Bulfleet.com - Official Forums

Един ден

Пак сме на нашето място,
красиво е...истинско е...
моята мечта...
Остани и нека да продължим,
не се отделяй от мен...
тук сме и сме добре,
щастливи и лудо влюбени.
Смеем се,
но ето, че стана късно...
Късно е вече...
Плача и крещя “Искам те”,
Не спирай...
Обръщам се и виждам теб,
Седиш и се опитваш да ме докоснеш,
но аз не мога да се върна,
не й сега...
невъзможно е...
Продължава тази тъга,
до следващата ни среща
...тук – на нашето място...
Един ден, вече няма да е късно...
Ще сме двама и ще се обичаме,
Ще се докосваме, така както винаги го правим...
Един ден...

В свят вълшебен,
принцът е роден,
от мечти заобиколен,
от залеза вдъхновен...
Какво го кара да бъде щастлив?
Да взима празен лист и молив,
да запълва всяко бяло петънце с щрих и стих!
Как споменът за един поглед го кара да се чувства щастлив?!
Да пея, да се смея,
да се усмихвам през сълзи,
защо огледах се в твоите очи ?!
Превърнах нощите в дни,
прегръщах твоите лъчи,
затвори очи
и ме целуни....