Публикувано: пон юли 02, 2007 1:46 am
Дихание последно…
Тънка струйка кръв…
Рана зее грозно –
награда за героя пръв…
Кръвта вече изтича –
блясва на Смъртта тогази
косата черна и отвлича
душа млада в мразни чертози.
Труп леденей в студ скован…
Дух окован е във пламък…
И де се срещат безплътье и тлен
простира се река от мрак
И броди през ней във вечността
самотна ладия с лодкар намръщен –
безспир превожда на Смъртта
всяка жертва към пътя отвъден.
И ето: отново пътник идва:
Косата тъмна на мрачната особа
срязала е нова нишка жива
и над плът спуснала черна роба.
Ала не ще мине в полята елесииски –
плата древна стои неплатена на Хаарон,
Изнурения от грижи, Лодкаря житейски:
Обол струва пътя и за бедняк, и за барон.
Обол древен е дан мрачен
И за живи люде, и за мъртви
А Стикс тече вечен
И отмива краски в сенки сиви.
Тънка струйка кръв…
Рана зее грозно –
награда за героя пръв…
Кръвта вече изтича –
блясва на Смъртта тогази
косата черна и отвлича
душа млада в мразни чертози.
Труп леденей в студ скован…
Дух окован е във пламък…
И де се срещат безплътье и тлен
простира се река от мрак
И броди през ней във вечността
самотна ладия с лодкар намръщен –
безспир превожда на Смъртта
всяка жертва към пътя отвъден.
И ето: отново пътник идва:
Косата тъмна на мрачната особа
срязала е нова нишка жива
и над плът спуснала черна роба.
Ала не ще мине в полята елесииски –
плата древна стои неплатена на Хаарон,
Изнурения от грижи, Лодкаря житейски:
Обол струва пътя и за бедняк, и за барон.
Обол древен е дан мрачен
И за живи люде, и за мъртви
А Стикс тече вечен
И отмива краски в сенки сиви.
изпълнено с тъга 
невероятно е