Публикувано: ср мар 12, 2008 8:25 pm
ето как се развива живота на нашия така любим и обичан архичлгар Гюзел Каракудата
...Горещо!Много горещо! Гюзел се събуди целият облян в студена пот, а в малките му стъклени очички се четеше неописуем ужас и мъката на хиляди мравки, загубили своята колония в неравна битка със старозагорски мравояд. Отново същият кошмар, кошмар, който обитаваше празната му глава от месеци след трагичният инцидент, преобърнал, иначе пълноценният му и обшественобезполезен живот, на 360 градуса.Кошмар, който рикошираше като заблуден куршум из празния храм на гюзеловия череп, в отчаян опит да намери изход от този вакуум.Неканеният гост тормозеше съзнанието на поп-фолк месията, отеквайки и дълбаейки бавно и методично, като китайско мъчение в дълбоката му и ранима ромска душа. За щастие обаче на всички поклонници на правата чалга вяра, стратегът от Костинбродските махали на Зарзават-кючек понасяше стоически всички тези несгоди и духовни изпитания стоически, търсейки упование във стари, апокрифни текстове на Хисарския поп и Сашо Роман. Действително силата и енергията, които струяха от тези своеобразни Пост-Ренесансови шедьоври, с номизматична стойност, беше способна да излекува и видра о зъбобол, пък камо ли за разстроения дух на един себеуважаващ се архичалгар. Наред с тях, Гюзел, всеки ден изпълняваше древни ритуали – напиваше се като мотика с калвадосче и ракия от дървени гъби и след това танцуваше кючеци, общувайки с духовете на гората и на циганската махала, в която беше приютен.
Така, ден след ден, месията укрепваше, събираше сили, готвеше се да започне своята свята мисия – да отърве всички окаяници от умствения им товар и да докаже, че чалгата е истински източник на житейска мъдрост, че ровенето по кофите, танцуването по масите, късането на салфетки, купуването на известност с изкуствени цици и т.н. са върховни духовни и социални ценности. И ако някой смееше да отрече тази иначе очевадна истина, то въпросният еретик трябваше, за наказание и назидание, да бъде удавен в сок от кисело зеле и хвърлен в тоалетната на Азис, където да гние за вечни времена – това наказание обаче имаше и възпитателна цел, защото все пак по този начин човек може да се докосне до „част” от чалга-полу-бога Азо-Камазо, което беше мечта дори за един върл селянин от дълбоката провинция. Гюзел отчете възможността, че това наказание е ,всъщност, твърде примамлива оферта за всеки обикновен човек, да се докосне до божественото и, в крайна, сметка половин България щеше да изгние във скромната външна тоалетна на Азис... а това не е добре нали ?
Един хубав ден след като напусна гостоприемната Ц.махала(разбира се без долни газщи, пломби, 3те си златни зъба и всичко, което съдържаше 0,00001% метал), яхнал магаренцето Коста, теглещо москвича му кабриолет със всичките музикални, чалга хитове, представляващи „Евангелие на преподобния Гюзел”, архичалгарят започна Чалгоносния си поход с/у всички еретици, отказващи да признаят силата на поп-фолк проповедите на съвремената православна Планета и Ватиканската Ара Мюзик. Подобно на Исус, той започна да обикаля из страната и да разпространява учението си и лека полека започна да намира свои верни последователи, от долни пияници и боклучии, до видни мутри и преуспяващи шофьори от градския транспорт. Тези окаяни чада само чакаха кой да ги поведе, живеещи във вечен страх от книгите, изкуството и всички други ужасни, културни богаства в България, те се криеха по в тъмнината на Биад и Най-клуб, надявайки се Той да се появи и да ги изведе до мечтаната свобода – свободата да разполагат с цялата празнота на главите си, да могат да си бъркат в носа по цял ден, да танцуват там където се хранят, да могат необезпокоявано да боготворят Магапаса и Тони Стораро и другите божества и полу-божества от Пантеона на чалгата.
И Той дойде! Гюзел започна своя поход от най-големият културен център за чалгата, средището на висшите поп-фолк магнати и магистрати – селската кръчма в село Макоцево ! Малко след залез, Гюзел Каракудата влезе в кръчмата със звучното име „Чекай да Люсна Голема Арна Ракия Докато Още не Лежим Екстремно Надран” или както всички, за улеснение, я наричакаха „ЧАЛГАР ДОЛЕН”. С вилзането си той завари почти библейска картина с елементи на новозеландския епос – вуйна Севдалинка Цунамито, местаната попадия, въртеше умопомрачително маане като потрисаше всеки декар от своята нежна, ще кажеш изписана от някой флорентински майстор, снага, хвърляйки всички постители в див екстаз. Зяпачите сред които бяха местната мутра Мандолин Тарбухразпранов, кметът Сюлейман Хаджиспиртозов, самият поп Лаврентий и други благородници от Макоцевския диоцез, точеха безпризорни лиги и припяваха „Ако знаешееее баща тиии...”, а вуйната все повече и повече се раздаваше, изпадайки в душевен катарзис. Мандолин толкова се беше разчувствал, че се беше качил на масата, в собствената си чиния и въртеше шеметен кючек върху или по точно в овчарската си салата и 3ката кибапчета с гарнитура.Попът също не се сдържа и стана, със зачервени бузи и започна ритмично да поплясва попадията по четирибуквието, като едновременно свиреше с уста Марсилезата и приплясваше с ръце върху изящното си шкембе. За кмета, който по принцип беше по изтънчен и си падаше повече по баладите на Преслава и Анелия, това беше малко прекалено, но след 6-тата мастика тялото му от само себе си започва да описва движения, с изящество присъщо само за хипопотам с кокоши трън.
При точно тази гледка Гюзел се зарадва, че е българин и някак си спомни колко хубаво е било преди векове, през Турско, когато на воля можеше да си играеш гюбеци и да слушаш звуците на зурната, тамбурата и малките барабанчета от Тантра в студентски град. Топла вълна на патриотизъм го обзе и той се закле пред себе си, че някой ден цялата страна ще изглежда като този бастион на изкуството и естетиката, кръстопътят на миналите и съвремени културни тенденции – „ЧАЛГАР ДОЛЕН”. Когато го погледнаха всичко спря и притихна, само вуйна Севдалинка само продължаваше да се друса по инерция, макар че бе спряла да танцува преди 2 минути. Гюзел разседла Коста, вярното магаре, и застана в средата на помещението, от къдете щеше да започне Втория Ренесанс, истинското Възраждане за българската култура ( а не онова старото, през което са се пишели книги, основавали са се училища, науката се е подчинявала на нуждите на човека и други грозни и ужасни извращения, които могат да се родят само в болния мозък на един нормален неслушащ чалга човек). Всичко мълчеше, втренчено в Каракудата, а той отчаяно призоваваше единствената си мозъчна клетка да се мобилизира, за да може да изрази великия си план с думи. След около 3 часа той изведнъж заговори с писклив гласец, напомнящ лееееко на циганската перла Азис, той заговори, а те слушаха....
...Горещо!Много горещо! Гюзел се събуди целият облян в студена пот, а в малките му стъклени очички се четеше неописуем ужас и мъката на хиляди мравки, загубили своята колония в неравна битка със старозагорски мравояд. Отново същият кошмар, кошмар, който обитаваше празната му глава от месеци след трагичният инцидент, преобърнал, иначе пълноценният му и обшественобезполезен живот, на 360 градуса.Кошмар, който рикошираше като заблуден куршум из празния храм на гюзеловия череп, в отчаян опит да намери изход от този вакуум.Неканеният гост тормозеше съзнанието на поп-фолк месията, отеквайки и дълбаейки бавно и методично, като китайско мъчение в дълбоката му и ранима ромска душа. За щастие обаче на всички поклонници на правата чалга вяра, стратегът от Костинбродските махали на Зарзават-кючек понасяше стоически всички тези несгоди и духовни изпитания стоически, търсейки упование във стари, апокрифни текстове на Хисарския поп и Сашо Роман. Действително силата и енергията, които струяха от тези своеобразни Пост-Ренесансови шедьоври, с номизматична стойност, беше способна да излекува и видра о зъбобол, пък камо ли за разстроения дух на един себеуважаващ се архичалгар. Наред с тях, Гюзел, всеки ден изпълняваше древни ритуали – напиваше се като мотика с калвадосче и ракия от дървени гъби и след това танцуваше кючеци, общувайки с духовете на гората и на циганската махала, в която беше приютен.
Така, ден след ден, месията укрепваше, събираше сили, готвеше се да започне своята свята мисия – да отърве всички окаяници от умствения им товар и да докаже, че чалгата е истински източник на житейска мъдрост, че ровенето по кофите, танцуването по масите, късането на салфетки, купуването на известност с изкуствени цици и т.н. са върховни духовни и социални ценности. И ако някой смееше да отрече тази иначе очевадна истина, то въпросният еретик трябваше, за наказание и назидание, да бъде удавен в сок от кисело зеле и хвърлен в тоалетната на Азис, където да гние за вечни времена – това наказание обаче имаше и възпитателна цел, защото все пак по този начин човек може да се докосне до „част” от чалга-полу-бога Азо-Камазо, което беше мечта дори за един върл селянин от дълбоката провинция. Гюзел отчете възможността, че това наказание е ,всъщност, твърде примамлива оферта за всеки обикновен човек, да се докосне до божественото и, в крайна, сметка половин България щеше да изгние във скромната външна тоалетна на Азис... а това не е добре нали ?
Един хубав ден след като напусна гостоприемната Ц.махала(разбира се без долни газщи, пломби, 3те си златни зъба и всичко, което съдържаше 0,00001% метал), яхнал магаренцето Коста, теглещо москвича му кабриолет със всичките музикални, чалга хитове, представляващи „Евангелие на преподобния Гюзел”, архичалгарят започна Чалгоносния си поход с/у всички еретици, отказващи да признаят силата на поп-фолк проповедите на съвремената православна Планета и Ватиканската Ара Мюзик. Подобно на Исус, той започна да обикаля из страната и да разпространява учението си и лека полека започна да намира свои верни последователи, от долни пияници и боклучии, до видни мутри и преуспяващи шофьори от градския транспорт. Тези окаяни чада само чакаха кой да ги поведе, живеещи във вечен страх от книгите, изкуството и всички други ужасни, културни богаства в България, те се криеха по в тъмнината на Биад и Най-клуб, надявайки се Той да се появи и да ги изведе до мечтаната свобода – свободата да разполагат с цялата празнота на главите си, да могат да си бъркат в носа по цял ден, да танцуват там където се хранят, да могат необезпокоявано да боготворят Магапаса и Тони Стораро и другите божества и полу-божества от Пантеона на чалгата.
И Той дойде! Гюзел започна своя поход от най-големият културен център за чалгата, средището на висшите поп-фолк магнати и магистрати – селската кръчма в село Макоцево ! Малко след залез, Гюзел Каракудата влезе в кръчмата със звучното име „Чекай да Люсна Голема Арна Ракия Докато Още не Лежим Екстремно Надран” или както всички, за улеснение, я наричакаха „ЧАЛГАР ДОЛЕН”. С вилзането си той завари почти библейска картина с елементи на новозеландския епос – вуйна Севдалинка Цунамито, местаната попадия, въртеше умопомрачително маане като потрисаше всеки декар от своята нежна, ще кажеш изписана от някой флорентински майстор, снага, хвърляйки всички постители в див екстаз. Зяпачите сред които бяха местната мутра Мандолин Тарбухразпранов, кметът Сюлейман Хаджиспиртозов, самият поп Лаврентий и други благородници от Макоцевския диоцез, точеха безпризорни лиги и припяваха „Ако знаешееее баща тиии...”, а вуйната все повече и повече се раздаваше, изпадайки в душевен катарзис. Мандолин толкова се беше разчувствал, че се беше качил на масата, в собствената си чиния и въртеше шеметен кючек върху или по точно в овчарската си салата и 3ката кибапчета с гарнитура.Попът също не се сдържа и стана, със зачервени бузи и започна ритмично да поплясва попадията по четирибуквието, като едновременно свиреше с уста Марсилезата и приплясваше с ръце върху изящното си шкембе. За кмета, който по принцип беше по изтънчен и си падаше повече по баладите на Преслава и Анелия, това беше малко прекалено, но след 6-тата мастика тялото му от само себе си започва да описва движения, с изящество присъщо само за хипопотам с кокоши трън.
При точно тази гледка Гюзел се зарадва, че е българин и някак си спомни колко хубаво е било преди векове, през Турско, когато на воля можеше да си играеш гюбеци и да слушаш звуците на зурната, тамбурата и малките барабанчета от Тантра в студентски град. Топла вълна на патриотизъм го обзе и той се закле пред себе си, че някой ден цялата страна ще изглежда като този бастион на изкуството и естетиката, кръстопътят на миналите и съвремени културни тенденции – „ЧАЛГАР ДОЛЕН”. Когато го погледнаха всичко спря и притихна, само вуйна Севдалинка само продължаваше да се друса по инерция, макар че бе спряла да танцува преди 2 минути. Гюзел разседла Коста, вярното магаре, и застана в средата на помещението, от къдете щеше да започне Втория Ренесанс, истинското Възраждане за българската култура ( а не онова старото, през което са се пишели книги, основавали са се училища, науката се е подчинявала на нуждите на човека и други грозни и ужасни извращения, които могат да се родят само в болния мозък на един нормален неслушащ чалга човек). Всичко мълчеше, втренчено в Каракудата, а той отчаяно призоваваше единствената си мозъчна клетка да се мобилизира, за да може да изрази великия си план с думи. След около 3 часа той изведнъж заговори с писклив гласец, напомнящ лееееко на циганската перла Азис, той заговори, а те слушаха....
ще чакам продължението.
