Страница 1 от 2
Публикувано: пет юли 04, 2008 10:22 pm
от Then and now
Хора, кажете ми сега, че нещо не мога да схвана. Значи аз ли съм супер объркан, всеки по различен начин ли си го разбира - не знам! Кво става с тоя свят, не, кво става с мен. Просто не знам как не мога да разгранича нещо толкова просто. Може пък щот аз съм толкова странен откъм това. Бе де да знам. Не мога да го схвана. В единия момент си мисля, че е така, в другия - напълно различно. Допреди един час бях напълн сигурен. Сега съм супер объркан. Не било всъщност така, но и иначе не е. Сега поне се убедих, че Гугълът само може да те обърка. Пак не мога го схвана. Влизам в Уикипедията - пак същия проблем. Прекалено по английски ми е обяснено. Определенията си ги разбират по техен си начин. Може би и оттам идва проблема - много съм следил английските определения, пък на нашия език не ги схващам. Майка му стара. Абсолютна обърквация. Почнах да си мисля, че всеки го разбира по различен начин. Един вид, като гледаш филм - собствено впечатление. Сам си определяш кое ти харесва и не, кое е така и кое иначе. Простотия пълна. Ама нали трябва да има общо разбиране. Тука се почна спорът с един приятел. Той си държи твърдо и аз си държа твърдо. Почна се от глупост, както обикновено. Ама се стигна до един силно съществен въпрос. Ся почна се някво уникално спорене - нееееее, така е, абе неееее, така си е. Ужас пълен и категоричен. Спорим си. Спорим към половин час. Аз му вадя доказателства, а той - не бе човек, тя не е, тя е така, иначе. А аз вадя доказателства. Майка му стара. Не ми дава мира. Ошашавих се вече. Пък по принцип с тоя пич, ако спорим, спорим жестоко, до откат. Та решение няма. Вече твърдо се чудя кво става тука. Кво да правя. Почнах да гледам преди малко за доказателства да го обедя. Ама още повече се обърках. Не знам вече твърдо. Малък ли съм. Не, малък да съм - не съм. Луда работа. Щуротия пълна. Почнах вече да си викам, че имам проблеми. Избих даже към странни философски мисли - аз ли съм прав, а всички други грешат. Не може ли да е така? Нали, все пак всеки човек е прав за себе си. Погледнато реално винаги си е така. Човек винаги е прав за себе си. Най-много да се колебае. Ама тва не е толкова важно. По-важен е въпросът дали останалите не грешат. Що ли никой не му обръща внимание. Работата обаче е, че в случая нещата са супер различни при всеки. Имаме различни възприятия. Та общо взето на такива дълбки философски мисли ме наби. Сега усещате кашата в главата ми. Просто сте надникнали. Може би сега е моментът и да издам за какво става въпрос, щом като сте вече запознати с темата. Някакъв детайл май изпускам... А да... всъщност не. Добре, значи темата беше елементарна. Почнахме с няква проста картинка или акумулатор в нета, дет прави картинки на хора. Щуротия. Японска няква. Иначе е доста забавно да се бъзикаш с хората. Правиш ги супер смешни. Смехорийка. Ама тва общо взето беше в началото. После почнахме двамата с тоя пич да правим на познати. Правиш - познаваш. Та аз го затрудних с нещо супер елементарно. Та той ми върна, разбираш ли. Пусна няква сложна картинка. Не сложна, но по-скоро не можех да я позная, щото той я е объркал. Поне според мен. Той, естествено е прав, поне за него. Та проблема беше, че момичето(тука тя казах по едно време) или не така казано, ами картинката на момичето беше сгрешена. И то откъм нещо съвсем очевидно и лесно забележимо. Нещо много определящо и важно за познаване. Неслучайно точно чрез него човек лесно се прикрива, дори без друго. Една перука и туйто. Беше и направил цветът на косата много по-различен от този, който е в действителност. От черен го беше изкарал на супер светло кестеняво(майка му стара тук после ще излезе един проблем). Казах му, че не е такъв цветът. А той почна веднага да спори. Разбира се, че се защити. Каза, че е кестеняво. Аз казах, че е черно. Понеже, обаче прилича на Преслава почнахме да даваме примери с нея. Аз веднага извадих снимки на Преслава от Гугъл, а той каза, че е с боядисана коса. Луда работа. Та включихме и въпросното момиче, а тя такава ни гледа супер запалени и сериозни и само пише, че сме ненормални. Та питахме я иначе и отговори, че всички казват, че е светлокестенява. Майка му стара. Показах и снимки, на които личи, че й е черна косата. И тя такава вика "Кви са тея снимки?!?"(препинателните са щото на тях спи, но карай). Малко след това дискусията приключи с известно примирие - не съм я виждал наживо от четири дена вече, затова приехме, че може да се е боядисала, но не я питахме. Общо взето така. Преди малко обаче вленах да видя що така - откъде тая обърквация, щом при мен нещата са толкова ясни. Почнах да гледам за кестенява коса и черна в Гугъл. Снимки гледах, естествено. Значи гледам някво момиче - пише светлокестенява, но някак не ми хваща вяра, щото е някво такова тъмно. Смисъл - може се сбърка с черно. И други такива снимки, на Преслава също - същия проблем. Вленах в Уикипедия. Гледам - чудно, щот на английски. Пише някви супер обърквации. Пише, че, абе и аз не мога си го изясня, но ме обърква. Почнах да гледам насам-натам снимки. Кво става тука. Обърквацията е пълна. Викам си, че всеки човек вече сам определя разликата при подобни неща. Обаче така ли е, не е ли? Лудо. Та се запитах какво е това светлокестенява коса и тъмнокестенява, че и черна. Щото пича, с който спорим, да не го забравите, каза, че е светлокестенява. Аз казах, че е с черна коса. Че дадохме и пример с Преслава. Каза, че се е боядисала в черно, след като му показах снимки, които ясно показват, че Пресито е с черна коса. Обърквацията при мен е пълна, та реших да дам да ми обясните малко нещата. Така уж сте хора с авторитет и опит тамъ сред жените. Абе общо взето то и за мъжете се отнася, ма откъде да се замисля за тях, щом като обсъждахме тва момиче и Преслава. Иначе може би щото аз съм с тъмна такава кестенява няква коса и затова. Не мога и сам да си я определя. Някои ми викат, че съм рус, но намаляват с всяка година. Иначе не бих и искал да съм с руса коса, щот познавам двама души с руса коса - не искам да съм третия. Но чакайте да се върна на основната тема, която бегло ще се опитам да ви задам така, лесно формулирана. Даже в нов , аре без абзац ша се мине. Значи спори с един пич за цвета на косата на едно момиче. Той каза, че е светлокестенява или тъмнокестенява - на определени места различно. Сравнихме я с Преслава, понеже я прилича по това. Аз казах, че е с черна коса и дадох снимки на Преслава с черна коса, а той каза, че е с кестенява и се е боядисала. Аз лично възприемам сегашното й амплоа и имам само бегли спомени отпреди, което е определящо, мисля. Викнахме момичето, така да разрешим спора. Тя каза, че всички й казвали, че е светлокестенява и това беше, щот ни разтуриха набързо. Преди малко обаче влязох в Гугъл да видя информация, по-точно снимки на чернокоси и на хора с кестенява коса, за доказателства. Когато ги гледах, обаче, схванах, че оите разбиряния са грешни - гледах момичета с много тъмна коса, за които пише, че са светло кестеняви. Погледнах в Уикипедия, но нещата са написани на английски и не ми помогнаха особено, защото на нашия език предположих, че е малко по-различно. Затова реших да пиша тук - ако някой може да ми обясни какво е светло и тъмно кестеняв цвят на косата и какво е черна коса, че се обърках (винаги така става, когато бърникам в каквото и да е(прекалено съм умен, какво да се прави)) още повече. Общо взето това е въпроса - кестенява коса и черна коса.
Послеслов 1 : Възможно ли е да се определи и чрез очите на човек, щото така може и да стане номера.
Послеслов 2 : А възможни ли са естествени противоположности - светло и тъмно.
Послеслов 3 : Благодаря на всички, ако сте го прочели и сте решили да ми помогнете в тази объркана ситуация.
Послеслов 4 : Очаква се да напиша втората част на "Метаморфин" утре по това време.
Публикувано: пет юли 04, 2008 10:35 pm
от cursed
Това си е направо за лично творчество

Поне ако не бяха последните няколко изречение, предполагащи започването на диалог. Има иначе е забавно

Публикувано: пет юли 04, 2008 11:41 pm
от Then and now
Мани, мани. Такава каша ми е в главата. Прилежно и разбъркано изложена, така събрана в няколко абзаца. Общо взето гледах да го разкажа по-обстойно, за да можете точно да схванете за какво говоря. Нали, понякога, като човек чете си вика "ей и аз имах такъв проблем". Да, ама не. Тука искам да се слеете напълно с моят казъс, щот просто ме побърква вътрешно и не знам какво да правя. Окончателно изперках. До вчера си управях колелото като баш майстора(естествено, след като си го разглобих, пак така умно) и бях супер объркан. В един момент днеска тея хора пак ме фърлиха в тъча. Мисля вече да пусна една капитулация. По цял ден в магазина - мале, нямам пет стотинки, искате ли кибритче, дъвка, вафла, което падне, зависи от възрастта и социалното положение. Сегта се прибирам. Майтапим се с тоя пич и хопа - някви екзистенциални въпроси ми влизат в главата. Нема отърване. Нема спасение за мене. Отказвам се. Ко тръгнех да го търся сам щях да ровя поне пет часа до окончателно избистряне на проблема и накрая щеше да се окаже, че въпроса няма значение, щото се е боядисала. Ужас. Но по принцип така става. Не знам, така все се прецаквам. Някак просто късмета ми избива нанякъде и тука край. Превръщам се в проекта Манхатън - търся решение на важни проблеми ден и нощ. Откачам. Получавам халюцинации как пред мен ходят някви мадами с черна коса, която обаче се оказва кестенява(малко го поизмислих, но да има мистика, все пак), но ме е страх да заспя, щот ще сънувам как споря с тея двамата и как отсреща имам една група против моето мнение. Моите сънища са непредвидени. Снощи сънувах, че се крия при едно момиче, което се оказва писателка и ми дава да прочета нейна книга. После следващия сън беше, че отивам на училище, а не съм сигурен предишното случило ли се е или не, но се убеждавам, че е било истина и имаме няква учитлека по география и е това момиче, което аз иначе харесвам. После се оказва, че е в моя клас. После я коментирам с някой.(чакам врачките да ми предскажат по съня, наследничките на баба Мария от катуна да идват) Пълен ужас. Вкарвам се в сякви филми. Това определено беше романтика. Вкервал съм се в патриотичния жанр с патриота на село - седя на полето и вадя картофи. По едно време отнякъде химна. Заставам мирно и почвам да пея. Другите по-добре да не си ги спомням - имах доста фантастики, в които ми се случват много неприятни неща, които се оказва, че са приятни, но се оказва, че са от друг сън. Или пък веднъж бях в съвети по градинарство - с брат ми ще сяваме райграс и обсъждаме със специалист. Телефона звъни у нас. Брат ми вдига.(това на сън и в действителност) Аз се събуждам и почвам да му обяснявам, че се обаждат за тревата, която ще сяваме, но той грам не вдява. Ужасия. Друг път пък беше още по-зле. Нещо като ученическа комедия. Закъснявам за даскало! Ужас! Ставам(наистина се събуждам и ставам) и си оправям раницата. Отивам в банята и почвам да се мия. В това време баща ми става и ме гледа такъв сънен. "Кво праиш бе?" "Абе закъснявам бе, закъснявам." Продължава да ме пита, ама аз не вдявам. По едно време вика, че е три часа и аз чак тогава включих, иначе бях твърдо убеден, че закъснявам. Общо взето толкоз са убедителни мойте сънища. Просто в един момент ги бъркам с реалността. Като в "Матрицата". Докато не се събудя. Тогава знам, че всичко преди това е сън. Лудо.
Публикувано: съб юли 05, 2008 11:04 am
от LoaD
Считам, че подсъзнателно си влюбен в Преслава. И имаш чувството, че светът е различен покрай нея. Чувстваш го като във филм (по-конкретно Матрицата), а действието се развива в Манхатън. Даже ти самият си Манхатън. Но нe си сигурен в чувствата си спрямо Преслава, защото те са раздвоени между нея и момичето от твоя клас, което пише книги и преподава география. Засега толкова... още не мога да открия какво олицетворява съзнанието ти чрез образа на Гугъл... :S
Публикувано: съб юли 05, 2008 11:22 am
от skorpionbg
Е как не можеш бре

))) Това е "зов за помощ" ...... подсъзнателно пича крещи "искам да изляза от тази ситуация"....
Публикувано: съб юли 05, 2008 7:01 pm
от WhiteSnake
Публикувано: съб юли 05, 2008 7:27 pm
от Then and now
Стига ве хора. Престанете с тея бъзици. Аз сериозно, донякъде поне, се опитвам да ви питам да ми обясните ситуацията с цветът на косата. При жените, щот мъжете не ме интересуват, те и без тва само се бръснат гола тиква. Пък и оплешивяват. Затова цветът на косата при мъжа не ме интересува. Интересува ме при жените. Не че би трябвало да има голяма разлика, но карай. Сега съм ви обяснил ясно какво става. Въпросът е дълбок. Дълбае съзнанието ми от вчера, а вие тука ме майтапите. Ся, анализи. Верно не съм съвсем в нормата. Бия малко в откат, ама чак пък ся. Дайте по темата. Кажете ся как да го загробя тоя пич с някъв уникален довод. Така, с едно изречение да му докажа тезата си. Кратко и ясно. Точно и конкретно. Забележете, че не съм споменал Преслава дотук и няма да я спомена! Дайте ми ясно и точно как да докажа, че даден човек е с черна коса. Понеже обаче не мога точно да схвана определението за цвят на косата трябва първо да ми го обясните. Като на малоумен. Да мога да го смеля пълноценно и здравословно. Че иначе ще ми увреди дейността на стомаха. Ще вземе да ми приседне, та няма да го храносмеля правилно и после ще има страшен напън в тоалетната. Пак ако и моя изнежен стомах вземе да погълне нещо такова. Не ми се мисли. Ама се върнете на темата. За кестенявата и черната коса. А може да намесим и русата, че одеве гледах един клип с някви русокоси, поне трябваше да са. Та в клипа едната откровено бих я определил като с кестенява коса. Светло кестенява. Ама не, трябва да е блондинка. А всъщност какво е и брюнетка - с кестенява или черна коса. Каша ми е в главата. Хорст Фукс май си е тествал там уредите дето режат, мачкат, кълцат, пасират и това не е всичко!
П.С. Както забелязахте не споменах Преслава, нито това момиче, нито момичето от съня, дето пише книги. Абе едно мнение без женско присъствие.
Публикувано: съб юли 05, 2008 7:40 pm
от delta_squadron
Човече, сериозно... мисля, че си прекалил с кафетата...или са ти малко...

А, иначе тва с цветовете винаги е било относително...Един познат например
доста упорито спореше с мен, че опаковката на шоколадите милка е синя, а не лилава... Напушва ме смях като се сетя.

Така, че не го взимай толко вътрешно... А както беше казал някой... "Ритуалното самоубииство винаги е решение!"

Публикувано: съб юли 05, 2008 10:15 pm
от Then and now
delta_squadron написа:Цитат(delta_squadron @ Jul 5 2008, 21:40) А както беше казал някой... "Ритуалното самоубииство винаги е решение!"
Само да си изкова сабя. Че верно нещо изперквам. Не знам колко още ще се сдържа. Ако бях написал няколко книги - пак бива. Щеше тука за велик екстравагант да ме провъзгласят. Ама съм си прост селянин. Та ще ме разтърбушат. Малеее. Чакай, ся се сетих нещо. Догодина тая по български твърдо ще я сбъркам. Ще ни дойде новичка. Сигурно пенсионерка. Ама пак ще я сбъркам. Твърдо съм го решил. Между другото като ме срещнеш по улицата ще кажеш, че съм твърде нормален. Ама ако ме сбараш в някво настроение - верно не съм наред. Но според мен ми е генетично заложено. В нашия род сме много такива. Има и алкохолици, ама съмнявам се да стана такъв. Общо взето сме доста интересна рода. За чудо и приказ, както се казва. Цяла плеяда звезди - дрийм тийм. Образи до последно. Ама ко почна тука ги изброявам и описвам. Малеее. Роман повече от "Война и мир" ще се получи. Та аз само за нашето семейство мога да изпиша 1000 страници. Без мен, естествено. А какво да ви кажа. Интересни са ми хората, дето правят автобиографични книги от по 200-300 страници. На толкова ли си събират живота? Че даже и важните събития от него. Резил е това според мен. Не знам. Нещо не ми се връзва. 50 годишен човек да напише двеста страници. Та аз на 15 години ще изпиша поне 500. Ей-така, от въздух. Просто ми е смешно. Ама живота си върви. И няма да спре за мен да ме чака. Не знам това защо го казах, ама нещо ми става. Обезателно. Довчера ми е трудно да захвана пет реда да напиша. Днеска чувствам нужда да пиша. Да жула здраво. Наред, квот ми падне. Безмислено - смислено. Няма значение. Важното е да има. Бати, кефя се на тва просто. Просто не знам дали някой ми чете мненията. Сигурно са увлекателни. Аз не си ги чета. Щом ги напиша и дотам. Финито инкантантем(само край е къде по-елементарно, нали?). Но две неща не мога ги повторя никак. Затова и се оказа, че не мога да рисувам комикси. В началото имах супер желание. Бях измислил история трепач. Ама нещо се оказа, че два пъти не мога да нарисувам едно и също нещо. Другата причина беше, че героите ми наподобяваха марули, но това е подпричина. Официалната версия е другата.
Публикувано: пон юли 07, 2008 10:46 pm
от rumpolino