Публикувано: съб юли 12, 2008 6:45 pm
На 74-годишна възраст почина Вили Казасян - композитор, диригент, аранжор, пианист, съобщиха негови близки.
Над 35 години Казасян ръководеше Биг Бенда на БНР.
По повод кончината на Вили Казасян президентът Георги Първанов изпрати съболезнователно писмо до семейството и близките на твореца. "Приех с болка и скръб новината, че ни напусна Вили Казасян - една от забележителните творчески личности на популярното българско музикално изкуство", се казва в съболезнователното писмо на Георги Първанов. „Казасян заслужено получи престижни награди, но най-ценната беше голямата и неподправена обич на публиката, на която щедро раздаваше на само таланта, но и сърцето си”, отбелязва в писмото си държавният глава.
Опелото ще бъде в понеделник от 11 часа в църквата „Свети Седмочисленици” в София.
Поклон пред паметта му.
Маестро Вили Казасян завършва ВМЕИ - София (1957 г.), сегашния Технически университет; учил е и в Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория, днес Национална музикална академия Панчо Владигеров.
От 1985 г. завежда секция Естрадно изкуство при Съюза на музикалните дейци в България. По това време е и диригент на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио (КТР).
Автор е на детски песни, филмова музика (за Ян Бибиян, телевизионните Неочаквана ваканция и Горещи следи), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли.
Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години, като пианист в Джаза на младите, припомня биографичната справка за него в енциклопедията "АБВ на попмузиката" (Йордан Рупчев, изд. "Музика", 1987 г.).
Свири в Естрадния оркестър при Сатиричния театър; основава и Студио 5.
От тези два състава през 1960 г. е сформиран Естрадният оркестър на КТР, където той свири на пиано, а впоследствие и дирижира.
Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала Златният Орфей и телевизионния конкурс за естрадни песни Мелодия на годината.
Организира редица вокални състави (До ре ми фа и Студио В), радиоконкурса Тромбата на Вили, тв предаването Студио 1.
Създава множество песни и пиеси за бигбенд; негови композиции изпълняват популярни групи и певци, както и актьори като Коста Цонев, Виолета Бахчеванова, Тодор Колев, Асен Ангелов.
Освен за Неочаквана ваканция (откъдето е Детство мое, обявена в радиодопитване за най-любимата детска песен у нас), той е писал музика и за други филми на реж. Васил Мирчев като Ленко и Една одисея из Делиормана.
Гостувал е като диригент на естрадните радиооркестри в Берлин, Москва, Лайпциг; участвал е на фестивалите в Атина, Сопот, Братислава, Дрезден и др.
Негови песни са издавани от Балкантон и чужди музикално-издателски компании.
Носител е на множество музикални награди, вкл. Сирак Скитник от 2005 г. за цялостен принос към Българското национално радио (БНР), на чийто бигбенда е бил ръководител в продължение на над 30 години.
За него казват, че е известен е не само със своя огромен професионализъм, а и с артистичността си на сцената.
Поклон пред паметта му.
Над 35 години Казасян ръководеше Биг Бенда на БНР.
По повод кончината на Вили Казасян президентът Георги Първанов изпрати съболезнователно писмо до семейството и близките на твореца. "Приех с болка и скръб новината, че ни напусна Вили Казасян - една от забележителните творчески личности на популярното българско музикално изкуство", се казва в съболезнователното писмо на Георги Първанов. „Казасян заслужено получи престижни награди, но най-ценната беше голямата и неподправена обич на публиката, на която щедро раздаваше на само таланта, но и сърцето си”, отбелязва в писмото си държавният глава.
Опелото ще бъде в понеделник от 11 часа в църквата „Свети Седмочисленици” в София.
Поклон пред паметта му.
Маестро Вили Казасян завършва ВМЕИ - София (1957 г.), сегашния Технически университет; учил е и в Теоретичния факултет на Българската държавна консерватория, днес Национална музикална академия Панчо Владигеров.
От 1985 г. завежда секция Естрадно изкуство при Съюза на музикалните дейци в България. По това време е и диригент на Естрадния оркестър на Комитета за телевизия и радио (КТР).
Автор е на детски песни, филмова музика (за Ян Бибиян, телевизионните Неочаквана ваканция и Горещи следи), на музика към театрални спектакли, телевизионни и радиомюзикъли.
Дебютът му като музикант и композитор е през 50-те години, като пианист в Джаза на младите, припомня биографичната справка за него в енциклопедията "АБВ на попмузиката" (Йордан Рупчев, изд. "Музика", 1987 г.).
Свири в Естрадния оркестър при Сатиричния театър; основава и Студио 5.
От тези два състава през 1960 г. е сформиран Естрадният оркестър на КТР, където той свири на пиано, а впоследствие и дирижира.
Голям е приносът му за първите стъпки и развитието на фестивала Златният Орфей и телевизионния конкурс за естрадни песни Мелодия на годината.
Организира редица вокални състави (До ре ми фа и Студио В), радиоконкурса Тромбата на Вили, тв предаването Студио 1.
Създава множество песни и пиеси за бигбенд; негови композиции изпълняват популярни групи и певци, както и актьори като Коста Цонев, Виолета Бахчеванова, Тодор Колев, Асен Ангелов.
Освен за Неочаквана ваканция (откъдето е Детство мое, обявена в радиодопитване за най-любимата детска песен у нас), той е писал музика и за други филми на реж. Васил Мирчев като Ленко и Една одисея из Делиормана.
Гостувал е като диригент на естрадните радиооркестри в Берлин, Москва, Лайпциг; участвал е на фестивалите в Атина, Сопот, Братислава, Дрезден и др.
Негови песни са издавани от Балкантон и чужди музикално-издателски компании.
Носител е на множество музикални награди, вкл. Сирак Скитник от 2005 г. за цялостен принос към Българското национално радио (БНР), на чийто бигбенда е бил ръководител в продължение на над 30 години.
За него казват, че е известен е не само със своя огромен професионализъм, а и с артистичността си на сцената.
Поклон пред паметта му.
