Публикувано: вт фев 19, 2008 2:43 pm
135 години от обесването на Васил Левски
За Васил Иванов Кунчев- Левски е писано и говорено много. Наричан е необикновен, титан, велик българин, а той сякаш е най-скромния и най-смирения от всички възрожденци. Съдбата го орисва да се кълне три пъти: първият, когато става дякон, вторият- като легист в Белград и третият- като главен апостол на Мизия, Тракия и Македония.
Той, Левски, е и единствения българин сторил 3 велики гряха: първият, че се отрича от Христос и вечното блаженство, вторият- когато се отказва от дом и лично щастие, третият- когато се отказва от живота си.
Иначе Дяконът печели българите не с високопарни фрази и реторика, а с уменията си на хороводец и певец на народни песни, с това че обяснява простичко какво е нужно за извършването на революция.
‘’ 1. Организация 2. Пари 3. Хора 4. Оръжие и други бойни потреби ‘’
1869 година той близо четири месеца броди из Българско и проповядва не любов и милосърдие, а неподчинение и бунт, дълбае в умовете и сърцата на българите на север и юг от Балкана, в Плевен, Ловеч, Троян, Пловдив, Перущица, Пазарджик, Стара Загора, Сливен.. И навсякъде среща будни българи, но неузрели още за въстание. И мъдрият, не като за възрастта си апостол, ще разбере, че се намира още в началото на пътя, че е нужна дълга подготовка, че работата трябва да се върши не оттатък Дунава, а тук, в Българско. С това си прозрение Левски засрамва по-учените от него, хъшовете, които считат себе си за отдавна изпечени в този занаят- революцията. Под вещото ръководство на Левски е създадена Вътрешната организация, Привременното правителство в Балкана, Тайната поща, комитетска мрежа, нареда на работниците за освобождението на българския народ. Подготовката върви и никой не предполага какви драматични събития предстоят: обирът в Арабаконак, раздвижването на турските власти и оня 27 декември в Къкринското ханче, и следващите мразовити дни до процеса в София, и присъдата чак до 19 февруари 1873. Тялото на Левски е погребано някъде в българската земя, незнайно къде и от кого, затова поклонението всяка година се извършва на лобното му място. На 19 февруари обаче всеки българин трябва да помълчи поне една минута за Левски. За оня, когото турците зовяха ‘’ Демонът на империята ‘’ , а ние сега наричаме ‘’ Безподобния Апостол ‘’
Т'ва е нещо, което написах за днешния ден и реших да го постна. Има 1-2 грешки, ама ме мързи да ги търся..
И все пак, мисля че е нужно да отдадем нужната почит към Васил Левски, един от най-великите Българи за вечни времена..
Поклон пред светлата му памет!!
За Васил Иванов Кунчев- Левски е писано и говорено много. Наричан е необикновен, титан, велик българин, а той сякаш е най-скромния и най-смирения от всички възрожденци. Съдбата го орисва да се кълне три пъти: първият, когато става дякон, вторият- като легист в Белград и третият- като главен апостол на Мизия, Тракия и Македония.
Той, Левски, е и единствения българин сторил 3 велики гряха: първият, че се отрича от Христос и вечното блаженство, вторият- когато се отказва от дом и лично щастие, третият- когато се отказва от живота си.
Иначе Дяконът печели българите не с високопарни фрази и реторика, а с уменията си на хороводец и певец на народни песни, с това че обяснява простичко какво е нужно за извършването на революция.
‘’ 1. Организация 2. Пари 3. Хора 4. Оръжие и други бойни потреби ‘’
1869 година той близо четири месеца броди из Българско и проповядва не любов и милосърдие, а неподчинение и бунт, дълбае в умовете и сърцата на българите на север и юг от Балкана, в Плевен, Ловеч, Троян, Пловдив, Перущица, Пазарджик, Стара Загора, Сливен.. И навсякъде среща будни българи, но неузрели още за въстание. И мъдрият, не като за възрастта си апостол, ще разбере, че се намира още в началото на пътя, че е нужна дълга подготовка, че работата трябва да се върши не оттатък Дунава, а тук, в Българско. С това си прозрение Левски засрамва по-учените от него, хъшовете, които считат себе си за отдавна изпечени в този занаят- революцията. Под вещото ръководство на Левски е създадена Вътрешната организация, Привременното правителство в Балкана, Тайната поща, комитетска мрежа, нареда на работниците за освобождението на българския народ. Подготовката върви и никой не предполага какви драматични събития предстоят: обирът в Арабаконак, раздвижването на турските власти и оня 27 декември в Къкринското ханче, и следващите мразовити дни до процеса в София, и присъдата чак до 19 февруари 1873. Тялото на Левски е погребано някъде в българската земя, незнайно къде и от кого, затова поклонението всяка година се извършва на лобното му място. На 19 февруари обаче всеки българин трябва да помълчи поне една минута за Левски. За оня, когото турците зовяха ‘’ Демонът на империята ‘’ , а ние сега наричаме ‘’ Безподобния Апостол ‘’
Т'ва е нещо, което написах за днешния ден и реших да го постна. Има 1-2 грешки, ама ме мързи да ги търся..
И все пак, мисля че е нужно да отдадем нужната почит към Васил Левски, един от най-великите Българи за вечни времена..
Поклон пред светлата му памет!!