Bulfleet.com - Official Forums

В тази тема ще се постарая, доколкото ми е възможно, да събера повече информация за различните императори на Старата и Новата Римска империя.

Октавиан Август (27 г. пр.н.е. - 14 г.)
Тиберий (14 г. - 37 г.)
Калигула (37 г. - 41 г.)
Клавдий (41 г. — 54 г.)
Нерон (54 - 68)
Галба (68 - 69)
Отон (69)
Вителий (69 г.)
Веспасиан (69 г. — 79 г.)
Тит Флавий (79 г. — 81 г.)
Домициан (81 - 96 г.)
Нерва (96 г. - 98 г.)
Траян (98 г. - 117 г.)
Адриан (117 - 138)
Антонин Пий (138 - 161)
Марк Аврелий (161 - 180)
Комод (180 - 193)
Пертинакс (193 - 193)
Дидий Юлиан (193)
Септимий Север (193 - 211)
Каракала (211 - 217)
Макрин (217 - 218) съимператор с Диадумениан (218)
Хелиогабал (218 - 222)
Александър Север (222 - 235)
Максимин Тракиеца (235 - 238)
Максимин Трак (235 - 238) съ-император с
Максим , цезар (235 г. - 238 г.)
Гордиан I (238)
Гордиан ІІ (238)
Пупиен (238)
Гордиан III (238 - 244)
Филип I Араб (244 - 249)
Деций Траян (249 - 251)
Херений Етруск (250 - 251)
Хостилиан (251)
Требониан Гал (251 - 253)
Емилиан (253)
Валериан (253- 260) Съимператор с
Галиен (253 - 268)
Галиен (260 - 268)
Клавдий II Готски (268 - 270)
Квинтил (270)
Аврелиан (270 - 275)
Марк Клавдий Тацит (275 - 276)
Флориан (276)
Проб (276 - 282)
Кар (282 - 283)
Нумериан (283 - 284)
Карин (283 - 285)
Карин до 285 и Диоклециан (284 - 305)
Констанций I Хлор (305 - 306)
Константин I Велики (306 - 337)
Констанций II (337 - 361)
Юлиан (361 - 363)
Йовиан (363 - 364)
Валентиниян (364-378)
Теодосий I (379-395)
Аркадий (395-408) (Източна Римска империя)
Хонорий (395-423) (Западна Римска империя)
с това се слага край на Великата Империя, като оттук натам Римската империя се разделя на Западна и Източна и става много по-сложно за проследяване развитието на императорките потекла

РИМ (SPQR)

Рим е държава, съществувала в Европа, Северна Африка, и Близкия Изток в периода от 753 г. пр.н.е. до завладяването й през 476 г. от н.е. Официалното название на държавата на латински е Senatus popolusque romanus (SPQR), в превод Сенатът и римският народ. Римската държава претърпява три последователни етапа на развитие - Римско царство, Римска република и Римска империя. Легален наследник на Римската империя във всяко едно отношение е Византийската империя, като всяко хронологично разграничаване между двете е напълно условно.

В продължение на над 1000 години, римляните контролират цяла Западна Европа, както и областите около Средиземно море и някои части около Черно море. Векове наред римската империя се е смятала за непобедима, а древните хора са считали, че тя е целият свят. Римляните се гордеят с това, че знаят своята история още от основаването на града или ab urbe condita. Легендата разказва, че Вечният град е основан от Ромул.

Религията в Древен Рим е политеистична (Политеизъм (от гръцки, букв. "многобожие") или политеистична религия се нарича религия, включваща вяра в повече от един бог).
За разлика от древноегипетските божества, римските богове и богини са без животински части, могат да обичат и да изразяват чувства. Главният бог е Юпитер (Зевс при гърците), а главната богиня е Юнона (Хера при гърците). Много почитана е дъщерята на Юпитер — Минерва (Атина при гърците). Други богове са Вулкан (Хефест при гърците) и Нептун (Посейдон при гърците).



Римска империя обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август. Тя е най- силното държавно образовнаие в западния свят и е продължение на 500 годишната Римска република (510 пр.н.е. – 1 век), която е била сериозно отслабена от битките между Гай Марий и Сула, както и от гражданската война на Юлий Цезар срещу Помпей Велики и Брут. Въпреки че Рим разполага с колекция от държави-данъкоплатци векове преди автокрацията на Август, държавата преди него обикновено се нарича Римска република. Разликата между Римската империя и Римската република е най-вече в държавните органи и взаимоотношенията между тях. Няколко събития са посочвани за разделящи републиката и империята- обявяването на Юлий Цезар за пълновластен господар на империята (през 44 пр.н.е.), победата на наследника му Октавиан в битката при Акциум (2 септември, 31 пр.н.е.) и обявяването му от римския Сенат за honorific Augustus (16 януари, 27 пр.н.е.)

Латинският термин Imperium Romanum (Римска империя), най- вероятно най- добре познатата латинска фраза, в която думата „империя” означава територия, частта от света, която е под римска власт. От времето на Август до упадъка на Западната римска империя, римските владетели имат власт над Западна Евразия и северна Африка. Римската експанзия започва дълго време преди държавата да стане империя и да достигне своя връх при имаператор Траян със завладяването на Дакия през 106г. Все още продължава риското влияние над културата, правото, технологиите, изкуството, езика, религията, правителствата, войските и архитектурата на западната цивилизация.

За край на Римската импария се посочва датата 4 септември 476, когато последният император на Западната римска империя, Ромул Август е свален и на негово място не идва друг. Източната римска империя продължава да съществува под името Византийска империя, в която общоприет език е гръцкият. В нея се запазват правните и културни традиции, които продължават да съществуват заедно с православното християнаство и древната гръцка култура. Византия съществува до 1453 г., когато е превзета от Османската империя.




Развитие на римската империя
Историците традиционно разделят хода на империята на три части: доимперския период, периода на Августите до кризата през трети век и периода от Диоклециан до края на западната част на империята. Първият период, принципата (от латинската дума princeps, която означава 'първи гражданин'. Съгласно тази теория по това време реалността на диктатурата е умело прикрита зад републиканската фасада, докато при Домината (от думата dominus, „господар“) имперската власт се излага в истинския си вид, със златни корони и усложнен церемониал. Днес се приема, че положението е далеч по-нюансирано: някои исторически форми се запазват и през византийския период, повече от хиляда години след създаването си, а проявите на имперска импозантност са обичайни от първите дни на Империята.

В хода на историята си, Римската империя контролира всички елинистични държави в средиземноморието, както и келтските области на Западна Европа. Администрацията на Римската империя постепенно се развива в две отделни половини, източна и западна, следвайки приблизително културното разделение. По времето, когато Одоакър взема властта на Запад през 476, западната половина вече видимо се развива по нов път, като Църквата поема основната част от административните и благотворителни функции, изпълнявани по-рано от светската власт. Източната половина на Империята с център Константинопол, градът на Константин Велики, остава сърцето на Римската държава до 1453, когато Византийската империя е унищожена от османските турци.

Влиянието на Римската империя върху управлението, правото и монументалната архитектура, както и на много други аспекти на западния живот, остава безспорно. Римските титли са възприети от следващите държави с имперски претенции като Франкското кралство, Свещената Римска империя, Руското царство и Германската империя.


Векът на Август (31 пр.н.е. — 14)
Приема се, че Римската империя започва с конституционното споразумение след битката при Акциум през 31 пр.н.е.. Всъщност републиканските институции на Рим са разрушени през предходното столетие и управлението се осъществява еднолично от времето на Сула.

Въпреки това управлението на Август отбелязва един важен обрат. По времето на Акциум няма живи свидетели на функциониращите републикански институции или на време без гражданска война в Рим. Четиридесет и пет години по-късно, при смъртта на Август, малцина помнят времето преди самия него. Продължителността на живота на средния римлянин е само четиридесет години. Дългото управление на Август позволява на едно поколение да живее и умре без да познава друга форма на управление и дори друг владетел. Това е изключително важно за създаването на нагласи, които позволяват установяването на наследствена монархия в Рим, който убива Юлий Цезар заради царските му аспирации. Независимо дали го одобряват или не, едноличното управление е единственото, което хората от Века на Август познават, и така ще остане дълги векове.

Управлението на Август е забелжително с няколко трайни постижения, които определят бъдещето на империята:

Създаване на наследствената длъжност, която днес се нарича римски император
Фиксирането на заплащането и продължителността на службата отбелязва последния етап от еволюцията на римската армия от гражданска в професионална
Създаването на преторианската гвардия, която издига и сваля императори през следващите векове
Разширението на Империята до нейните „естествени граници“. Границите, достигнати при смъртта на Август остават граници на Империята с малки изключения през следващите четиристотин години
Създаването на civil service извън структурата на Римския сенат, което поставя началото на отслабване на сенатската власт
Lex Julia от 18 пр.н.е. и lex Papia Poppaea от 9, които насърчават раждаемостта и осъждат безбрачието.
Провъзгласяването на култа към Божествения Юлий Цезар в цялата империя и насърчаване на полуобожествяването на самия него приживе в елинистичния Изток. Тази традиция оцелява до времето на Константин Велики, който при смъртта си става едновременно римски бог и „тринайдесети апостол“.

Юлий-Клавдиите, наследниците на Август (14 – 68)
Стратегията на Август за бракове между Юлии и Клавдии създава комбинацията от семейни и политически връзки, известна като династия на Юлий-Клавдиите. Между 14 и 68 управляват последователно Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон, повечето от тях неспособни или психически неуравновесени. Централната власт затъва в династични интриги, а политическият елит е тероризиран от своеволията на императорите. Въпреки това системата, изградена от Август, се оказва достатъчно устойчива и периодът преминава без сериозни сътресения. Границата в Германия е укрепена, продължава завоюването на Британия и няколко нови източни провинции са присъединени към Империята.

Едва през 60-те се надига вълна от бунтове по периферията — в Британия, Армения, Юдея и по границата с Партия. Неспособността на Нерон да се справи с безредиците и общата му некомпетентност бързо стават очевидни и преторианската гвардия го отстранява. 69 („годината на четиримата императори“) преминава в гражданска война и начело на Империята за кратко застават императорите Галба, Отон и Вителий. Към края на годината Веспасиан затвърждава властта си като римски император.


Флавиите (69 – 96)
Между 69 и 96 управляват последователно Веспасиан и двамата му сина Тит и Домициан — династията на Флавиите. Преди да стане император, Веспасиан е военачалник, постигнал забележителни успехи във войните на Изток. Флавиите продължължават тендинцията от предишните десетилетия и се опират все повече върху армията, отколкото на Сената и остатъците от републиканските институции. Монархическият характер на управлението става все по-неприкрит, което предизвиква враждебността на римската аристокрация, особено при управлението на Домициан.

Флавиите успяват да стабилизират публичните финанси, да потиснат бунтовете в провинциите и дори да постигнат известно териториално разширение в Германия и Британия. Финансирани са големи обществени строежи като Колизея в Рим. Жителите на Испания получават римско гражданство.


Антонините — „петимата добри императори“ (96 – 193)
Следващият век е известен като периодът на „петимата добри императори“ (Нерва, Траян, Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий). Антонините въвеждат практиката на осиновените наследници, която за известно време осигурява компетентно управление на Империята. Те се опитват, поне привидно, да поддържат авторитета на Сената, което им осигурява относителна популярност сред римската аристокрация. При Траян империята достига най-голямото си териториално разширение, включвайки провинциите Дакия и Месопотамия.

Периодът на Антонините завършва с управлението на Комод от 180 до 192. Психически неуравновесен, той връща Рим към ексцентричностите от времето на Нерон . Той е убит и с подкрепата на армията император става Септимий Север.


Северите (193 – 235)
През 193 година римски император става Септимий Север. Той е сириец, женен за либийка. Издигнат е за император от източните легиони. С неговото управление започва доминацията на провинциите над Рим. Той провежда кампании в Месопотамия и Британия. Разрешава на войнишките семейства да живеят в близост до военните лагери. Не се разбира с римския Сенат и управлява почти самостоятелно. Наследен е от синовете си Каракала и Гета. Каракала обаче убива брат си и става еднолично владетел. През 212 година издава едикт, с който всички римски поданици се обявяват за римски граждани. През 217 година император става Елагабал, но той се интересува преди всичко от религиозни дела. Ето защо той е свален от престола от заговорници след петгодишно управление. На власт идва Александър Север. Той се оказва голям мечтател - иска да бъде велик пълководец. Води война с германските племена, но след като сключва позорен договор с тях е свален от собствените си легиони. Започва кризата в империята с края на неговото управление. На трона започват да се изреждат "войнишките императори".


Кризата от 3 век (235 – 275)
След смъртта на император Александър Север на трона на Римската империя започват да се изреждат така наречените "войнишки императори". За много кратко време се изреждат много владетели. Легионите в отделните провинции избират различни императори. Варварите използват тази криза и нахлуват на територията на империята. През 251 година при Абритус (днес Разград) готите побеждават император Деций Траян. От империята започват да отпадат някой провинции - Сирия, Галия. В Сирия за независим се обявява владетелят на Палмира, а в Галия се създава римска държава начело с управителя на тази област. Известно подобрение настъпва едва при император Клавдий II. Той разбива готите при Ниш. При сина му Аврелиан римляните побеждават нахлулите в Италия алемани и ги прогонва отвъд Алпите. Галия и Сирия отново се присъединяват към империята, след като са преодоляни размириците там. Заради тези победи Сенатът му дава титлата "възстановител на света". Той освен това построява нови стени около Рим. Но истинско подобрение в Рим настъпва с управлението на Диоклециан.


Тетрархията (275 – 313)
През 284 година на власт идва Диоклециан. По произход бил илириец, издигнал се след като бил началник на личната стража на император Нумериан. От началото той се опитал да укрепи държавата. Ето защо той въвел системата на тетрархия - управление на четиримата. Властта била поделена между двама владетели, августи, които си избирали свои помощници - цезари. Единият август бил Диоклециан, а другият - Максимиан. От своя страна те трябвало да си изберат цезари. Старши август станал Диоклециан. Разделил империята на два дяла - източен, който запазил за себе си, и западен начело с Максимиан. Той се опитал да проведе данъчна реформа, като въведе лимит за цените, но това се оказало несполучливо. Провел гонения срещу християните. Направил реформи в армията. През 305 година се оттеглил от властта.


Християнската империя (313 – 395)
След гражданската война в империята между наследниците на Диоклециан на власт дошъл Константин I. През 312 година той победил претендента за престола Максенций и станал август заедно с Лициний. След една година те издали Миланския едикт, с който християнството станало равноправна религия. През 330 г. била завършена новата столица на империята, тъй като западният дял, където бил Рим, се оказал обхванат от жестока криза. Тя се казвала Константинопол по името на императора. След император Константин I станало ясно, че империята не може да преодолее кризата. Тя малко по малко започнала да се разделя. Дори и новата столица не могла да предотврати това. През 395 г. император Теодосий I обявил християнството за държавна религия. Малко преди да почине той разделил империята на Източна, начело със сина си Аркадий, и Западна с другия му син Хонорий. Държавата никога повече не се обединила.

Легенда за основаването на Рим
или историята на Ремил (Рем) и Ромул


Тит Ливий I, 3—7


Асканий, синът на Еней още не бил на такава възраст, че да може да поеме властта, но тази власт се запазила непокътната за него до пълнолетието му. Латинската държава, царството на дядо му и баща му, се запазило за младенеца в течение на толкова продължително време благодарение на женска опека. Майката на Асканий, Лавиния, била именно тази способна жена.
Този Асканий…, когато се увеличило населението на Лавиний, напуснал цъфтящия и богат по онова време град на майка си или мащехата си, а самият той основал в подножието на Албанските планини нов град, който той нарекъл Алба Лонга„ т. е. Дългата Алба, тъй като градът по своето местоположение се простирал по протежението на един планински хребет.
Между основаването на Лавиний и на колонията Алба Лонга изминали почти тридесет години и въпреки това могъществото на държавата, особено след поражението на етруските, нараснало до такава степен, че нито след смъртта на Еней, нито по времето на настойничеството на жената, нито даже след това през, първите години от царуването на юношата Мезенций, вожда на етруските, нито пък другите съседи се осмелявали да дигнат оръжие срещу него. Мирният договор между етруските и латините бил сключен тъй, че граница между тях станала р. Албула, която сега се нарича Тибър. След това царувал синът на Аеканий — Силвий, който по някаква случайност се родил в гората. Той имал син на име Еней Силвий, който също имал син Латин Силвий. Последният основал няколко колонии, които били наречени древни латини. След това на всички царе на Алба се запазило прозвището Силвий… Подир това ... царувал Прока. Той имал синове Нумитор и Амулий. Старинното царство на Силвиите било завещано на Нумитор като по-стар син. Но силата се наложила над волята на бащата и над зачитането на старшинството: Амулий се възцарил, след като изгонил брата си. Към едното злодеяние той прибавил и друго, като убил братовия си син. Дъщерята пък на брата си — Рея Силвия, той лишил от надеждата за потомство, като я направил весталка и по този начин под предлог, че й оказва почести, я обрекъл на вечно девство.
Аз мисля обаче, че тези толкова силни град и държава, които отстъпвали по могъществото си само на боговете, дължали своето възникване само на предопределението на съдбата. Когато изнасилената весталка родила близнаци, тя обявила за баща на това незаконородено потомство бога на войната Марс, било защото вярвала в това, или пък защото считала за по-почтено да представи бога за виновник на своето прегрешение. Обаче нито боговете, нито хората могли да защитят нея и децата от жестокостта на царя. Жрицата била хвърлена в затвор и окована във вериги, като било заповядано децата да бъдат хвърлени в реката. Но по някаква определена от боговете случайност Тибър бил излязъл от коритото си и образувал застояли води, тъй че никъде не било възможно да се достигне истинското му корито. Но изпратените хора, които носели децата, се надявали, че те ще потънат дори и в такава вода. И тъй като смятали, че са изпълнили заповедта на царя, те подхвърлили децата в най-близкото блато, където сега се намира Руминалската смокиня (разказват, че тя се наричала Ромулова смокиня). По тези места тогава имало обширен пущинак. Съществува предание, че когато плаващото корито, в което били изхвърлени децата, след спадането на водата се спряло на сухо място, жадна вълчица, като слязла от близките хълмове да пие вода, се отправила към мястото, откъдето се чувал плачът на децата. Тя с голяма кротост им подложила гърдите си, а царският пастир на име Фаустул я видял да лиже децата. Той ги занесъл в кошарите си и ги поверил на своята жена Ларенция да ги отгледа. . . Така се родили те и така били отгледани. Когато пък израснали, те не оставали без работа в кошарата на пастира или около стадата, ходели на лов и бродели из гората. Закрепвайки сред такива занятия и тялом, и духом, те не само преследвали зверовете, но нападали и разбойници. Отрупани с плячка, делели награбеното с пастирите. Със своята дружина, която от ден на ден се увеличавала, те се занимавали и със сериозни неща, и с шеги.
Разказва се, че още тогава съществувало Луперкалското празненство ... Голи юноши тичали, като съпровождали с шеги и разпуснато веселие почитта, която отдавали на Ликейския Пан ... И ето, когато Ромул и Рем се били отдали на игрите, разбойниците, разгневени от загубата на плячката си, ги нападнали. Ромул храбро се защищавал, а Рем бил заловен и след това бил предаден на цар Амулий, като освен това бил обвинен. Главното обвинение срещу братята се състояло в това, че те нападали владенията на Нумитор и с шайка юноши отвличали оттам добитъка също като неприятели. Тъй Рем бил предаден на Нумитор, за да бъде наказан със смърт.
Още от самото начало Фаустул предполагал, че в дома му се отглеждат царските деца. Той знаел, че те са подхвърлени по заповед на царя. Тази случка съвпадала с времето, когато той ги намерил, но той не желаел да разкрива работата преждевременно, освен ако му се удаде случай или ако това му се наложи от необходимостта. Тази необходимост се появила по-рано. И ето под влиянието на страха той разкрил всичко на Ромул. Случайно на Нумитор, докато той държал под стража Рем и слушал за братята близнаци и като съпоставил тяхната възраст и характер, в който нямало нищо робско [с онова, което слушал], дошла наум мисълта за неговите внуци. Чрез разпитване той стигнал до същия резултат и почти разпознал Рем. по този начин цар Амулий бил заплашен от всички страни с козни. Ромул, като не се смятал за достатъчно силен за открити действия, нападнал царя не с шайка юноши, а като заповядал на всички пастири да отидат по различни пътища, но в определено време да се приближат към двореца и да нападнат царя (Амулий). Откъм жилището на Нумитор пък му дошъл на помощ Рем, който бил подготвил друг отряд. Така те убили царя.
В началото на суматохата Нумитор, като повтарял непрекъснато вестта, че неприятели нахлули в града и нападнали двореца, свикал албанската младеж, за да го отбранява с оръжие. Когато обаче видял, че младежите, след като умъртвили царя, се отправят към него с приветствия, той веднага свикал събранието, извадил на бял свят престъплението на брата си против него, посочил произхода на внуците си — как те се родили, как били отгледани, как били разпознати, след това как бил убит тиранинът — и заявил, че той е виновникът за тона деяние. Юношите застанали, строени сред събранието, и приветствали дядо си като цар, а последвалите единодушни възгласи на тълпата потвърдили в негова полза царското име и власт. Предоставяйки по този начин Албанското царство на Нумитор, Ромул и Рем пожелали да основат по ония места град, където били подхвърлени и отгледани. Освен това имало излишно население и в Алба, и в Лаций. Към него се присъединили пастирите, а всичко това давало надеждата, че и Алба, и Лавиний ще бъдат малки в сравнение с оня град, който те се готвели да основат. Но на тези намерения попречило наследеното от дедите им зло — жаждата за царска власт, вследствие на което миролюбивото начинание се превърнало в отвратителен спор. Тъй като братята били близнаци и не било възможно да се разреши въз основа на първенството по рождение, то Ромул избрал Палатинския, и Рем Авентинския хълм, за да гадаят, и боговете, които били покровители на тези места, да им посочат чрез знамения кой от двамата да даде името си на новия град и кой от тях да го управлява.
Разказват, че знамението — шест ястреба (оттогава та до края на империята това е символ на римляните) — се явило по-рано на Рем и че то било вече съобщено, когато на Ромул се явили двойно по-голямо число ястреби; и тъй всеки един от тях бил приветстван от многобройните си привърженици като цар — едните искали царската власт за своя вожд, като се позовавали на приоритета по време, а другите — на броя на птиците. Избухнала свада, а предизвиканото от нея раздразнение довело до сбиване, по време на което в суматохата Рем бил убит. По-разпространено е обаче преданието, според което Рем, като се надсмял над брат си, прескочил новите стени. Разгневен от това, Ромул го убил, като казал. „Така ще стане с всеки, който ще прексочи моите стени." По такъв начин Ромул останал единствен господар на властта, а градът, след като бил основан, бил наречен по името на основателя. Ромулия, или Рим.

Всъщност това са интерестни факти, легендата за седемте крале я бях чувал.Колкото до Империята не знам почти нищо за нея, освен някой малки и интерстни факти, битки и т.н. Средоточен съм в Римската Република и враждата на Рим с Галите,Германците,Иберииците,Картаген,Гърците,Британците.Като цяло обожавам Рисмката Република и нейната история.За Империята не знам почти нищо

Точно империята според мен е най-интересна
Особено гложденията на имп. Юлиан и Констанций, както и самите факти около Гал (брат на Юлиан, който преди него става Цезар, но поради лошите си отношения спрямо народа е обвинен в предателство и обесен пред самия Юлиан).
Реално Юлиан и Констанций не са имали нито една свада- била тя словестна или военна.