Завръщането на една легенда

[Dem0nHunter]

Той стоеше мълчаливо в сенките и мислише какво е направил, колко време ли е загубил борейки се сам със себе си. Беше предал много хора отделяйки се от тях, оставяйки ги на произвола на съдбата ... Мислеше си как е могъл да загуби толкова много време и какво да направи сега. Дали щяха да му простят?!? - неее това беше невъзможно. Та той самият сложи край на коалицията със собствените си прибързани и недообмислени действия. Изведнъж усети присъствие около него .... Нима кошмарите, с които се беше борил толкова време идваха за него сега, когато беше сам и нямаше на кой да се упре. Това нямаше значение. Той щеше да умре, но с достойнство.... С ловко движения се изправи на крака и нападна врага си, но .... видя познато лице, лице на приятел. Колко странно прозвуча тази дума в умът му - "приятел".
- Изглежда не си изгубил уменията си ловецо на демони. - усмихна му се човекът. - Малко си се променил, но си все същия.
Той наистина се беше променил. Косата му вече не беше добре подстригана, а дълга и спусната по раменете, от гърба му излизаха две големи и черни криле. Но имаше нещо, което караше кръвта на човека да замръзне, имаше нещо, което накара крилете да изглеждат като малка промяна - очите на ловеца. Познатия пробождащ поглед беше замен от ... дупки. Две кухи дупки,в които гори зелен пламък. За момент новодошлия пожела да се отдръпне от ливеца на демони, но той му беше приятел и целта на посещението му не беше да го обижда.
- Ти.... какво правиш тук Килнейм ?!? Остави ме на мира и си върви.
- Така ли се посреща приятел - засмя се Килнейм - нима така посрещаш хората, които са тук да ти помогнат ?
- Приятел ?!? Помощ ?!? Отдавна съм забравил значението на тези думи. Сега си върви преди да съм размислил и да постъпя с теб както с останалите ми врагове. Не ме карай да те карам да съжаляваш, че си ме доближил.
- Имам предложение ловецо. - съобщи Килнейм. Изслушай ме преди да си тръгнеш.
Той се замисли за секунда. Въпреки осакатеното му зрение изглеждаше, че разучава събеседника си взирайки се в него.
- Говори. - изречи той след няколко тежки мига мъчание.
- След като ти ни изостави - започна да приказва Килнейм - направих съюз от бегълци.
- И каква роля имам точно аз в този твой съюз. - попита незаинтересовано демона.
- Искам да възкреся Коалицията, а без теб това няма да стане. Имаме нужда от теб точно колкото и ти от нас.
- Хммм, защо си мислиш, че имам нужда от някой ?
- Защото ние можем да летим, а ти в момента не.
- Ще си помисля. - отвърна демона след кратко мълчание.
- Надявам се наистина да го направиш. - каза човекът и се оттегли.
Ето сега му се предоставяше шанс да изкупи греховете си. Може би този съюз нямаше да има силите да стане някогашната легенда водена от него, но това щеше да се разбере в последствие. И лека полека решението започна да се оформя в главата му. ДА. Той щеше да върне величието на КАПУТ каквото и да му костваше. Дано всички паднали по негова вина му простяха. Поне това можеше да направи в тяхна чест .

To be continued .....

[SoulRipper]

Главният герой да не би да е Илидан ?

Че на него ми заприлича по описанието. Иначе по принцип написаното не е лошо.

[Maimuna]

Цитат(SoulRipper @ Aug 24 2007, 12:30 AM) Главният герой да не би да е Илидан ?

Че на него ми заприлича по описанието. Иначе по принцип написаното не е лошо.

Мне, не е Илидан. Май това е историята на КТ и коалицията с Носгот и АНСР. Килнейм е Заги (той беше и килнейм де ...) А този, който мислиш за Илидан май е Отмъстител.

[Dem0nHunter]

Всъщтност това е историята на КАПУТ А това Е описанието на Илидан, което леко съм взимствал. Просто играя много ларкрафт (и светът на ларкрафт) и Илидан ме кефи много. И последно оточнение ... не съм отмастител - аз съм Dem0nHunter.