Страница 1 от 1

Публикувано: ср яну 23, 2008 11:59 pm
от WhiteSnake
Неон, искряща светлина, тълпа -
маски разноцветни крият,
измъчени, отчаяни лица.
Призвани вечно, щастие да дирят,
в нощта греховна клети да се свият.

Тез чада на мрака неразбрани,
нявга търсили любов,
страдат днес от смъртни рани,
пристан няма техний зов -
строг живот, урок-суров.

Защото винаги щом някой
маската и бронята свали,
в миг ще се намери кой
душата му по гръб да повали,
на беззащитния сърцето да сломи.

Така в полите на Нощта стаени,
пируват с чужди погледи щастливи,
от милостиня вечна уморени,
просяци - душите им ръждиви,
вярно просят, но нали са живи.

надявам се да ви хареса... отворен съм за критиката ви, тъй че не се двоумете и ако мислите, че нещо трябва или може да се подобри, пишете !

Публикувано: чет яну 24, 2008 9:19 am
от duinox
на мен пък ми хареса незнаех че умееш да пишеш :a013:

Публикувано: чет яну 24, 2008 9:26 am
от Ionko
Яко е :a013:
Ти си бил много талантлив, бе ;)

Публикувано: чет яну 24, 2008 9:34 pm
от XekTor
Да,Добро е браво :t054: Поздравявам те :p330: :dizzy:

Публикувано: чет яну 24, 2008 10:00 pm
от blood_dodo
Много е добро. Браво - давай в същия дух ;)

Публикувано: чет яну 24, 2008 10:01 pm
от letalenizhod
WhiteSnake написа:Цитат(WhiteSnake @ Jan 24 2008, 12:59 AM) Неон, искряща светлина, тълпа - тълпа искряща в неоновата светлина
маски разноцветни крият, разноцветни маски крият
измъчени, отчаяни лица. лица измъчени от самота
Призвани вечно, щастие да дирят, Призвани вечно, щастие да дирят,
в нощта греховна клети да се свият. клетите си грехове в ноща да скрият.

Тез чада на мрака неразбрани, на мрака чедата неразбрани
нявга търсили любов, отдавна търсили любов
страдат днес от смъртни рани, от смъртни рани повалени днес
пристан няма техний зов - пристан няма техний зов
строг живот, урок-суров. животът им строг.урока е суров!

Защото винаги щом някой щом някой маската свали
маската и бронята свали, и бронята захвърли
в миг ще се намери кой все някой в миг ще се намери
душата му по гръб да повали, душата му по гръб да повали,
на беззащитния сърцето да сломи. сърцето безззщитно да сломи!

Така в полите на Нощта стаени, в полите на ноща стаени
пируват с чужди погледи щастливи,

от милостиня вечна уморени, другото остава .прегледай го
просяци - душите им ръждиви,
вярно просят, но нали са живи.
просяци - душите им ръждиви,

надявам се да ви хареса... отворен съм за критиката ви, тъй че не се двоумете и ако мислите, че нещо трябва или може да се подобри, пишете !

Публикувано: чет яну 24, 2008 11:04 pm
от WhiteSnake
мерси за предложението летален изход, но така както съм го написал ми допада повече. така както ти предлагаш се губи римата в някои стихове и се променя и стъпката, звучат ми някак сковано. иначе ясно е, че може да се моделира структурата по различни начини без да се разваля смисъла. мерси все пак ;)