Момент преди края
Гледам празното огледало ,
Заключен в тази тъма ,
Живота ми е безкрайна тъга ,
Скрит в дебрите на ноща .
Гледам звездите как сиаят ,
Обляни в огнен ореал ,
Как нежно те копнеят ,
За дневна светлина .
Гледам аз луната тъжна ,
Търсеща и тя деня ,
Гледам как се движи бавно ,
По мрачното небе .
Чувам аз тези маскаради ,
На ожесточения кървав град ,
Чувам тихо как ридае ,
Самотното дете в ноща .
Усещам цялата им болка ,
На милярдите души разбити ,
Виждам тяхното страдание ,
През прашния прозорец , вечерта .
Отделен от този свят ,
Изолиран лъжи ,
Господи не искам да боли ,
Сърце прости ... любов прости .... Сега смъртта ми казва ... следващия си ти !