове винаги са опасни.. и ако Стрикулиоре смята, че Перистери е заплаха, то сигурно щеше да направи всичко възможно да го елеминира.
След като си пуснаха ръцете, Стрикулиоре каза :
- Отвънка вече ви чака кола, която ще ви откара до гарата.Пожелавам ви лек път.Смятайте, че до два дена ще имате стоката в Щатите.
Перистери се усмихна леко на Стрикулиоре след което тръгна да напуска двореца, без да каже нищо повече.Том бе от любезните типове, но нямаше какво толкова да каже.Едното му "довиждане" като че ли бе достатъчно.
1951, Caserta
Статуите в градината на кралския дворец от километрите личаха, че са направени с много отдаденост и любов.Храстите бяха определено скоро окастрени, а дърветата се извисяха високо над тях.. толкова много красота, но толкова пусто.Шестдесет и две годишния дон Перистери погледна към своя най-доверен приятел.Том Вайн бе на тридесет и пет години, роден и отраснал в Ню Йорк, бе започнал да се занимава с мафията само от съвсем скоро.Така наречения му трудов стаж бе само четири години, но дон Перистери наистина разчиташе на него.Чичото на Том, който познаваше Перистери още от малък.. още когато бил малко бебе в китното градче чийто име бе взел сега.Чичото на Том наистина много го хвалеше, но и Перистери се бе уверил сам в това.Дона погледна към сините очи на съветника си.. Той гледаше умислен към безкрайната зеленина.Кестенявата му коса се сливаше с фона.За миг съвеста на Перистери започна да го гризе.. докъде доведе това момче.Дона бързо се отърси от тази мисъл, целта му сега бе среща с новия дон на фамилията Стрикулиоре в Кралския дворец.Перистери бе чувал много за него.След като загубил баща си още на единадесет години, той се внедрил в мафията.. целта му първоначално да отмъсти на полицията за убийстовто на баща му без да се вслушва в оправданията на полицаите за допусната грешка.Сега това иначе нормално момче бе дон на една от най-силните фамилии в град Касерта - Стрикулиоре.Макар само на двадесет и седем години сегашния дон на фамилията си бе спечелил уважението от всички.Дали заради жестокоста която прилагаше или заради мъдроста при решенията му, не бе известна на Перистери, но знаеше, че съвсем скоро щеше да разбере.Перистери веднага се върна в реалния свят.Погледна отново към Том и го попита :
- За какво си мислиш Том ?
Том сякаш стреснат се обърна към Перистери.. а след няколко секунди отговори :
- Просто се наслаждавам на природата, сър.
Перистери знаеше, че това не е всичко, но реши да спре разговора дотук.. нямаше смисъл да се опитва да изкопчва информация от този никого немислещ зло човек.
------
След двадесетина минути двамата мъже пристигнаха в Кралския дворец.Когато влязоха вътре останаха учудени от интериора, въпреки беднотията която бе настанала в по-малките провинции след войната, това място просто изглеждаше непокътнато.Един младеж облечен в типичен прислужнически костюм заведе двамата така наречени бизнесмени до кабинета на своя дон.Перистери и Вайн влязоха в кабинета.Дон Стрикулиоре гледаше през прозореца.. взиращ се в някоя точка безпредметно, помисли си Перистери, личи си, че все още е хлапе.Стрикулиоре хвърли лош поглед към прислужника, който излезе от кабинета, като затоври вратите след себе си.
- Добре дошли в моята крепост, господа. - любезно каза Дон Стрикулиоре.
- Мерси за топлото посрещане, г-н Преско. - отвърна злобарско Дон Перистери.. той знаеше истинското име на новия дон Стрикулиоре.. Сони Преско.Син на най-известния, преди много време за съжаление, пекар в Касерта.Незамесен в каквото и да е, "прочутият" пекар не бе намесен в нищо, но след неволната му смърт, неговия син бе станал голяма клечка.Поне според местните мислеше си Перистери.
- Номера от старата школа ли изпозлвате, доне ? - попита със сарказъм Стрикулиоре.
- Не.Просто ви тествам, г-н Преско. - с още по-голяма доза сарказъм отвърна Перистери.
- Вие тествате мен ??? Този който уби стария Стрикулиоре за да заеме неговото място ??? Вие се съмнявате в мен ли, дон Перистери.Аз, не съм просто някое хлапе което оглавява мислеща се за нещо местна банда.Аз съм един от най-могъщите донове в Касерта, а даже и в цяла Италия.А и мисля, че си дошъл тука да правим бизнес, а не да се тестваме, прав ли съм, дон Перистери ??? - Нервно каза младия дон, след което запали една голяма кубинска пура.След като си дръпна един път, Стиркулиоре любезно предложи по една на двамата господа.Перистери убиваше да си дръпне, но реши да не излиза извън формалностите.
- Тук съм за да се уговорим за новата доставка.Надявам се, че всико ще е наред и няма да се налага да се уговарям с приятели от Сицилия. - нежно, но все пак с опит за сплашване дон Перистери изрече тези думи.След което продължи. - В Щатите около тази стока се въртят големи пари, които идват при теб дон Стрикулиоре.. - върна се към нормални названия Перистери. - .. надявам се, че ще продължиш и този бизнес на стария дон, въпреки това, че той загина от твоята ръка.
- Не се притеснявай за това Перистери. - отвърна сякаш с насмешка Стрикулиоре. - Надявам се, че носиш това което ти трябва за подобен вид поръчка.
Перистери се обърна към Том, който сложи куфарчето което носеше на масата на Стрикулиоре и го разтвори.
- Петстотин хиляди долара в брой. - усмихнато каза Перистери.
Стрикулиоре се усмихна.Стана от стола си, затвори куфарчето, след което го взе и го сложи до стола си.
- Тогава имаме сделка. - още по-усмихнато отвърна Стрикулиоре след което подаде ръка към Перистери.
Перистери стисна ръката с голямо удоволстие, но и с не по-малка доза недоверие.Знаеше, че младите донове винаги са опасни.. и ако Стрикулиоре смята, че Перистери е заплаха, то сигурно щеше да направи всичко възможно да го елеминира.
След като си пуснаха ръцете, Стрикулиоре каза :
- Отвънка вече ви чака кола, която ще ви откара до гарата.Пожелавам ви лек път.Смятайте, че до два дена ще имате стоката в Щатите.
Перистери се усмихна леко на Стрикулиоре след което тръгна да напуска двореца, без да каже нищо повече.Том бе от любезните типове, но нямаше какво толкова да каже.Едното му "довиждане" като че ли бе достатъчно.
Дори и коментарите да са негативни, ще го оценя.. все пак човек се учи от грешките си, с вашата помощ и вашата градивна критика бих могъл да си подобря писането 