Bulfleet.com - Official Forums

Човекът стоеше пред тежка дървена врата, обкована с желязо, висока 4 пъти колкото неговия ръст. Обутите му в прости сандали крака бяха заровени до глезените в снега (бяха успяли да видят, че носи сандали преди да излезе на снега). Голото му теме и дългата му бяла брада съвсем леко бяха подухвани от свирепия смразяващ вятър. Оранжевата му туника беше дълга малко над глезените.
-За какво ви е да го намирате? - обърна се той към тримата мъже срещу него, навлечени в дебели полярни якета, грейки, шапки, качулки и предпазни очила (чиито зъби все пак потракваха).
-С изследователска цел - отговори антропологът и моментално скри устните си под шала.
-Твърдите, че искате да го опознаете - продължи почти голият старец, явно необезпокояван от факта, че вечната зима на Хималаите се стоварваше върху него с пълния си гняв - А носите оръжие тук в светата обител.
Забуленият в мъгла манастир също нехаеше за яростта на елементите.
-Ние нямаме за цел да го убиваме - продължи антропологът. Тримата мъже носеха през рамо по една помпа. -Но други хора ги блазни идеята. Носим оръжия в случай, че се срещнем с такива.
-Няма значение - каза спокоен възрастният монах. -Вие не можете да му навредите. Никой смъртен не може.
-Вие сте го виждали? - намеси се биологът.
-Монасите от нашия манастир го познават от 400 години.
-Какво знаете за него? - попита антропологът.
-Знам, че е най-добре да се откажете от каквато и да е била целта на идването ви тук. Той е неуловим. Фантом. Само най-възрастните монаси са общували с него. Казват, че ходи едновременно в тази равнина и в някоя далечна равнина.
-Къде можем да го намерим? - попита биологът.
-Вървете на изток. Ако сте достойни той ще се открие пред вас. Ако не.... дано си тръгнете преди да ви настигне гнева на планината.
Тежката врата зад него се отвори и той се скри обратно в манастира.
-Какви ги приказваше тоя? - физикът попита колегите си учени. -Никой организъм не може да съществува едновременно в повече от едно времепространство. Никаква материя изобщо.
-Важното е, че твърдят, че са го виждали - каза биологът. -А останалото е мистификация.
-А дали са го виждали изобщо? - намеси се антропологът. -Видяхте ли го? - тук той посочи към затворената врата на манастира. -Беше почти ГОЛ. На този студ!! Ние сме се навлекли с дрехи като за повърхността на Плутон и пак тракаме, а той стоя тук по една роба и все едно студът не съществуваше за него. Там вътре едва ли е кой знае колко по-топло. Знаете ли какви неща може да причини студът на централната нервна система? Господа, аз мисля, че сме тръгнали след фантазия и не е нужно да стоим повече тук, когато ни чакат топлите ни кабинети в умерения пояс на поносима надморска височина.
-Как фантазия, ами североамериканския Саскуоч? - опроверга го биологът.
-Фактът, че потвърдиха неговото съществуване не означава задължително, че и Йети е истински. Ако на двата края на света хората виждат митични примати това може да се отдаде на човешката фантазия. Хората на цялата планета имат същите надежди и същите страхове. Нормално е колективното подсъзнание на човека да създава сходни образи на десетки хиляди километри разстояние. Когато се потвърди съществуването на едната митична фигура е логично да се допусне, че и другата митична фигура може да е действителна и да се вписва в представите ни за света, но не значи задължително, че е реална. А и ми се струва, че може би щеше да е по-добре и Голямата стъпка да ис беше останал в митовете. С него имаме общи предци, но не е светият граал-липсващото звено. Освен това с появата си породи притеснения, че е застрашен от изчезване. Популацията едва ли ще издържи повече от още 250 години. Миналаат година бях на световен форум свързан с опазване на застрашени от изчезване видове. В списъка на застрашените в следствие на човешката дейност попадна и Саскуочът. Попитах по какъв начин застрашаваме Голямата Стъпка, като до преди 5 години дори не знаехме, че съществува. Знаете ли какво ми отговориха? "Невежеството не е оправдание". Проклети хипари!! И аз искам да се запази биологичното разнообразие на планетата колкото и следващият човек, но тия мизантропски гадове са набедили човешката цивилизация, че унищожава озоновия слой, климата, живота.
-Чудно ми е как не са ни набедили и за умиращите на стотици светринни години от тук звезди - каза физикът. -Но все пак не съм съгласен, че трябва да се отказваме след като бихме целия този път. Виждам втора нобелова награда за откриване на митичен примат. Не знам в колко равнини съществува едновременно, но ако го има в тази, трябва да го намерим.
-Той не би трябвало да съществува - каза антропологът.
Физикът свали раницата от гърба си и бръкна в нея.
-Какво е това според теб - обърна се към антрополога след като извади от раницата си търсения предмет.
-Прибери обратно камерата, ти най-добре знаеш колко е чувствителна.
-Да, тази камера е поне 5 десетилетия пред цифровите технологии достъпни в момента за широката общественост. И тя не би трябвало да съществува, но се намира в ръцете ми.

Е, яко е това. Ще се радвам ако го продължиш.

дебната винаги пише яки неща, школата му е мн качествена

Температурата извън пещерата удряше 40 под нулата по целзиевата скала. Виелицата създаваше усещане за поне още 10 пункта по-надолу. Въздухът беше силно разреден. Под заслона на пещерата гореше огън, около който се грееха двама мъже - антропологът и физикът.
-Проклет да е тоя студ ти казвам - недоволстваше физикът. -Не можеше ли вместо за отблъскващ снежен човек да има легенди за отблъскващ пясъчен човек, който да живее по плажовете на Рио де Жанейро, за да търсим него, вместо да мръзнем тук.
-Прекалено удобно би било - каза антропологът. -Намериме го, нащракаме няколко снимки, оберем всички лаври и после цяла година се печем по бразилските плажове, а всички мадами да се разхождат топлес. За славата обаче трябва да се озорим. Спокойно, имаме ограничени запаси и когато тръгнат да привършват просто ще се насочим към най-близкото цивилизовано място с летище и хващаме пътя към София.
-Тук сме от 5 дни, а вече се чувствам като участващ във филма "7 години в Тибет". Тия приказки за плажове малко ме посгряха. Пък да имаше и някоя знойна мадама сигурно щяхме да се изпечем тук.
-Да, някоя Наоми или Марая ако можеше да ни сгрее добре щеше да е - размечта се антропологът. -Много са ми интересни мадами с някакви екзотични имена.
-Има и европейски дами с интересни имена. Някоя Скарлет например.
-Да, а не щеш ли някоя шведка на име Каралайнен, която в момента сигурно замръзва повече от нас. Много се отклонихме от тропиците. Къде е оня Радо, уж тръгна да търси следи и да оглежда в каква посока да поемем, ама в тая виелица няма да види нищо.
-И не успях да видя - каза биологът, който беше застанал на входа на пещерата. -Господа, яковете не дръзват да се показват в тази виелица, а тя най-вероятно ще продължи още поне седмица. Всеки хуманоид наполовина толкова умен колкото нас сигурно също се укрива някъде, а за да станеш легенда и от няколко века да бягаш от умни глави като нас се иска много акъл. Ако вземем да го намерим, след като нащракаме няколко снимки с него за спомен ще го питам чий го дири тука в тоя клинч.
-Само дано успеем да стигнем до него първи - изрази надежда физикът. -Тъкмо преди виелицата да съсипе сателитната връзка чух по новините, че някакъв милиардер искал да го препарира и плащал 10 милиона на този, който му донесе трупа.
Антропологът извади от багажа своята пушка и каза:
-Ако срещнем други хора тук задължително трябва да ги питаме какво търсят. Ако някой не ми вдъхва особено доверие, не мисля, че тук може да ме застигне нечие законодателство или да намери труп, който да ме уличи в убийство.
-Ако срещнем някой и намеря оръжие в него му го прибирам, а ако не се дава ще си остане тук - включи се физикът.
-А ако някой реши същото за нас? - разкритикува ги биологът. -Разузнаването трябва да е първото ни средство, дипломацията второто, силата на последно място. Ако случайно забележим хора, които ни приличат на катерачи просто ги оставяме, все пак заобиколени сме от осемхилядници, хората сигурно имат и по-важна работа, отколкото да се занимават с нас.
-Все пак трябва добре да огледаме от далече всички хора, които виждаме тук - каза антропологът.
-А пък и всъщност защо да оставяме алпинисти просто ей така? - попита физикът. -Близо сме до К2, по-вероятно няма да открием Йети, поне като сме тук да хванем да се включим към някоя група мераклии и да си пробваме късмета да покорим осемхилядник, поне да не сме били път напразно.
-Не ни е работа да катерим осемхилядник - каза биологът. -А и не случайно в общносттта на катерачите хората, изкачили К? се ползват с по-голямо уважение от тези, които са изкачили Еверест. К2 е много по-коварен, а от нас тримата само аз съм бил на повече от 6000 метра надморска всочина.
-Където са 6000 там са и 8000, нали носим кислородни маски, добре сме екипирани, не е невъзможно.
-Не може първия връх, който тръгнеш да покоряваш да е К2 - каза биологът. -Някак нямам желание костите ми да лягат в тази планина като на Христо Проданов, пък той е бил професионалист. Както и да е, предлагам да заспиваме, аз поемам първия пост. Пък вие докто спите може и да си помисля за идеята за осемхилядника.
Няколко минути по-късно физикът и антропологът спяха. Биологът се ослушваше както за шумове отвън, така и за дишането на другарите си. Огънят беше горещ, а дрехите им бяха способни да ги поддържат живи при -40 по целзий, но нямаше да рискува и да ги остави на бялата смърт. Виелицата ставаше все по-сърдита, на биолога все по-често му се налагаше да й приписва шумове, чиито произход не можеше да определи.

Евала дебна!!!

Браво за смелостта да пишеш по един доста поизтъркан мотив! На моменти ми се струва, че си се отплеснал към не толкова художествен текст . Ще чакам продължението !