Aqks се разхождаше нервно в стаята си-Какво разнообразяваше деня му, какво по-различно се случва?Често си мислеше, че прави едно и също, всеки ден. Движи се като по часовник. Често прави и безсмислени неща, за да убие времето, често и не му се правеше нищо. Сутрин си имаше определени навици-става рано, пуска си музика и си прави кафе. После взимаше инвентаризационната книга и влизаше в хангара-толкова броя кръстосвачи, там са и бойните, а унитата какво ли ги брои- те изобщо не са излитали напоследък. А тези щайги- ЗнС за какво ли са му-само заемат място в хангара. И това всяка сутрин. Всичко в строг график всеки ден. Ако дори малко се успеше ритъма се нарушаваше.И вечерите едни и същи неща, някой спай, астероиди, лека разходка по галактиката. И сън.Денят си е отминал, идва следащ , подобен на този. Скука !!!
И тази вечер за пореден път се взираше в светлосиния екран на монитора и филосостваше наум:
...Защо да не го направя, ей така за тръпката , искам една красива битка, даже и на загуба да е, но искам да се забавлявам играта е за това, а не да си бройкам отново флотата всеки ден. Като се познавам какъв съм ... Всяка битка е част от пътя , чийто край не виждам и не търся. В крайна сметка , чудесата се случват по пътя, а не ни чакат на края му. Така или иначе седна организира флотилията си и го направи.
БИТКА
Каквато и да е тази битка – талантлива, обикновенна, странна, вдъхновяваща, даже и разсмиваща – рециклажа не е обран напълно
Е и - какъвто и да е ефекта – няма по-отплащащо се нещо, от това да направиш някаква промяна – независимо каква
