Публикувано: нед юли 22, 2007 11:11 pm
-Толкова отдавна не е имало магове в армията, че не виждам начин, а и причина да се опитваме отново да ги съберем заедно. Вие не познавате историята така добре както мен и затова може да ви изглежда единственото логично действие, но, умолявам ви, послушайте ме и се откажете.
Явно не сте наясно с някои факти. Нека ви запозная с най-важния от тях – за да направи деструктивна магия, магът трябва да пожертва жизнена енергия. Но може да използва само собствената. А силата на заклинанието е толкова по-голяма, колкото жертвата. Докато в един момент не остане нищо.
Това явно ви е известно, щом ме повикахте. Нека ви разкажа една история.
-Преди много години един мъж достигнал до същото заключение като вас – а именно, че има нужда от некромант, който да държи маговете на крака, щом те вече не са способни да го правят сами.
Освен че бил надарен с остър ум, той бил и забележителен елемнталист и решил да причини собствената си смърт като унищожи цял град. Искал да изучи тайните на Смъртта от най-достоверния източник – оригинала.
Преди самото самоубийство той заръчал на свой близък приятел да го изтръгне от лапите на вечния покой след година.
Минало време и дошъл момента на събуждането – всичко минало идеално. Няколко дни по-късно мълвата че той отново броди по света скоро довела при него четирима мага готови да се учат от неговия опит.
След по-малко от месец още двама били под заклинанията на некроманта. Но те на свой гръб открили, че учителят им бил премълчал един факт – те вече не можели да практикуват древното изкуство въпреки всичките си познания. Решили да използват останалите двама – да им преподадат теорията, а да им оставят практиката. Забранили им да използват магията за лични цели.
Твърде скоро обаче и те се превърнали в немъртви. Защото за всяко заклинание от Смъртта трябва да се плаща.
-Когато научил за плана им да отворят училище за магове, некромантът ги дарил с едното нещо, за което те истински копнеели. Промълвил три думи и с едно прощо щракване на пръстите четири от петте гротескни фигури се сринали на купчинки прах. Защото за един немъртъв всеки момент е изпълнен с агония от противоестественото му съществуване, той се моли за мига, в който ще напусне света – този път за винаги.
Сякаш отказващ да приеме съдбата си, бившият елементалист останал цял, дори след като другарите му вече не били нищо повече от спомен. Но в гнева си той направил грешка – призовал цялата си мощ с едничката идея да изпепели бившия си приятел, когото смятал за виновен в измяна. Жертвата му не помръднала.
Единствения ефект който постигнал го ужасил – той гледал невярващо как магията се стича от ръцете му. Вдигнал поглед, този път пълен със смирение, и се предал на Смъртта.
Има един странен факт – от остатъците се надигнала лека мъгла и обградила некрманта, покривайки целите му ръце с кървавочервени руни. Смята се, че това бил дар за него, заради безпристрасната оценка на ситуацията, навременните действия и пълната готовност да се пожертва, но не и да позволи да бъдат покварени още души.
-След този инцидент е сключен седем-езичния пакт, който прави повтарянето на тази ситуация невъзможно. Предполагам, че немъртви войници биха били доста по-ефективни за постигането на вашия нов световен ред, но и те си имат недостатъци. Единия е, че когато те вече няма с кого да се сражават ще се обърнат срещу вас или един срещу друг. Втория е, че ако решите да ги премахнете преди да са развалили постигнатото няма да можете да запазите ситуацията такава, каквато я искате.
Дори и да имате някъде армии в резерв, те ще ги намерят и ще ги избият. И тогава все ще се намери някой, който да ви свали от трона, на който сте се самопоканили – уви, такава е човешката природа.
Истинска ползва бихте имали само от всестранно развит маг, но седем-езичния пакт, за който ви споменах вече, се грижи да няма вече такива личности.
-И така, ето ни отново там, откъдето започнахме. Безполезно е да събираме отново магията и армията, дори и ако е възможно, в което аз се съмнявам. Повярвайте ми, за шест века същствуване мога да ви уверя в това.
А сега е време да си ходя.
Почти беше излязал, когато дочу тихото изхъхряне. Извъртя се и видя как паякът невъзмутимо довършваше творението си на мястото на липсващата лява очна ябълка. Ако можеше да издаде друг звук от разлагащото си се гърло, най-вероятно щеше да крещи докато не пръсне вече изсушените си и сбръчкани бели дробове. Но сега само го гледаше втренчено, умоляващо.
-Генерале, генерале... И вие, както и моят някогашен приятел, не можахте да видите истината. Смъртта може да направи смъртния много могъщ... Но аз приех светлината и се превърнах в бог!
Ново изхъхряне.
-Така да бъде – и щракна с пръсти. Главата на енергичния допреди тридесет минути генерал потъна в раменете му и той се отдаде на вечен покой.
А Галдор вече беше навън и си завързваше шлифера. Имаше нужда от него да скрива искрящите в алено руни по ръцете, краката и гърба си.
Докато вървеше размишляваше за странната гавра на света с живота... Най-ценния дар, най-трудния за постигане, толкова силен, борбен, приспособяващ се... А от друга страна толкова крехък и лесен за отнемане.
Явно не сте наясно с някои факти. Нека ви запозная с най-важния от тях – за да направи деструктивна магия, магът трябва да пожертва жизнена енергия. Но може да използва само собствената. А силата на заклинанието е толкова по-голяма, колкото жертвата. Докато в един момент не остане нищо.
Това явно ви е известно, щом ме повикахте. Нека ви разкажа една история.
-Преди много години един мъж достигнал до същото заключение като вас – а именно, че има нужда от некромант, който да държи маговете на крака, щом те вече не са способни да го правят сами.
Освен че бил надарен с остър ум, той бил и забележителен елемнталист и решил да причини собствената си смърт като унищожи цял град. Искал да изучи тайните на Смъртта от най-достоверния източник – оригинала.
Преди самото самоубийство той заръчал на свой близък приятел да го изтръгне от лапите на вечния покой след година.
Минало време и дошъл момента на събуждането – всичко минало идеално. Няколко дни по-късно мълвата че той отново броди по света скоро довела при него четирима мага готови да се учат от неговия опит.
След по-малко от месец още двама били под заклинанията на некроманта. Но те на свой гръб открили, че учителят им бил премълчал един факт – те вече не можели да практикуват древното изкуство въпреки всичките си познания. Решили да използват останалите двама – да им преподадат теорията, а да им оставят практиката. Забранили им да използват магията за лични цели.
Твърде скоро обаче и те се превърнали в немъртви. Защото за всяко заклинание от Смъртта трябва да се плаща.
-Когато научил за плана им да отворят училище за магове, некромантът ги дарил с едното нещо, за което те истински копнеели. Промълвил три думи и с едно прощо щракване на пръстите четири от петте гротескни фигури се сринали на купчинки прах. Защото за един немъртъв всеки момент е изпълнен с агония от противоестественото му съществуване, той се моли за мига, в който ще напусне света – този път за винаги.
Сякаш отказващ да приеме съдбата си, бившият елементалист останал цял, дори след като другарите му вече не били нищо повече от спомен. Но в гнева си той направил грешка – призовал цялата си мощ с едничката идея да изпепели бившия си приятел, когото смятал за виновен в измяна. Жертвата му не помръднала.
Единствения ефект който постигнал го ужасил – той гледал невярващо как магията се стича от ръцете му. Вдигнал поглед, този път пълен със смирение, и се предал на Смъртта.
Има един странен факт – от остатъците се надигнала лека мъгла и обградила некрманта, покривайки целите му ръце с кървавочервени руни. Смята се, че това бил дар за него, заради безпристрасната оценка на ситуацията, навременните действия и пълната готовност да се пожертва, но не и да позволи да бъдат покварени още души.
-След този инцидент е сключен седем-езичния пакт, който прави повтарянето на тази ситуация невъзможно. Предполагам, че немъртви войници биха били доста по-ефективни за постигането на вашия нов световен ред, но и те си имат недостатъци. Единия е, че когато те вече няма с кого да се сражават ще се обърнат срещу вас или един срещу друг. Втория е, че ако решите да ги премахнете преди да са развалили постигнатото няма да можете да запазите ситуацията такава, каквато я искате.
Дори и да имате някъде армии в резерв, те ще ги намерят и ще ги избият. И тогава все ще се намери някой, който да ви свали от трона, на който сте се самопоканили – уви, такава е човешката природа.
Истинска ползва бихте имали само от всестранно развит маг, но седем-езичния пакт, за който ви споменах вече, се грижи да няма вече такива личности.
-И така, ето ни отново там, откъдето започнахме. Безполезно е да събираме отново магията и армията, дори и ако е възможно, в което аз се съмнявам. Повярвайте ми, за шест века същствуване мога да ви уверя в това.
А сега е време да си ходя.
Почти беше излязал, когато дочу тихото изхъхряне. Извъртя се и видя как паякът невъзмутимо довършваше творението си на мястото на липсващата лява очна ябълка. Ако можеше да издаде друг звук от разлагащото си се гърло, най-вероятно щеше да крещи докато не пръсне вече изсушените си и сбръчкани бели дробове. Но сега само го гледаше втренчено, умоляващо.
-Генерале, генерале... И вие, както и моят някогашен приятел, не можахте да видите истината. Смъртта може да направи смъртния много могъщ... Но аз приех светлината и се превърнах в бог!
Ново изхъхряне.
-Така да бъде – и щракна с пръсти. Главата на енергичния допреди тридесет минути генерал потъна в раменете му и той се отдаде на вечен покой.
А Галдор вече беше навън и си завързваше шлифера. Имаше нужда от него да скрива искрящите в алено руни по ръцете, краката и гърба си.
Докато вървеше размишляваше за странната гавра на света с живота... Най-ценния дар, най-трудния за постигане, толкова силен, борбен, приспособяващ се... А от друга страна толкова крехък и лесен за отнемане.
винаги си ми казвал, да не спамя с емотикони, ама как да се сдържи не/човек 
МН Е ЯКО, НИКИ, ПРОДЪЛЖАВАЙ ДА КЪРТИШ МИФКИТЕ 
