Bulfleet.com - Official Forums

Мечта за изгрев

Тишина. Мрак. По тъмната улица се носеха самотни звуци. Те летяха с вятъра, сетне потъваха в тишината. В малките къщи децата, гушнали някоя играчка, гледаха как листата танцуваха по въздуха своя кратък танц. След това падаха на земята и застиваха. Тъжни. Самотни. Тези мисли бяха прекалено тежки за дечурлигата. Те само се вкопчваха в играчката си и заспиват. Съсед отново не успява да усмири своето куче и то, подтикано от своя вълчи кръвожаден дух надаваше вой и разцепваше неумолимата тишина. Сетне всичко потъваше в спокойствие. Друг съсед е решил да прави купон. Но музиката и обичайните викове също не устояха и бяха погълнати от мрака. Гостите гледаха тъжно есенната вечер. Във всяка душа на уличката трептеше мечтата за изгрев.
Към 1ам всичко се опитваше да заспи. Над прозорците, по-силно от всяка лампа, грееше Луната като Цар сред царедворците си - Звездите. Сякаш ставаше утро, а нощта беше в разгара си. Заваля дъждец. Светкавица разцепи на две небето, гръмотевица отекна и разчупи тишината, но само за миг. Дъждът затропа зловещо по покривите на къщурките. Това събуди една част от жителите на улицата. Кучетата се разлаяха и настана суматоха. Нова гръмотевица събуди и другата част от улицата. Всички се вдигнаха и притеснено загледаха небето. Дъждът премина в град. Лекото потропване на дъжда се превърна в дълбок тропот. Чу се звук от счупена саксия. Във всяка душа на уличката трептеше мечта за изгрев...

Ако ви харесва продължавам

Много добре. Би било много добро начало на по-голяма творба, ама това си зависи от тебе.
Само не разбрах какво значи "Кратък е, защото не знам дали ще бъде харесан. "

Мииииии...
Ще седна да пиша тогава Утре ще добавя продължение. Ако имате коментари/съвети ще пишете

Тук има нещо лирично и нещо зловещо Което е гот ако можеш да го задържиш, защото две противоположни емоции винаги вкарват в трансово състояние, което пък е най-удобно за внушения. Мене лично Дийн Кунц ме кефи и с това смесване (е, не че не се повтаря де!). Може би по-правилния пример е Дан Симънс. Обаче пиши, кефи се! Ще се кефим и ние

Споделям мнението на додо, че наистина е добро за уводна част на нещщо по-дълго. Иначе ми харесва стисът, само две неща малко ми развалят впечатлението - както пишеш лирично, с подробности, експесивно, изведнъж използваш "към 1ам". Някакси не пасва към останалия стил, може би "малко след полунощ" или нещо подобно ще направи преходът на абзаците по-плавен. Другото е, че използваш думата съсед, което мен ме навежда на мисълта, че се пише името на един обитател на квартала, а всъщност такъв не е назован.

Харесва ми, стилът ти ми допада, ще се радвам, ако има продължение на творбата

Да добре е започната творбата и както вече се спомена и на мен ми се струва , че това е добър увод на нещо голямо и добро
А ако искаш да вкараш малко по-страшничък стил може да прочетеш поредицата на Стивън Кинг - 4 след полунощ.Когато прочетеш и четирите творби ще видиш грешките си и ще придобииш меко казано добър стил

Успех

Аз имам няколко малки забележчици и после похвалите. Времето? Във началото на изречението пишеш в минало време, и добавяш глагол в сегашно продължително? Объркващо е. Изпозваш думи в разговорен стил, това е целенасочено или? Ако е не се разбира, звучи като жаргон... Иначе съм съгласна, че като прелюдия към разказ е добре. Продължавай напред, ние ще четем
Съгласна съм с поста на Ivolver_ за поредицата и за грешките. Чакаме продължението

айде бе, кво стана с тва продължение, само с увода ли се изчерпа темата