Публикувано: пон авг 04, 2008 5:10 am
август.месеца на отпуските.за някои обаче.за други няма такива.
кооперативния пазар в люлин.както всяка нощ на работа.вися като мималогодишна луканка на стоянката между 3 и 4 част на люлин.възрастен мъж се движи по тротоара срещу мен.изглежда на около 60 65 години.крачи умислен и загрижен забол поглед в краката си.отваря вратата и казва с тих глас
- пирогов.
- заповядайте!
паля и потеглям.
питам го мимоходом
-проблеми с бъбреците ли?
-не.мозъчен хирург съм.има случай на дете с кръвоизлив в мозъка.на повикване съм и съм на разположение.
подсъзнателно настъпих газта.157-те коня под капака заработиха в надпревара с времето което не се знаеше колко е.
- какво е станало ?-питам аз
-бебе паднало от люлката на главата си и има мозъчен кръвоизлив.
гласът му звучеше като на обречен човек.
-има ли кой да ви замести?имате ли ученици?
погледна ме виновно като че ли аз съм му съдник.вдигна лявата си ръка с 2 изправени пръста и каза.
-двама.
никога досега не бях виждал мъка ,тъга,разочарование и съжаление в един поглед отразен от улично осветление.
- вие не сте българин!казах аз.той ме изпревари с отговора
-38 години работя в пирогов.руснак съм от ленинград.работата ни е много тежка .никой не иска да я работи.
според мене спести думата неблагодарна.
-всички ме познават тука.-каза го на слизане
на рампата един от санитарите каза
-тука сте!!това е лошо!
мисля си че вече няма такива хора.хора които работят работата си не за пари не за слава,а заради това че има нужда от тях.запитах се колко хора биха издържали 38 години с тази заплата за тази работа?в чужда страна!
отговора мисля че е ясен.
поклон на такива като тебе докторе .!!!!
-
кооперативния пазар в люлин.както всяка нощ на работа.вися като мималогодишна луканка на стоянката между 3 и 4 част на люлин.възрастен мъж се движи по тротоара срещу мен.изглежда на около 60 65 години.крачи умислен и загрижен забол поглед в краката си.отваря вратата и казва с тих глас
- пирогов.
- заповядайте!
паля и потеглям.
питам го мимоходом
-проблеми с бъбреците ли?
-не.мозъчен хирург съм.има случай на дете с кръвоизлив в мозъка.на повикване съм и съм на разположение.
подсъзнателно настъпих газта.157-те коня под капака заработиха в надпревара с времето което не се знаеше колко е.
- какво е станало ?-питам аз
-бебе паднало от люлката на главата си и има мозъчен кръвоизлив.
гласът му звучеше като на обречен човек.
-има ли кой да ви замести?имате ли ученици?
погледна ме виновно като че ли аз съм му съдник.вдигна лявата си ръка с 2 изправени пръста и каза.
-двама.
никога досега не бях виждал мъка ,тъга,разочарование и съжаление в един поглед отразен от улично осветление.
- вие не сте българин!казах аз.той ме изпревари с отговора
-38 години работя в пирогов.руснак съм от ленинград.работата ни е много тежка .никой не иска да я работи.
според мене спести думата неблагодарна.
-всички ме познават тука.-каза го на слизане
на рампата един от санитарите каза
-тука сте!!това е лошо!
мисля си че вече няма такива хора.хора които работят работата си не за пари не за слава,а заради това че има нужда от тях.запитах се колко хора биха издържали 38 години с тази заплата за тази работа?в чужда страна!
отговора мисля че е ясен.
поклон на такива като тебе докторе .!!!!
-