Bulfleet.com - Official Forums

...този видеоматериал е заснет две години след началото на Новата война в околностите на Бич Сити и ще се разпространява свободно по всички възможни начини. Ако във вашите ръце попадне копие на този запис, след като го изгледате се замислете струва ли си да се криете където намерите и да се чудите дали ще оцелеете, докато отвън войниците и танковете на някоя от корпорациите смачкват и отнемат живота на последните хора, които познавате. Ако все още ви интересува този запис, ще продължа разказа си...

...камерата се размести леко, за да хване в кадър момичето във камуфлажна униформа, което играеше ролята на говорител за импровизирания репортаж...

...преди три години, когато се установи че запасите от природни и синтетични ресурси на планетата намаляват драстично, по-големите международни корпорации започнаха тайни преговори, за да излязат от кризата. Разбира се, тогава обществото още не знаеше за тези преговори, и поради тази причина никой не направи нищо за да ги контрира. Няколко месеца след това няколко отделни серии репортажи на упорити журналисти разкриха огромни заводи в отдалечени краища на света, където се произвеждаше серийно военна техника, готова за употреба. Видеото към репортажите показваше танковете, паркирани все едно е паркинг пред обикновен супермаркет. Целият свят изтръпна като видя кадрите, правителства и организация започнаха да действат срещу корпорациите, но вече беше късно. На 19 Ноември 2017 избухна война - безмилостна и кървава - позната вече като Новата война. Аз реших да направя този запис за да...

...момичето беше прекъснато от силен гръм, а в далечината се носеше звукът от тежки танкови вериги. Втори гръм разстресе камерата, а в далечината се видя как снарядът, от който беше предизвикан гърма събори една от стените на една стара сграда. Репортерката продължи :

...за да покажа на тези, които не се страхуват да се борят че не са сами. Ще продължа да правя видеозаписи когато мога, за да ви помагам както мога....освен това...

...записът внезапно прекъсна. Малкият екран на лаптопа, който възпроизвеждаше записа изгасна. В полутъмната стая, в която имаше няколко души някой се размърда и каза :
- И сега какво ?
- Поне е нещо, за което да се хванем.
- Е да...да тръгваме тогава.

Фигурите в помещението една по една станаха и излязоха през отвора в стената, който служеше за врата...

Обещаващо е...Предполагам, че ще има още... Продължавай все така!

ето и шефа се разписа с едно творение. да не би да си на някоя хижа в планината с наще пари и да си се отдал на литература

И още ще има, ама това е единственото самостоятелно А ако се молите на Танграта, Танграта ще има продължение до полунощ това тука

...групичката хора стояха насред един площад, който някога е бил красив, но сега беше потънал в развалини. Наоколо цареше полумрак, а единият силует от групичката - жена на възраст около 30-те каза с тих глас:
- Добре, накъде тръгваме? Не можем да се скитаме без посока, по-опасно е и от това да седим в скривалището.
Отговори и младежки глас, звучащ някъде около 20-22 години:
- Към Бич Сити...трябва да я открием, или поне следи за това как да я намерим.
- Да тръгваме тогава...имаме само няколко часа, за да напуснем града преди да се зазори.

За миг отблясък от лунната светлина се отрази от един здрав прозорец и освети силуета на младежа - имаше не много дълга черна (или може би тъмно кафява ) коса, носеше сиво ветроупорно яке и протрити дънки. В ръката си стискаше пистолет. Тъмнината отново го обгърна и той отново се превърна в една допълнителна сянка върху паважа. Групата продължи да се движи по уличките и не след дълго стигна до голям изоставен склад. Младежът с якето дръпна едно прашно покривало, под което се показа голям брониран джип. Не след дълго всички бяха настанени в купето - зад волана беше млад мъж с брадичка тип "катинарче" и слушалка, удобно наместена в лявото ухо. Той включи двигателя на колата и предпазливо изкара машината извън склада. Пътят беше чист. Колата постепенно ускори по пустото шосе, водещо извън града. Бяха изминали около пет километра, когато върху капака на колата се посипа дъжд от куршуми. Жената извика :
- По дяволите, засякоха ни! КАРАЙ!!
- Какво мислиш че правя, а?!
Джипът премина с бясна скорост покрай един трап, докато куршумите продължаваха да се сипят по бронята на колата. Шофьорът извика :
- Ники, залегни долу!
Откъм задната седалка се разнесе момичешки глас :
- Отдавна съм долу, не съм глупава!
Младежът с коженото яке извади пистолета и стреля по гумите на пикапа, който ги засипваше с куршуми. Два от изстрелите му бяха точни пикапа се завъртя, а возещите се в него сипеха псувни докато джипът на бегълците се отдалечаваше. Скоро бяха на междуградския път....

много ти се моля продължавай!!! много ми е интересно плс продължи го

...след няколко часа колата беше на около 200 километра от града и продължаваше да се движи почти по права линия - къде следвайки полуразрушения път, къде направо през пустошта. Зад волана вече беше младежът с коженото яке, а другарят му спеше на предната седалка след изтощителната "нощна смяна" зад волана. Слънцето осветяваше с първите си лъчи капака на джипа, в който всички спяха ( освен шофьора, естествено). Е, може би не... задната седалка се раздвижи и в предната част на купето надникна рошавата глава на момичето, което предната вечер отговори на името Ники. Тя се усмихна сънливо и каза :
- Ей братле, как е ?
- Добро утро сис, как спа?
- Все едно съм била на задната седалка на кола. - Ники се ухили.
- Странно, откъде ли идва това чувство ?
В това време откъм задната седалка за втори път се чу шум и последния пътник в колата се включи в разговора :
- Здравейте, хлапета...Били, близо ли сме вече?
- На половината път сме Ливия, трябва да спрем да заредим в Хейвън...мисля че там още има бензин.
- Добре тогава...тъкмо ще се поразтъпчем...схванах се в тази кола.

След двайсетина минути ( десет от които заети от мърморенето на младежа с катинарчето - останалите го наричаха Джими - че са го събудили рано) джипът влезе в малко градче и се отправи към една голяма цистерна, закрепена на обширен почти празен площад. Всъщност, освен самата цистерна и подпорите и нямаше нищо друго. Докато двамата мъже прехвърляха гориво, Ливия реши да обиколи наоколо. Нещо привлече вниманието й и след няколко минути останалите трябваше да я викат да тръгва. Тя не отговори на повикванията Ники да отиде да я потърси, като я откри до едно старо табло за обяви, на което обаче беше закрепен един определено нов лист, който гласеше : ( за предпочитане особено мъртви, беше добавил някой с молив отдолу)

Под текста бяха изложени снимките на двама мъже и една жена, които определено не бяха войници...не и от редовите на корпорациите. Като тази, оставила съобщението например:
Ники прочете "обявата" и мълчаливо дръпна Ливия за ръкава. След като се върнаха двете разказаха на момчетата какво са видели и Били коментира :
- Интересно коя група ще срещнем първо....явно и корпорациите и бунтовниците се навъртат наоколо. Все пак трябва да продължим до Бич Сити, там е по-вероятно да открием някого. Хайде, колата е заредена и готова за път!

Интересно е и ще чакаме нататък

.....

Тия хорица са хора като мене и тебе, обикновени, принудени да оцеляват....
Иначе съм го замислил като .... абе нещо странно ще е, военен тип разказ със засилени социални елементи, и евентуално още каквото ми хрумне
И последно - сюжетната линия още е не е доразвита, поне не в написаното....а за романа - пробвай се ако искаш Аз не знам дали съм го писал някъде ама своите разкази ги развивам и като светове/вселени ако ме разбираш....английското е setting, не се сещам точен превод в момента