Публикувано: пет окт 19, 2007 9:54 am
зануления ми се беше набил в очите от доста време, но простия факт че флотата ми все на достигаше, за да го сбия, ме спираше да направя 9-часовия полет към него. Но накоро пак смятам през клкулатора и виждам че биткатая най-после може да бъде спечелена. Пускам флотата и лягам да спя.
На сутринта пускам и рецките. Уреждам остатъка със SFU и зачаквам. По едно време защитника взе че влезна, ама май нещо ме е подценил, защото излезна без да вгигне флотата си. И след дългото чакане моментът на истината настъпи и звездите осветиха небето
Защитника се мислеше за безсмъртен и влизаше 3-4 пъти на ден (за генерал това е доста рядко), ама ето че се попари. Успех и на останалите, които ще го последват.
А за реца... всичко мина по план и боклука е обран до шушка.
На сутринта пускам и рецките. Уреждам остатъка със SFU и зачаквам. По едно време защитника взе че влезна, ама май нещо ме е подценил, защото излезна без да вгигне флотата си. И след дългото чакане моментът на истината настъпи и звездите осветиха небето
Защитника се мислеше за безсмъртен и влизаше 3-4 пъти на ден (за генерал това е доста рядко), ама ето че се попари. Успех и на останалите, които ще го последват.
А за реца... всичко мина по план и боклука е обран до шушка.