Публикувано: нед май 11, 2008 10:39 pm
Снощи по Discovery Science гледах едно доста интересно филмче, което завърши отворено и ме вдъхнови да го продължа. Сетих се и за тази злочеста тема и си викам - какво пък, дай да я направим наново 
Раул за пореден път отвори вратата на импровизирания бункер. Беше минала малко повече от седмица след като кометата Мексиканския залив... на някакви си 800км от мястото, където се намираше сега. Беше си чист късмет, че успя да влезе и затвори огромната врата от подсилена стомана навреме. За времето прекарано там не така и не успя да забрави жена си и дъщеря си, при които отиваше преди да му свърши бензина и да се озове посредата на нищото с единствена компания три големи мастифа, зарязани неизвестно защо.
Към средата на предния ден последната храна свърши и той беше принуден да претърси останките от бензиностанцията, в чието мазе беше укритието му. Кучетата вече не го оставяха да отиде никаде без да го последват.
Когато видя огромната гъба от удара Раул се затича към мазето, което бе видял малко по-рано като по пътя заграби няколко фанти от една охладителна витрина. Думата останки би била преувеличение за това което стоеше на мястото й сега. Всичко беше покрито с една педя пепел и прах и почти нищо не беше пощадено освен един хладилник в ниша в остатъците от стена, но той беше изпразнен когато последните хора заминаваха. Злощастният мексиканец беше един от изключително малкото хора, които не знаеха къде ще удари свръх-кометата, понеже когато това бе обявено четири дни преди Сблъсъкът той вече беше на път, а нямаше дори радио в колата.
Осемнадесет месеца по-рано астрономи по целия свят докладваха за огромното парче лед и органични съединения, което лети към земята с огромна скорост и малко по-голяма от тази, избила 75% от живота на Земята преди 65млн. години.
За няколко месеца неистова работа успяха да екипират най-голямата ракета с която разполагаха така, че да може да пренесе 4 тонова атомна бойна глава - околко 800 пъти по-силна от тази, пусната над Хирошима. Четири месеца преди Сблъсъкът, космическият съд се удари в кометата, причинявайки й абсолютно никакви щети.
Учените обявиха, че опитът е бил обречен от самото начало поради огромата маса и скорост и респективно, кинетична енергия. Също така констатираха, че за да я взривят или поне да променят курса й ще е необходима повече енергия, отколкото тази, с която човечеството би разполагало след 50 години.
Четири дни преди Сблъсъкът обявиха точно къще ще бъде Той, макар че тази информация беше почти без значение. Супер-кометата премина през атмосферата за секунда - две без почти никаква промяна в скоростта. Дори и да не беше попаднала в Мексикансия залив, а в най-дълбоката точка на океана, ефектът щеше да бъде същият - повсеместно разрушение. Всяка незащитена форма на живот така или иначе щеше да умре в първите 4-5 минути.
Първо беше ударната вълна, която причини множество щети на всичко в огромен радиус... След това беше огромно цунами, кето минавайки през океана намали височината си на 6 метра, но не загуби и частица от енергията си. След това бяха падащите отломки, изстреляни в атмосферата, които навлизайки отново повишиха температурата от 150 до 300 градуса по Целзий за няколко часа. И накрая дойде прахът, който потопи Земята в тъмнина за поне три месеца. Главната светлина през този период идваше от пожарите, 99% от които спонтанни.
Раул за пореден път отвори вратата на импровизирания бункер. Беше минала малко повече от седмица след като кометата Мексиканския залив... на някакви си 800км от мястото, където се намираше сега. Беше си чист късмет, че успя да влезе и затвори огромната врата от подсилена стомана навреме. За времето прекарано там не така и не успя да забрави жена си и дъщеря си, при които отиваше преди да му свърши бензина и да се озове посредата на нищото с единствена компания три големи мастифа, зарязани неизвестно защо.
Към средата на предния ден последната храна свърши и той беше принуден да претърси останките от бензиностанцията, в чието мазе беше укритието му. Кучетата вече не го оставяха да отиде никаде без да го последват.
Когато видя огромната гъба от удара Раул се затича към мазето, което бе видял малко по-рано като по пътя заграби няколко фанти от една охладителна витрина. Думата останки би била преувеличение за това което стоеше на мястото й сега. Всичко беше покрито с една педя пепел и прах и почти нищо не беше пощадено освен един хладилник в ниша в остатъците от стена, но той беше изпразнен когато последните хора заминаваха. Злощастният мексиканец беше един от изключително малкото хора, които не знаеха къде ще удари свръх-кометата, понеже когато това бе обявено четири дни преди Сблъсъкът той вече беше на път, а нямаше дори радио в колата.
Осемнадесет месеца по-рано астрономи по целия свят докладваха за огромното парче лед и органични съединения, което лети към земята с огромна скорост и малко по-голяма от тази, избила 75% от живота на Земята преди 65млн. години.
За няколко месеца неистова работа успяха да екипират най-голямата ракета с която разполагаха така, че да може да пренесе 4 тонова атомна бойна глава - околко 800 пъти по-силна от тази, пусната над Хирошима. Четири месеца преди Сблъсъкът, космическият съд се удари в кометата, причинявайки й абсолютно никакви щети.
Учените обявиха, че опитът е бил обречен от самото начало поради огромата маса и скорост и респективно, кинетична енергия. Също така констатираха, че за да я взривят или поне да променят курса й ще е необходима повече енергия, отколкото тази, с която човечеството би разполагало след 50 години.
Четири дни преди Сблъсъкът обявиха точно къще ще бъде Той, макар че тази информация беше почти без значение. Супер-кометата премина през атмосферата за секунда - две без почти никаква промяна в скоростта. Дори и да не беше попаднала в Мексикансия залив, а в най-дълбоката точка на океана, ефектът щеше да бъде същият - повсеместно разрушение. Всяка незащитена форма на живот така или иначе щеше да умре в първите 4-5 минути.
Първо беше ударната вълна, която причини множество щети на всичко в огромен радиус... След това беше огромно цунами, кето минавайки през океана намали височината си на 6 метра, но не загуби и частица от енергията си. След това бяха падащите отломки, изстреляни в атмосферата, които навлизайки отново повишиха температурата от 150 до 300 градуса по Целзий за няколко часа. И накрая дойде прахът, който потопи Земята в тъмнина за поне три месеца. Главната светлина през този период идваше от пожарите, 99% от които спонтанни.
)