Bulfleet.com - Official Forums

Бтв, в действителност това ми беше класното по литература, само че сега просто копирах заглавието :Р

Обичаен ден в скучна вселена. Прозявка. Лека мъглица, стелеща се в он-лайн
паралелната реалност.
-- Команда - изключи виртуална вселена 3. -- сякаш картината примигна, както когато ти трепти очния нерв и после всичко си беше съвсем същото. Освен факта, че електроните наоколо ми примигваха по начин, който би озадачил физиците от двадесет и първия век, когато попадаха за пръв път тук. Или с две думи, разни хорица като мен. Вече бях свикнала.
Обикновено "виртуалният" свят изглеждаше по-стабилен на хората от моето поколение, отколкото истинският. Естествено "виртуален" бе просто остарял термин, който нямаше грам общо с примитивните електроники от моето време. Паралелните светове бяха по-скоро създадени за нас, велики, но все пак примитивни мозъци, които трудно се оправяхме с двата века разлика. Макар да се оправяхме. Някак.
Самите 'светове' не бяха и пълнокръвни светове. В същност факта бе, че повечето хора от вековете преди двадесет и втори не бяха живели в пълнокръвен свят, а в опростена полу-реалност, изключваща множество важни фактори, например осезание за молекули и други 'дреболийки', също и за онова, което напоследък се наричаше 'Духовна енергия' и което бе може би най-важното откритие през двадесет и първи век, направено от мен и добър приятел и колега.
Макар да бяхме положили основите на всяка наука, съществуваща в реалността след това, ние не бяхме открили и една десета от законите, на които се предполагаше, че сме основоположници. Въпреки всичко животът в утопията бе едно от предимствата на великото ни невежество, донесло благоденствие на цялата човешка раса. Породено от любопитство, незалязваща простотия и тонове квантова физика, нашето 'мъничко' законче, започнало като хипотеза, прерастнало в теория и в последствие доказано от самите нас, се бе оказало жизнено важно. И единственото нещо, което можехме да кажем с моя приятел при връчването на Нобеловата награда, беше:
"И как така никой не се е сетил преди нас?" - и се спогледахме учудено. Разбира се, не публично. Просто посредством началната форма (доста примитивна сега, но невероятно чудо за онези не-толкова-славни-дни) на телепатийка, която бяхме постигнали. С доста усилия, бих добавила без гордост. Все пак трябваше да има начало, а всяко начало е пълна глупост по самата си същност и те кара да се срамуваш от него. Но все пак мисленето на хората трябваше да бъде разтърсено из основи в онези дни, за да можем да станем свидетели на истинския РЕНЕСАНС в човешката мисъл, великото завръщане към първичния баланс, който създаде утопията, а и самото понятие за нея преди това.
Все пак всичко бе станало изненадващо лесно и без засечки. Включително и адаптацията към новия век. Между нас казано... не ми се нравеше. Без предизвикателства се чувствах като музеен експонат, изразходвал потенциала си и със съмнителна естетическа стойност. Не че победата беше лесна, просто бях от старата школа, за която борбата бе по-важна от самата цел, предизвикателството ме караше да вървя напред. За това и всичко ми бе скучно и опротивяло, макар изначалната ми любопитност да бе винаги като искрица в сърцето ми.
От бебе бях имала любопитен и озадачен поглед, който с годините вместо да трупа опит, цинизъм и апатия, бе станал още по-безскрупулно любопитен. Факт. Вероятно точно тези части от душата ми, отразени през очите ми, бяха
ме направили един от най-важните (според сегашните хора) изледователи, физици и теоритици в историята въобще. И само помежду другото, перфектен биолог, помогнал на доста народ.
Все пак дълбоко в себе си с моят приятел и колега бяхме скромни души и винаги сме смятали, че ако не бяхме ние, то щеше да е някой друг. Често се шегуваме, че просто сме открили някакъв си закон, който е там, не е като да сме създали нещо наше, например пльокалото за котки. С изключение на анархистка и бунтарска музика, но това не се брои. Няма котки!
Мислейки за миналото спира да ми се спи и апатията, която е само повърхностна, от прекалено лесен живот, изчезва. Просто изживавам разни моменти, когато наистина имаше какво да се направи и бе предизвикателство, понеже хората бяха, откровено казано, идиоти. Естествено, макар да се деля от хората като раса, не се деля от епитета идиоти. Самата аз имах страхотно хуманистични принципи, които не спазвах през по-голямата част от времето; красиви идеи и идеали, които знаех, че не съм достойна да изричам, макар че, за мой най-голям срам, го правех, с тази забележка. Все пак се забавлявах искрено, за разлика от сега, макар че се намира известно удоволствие в живота. Плюс това винаги може да се мечтае за потенциален враг на утопията, когото да разбиеш с гениалния си, но примитивен мозък. Все пак звучи вълнуващо. А и самата утопия не е толкова зле, освен дето няма понятие за гордост и разни други второстепенни заблуди, които обаче са отнели на човечеството около век и половина целенасочена работа за да се отърси от тях. Е, макар че може да се живее практически вечно (но е скучноооооо!) не мисля да работя век и половина над себе си, освен срещу солидна доза приключения за първични мозъци като моя. Човек (или поне този от преди средата на двадесет и втори век) винаги се стреми към онова, което си няма в момента. Независимо до колко му е полезно. Все пак ще видим, дано се появи някой повод за борба и други примитивни зрелища за моя гениален мозък, тъй като скуката също може да бъде с летален край за хора от моя век.
За сега с надеждите, пък ще видим, каквото сабя покаже и честта, майко, юнашка. Все пак ще ида да се отдам на спомени, полу-заспивайки, слушайки Aerosmith - Jaded (нещо, което се водеше поостаряло още по мое време, но както и да е) и ще видя каква паралелна вселена ще мога да си спретна от наличните електрони малко по-късно - все още не съм про, но все пак доста ме бива в манипулирането на материята и енергията. И ще мечтая за потенциален враг по същият начин, по който някога мечтаех за перфектен свят. Парадокс.

Много ми хареса! Ако напишеш продължение или още нещо в същия дух, ще е супер!

готино е да, въпреки че не прилича точно на есе, по-скоро на някакъв къс разказ. обаче е хубаво, брао

To НЕ е есе :D в смисъл това ми беше заглавието на класното по литература, нищо общо нямат, просто исках да си личи, че е спам Продължение сигурно ще има, когато ми е скучно и няма какво да правя, ще спамя

след като прочетох онова лудото за СОС, вече си ми фаворит за откачени писания, тва също е яко, брао

Ако ми се кефиш, други псевдоними във форума - коказа6ефе?! и паксизабравихпасс-а,6ефе! (на латиница обаче). Имам няколко не толкова несериозни глупости, но между нас казано... просто си спамя ;] неестетически и не знам кой изобщо се лъже да чете, ама обикновено разни много свестни хора, да им се не надяваш :] Айде със здраве и с малко продължение.



Почивката бе рядко ползотворна. Успях да свърша доста работа, без особено усилие. А именно доразвих малко теорията, която вече бе доказан закон, но аз без усилие успях да я превърна отново в теория, даже по-скоро хипотеза. Тъкмо нахвърлях данните на йонен носител (няма да пояснявам технологиите на двадесет и трети век, след като сама не съм много убедена, че ги разбирам), когато ми предадоха съобщение по телепатията. То бе ясно, но закодирано само за моите мозъчни вълни и съответно никой друг не би могъл да го получи. Гласеше:

'Колежке, имаме проблем. Може би всичко, на което е почивала науката през последните два века е грешни или поне недоразработено. Трябва, трябва да измислим нещо. Макар че вероятно вече е прекалено късно. Обективният ни шанс е едно към седем, субективният - едно към четири. Май вече само ние се изразяваме така старомодно. Както и да е, ела в лабораторното пространство. Кодът отново е сменен, но така, че ние и, надявам се САМО ние, ще можем да го открием. Невъзможно е да бъде разбит, трябва да се познае. Предполагам, че ще имаме по пет опита, както обикновено. Ако не успеем, ще трябва да се подложим на ужасната процедура по разчитане на вибрационния мозъчен код или пък по-лошо. Преди бе толкова по-лесно с отпечатъците. И все пак сега е невъзможно. Няма смисъл да ми отговаряш на съобщението, просто се опитай да пробиеш. Предполагам, че мечтата ти за враг, достоен за таланта и интелекта ти, най-сетне се сбъдна. За съжаление. Искрено твой, Инлак.
Post-scriptum: времето винаги ни е притискало, мисля, че отново е кът. Не съм сигурен, и не искам да те притеснявам с това, просто го отбелязвам като възможност.
Post-post-scriptum: Amo tu!'
Винаги съм мислела на обратно - тоест при няколко последователни въпроса винаги отговарях на последния, а края на едно послание запомнях най-добре и обмислях първо, плюс че обикновено подреждах най-любимите си неща с градация - тоест най-любимото - най-отзад. При това положение естествено, че последната латинска фраза ме накара да се усмихна. Останалото обаче ме разтревожи. И то доста. Все пак продължих да се усмихвам - в края на краищата малко действие бе добре дошло. Поиграх си с молекулите из стаята и тогава пред мен изникна Портата. Трябваше да измисля код. Това щеше да се окаже лесно, но при ограничените пет опита бе доста изнервящо. Този път кодът трябваше да се докара чрез партия шах с невидим (а и между другото, несъществуващ) опонент. Поех дълбоко въздух и се отпуснах в креслото пред черните фигури. 'Ще бъде забавно' - реших аз. Все пак никой не можеше да играе като мен - не ме биваше особено, даже никак, бях играла относително малко, и все пак имах вроден усет и често разбивах по-авторитетни противници на третия ход. Мисълта, че кодът е игра, а за мен няма нищо по-естествено от това да играя, ме накара да се успокоя. Веднъж бе решаване на криминални загадки и въпреки че бе интересно, ме изнервяше. Страхувах се, че напрежението ще се отрази на отговорите ми и няма да покажа природната си съобразителност. А това нямаше да преживея - на кого му пука, дали съм аз! Майната й на паролата! Въпросът е в ГОРДОСТТА ми! И с тези мисли направих първия си ход.

зарибяваш нови последователи за сектата а? готини не-есенце

аз даже вече съм зарибен. само кажи и се мятам от някоя сграда xaxa

аре скачай от покрива на Планета Пайнер Студио

ееее само заради произведенията й не бих скочил от покрива точно на тази СГРАДА айде линкин дай още наркотик за последователите ти... ще настанат масови самоубийства