Bulfleet.com - Official Forums

Така искам да ви помоля да не пишете каквито и да било мнения в тази тема. Също така моля модераторите да трият всяко чуждо мнение в тази тема.










Летях по магистралата.Снежната буря се вихреше,снегът беше толкова едър че ми пречеше да виждам,но и без това не гледах пътя.Изцяло се бях съсредоточил в жълтата папка в ръцете ми. В тази правоъгълна картонена обвивика се криеше отговора на три годишната мистерия.Червеният печат "Строго секретно" красеше цялата страница. Вдигнах поглед от папката и го насочих към огледалото за обратно виждане, осем ярки фарове бързо се приближаваха.По-дяволите,не ги забелязах по-рано. Погледнах напред и рязко набих спирачки,колата ми занесе по ледения асфалт и спря пред блокада от четири коли,отзад ме заключиха в същата комбинация. Фаровете ми осветяваха един човек с шлифер,който не трепна дори за секунда пред риска колата ми да го размаже.Излязох бавно от колата,в мен се бяха прицелили около 32 автомата Колт. Приближих се към загадъчната студена фигура.
--Ако искаш нещо с мен се нареди на опашката.--
--Пусни оръжието,ритни го,на колене....--
--Да не сте от ФСБ?--
--Млъкни!-- Той отиде до колата ми,отвори врата и взе папката.
--Това е мое....-- Той ме подмина.
-- Ей чакай малко.....ХЕЙ!-- Извадих скрития Гюрза от кобура на крака ми и го насочих към него.БАМ! Един от хората му изстреля един патрон,който ме оцели в рамото.Добре насочен изстрел пуснах пистолета безпомощно. Загадъчния мълчалив крадец се върна,приложи ми една хватка и ме просна на пода,после извади една спринцовка и я заби във врата ми.
--Кои по-дяволите сте вие?! Доновци? Хора на Сарек?-- Той ме заведе до ръба на моста и насочи пистолет в главата ми. Не,не не това не се случва......
--Версай.-- Удари ме с дръжката на пистолета и аз паднах зад мантинелата на моста.

* * *

Откажи се от случая Алекс. Съжалявам в задънена улица сме. Това не решава нищо Алекс. СПРИИИ,моля те.недей,моля те,нееее!
Скъпа прибрах се,скъпа? Какво става тук? Картечен огън. НЕЕЕЕ! Говори копеле!

Тези откъснати фрази минаваха през съзнанието ми,в далечината се чуваше зловещ смях,а през цялото време писъци раздираха мрака в душата ми. Бавно започнах да се събуждам. Тихо болнично легло,бях обграден от мрамор,разни системи и други предмети не така интересни на моето съзнание.Извадих иглата от ръката си и бавно се надигнах. Рамото адски ме болеше,виеше ми се свят,минаваха привидения пред очите ми.Подпрях се на гардероба и извадих дрехите си. В този момент в паметта ми се възтановиха спомените от вчера или онзи ден......времето сякаш беше спряло. Имаше ли смисъл да продължавам,единственото доказателство ми беше отнето преди да го прочета. Една ужасна болка на отчаяние прониза разкашканият ми мозък.Трябваше,трябва да.......трябва да......трябваше.....аз......трябва да се махна от тук. Излязох от стаята и започнах бавно да вървя по мраморния коридор,една лампа премигваше зловещо,лутах се из коридорите,докато не видях кървава диря.....какво.....завих зад ъгъла и видях окървавен лекар,прострелян с помпа.Някой идваше. Взех един скалпел и застанах зад вратата.
--Вече бяхме тук,да видим горните етажи.-- каза някакъв плътен глас.Изчаках стъпките да утихнат,излязох от операционната,притичах бързо до асансьора и слязох надолу. Първия етаж. Беше пълно с трупове. Случайно влязох в друга опеционна на масата седеше познат ,човек....труп.....Хартеков,гаден мафиотски бос,същия от когото откраднах папката.Какво...
--ЕЙ! Това е той. Намерих го! -- Куршума прелетя над главата ми,излязох от другата врата и хукнах по коридора покрай преследвача ми,куршумите свистяха покрай мен,беше ми трудно да тичам в права линия,изведнъж пред мен искочи човек с бронежилетка и помпа в ръка,бързо скочих в коридора отляво и ятото куршуми изсвистя покрай мен,затичах се към прозореца в края на коридора,БАМ БАМ БАМ БАМ,изстрелите ме преследваха. Хвърлих се напред,разбих прозреца и полетях надолу. ТРЯЯС! Паднах върху една линейка. Докато седях на покрива видях как три полицейски коли нахлуха в двора на болницата.
--Заобиколете хора.Блокирайте изходите.--аз се измъкнах в сенките зад линейките,прескочих стената и бавно се отдалечих в мрачните улички.


* * *

--Какво?! Защо си носил документите у вас,трябваше веднага да ги донесеш тук! Нарушаваш правилника,това е доказателство!!--Крещеше капитанът. Виеше ми се свят,гласът му беше някак отдалечен и глух.
--Отстранявам те от случая до приключването му! Ти дори не трябваше да разследваш това.--
--Добре. Оставих значката и пистолета и излязох.
--Алекс! Алекс!--тряснах вратата,слязох бързо по стълбите и излязох на свеж въздух. През последните двадесет и четири часа бях припаднал около дванайсет пъти,онзи гад ме беше надрусал с нещо отвратително. Тръгнах към Зенди,един клошар,ветеран от войната,той ми доставяше интересна информация за подземните сделки,имаше си малка дупка в изоставена фабрика за консерви. Вървях пеша,през деня риска спадаше,мафиотите и гангстерите не излизаха денем,това беше правило в града,неписан закон,всеки го знаеше,дори полицията.Вечер всички граждани затваряха прозорците,спускаха завесите и кротуваха,полицията стоеше тихо и безучасно,патрулираха само сигурните квартали,ноо през деня....всичко беше спокойно. Такъв беше договора,никой не го нарушаваше. С малки бавни крачки влязох във фабриката през една скрита дупка в тухлената стена.Фабриката беше призрачно място. Изпочупени прозорци,сиви стени,комините се извисяваха като статуй на умрялата нация.Бутнах една малка,ръждива задна врата и влязох във фабриката,обитателят и се беше обзавел уютно.Една малка крушка висеше от мрака,само едно малко петно беше осветено,дори денем във фабриката беше пълен мрак. Насочих се към светлинното петно и седнах на един изтърбушен диван.
--Провалих се.....--говорех на мрака,Зенди винаги беше в мрака.Този кокалест човечец се беше откаал от дневната светлина,мразеше я,презираше я,сякаш светлината беше свързана с някакъв болезнен спомен.
--Знам.-- Клошарят падна,окървавен на пода.Аз застинах на мястото си. Във мрака просветна запалка,после остана само една малка оранжева точка. Сянка с цигара,това е забавно. Не казах нищо,седях и се опитвах да пробия с поглед завесата от непрогледен мрак.
--Някакви книжки си задигнал от Дона,искам ги.--
--Не са у мен.--
--Лъжеш!--
--Не лъжа откраднаха ги.--
--Крадът от крадецът,много интересно.Къде са!!-- в тъмнината изщрака пистолет.
--Не знам.....--
--Кажи къде са,мамицата ти!--
--Не знам....--
--Ще ти пръсна мозъка!--
--Давай....-- Затворих очи. БАМ БАМ !!
--Ъха...ааа....аркх.....-- от мрака се дочуха тези стонове. Той да не би да се простреля сам в тъмното.....
--Я виж тиии.........--един мек женски глас се разнесе из тъмното.Бих го познал на всякъде.....
--Само ти ми липсваше....--подпрях главата си с ръка и изпанах в депресия.
--Така ли се посреща стара приятелка?--Тя излезе от тъмното с насочен колт към мен. Любимото ми момиче с любимия ми пистолет,смъртоносна комбинация бих казал.
--Наистина ли документите не са у теб?--
--Да.--
--Добре.-- Тя се обърна и се скри в сянката.
--Чакай.....само това......ти ми повярва........не те ли интересува какво имаше в папката?--
--Не,чао.--Металната врата се тръшна.
--Какво по-дяволите беше това.....--Бръкнах под дивана и извадих ТТ ,два пълнителя и две кутиики патрони,според мен всичко ценно трябва да се крие под дивана. Затъкнах пистолета в колана си и излязох.
Ох почва да вали....

* * *

Отключих вратата на апартамента ми,бях мокър до кости.................ооо за богааа.......апартамента ми беше претърсен.Книгите разхвърляни,шкафовете извадени,възглваниците на дивана вдигнати разбира се,хард диска на лаптопа беше изваден,всички дискове и дискети бяха изчезнали. Излишно е да споменавам какво са търсели.Нещо не е наред,как може една папка на мафиотски бос да е толкова важна,важна е за моя случай,това даваше отговор на един въпрос,на моя въпрос,не на целия случай. Взех телефона и набрах един до болка познат номер.
--Вовка на телефона.--
--Здрасти или да кажа хелоу. Какво сте правили в апартамента ми? Не разбрахте ли ,че скапаната папка не е у мен!!!-- казах аз.
--Няма го твоя адрес. Гудбай. Цък.-- Какво по-дяволите. Щом мафията не е ровила тук,тогава кой,не можеше да са онези загадъчните,папката вече е в тях,тогава кой....... Работата ставаше все по гадна и по гадна.


* * *

Три години по-рано.....

Дъжда се сипеше като из ведро,седях на покрива на библиотеката,огромна висока сграда много красива. Седях на ръба и гледах пистолета насочен към мен.
--Това е краят Санти.--Крещеше Владимир,държейки ме на мушка,гласът му беше някак прегракнал.Аз седях на ръба и чаках удобен момент да измъкна пистолета от колана си.
--Ти направи грешка Санти,тази дискета не трябваше да попада в твойте ръце,неее никога,донът ще се ядоса,това е най-важната му папка.--
--Да кажем,че са лични причини Влад....--
--Колко си глупав Санти,това със семейството беше просто примамка,ти ни донесе проектите на ракетите,вече си безполезен,е след като ни върнеш дискетата.
--Подмолна гадина,такава......--
--Положението е лошо Санти,преструвай се че си сирак,о това беше грубо ти си. Дай дискетата Санти.--
--Стига си ми повтарял прякора.--Ръката ми бавно тръгна към джоба с дискетата.
--Просто се радвам,че го научих.Давай сега.-- Ръката ми взе дискетата.
--Ето.-- Метнах я в лицето му,ръката ми отмести якето назад,извади валтера и БААМ!! Владимир се строполи в локвата,бавно тръгнах към него.
--Стой приятел.--Една чернокоса мадама се появи от никъде,насочи пистолет към мен и взе дискетата от изстиващата ръка на гадняра.
--Ъм били ми я върнала?--
--А а,съжалявам...--Затича се към ръба и скочи от покрива.


* * *

От тогава извършвам едно безцелно лутане насам натам от бос на бос в търсене на безценната папка. Колко гангстери се наложи да убия не помня вече,но с времето все повече и повече затъвах в подземния свят.
Колкото и доказателства да намирах не бяха достатъчни за да тикнем Дона в затвора,по-лошо всяко доказателство ме отвеждаше по-далеч от него,нещо много лошо стоеше зад Донът,нещо по-високо......

Седях в кафенето на две пресечки от нас.Кафето имаше вкус на моторно масло.На вън тихо се сипеше снегът,хората облечени топло тръгваха на работа,слънцето изгряваше,над този черен Руски град.
Седях в задънена улица,проблема на моят лабиринт беше,че връщане назад нямаше.Вратата на кафенето се отвори и студът се прокрадна вътре като хитра котка.До мен на бара седна Андрей Чаров,детектив от участъка.
--Нещо ново.....--запалих цигара.Погледнах надписа "Пушенето убива" и обърнах кутииката на другата страна.
--Вчера вечерта са докарани осем наркомана,в болницата са приети четиринайсет,всички са отровени с някаква нова гадост,казват,че това те превръщало в зомби или перфектното време да ти вменят разни неща.Действа като хипноза.....четирима от приетите са изпаднали в мозъчна смърт.-- тихо и замислено каза той,сякаш си представяше какво говори.
--Това какво общо има с.........от къде са докарани? Кой ги продава?-- попитах аз.
--Незнаем.Наркоманите са обикновенни хора,не бяха разпознати престъпници.Може да отидем и да поговорим с един от тях,ако искаш.-- отвърна Андрей.
--Да вървим.--метнах пет рубли на плота и излязохме.Хвърлих фаса в снега и се качихме в аудито на детектива.
Стигнахме бързо,още нямаше много коли.Болницата разбира се,беше друга,а не онази в която искаха да ме очистят. Андрей ме поведе по стълбите нагоре,явно вече е бил тук. Спряхме пред един коридор ,който се пазеше от трима полицаи.Застана пред една врата.
--Този тук е жив,имам предвид с по-малка доза,поне смъртта щеше да го спаси от сънищата.-- Каза Андрей и бутна вратата. На леглото седеше един дребен човечец с отваратителен вид.Говореше си нещо,очите му се въртяха наоколо безцелно.
--Ммм...да....да......хе хе хе.....съшс..шш..ммм-- мучеше тихо той.
--Ехо,ехоо,чуваш ли ме?--каза Андрей като се надвеси над него,очите се завъртяха към него,премигнаха и се отместиха от него.
--Нали каза ,че ще говорим?-- казах аз,гледайки този човек,който нямаше представа къде е и кой е.
--Може би е получил нов пристъп.--Отвън седяха двама лекари и една медицинска сестра обсъждайки нещо.
--Какво е това за бога,вижте тези резултати,мозъците им са станали на каша,вчера един от тях говореше нещо за края на света,химичния анализ показва силна упойка и нещо ново,непознато,очевидно някой е измислил нов наркотик,упойката е толкова силна,че можем да им правим операции без наша упойка,едва ли чувстват нещо,забелях повишен хемоглобин....-- и продължиха да говорят.
--Ехо.....ехо...--Андрей продължаваше опитите си да осъществи връзка. Тук се замислих. Аз също имах кошмари,вече минаха три дни а продължава да ми се вие свят.....хъм....
--Версай....--казах го на глас.
--АААРААААА......грррр.....!!!--наркомана се изправи от леглото и сграбчи Андрей,започна да го хапе по главата и да го драска,лицето му стана кърваво.
---ААаа...уааа....ммм аааа-- В стаята влетяха лекари и полицай и го приковаха към леглото.
--Успокояващи,бързо.--
--Ама ,че силна гад.--
--Елате да се погрижим за вас.--един лекар изведе Андрей,видях,че половината му ухо беше отхапано.....лудия беше завързан за леглото,въртеше се и скимтеше.Полицайте застанах пред вратата.
--Стойте по далеч от него.--предупредиха ме.В стаята влезе капитана Игор Томпясков.
--Какво по-дяволите правиш ти тук?!--
--Само разглеждам....--казах аз и тръгнах към вратата и без това видях достатъчно.
--Ти си отстранен ,още веднъж ако доближиш свидетел или......ще те вкарам в затвора,чу ли!--аз вече слизах по стълбите.

* * *

Вървях към старите складове недалеч от летището.До този своеобразен вход към страната стоеше една огромна мръсна дупка наречена "Килерът".Това беше свърталище на нарко босове,дилъри и естествено стотици наркомани.Още щом наближих територията забелязах многото разхвърляни по пода спринцовки и марли.Бутнах голямата метална врата и влязох в...килера.Около дългия път бяха наредени много,стари складове,изпочупени прозорци,рушащи се стени,тухлените стени бавно бяха започнали да се чупят.Наоколо беше осеяно само с буклуци,от един склад наблизо се разнасяше пушек и остра миризма,приготвяха наркотици.В складовете седеше по един запален варел с буклуци а около тези варели седяха най-различни отрепки.Ако тук дойдеше някой писател щеше да събере достатъчно картини за чудееесен разказ.Наркоманите си седяха тихо,боцкаха се и ми хвърляха злобни погледи,до тях на един стар матрак една двойка правеха секс,кучката докато седеше отгоре се обърна към мен погледна ме страшно и продължи да издава приглушени стонове.
Продължих напред докато не стигнах края на улицата.Тук се извисяваше една мрачна огромна тухлена сграда,дървеният покрив беше хлътнал и целият на дупки.На вратата седяха две горили,целите в татуировки,разни изплезени дяволи и жени обгърнати от змии.
--Какво искаш?--попита ме единият бияч.
--Да говоря с шефа.--
--Оръжието.--Поколебах се,но все пак му подадох ТТ-то,като предварително извадих пълнителя и патрона от цевта.Влязох в мрачната обител на продавача на сънища.Минах през още двама пазачи и влязох в голяма стая,из цялото помещение бяха напалени свещи.Полазиха ме тръпки.Дилърът седеше на едно голямо легло,а две надрусани мацки се целуваха и опипваха до него.
--Сантиии,какво те води насам,не съм напускал зоната,но ти вероятно го знаеш,нямаш нищо срещу мен,копеле.--каза той.Русият мускулест бабаит,целия в татуировки ме погледна после облиза хубаво едното от момичетата.
--Разкарайте се.Веднага!-- и двете си изнесоха розовите дупета навън.
--Ти си в моя дом,покажи малко респект.--
--Млъквай! Кажи сега....от къде е този нов наркотик?--попитах го аз.Ъхх,тези свещи бяха напоени с нещо,миришеше странно,започваше да ми се вие свят...
--Нов наркотик? А,да сигурно говориш за супер хероина.--
--Супер-хероин?Това не е хероин.-- казах аз.
--Еее ти знаеш най-добре,копеле.--той извади от шкафчето до леглото една спринцовка пълна със зелена течност.
--От къде го купуваш?--
--От хотел "Лайка", Федя Монса. Знаеш ли кое му е хубавото на наркотика,прави те силен,много силен.--Той стана от леглото.Аз се наострих.
--Умри копеле!--Той се хвърли към мен.Аз го хванах в полет и го преметнах на пода.Счупих му ръката и го вдигнах.Беше ме гнус да пипам тая гола горила но какво да се прави.
--Какво....мислиш да правиш,копеле!--аз ритнах вратата.Показах на двете горили,че ще счупя врата на шефа им и започнах бавно да се движа напред.Обърнах се към гадовете,до тях седяха и кучките.Точно когато стигнах до втората врата тя се отвори и ме блъсна в гърба.Двамата с дилъра паднахме на земята аз станах.Видях летящата към мен спринцовка и си мръднах главата.Един от биячите се хвърли към мен,спрях го и го ударих с коляно в пакета,друг ме нападна с десен прав,спрях ръката му ,ритнах го в корема,после ритнах крака му и той се стовари на пода,осетих леко пронизване в лявата ръка.Същата зелена спринцовка седеше забита в ръката ми а една от курвите я изпразваше в кръвта ми,забих и един в главата,после фраснах една от връхлитащите горили,измъкнах ТТ-то си от колана на другия,отскочих назад ,вкарах пълнителя и БАМ,БАМ,БАМ,БАМ,БАМ,БАМ. Уверих се ,че всички са мъртви и излязох.Ох призляваше ми,половината спринцовка беше в кръвта ми.Навън се беше събрала тълпа наркомани,можех да се справя с всички ,ако не ми се размътваше зрението,хукнах напред през тях,те ме пуснаха да мина,чувах смях зад мен.....това можеше да значи само едно.....бяха ми вкарали свръх доза......


* * *

Вървях в една задна уличка.Подпрях се на стената и повърнах.Миналия път поне изпаднах в безсъзнание и минах без тази част.Пред очите ми минаваха разни картини,проблясъци.....целия бях в студена пот,свлякох се бавно по стената,мускулите ми изтръпваха,строполих се в снега....зелени линия се размазваха пред погледа ми...

Бягай,Санти,бягай! Влизаме на три! Едно,две,разбивай! Какво по-дяволите! Изстрели,много изстрели. Той е тук,след него! Стреляйте! Измъква се! Тряс! Дъжд,стъпки,шляпане в локви. Тиии?! Стигна твърде далеч,за да ти позволя да се върнеш. БАМ,БАМ. Аааа.....стъпки. Пусни оръжието Санти. БААААМ,гръмотевица.......някаква цигулца раздираше мрака.

Събудих се......целия премръзнал,снега беше започнал да ме затрупва.Нямах сили да се повдигна. Ааа....ррркх....оставаше ми само да седя и да мисля,ръката ми беше посиняла,другата стискаше пистолета и отказваше да го пусне.Седях и пробвах да се раздвижа.Главата така силно ме болеше,погледа ми се раздвояваше. В уличката влезе някаква сянка,след нея влязоха още две.Насочих ТТ-то към тях.Те извадиха пистолети,опитах се да дръпна спусъка,хайдее,хайдее,те се приближаваха,хайдее......единия от тях изрита пистолета от ръката ми,другия ме вдигна,вкараха ми няколко юмрука в корема и ме завлякоха в един ван....хвърлиха ме вътре и припаднах......

--Говори бе,мамицата ти!--
--Абе що не се....аркх.....копеле...--голямата горила ме фрасна в зъбите. Седях завързан за един стол,в едно приятно миризливо мазе.От тавана висеше една крушка,която оветяваше грозното лице на маймуната.Беше си навил ръкавите на бялата копринена ризка нагоре за да не се изцапа с кръвчицата ми.Сакото му беше прилежно сгънато върху един кашон до стената,заедно с ЦЗ-то под него,но аз нямах шанс да го достигна.
До сега успях да разбера,че този побойник е от хората на Монса,поредния продавач на сънища.До мен се въргаляше един неонов надпис "Хотел Лайка".......и таз добра. Злият човек пред мен ръсеше всякакви проклятия и искаше да разбере защо търся наркотикът им и къде е папката.......пак тази папка.Още бях силно надрусан и не усещах болка.Това беше хубаво като изключим привиденията,гласовете в главата ми и т.н.
--Копелее,копелеее!!!! Говори мамицата тиии!!--
--Леко с кръвното ,дебелако!-- ...ох..... Вратата на мазето се отвори.Вътре влезе една бляскава личност.....имам предвид че беше накичен с два илограма злато.
--Полека Маури,не искаме да го убиваме нали.Шефа каза че ще го посети днес вечерта.Да му....--
--Кой е шефа ви?--попитах аз,като изплюх кръв.
--Ще се запознаете довечера....Да се махаме оттук,заключи го.--и двамата се измъкнаха от миризливото мазе.
--Хе хе хе хе...--столът беше паянтов,започнах да напъвам предните крака на стола.....хе хе хе хе.......оооще малко......хе хе хе......скръц......ПРАС!!
--Ха ха ха ха ха.....--станах от пода,оправих си прическата,дръпнах сакото и извадих ЦЗ-то,настъпих палтото и махнах предпазителя.
ЩРАК!
--Забравих си сакото и.....какво по....ТРЯС!!--праснах го по дебелия врат.
--Ей,ей,ей,ей.....--БАМ БАМ. Монса стреля в стената,аз се прикрих зад вратата,протегнах ръка и го прострелях в корема.Той се опря в стената и се свлече надолу.Взех му пистолета и го "приспах".Тръгнах нагоре по стълбите.Търсех нещо...а да,наркотика.
Приближих се до една дървена врата в края на стълбите.Посегнах към дръжката,когато....ТРЯЯЯС! Инстинктивно се хвърлих назад натискайки спусъците на двата пистолета.Над главата ми прелетя ято куршуми от рязана двуцевка.Тупнах на пода с две димящи дула,два трупа се търкаляха по стълбите.Преджобих ги,взех двуцевката и излязох във фоайето на хотела.Големите врати на входа бяха затворени и заключени с вериги.Хотела беше долнопробен.Мазилката се лющеше от стените,по пода имаше какво ли не....
--Хеееей!Къв си ти бе?!--три горили слязоха по стъблите,доста учудени.
--Кво стаа,братоци?-- казах аз.
--Епаа.....кой си ти бе?--
--Ново попълнение. Кво е станало в мазето?-- държах се баровски.
--Епа,докараха некъв,сигурно е важен щом шефа ше идва да го гледа.Я затвори вратата на мазето и ела да пляскаме карти.-- Той ми посочи вратата и после тримата се обърнаха.Аз ритнах вратата с крак,насочих сицилянката към тях, БЛАМ БЛАМ,метнах я на пода и извадих пистолетите,изстрелях трите си останали патрона в последният оцелял. Презаредих пистолетите и тръгнах нагоре по стълбите от където дойдоха мутрите.Коридора беше....мръсен.....стените бяха някак червени,лампите изпочупени,явно хотела не е строен от мафиотите,ако мафията искаше някое място тя го получаваше.Вървях напред през този коридор,оглеждайки стайте. Мозъка ми беше станал на нищо,зрението ми беше замъглено,виеше ми се свят......спрях в края на коридора.Голяма двойна врата.Леко бутнах вратата с цевта на Цз-то.Беше кабинет.....пуст,влязох вътре. Седнах на красивото лъскаво дървено бюро.Взех един лист.
" Слушай Монса,пазете копелето.Тази вечер ще дойда и сам ще си поговоря с него.Не правете глупости." И бих познал този подпис на всякъде........Сарек. Най-големия враг на Хартеков,притежателят на диамантената папка. Предполагам,че той я иска само за да я използва срещу него,но той е мъртав вече.......странно. Взех дистанционното до листа и включих огромния телевизор.Вървяха новините,една репортерка седеше пред една.....болница.
"" ....все още не е ясно,кой и защо е нападнал болницата,Една от версиите на разследващите е ,че нападателите са търсели А.Хартеков,известния мафиотски бос издирван за множество злоупотреби и измами. Полицията също така издирва и детектив Алексей Темнов ,който е бил пациент на болницата,а записите от охранителните камери показват,как той бяга под дъжд от куршуми.Според полицията само той може да помогне на разследването,но до сега Темнов не беше открит.Нито.....ЦЪК!-- загасих телевизора.Какво по-дяволите ставаше. Аз не казах на капитан Томпясков за болницата.....предполагам,че е доста бесен.Сега и полицията ме търсеше,но имах по важни неща от осветляването на московските детективи.Погледнах през прозореца,долу на паважа лежеше Монса,извади от джоба си мобилен телефон и енергично започна да набира някакъв номер.Отворих леко прозореца и се опитах да чуя какво говори.
--Шефе! Шефе! Работата се прецака,копелето се измъкна! Ще се скрия при стоката и Тангото. Съжалавям шефе.--Той затвори телефона и хукна по улиците държейки се за корема.Навън беше тъмно и валеше сняг,скочих през прозореца и се приземих в една пряспа,а след това хукнах след Монса в тъмните улици.

Искочих зад ъгъла,залитнах на леда.Продавача влизаше във входа на един блок.Квартала беше от западнал по западнал,свърталище на клошари,а казват ,че в Русия няма безработица. Вече се качвах по стълбите.Цз-тата бяха в ръцете ми.
--Остави ме намира!--изкрещя той от горния етаж,по пода имаше капки кръв.Качих се предпазливо на горния етаж.До една врата седеше Монса.
--Гледай сега,мамицата ти. Версай.--после хукна нагоре по стълбите. От тъмия апартамент искочиха пет,обезумели наркомани.
--УААА РААА ААА РАААА-- косата ми се изправи,скочих на парапета,отскочих от него,прелетях над зомбитата и хукнах нагоре по стълбите.Крещенето ме преследваше. А ние бягахме нагоре и нагоре по етажите на блока.
--Версай....--дочух отгоре,оооо не......БЛАААААРААА. Стрелях по трите обезумели гадини,ритнах единия и продължих нагоре,Монса влезе в един апартамент,аз също,стрелях по него,но......ТРЯС....той искочи през прозореца.После на пожарната стълба,после по тръбите между блоковете и отидохме на близкия блок.От стария блок продължаваха да се чуват викове.Ноща се разтиляше над града,уличните лампи проблясваха.Беше тихо,снежеца бавно се сипеше.
Влетях в таванското помещение след продавача.
--Той е тук,преследва ме,спрете го!!--спрях над парапета. От долу по стълбите се зададе една мутра.БАМ,БАМ,БАМ.Затичах се по стълбите и се метнах на долния етаж,протегнах ръце и засипах,гангстерите с куршуми,паднах по корем и си разбих зъбите в пода,станах,изплюх кръвта и презаредих.После напред през апартамента,през прозореца и върху гаражите.В задния двор бе тихо,между двора и улицата имаше една метална врата,в гаражите седяха разни евтини коли.Луната осветяваше застлания със сняг път.
БАМ,БАМ,БАМ,БАМ,БАМ,БАМ......оттекваха истрелите. Звука рикошираше между високите блокове.Скочих от гаража зад една лада.Стрелях няколко пъти по бандитите после пак се прикрих.Патроните ми свършваха.Станах,затичах се по улицата,на средата скочих,стрелях по бандитите и се приземих зад друга кола. Един от бандитите падна,но други трима с помпи и инграми все още бяха голям проблем.Надигнах се над капака и стрелях няколко пъти.После повторих същата операция със скачането и отново от другата страна на двора.Изведнъж в краката ми се приземи граната,леко я ритнах под колата и се хвърлих назад.БААААМ!! Колата се взриви.Станах,скочих през пламъците ,стрелях веднъж и се приземих върху капака на една уазка,оттам гръмнах и последния гад.Изправих се бавно.....взех една от помпите,парони,два инграма,оставих празните пистолети в снега,след това се насочих бавно към края на двора.Монса се опитваше да запали една стара лада,Двигателя се мъчеше жално.Приближих се до прозореца и леко чукнах по него с дулото на помпата.
--УА!!--разбих стъклото и го измъкнах.Блъснах главата му в капака на колата и опрях помпата в тила му.
--Кой произвежда наркотика?--попитах аз,натискай главата му към метала.
--ъх....полицейска бруталност!--
--Кой каза,че съм ченге....говори!--
--Незнам,незнаам,на кашоните пише Версай..ъха.....Сарек,ги купува,продава ги като най-великия наркотик...ааа.......всички наркомани и секти са луди по него.....плащат хилядарки....това е всичко което знам.....--
--От къде ги купувате?--
--Питай Тангото,той ги купува....в склада наблизо....--
--Браво на теб.--Хванах Монса за косата и го помъкнах към близкия вход.
--Какво правиш,казах ти всичко!--Бутнах го във входа,вътре имаше четирима наркомани.
--О не не не не не не го прави,недей....--
--Версай....--и блъснах вратата,после я залостих с една тръба.
--Не не не не......уааааа,раааа.....муааа....уаааа......помооощ....аа....--стъклото се опръска с кръв.

Прескочих оградата и излязох на пустите улици,снегът продължаваше да вали.Мъртвата синфония за мъртвия град.

"Ноща града обхваща с черни мощи,притиска градските бетонни кости"

Вървях през черните,заснежени улици.Мозъка ми неистово пулсираше.Бялата покривка хрущеше под обувките ми.Минавах покрай уличните лампи,от светло петно на друго,понякога светещата верига се прекъсваше от някоя изгаснала крушка.И в тази мрачна атмосфера аз се чувствах в безопасност.Нощта отдавна ме бе застигнала в черните улички,беше ме хванала и се бе настанила право в сърцето ми.Сега крачех,като самотен хищник по улиците,тук таме в някой апартамент,някой подръпваше завесата,оглеждаше пътя,изсумтяваше и пускаше завесата.Тези завеси бяха границата между доброто и злото,проблема е ,че всички дръпваха завесите,дори и правителството,е то си имаше по-важна работа....настъпваше война.Всеки го знаеше,цивилни,военни,мафиоти.....всички се приготвяха за бурята.И докато младежите си мечтаеха да бойни подвизи,аз крачех из студените улици,решавайки този кървав пъзел.Скъпоценната папка на най-властния мафиот беше изчезнала.Новият наркотик се вливаше във вените на града с всичка сила,сякаш някакъв луд доктор безмилостно изпразваше спринцовка след сприцовка.Градът беше голям,но рано или късно отровата щеше да стигне до сърцето му.
Вятъра се блъсна в лицето ми,но студът не стигаше до мозъка ми....там беше зелен ад. Черните сгради се извисяваха около мен обгърнати от още по черната нощ.Тя обладаваше града,като подъл дявол.Тук тя носеше много повече от времето за сън.....носеше и времето за смърт.
Краищата на улиците не се виждаха,светофарите мълчаливо сменяха светлините си,но на улиците нямаше никой....само вятъра раздираше понякога тишината.Изведнъж от небето започнаха да падат малки снежинки.
Забавих крачка,минах покрай тухлената стена и спрях пред вратата на склада.Погледнах през решетките.В двора от един ван излязоха трима мъже,в черни шлифери със прекалено добри оръжия.Носеха черни очила,чудех се дали няма да се блъснат някъде.От ушите им стърчаха слушалки.Влязоха във склада.Тази сграда отдавна не беше склад,сега служеше за свърталище на мафиоти и точно поради тази причина не беше разрушена.
Реших,че прескачането на оградата,разбиването на вратата и засипването на лошите с дъжд от куршуми вече не ми е по силите.Един бърз оглед с тренираните ми очи,които отдавна се бяха приспособили към тъмното и....в ламаринения покрив на склада имаше дупка. Обърнах се и поех към близкия блок.Влязох през разбитата ръждясала врата.Тя искърца,след това се тръшна обратно на мястото си.След това думкане останах в тихия,мрачен коридор,луннната светлина се процеждаше през прозорчетата на вратата.Взезапно почуствах,че някой ме наблюдава в тъмното,издърпах инграмите от колана си,после бавно тръгнах през коридора и нагоре по стълбите.Стъпките ми отекваха из коридорите,дори да се промъквах.Отидох на втория етаж,ориентирах се към един изоставен апартамент гледащ точно към стария склад.Отворих един прозорец и излязох на пожарната стълба.Вятарът духаше ли духаше.Скочих от стълбата и се приземих по най-безшумния начин върху ламаринения покрив.Забелязах зеещата черна дупка в покрива и се спуснах в нея.Държейки се за ламираната и дървото аз се приземих върху една стара греда,наведох се,притаих се,стиснах инграмите и се загледах в ставащото под мен.На една голяма дървена маса бяха наредени три куфарчета.В две от тях бяха наредени пачки пари,а в онова седящото пред хората със тъмните шлифери стояха три стъклени контейнера пълни със зеленото изцеление.Един гангстер,накичен с ланци и с мазна коса завъртя куфарчетата.Огледа наркотика,мушна една спринцовка в херметическия отвор на един от контейнирите и изтегли малко от зелената течност.След това постави една капка върху някакво черно картонче.
--Изглежда,че всичко е точно.Ше преброите ли мангизите?-- гласа му беше дрезгав и надменен,в очите му бляскаха зелени пламъчета.
--Не.И двамата знаем,че измамата не е хубаво нещо.--каза един от костюмираните хора със каменни лица.После другите двама,отидоха до куфарчетата,затвориха ги,стиснаха ги и ги заключиха с белезници за левите си ръце,сед това се върнаха и застанаха на предишните си места зад главния.А той плъзна куфарчето до другия край на масата.Мазният го взе и се ухили.
--Кога ще можете да докарате още от него?--
--Не ви ли стига? Естествено,че не ви стига. Другата сряда.--той повдигна леко очилата си и заедно със хората си тръгна към вратата.И това беше момента в който аз трябваше да действам.Скочих от гредата и се приземих приклекнал върху масата.Насочих ръцете си наляво и надясно и натиснах спусъците.Инграмите изтрещяха,патроите излитаха с бясна скорост от цевите следвани от красиви жълти пламъци нагорещяващи цевите все повече и все повече.Скоро всичко свърши,тишината отново се възцари,дулата димяха в ръцете ми,пушекът красиво се разнасяше,над главата ми се люлееше една крушка.Аз седях застинал,очаквайки някой да стане и да насочи пистолет към мен,но това не се случи.Слязох масата и отворих куфарчето с Версай.Взех помпата и разбих трите контейнера.Зеления цвят покри масата,разтиляше се,спускаше се надолу по краката на масата,отровата пълзеше.Отидох и отворих едното от куфарчетата пълни с пари и си напълних джобовете.Фалшиви или не,аз не можех да оцелея с неограничен запас от триседмични понички. След това бавно тръгнах към вратата,натиснах дръжката и излязох на двора.Загледах се в Луната,бялото кълбо блестеше ярко в небосвода.Изведнъж дочух телефонен звън.На стената на склада под малкия навес седеше един стар и раздрънкан телефон.Приближ се до него,поколебах се но вдигнах.Очакванията ми за гаден глас на гангстер не се оправдаха.От слушалката идваше мек и познат глас,все така нежен макар връзката да бе лоша.
--Здравей,Санти.Добре ли си прекарваш?--каза тя,загадъчната професионалистка.
--Какво искаш?-- грубо казах аз,макар да испитвах други чувства към нея.
--Имам нещо за теб.За теб и скъпоценната ти папка.Още ли ми се сърдиш за дискетата?--
--Разбира се....--
--Ела в старата фабрика за играчки,преди да е изгряло слънцето.Ще те чакам......--останах сам,върнах слушалката на мястото и си погледнах часовника.Три часът през ноща.....закрачих отново по скованите улици,снегът се сипеше по косата ми,а наоколо градът спеше.

Спрях.Ушите ми доловиха бръмченето на двигател,обърнах се и видях микробуса на костюмираните.Трябваше да се досетя по-рано,но мислите ми вървяха бавно,задушавани от зеленото чудовище.Отидох до буса,отворих вратата и се качих вътре,натиснах газта и разбих вратата на двора.Фабриката не беше далеч,около два квартала на север,беше много приятно място,докато един ден собственикът не се обесил с коледните лампички.
Наближавах фабриката,направих един завой и тогава.....ПРАС! Стъклото се разпадна,куршуми влетяха като ято оси в купето.Приведох се на седалката,бусът поднесе и се заби в един магазин.
Ъъх....строполих се на пода.Двигателят гореше.Извадих помпата и се огледах.Малко магазинче,разни чукове и тесли висяха по стените.Излязох през задната врата в една от хилядите малки ,мрачни улички.В края беше запален един варел,изведнъж до него искочиха тримата гангстери,които откриха огън по мен.
--Убиите го!--Стиснах инграмите и се затичах към тях,като герой от филм на Джон Ву,времето сякаш се забави.Инграмите плюеха куршуми,следвани от жълти езици. БАМ,БАМ,БАМ,БАМ,БАМ !! трещяха пистолетите.Няколко куршума профучаха край мен,скочих напред и се проснах в снега,над мен прелетяха съчми от помпа.Инграмите утихнаха,гадовете се свлякоха на земята.Станах и завих зад ъгъла,а след това излязох на улицата.Спрях по средата на платното и се загледах в далечината.
--К'во става там?-- По улицата тичаха петима главорези към мен.
--Сигурно са пак онези чистачи,да ги пипнем,момчета.....какво по...-- Истрелвах последния си пълнител.Един от тях падна,а другите се прикриха зад паркираните коли. БЛААМ! Стрелях с помпата,стъклото на една кола се разби на малки парченца.След това се претърколих зад близката лада.По мен стреляха с пистолети,помпи,узита.Леко се надигах,над багажника и стрелях. ТРЯС! И главата ми се посипа със стъкла.
--Умрии,мамицата ти,умрии!!--и започваше нова канонада.Колата стана на решето.Леко се отдръпнах от нея и тръгнах към задната кола,когато........нещо мощно изгърмя,огромен огнен стълб се издигна в небето,а удърната вълна ме хвърли назад....някой оцели резервоара.Надигнах се,напъхах няколко патрона в помпата и излязох от прикритието си.Стрелнах се по платното,стрелях няколко пъти,зад една кола се разнесе крясък.След това скочих и се плъзнах по снега в една малка уличка.
--Излез копелеее!-- И аз излязох.Скочих върху най-близката кола.БЛАМ,шинк,БЛАММ,шшинк,БЛАМММ.....звука се забавяше,изпаднах в нещо като боен транс.И преди бях влизал в престрелки,но не чак такива......наркотика ми влиаеше зле. Прозорците на колите се трошаха под краката ми,куршумите летяха ли летяха,огненото шоу започваше.Един куршум се заби в ръката ми.Загубих равновесие и се стоварих в снега.Докато лежах презаредих помпата и отново станах.Насочих пушката,но нямаше никой,всички бяха мъртви.И дори в тази изненадваща и триумфална победа нямаше нищо героично.Не се чувствах герой,света сякаш беше изчезнал,бяхме само аз,пушката и бандитите,сякаш водехме престрелка в средата на нищото....
Скочих във входа на блока.От горните етажи се разнасяха истрели.Вървях бавно нагоре,стиснал новия си пистолет "Берета".Спрях пред апартамента от който до преди малко се разнасяше трещенето.
--Пфуу,бе мамицата им,ама ги заковахме.-- Застанах на вратата с насочен пистолет към главата на близко стоящия маскиран и брониран тип,той се обърна и извади пистолета си.Кой щеше пръв да натисне спусъка.......БАМ......маскирания се строполи на пода.Бързо преместих ръката си към другия.....истрел,той изхърка и падна.
--Кой пък бяха тия....--казах си аз,докато взимах втора барета и патрони.На близкия перваз беше подпряна дъска,свързваща два апартамента от съседните блокове.Стъпих на нея.Снега валеше,улицата под мен беше пуста.Нагоре двата блока се извисяваха,почернели и остарели.
Скочих в стаята.
--Хей,ти!-- Вдигнах пистолетите и растрелях бандита,входната врата изтрещя и вътре влетяха двама......още дъжд от куршуми.Хвърлих се на килима,за да избегна нажежените оловни орли.Изведнъж друго жълто нещо влетя в апартамента.....очите ми го съзряха,фокусираха и се разшириха в уплаха.....към мен летеше коктейл молотов......бутилка пълна с бензин и масло,малко гайки и пирони за привкус......опитах се да стана,бързо пробвах да се изтегля настрани,но килима се хлъзна назад и аз паднах по корем.....ПРАС!.....бомбата се стовари зад мен,стаята се освети в пламъци,претърколих се настрани....станах и бързо свалих горещото си кожено яке.....замалко.Ударих дрешката си няколко пъти в пода и пак си я наметнах леко опърлена.Излязох от апартамента и тръгнах нагоре.Скоро стигнах таванската врата.Прострелях катинара и се качих на покрива.Отидох до ръба и погледнах отсрещния блок.Разнасяха се истрели,прозорците проблясваха,чуваха се крясъци и псувни.Скочих на съседния покрив,от там,по газовите тръби на следващия.От тук виждах фабриката.Слязох надолу през блока и излязох на улицата.Тръгнах покрай близката огнена зона,когато дочух сирени.....в далечината бързо приближаваха сини и червени светлини.....отпред и отзад,видях камион на Спецназ,затичах се и влетях във блока където се водеше гангстерска война.Блъснах вратата,насочих пистолетите,БАМ,БАМ,стрелях по каквото видя.Маскирани и бандити се стреляха.
--Сирени?! Полицията идва!-- и настана един хаос. Тичах между куршумите от стая в стая,презареждах когато ми се отдадеше момент,изведнъж от долу нахлуха ченгета,бандитите не знаеха по кой да стрелят първо.Блъснах една врата и налетях на барикадирани бандити....скочих назад с насочени пистолети към гадовете,истрелях няколко патрона,станах и се затичах към края на коридора.
--Спри!Хвърли оръжието! Спри!-- ТРЯЯЯС!! Искочих през прозореца.....вятъра изсвистя покрай ушите ми,приземих се на един голям покрив и се мушнах в таванската стаичка.Две минути тишина,после дочух хеликоптер.Хукнах надолу по етажите,излязох на улицата.Притаих се в близката сянка,където лампата беше изгаснала.Огледах пътя.Полицейските лампи блестяха около блока,полицайте влизаха и прочистваха сградата и изведнъж......БААААААААААААААААААААААААААМ!!! Целия блок се взриви,очевидно бяха заложили експлозиви,измъкнах се на време.Докато наоколо летяха тухли и всички полицай гледаха към сградата,аз бързо претичах през улицата и влязох в двора на фабриката. Странно,закона е решил да се понамеси малко в мръсния подземен свят.Веднъж месечно ставаше това......такъв беше договорът.Поех си дъх,успокоих се,прибрах пистолетите в колана си и бутнах въртящата се врата.Така се влизаше във фабриката,беше много интересно място.Отвсякъде искачаха макети на зомбита,луди учени,плашещи звуци,падащи покриви,които спираха на сантиметри от главата ти,изникващи врати.Много странно място за среща беше избрала старата ми приятелка.
--Той идваа....--една парцалена кукла се спусна от тавана,цялата с набучени ножове в нея и с широка усмивка.По пода имаше следи от кръв,следи от влачене на трупове свършващи към дупки в стените.Забелязах огромна широко отворена уста и влязох в нея.Пред мен искочи едно зомби,пищящо,ритнах макета и продължих по горящия коридор.В края му имаше врата,отворих я и излязох зад огромния макет.Забелязах стрелката на стената.Голяма червена,сочеща нагоре по стълбите.Искачих ги бавно.Застанах пред желязната тежка врата и почуках.Отвори се секретното прозорче,две красиви очи ме огледаха,след това вратата се дръпна назад.
--Влизай.--каза тя.
--Така ли посрещаш стар приятел? Толкова трудно се добрах дотук,а няма дори прегръдка?--казах аз и се разположих на дивана.
--Върви по дяволите.--
--Какво искаше да ми кажеш?Нещо за моята папка?--
--Знам какво имаше на дискетата.Всички удари на семейството на Хартеков,нищо чудно,че е била най-ценната папка.....освен това.....там имаше кодиран файл......с име...Версай.....не можах да разбия паролата.--
--И?--
--Мисля,че вътре е формулата на наркотика.--каза тя,огледах красивото и тяло.Черни панталони,черна коса,черна стегната блузка.
--Това не ми помага да я намеря.--
--Продадох я на Сарек.--
--Предполагам,че за да ритне прах в лицето на Хартеков.Но защо ми казваш това?--
--Вчера някакви типове влязоха тук,търсеха дискетата.--
--Как изглеждаха?--
--Шлифери,шапки,очила.--
--Какво по-дяволите става.....--затворих очи. Сарек купува дискетата.Хартеков умира.Хора със шлифери ми крадат папката.Хора със шлифери търсят дискетата.Костюмирани продавачи на наркотика.Бандитите на Сарек са атакувани от маскирани,добре екипирани хора. Пълен хаос....изведнъж мислите ми бяха прекъснати,усетих,че тя се приближи към мен,усещах дъха и.
--За какво мислиш?--
--Къде е Сарек?--
--Има имение близко до града.Но не мислиш да отидеш там сам нали?--
--Такъв е планът.--
--Идвам с теб.--каза тя.
--Защо?--
--А какво да правя? Да седя и да чакам следващата група чистачи ли? Пък и.......искам да разбера какво става.--
--Ще посетим Сарек и ще вземем дискетата.--казах аз и отворих очи. Тя седеше до мен.Погледите ни се кръстосаха.Мисля,че се бях влюбил в нея още когато ми взе дискетата.Устните ни се допряха....тя затвори очи.....бутнах я на дивана и я прегърнах...
--О,Санти....-- пъхнах ръка под блузката и,впих устни в нейните и изведнъж прекрасният момент беше прекъснат от сирени.Пред фабриката спряха няколко коли.През прозореца влизаха сини и червени проблясъци.
--Алексей Темнов,говори шефа на Московската полиция,пуснете оръжието и излезте с ръце над главата!-- дочух гласа на Томпясков по мегафона.
--Какво по....-- Тя се измъкна изпод мен.
--Довел си ги дотук.--тя взе един пустинен орел,отмести една картина и влезе в малка шахта в стената.След това картината падна на мястото си. БАМ!! Вратата излетя от пантите си,влетяха спецназовци с калашници.Фенерчетата им ме осветяваха.Чувствах се като прилеп.....не ми харесваше светлината.
--Хвърли оръжието!--В стаята влезе,самият шеф,горд и щастлив.
--Арестуван си!--
--По какви обвинения?-- шракнаха белезниците на ръцете ми.
--Търговия с наркотици,убииство,рекет,пране на пари.-- Той се приближи до мен. И пребърка джобовете ми. Извади пачките пари и окървавен скалпел. Ах,мамка му,защо не оставих якето си да изгори......по-дяволите.
--Така,такааа,обзалагам се,че това е кръвта на господин Хартеков. Та ти беше от мойте хора Алекс,имах ти доверие!-- Колко го бях разочаровал.
--Отведете го!--каза той и избърса потта от челото си.
--Правиш огромна грешка!--казах аз. След това ме натикаха в патрулката. И това беше краят на мъртвата синфония.

Стовариха ме в следствения затвор.Разпитваха ме,разпознаваха ме,изведнъж отнякъде се появиха още свидетели и още обвинения.Луната се процеждаше между решетките.Цял ден бях прекарал тук,поне имах време да мисля.Кой би ме натопил? От къде се появиха обвиненията. Не може да е Сарек,още не съм предприел нищо срещу него.Може би хората от Версай,но след като ми взеха папката можеха спокойно да ме убият.И кои бяха маскираните чистачи,които избиваха бандитите на Сарек.Кой стоеше зад наркотика? А Версай бързо обхващаше все повече и повече територии,наркомани,дилъри,секти. Пълен хаос,зелен пъзел и диря от трупове.
Пред килията мина едно ченге. Изведнъж,се чу силен взрив,сградата се разтърси,лампите премигнаха.
--Бомба? Това беше бомба. На горния етаж,бързо!--чух виковете на полицайте,след това се качиха нагоре по стълбите,към офисите и сградата на управлението,килиите бяха под земята. Изведнъж вратата в края на коридора се трясна.
--Намерете го ,убиите го!--след това се чуха изстрели,застреляха другите затворници и едно ченге.
--Мамка му,мамка му,мамка му,къде е,къде,НАМЕРЕТЕ ГО!--
--Няма време,шефе.-- говореха си типовете.
--Изтегляме се.-- и тръгнаха обратно през вратата.Аз изпълзях изпод леглото и взех ключовете на полицая,лежащ до решетката.Отключих вратата и взех пистолета му.След това излязох през вратата към гаража.Видях паркиран черен ван,в средата на гаража,маскираните типове се качваха в него.
--Хайде....оо,боже тя ще е толкова бясна,че не очистихме копелето.-- след това вратата се затвори,шофьора настъпи газта,изпили асфалта и микробуса излетя от гаража.Аз също.Затичах се нагоре по пътя и излязох на заснежената улица,отново валеше сняг.Изведнъж пред мен спря един мерцедес.Вратата се отвори.Красивите очи ме погледнаха.
--Качвай се.-- и скочих в колата. След това бързо се отдалечихме от управлението.
--Какво криеш?--попита тя.
--Нищо.--
--Тогава кои бяха тези? Никой не взривява полицейски участък без важна причина.--
--Незнам.--
--Къде да те оставя?--
--Пред имението на Сарек.--
--Ще ни трябват оръжия.--И колата направи завой.

* * *

Спряхме пред фабриката за играчки. Блока надолу по улицата беше опожарен и ограден със полицейска лента. Скъсахме жълтите ленти и влязохме във фабриката.Беше много тъмно.
--Тук има оръжия?Мястото не трябваше ли да е преровено?--казах аз.В тъмното изтрака нещо метално.
--Ела насам.Знам как да крия разни неща.-- Определено знаеше,предполагам,че и добре прикрива чувствата си.В мрака проблясна фенерче.Тя седеше над една дупка в пода.Слязохме надолу.Една крушка освети малкото помещение.Беше пълно с дървени сандъци.Тя отвори един.
--Избирай си.--каза ми. Това си беше цял склад.Извадих един снайпер ВСС Винторез,два пистолета Х&К,запасих се с пълнители и излязохме от мазето.След това бавно тръгнахме към колата.Луната светеше ярко.Щеше да бъде дива нощ.
Тя врътна ключа и даде газ.Излязохме на магистралата.
--Какво ще правиш с дискетата след като я вземеш?--попита тя.
--Ще я разгледам....след това ще измисля начин да разбия паролата....--
--И?--
--Нищо,зависи как се развият нещата.-- Загледах се в пътя.Снежинките се блъскаха в предното стъкло.Щяхме да атакуваме имението на най-влиятелната фамилия по-настоящем.Много отдавна това щеше да е рейд със спецназ и цял полицейски участък.
Излязохме на един малък път през гората,след това завихме в скрит каменист път.Насред гората,се извисяваше висока стена.Спуснахме се по хълма с изгасени фарове и спряхме на петдесетина метра от стената.На всякъде бяха поставени охранителни камери,по терасите и дворовете обикаляха пазачи.Това беше рейд,не възнамерявах да се промъквам като котка,и дума да не става.Загледах се към входа.От пътя се зададе едно БМВ,черно с черни стъкла.Мина ми мисълта,че това може да е самият Сарек.
--Да вървим.--огледах се,но нея я нямаше.Скръцнах със зъби и се приближих до пътя.Охраната проверяваше колата,не биха проверявали главата на фамилията нали.Изведнъж вратата се отвори и излезе.....Игор Томпясков,ах мръсникъът,а съм го бил разочаровал.Вдигнах снайпера,погледнах през оптиката ПСО и се прицелих в главата му.
--Продажен кучи.....--отместих мерника от тиквата му и се прицелих в резервоара на колата му.Натиснах спусъка,тъй като оръжието беше със заглушител,се чу само едно щракане.Нито пламък,нито звук....право в целта.Резервоара се взриви,пламъците се извисиха в нощното небе.Капитана се стовари на пътя,охраната си прикри зад вратата и започна да оглежда.От къщата наизлязоха още хора. Огледах покрива на сградата.Приятелката ми отвори една от вратите водещи към стената и влезе вътре.
--Не,не,не не влизай сама....-- Погледнах приближаващата се тайфа.Фенерчета и калашници.Аз си седях кротко в храстите.Изведнъж започнаха да стрелят в сенките и храсталаците.Куршумите се приближаваха.Натиснах спусъка. Девет последователни щракания.Сложих нов пълнител.Претъколих се назад и отидох до колата.Бях свалил трима от пазачите,други четирима растрелваха гората.Подпрях пушката на капака.Още десет истрела.Отидох отново в храсталака и погледнах към входа на къщата.Игор блъскаше по огроманата дървена врата.Стрелях,куршумите се забиха в дървото над главата му....и точно тогава вратата се отвори и той връхлетя вътре.....замалко.Влязох в двора.Трябваше да намеря вход.Завих зад къщата,мернах една дървена вратичка водеща към мазето на къщата,предполагам.Изведнъж от беседката наблизо искочи един як тип.С крясъци и проблясващ нож в ръка.Хванах ръката в полет,със свободната си такава,насочих винторез-а в корема му......щрак.Извадих пистолетите и ритнах вратата.Скочих вътре .Беше пусто.Намирах се в някаква изба.Бъчви и бутилки.Приближих се до другата малка дървена вратичка.Чух гласове.
--Сигурен ли си че е вътре?--
--Да видях го на камерите.Щом отвори....БААМ...--
--Да вървим.-- И таз добра.Върнах се горе,взех един автомат.Съвсем леко отворих вратата,мушнах калашника и откопчах ремъка от едната страна,отдалечих се и дръпнах......бомбата се взриви,вратата изхвърча и се заби в стената.
--Ето,ето,ето! Хвана се,казах ти!Аз съм ге....щрак,щрак,щрак,щрак.....--Тръгнах нагоре по стълбите.Изведнъж нещо метално тропна до мен........хвърлих се назад по стълбите,точно преди взрива,гранатата избухна.Станах и се приближих до ръба.Извадих двата пистолета и стрелях насляпо,зад ръба....чу се едно ох и падането на два пистолета.Качих се нагоре и отворих последната врата до къщата.Излязох в красива зала. Големи стълби водещи към втория етаж,червен килим,красив полюлей,разни статуи.Втория етаж беше разклонен с два пътя на ляво и надясно към два балкона с врати от едната изскочиха трима бандита.Тъй като бях под тях......истрелях още един пълнител на пушката,след това светкавично извадих пистолетите и гръмнах и последния.Метнах пушката на рамо и взех една помпа.Тръгнах към голямата врата нагоре по стълбите,между балконите.
--Ти си безполезен идиот!--
--Какво можех да направя?! Те нахълтаха в управлението и избиха всички!--
--Те ли са го измъкнали?--
--Н-н-незнам,останалите затворници са мъртви.-- Изведнъж някой ме докосна по рамото,обърнах се светкавично и насочих питолета към красивите очи.Направих и знак да мълчи и продължих да слушам.
--Някой му помага разбери кой!--
--Н-но не мислиш ли че те може да са искали да го убият?-- предполагам,че разгневеният тип беше самият Сарек.
--Млъквай!На вън стана тихо провери дали са го убили.--
--Н-но...--Вратата тръгна да се отваря.Аз я шутирах здраво и блъснах Игор в носа.След това насочих двата пистолета към него и.....Сарек беше седнал на бюрото си,а на бюрото имаше тежка картечница.БАМ,БАМ,БАМ,БАМ,БАМ,БАМ,БАМ,БАМ,БАМ,БАМ,БАМ.
Растреля Томпясков,това ми даде време да се дръпна от вратата.
--Какво си мислиш,Алекс! Ще се предам без бой? Ха ха ха ха.-- Изведнъж в двора спря кола.
--Ааа,ето ги идват! Нека те запозная с Фантастичната четворка,четиримата конници на ада. Ха ха ха--Вратата се взриви и вътре влязоха четирима костюмирани юнаци,въоражени с помпи с барабани.Двамата хукнахме настрани и се хвърлихме в балкона.
--Тия ще отнесат и проклетия балкон.--казах аз докато бутах пълнителите в пистолетите.Подадох се над балкона и истрелях пълнителите.Един от тях падна на земята.Огледах се,нея отново я нямаше.Искочих със снайпера и изщраках пълнителя. После започнах да изстрелвам единични слепи изстрели с помпата.Изведнъж отнякъде дойдоха пистолетни истрели.Подадох се,тя беше заобиколила и в момента пръсна мозъка на един.Скочих от балкона долу.Точно върху друг страшен тип.БЛАМ! Взех помпата му и растрелях последния гад,направо през колоната подпираща балкона.
--Сарееек,идвам за теб,гадно копеле!--
--Какво искаш,мамицата ти?!--
--Дискетата!--
--С наркотика ли? На! Дръж!--и тя се приземи на червения килим.Красавицата скочи и грациозно грабна дискетата,преди Сарек да използва картечницата си.
--Беше прекалено лесно.....Защо я даваш така?--
--Вече не ми трябва,само проблеми носи. Тя я иска! Иска да я открадне! Вече съм ставал нахален!--
--Коя е тя?--
--Аз.--в залата влезе една възрастна,елегантно облечена дама,с цяла армия костюмирани хора,въоражени с автомати.
--Кучкааа!!--Сарек натисна спусъка,след три истрела една граната от М79 се заби в кабинета му и настана тишина.
--Пусни оръжието!--двама костюмари се приблиха и ме обезоръжиха.Красивите очи бяха изчезнали в избата навреме.
--Къде е дискетата ми?--попита елегантната възрастна дама.
--И аз това питам....аркхх.--един ми заби юрук в корема.
--Къде е дискетата ми..--просъска тя.
--Незнам.....ааа....--този беше в зъбите.
--За последен път...--
--Незнам къде ти е шибаната дискета!!-- след това последваха известен брой удари.
--Госпожо,вижте кого намерихме...--и един гард,изблъска красавицата вътре.
--МАМО?!--очудено извика тя и красивите и очи се разшириха.
--Казах ти да не ме наричаш така....--
--Мамо?--изфъфлих аз.
--Дай дискетата!--и тя и я изтръгна от ръката.
--Какви ги вършиш?Полудя ли?--тук елегантната стара дама,заби един шамар на дъщеря си,при което красивата и черна коса се развея настрани.
--Млъкни!--
--Фраснете го тоя....-- БАФ с приклада по главата.
--И му дайте лекарство......--после звезди. Старата синфония зазвуча в главата ми.Сякаш милион цигулки свиреха

Събуждах се....или поне така мисля.Очите ми искаха да искочат от главата ми,мозъка ми се беше размекнал,съзнанието ми блуждаеше в зелената мъгла.Опитах се да отворя очи,боляха ме,разгледах около мен.Беше ми черно пред очите,изведнъж видях....елегантната стара дама как удря красивите очи,а аз се свлякох на пода недалеч от тях,момента замръзна.Красивата черна коса седеше развеяна във въздуха.Защо времето спря? Може би това беше последния запаметен спомен в съзнанието ми.Разходих се из залата.Дискетата седеше в ръката на мамчето,червено малко флопи,толкова важно.Но защо беше важно? Защото вътре е формулата на наркотика? Е и? Аз не съм химик едва ли ще я разбера,а дори да попадне в ръцете ми,това нямаше да има значение ,наркотика вече се произвеждаше.Дискетата беше важна и за елегантната стара дама...и беше в ръцете и.Опитах се да изтръгна дискетата от ръката и,но ръцете ми бяха прекалено слаби,вкочанени,изтръпнали,за да се справят със желязната хватка.Погледнах красивите очи.Докоснах развеяната и коса и тя беше стоманена,дори остра....порязах си пръста,но не ми потече кръв,дали бях умрял? Свръх доза с Версай? Мозъчна смърт? Погледнах горе в кабинета на Сарек.Искачих стълбите и застанах на вратата. Картечницата лежеше на килима,бюрото беше разполовено,пламъците бяха застинали,Сарек лежеше зад бюрото.До бюрото на пода догаряше един лист хартия,с големи червени букви пишеше "Ти си мъртав" . Или някой заплашваше Сарек или това беше плод на умрялото ми въображение. Слязох отново в залата. Как да се измъкна оттук? Изведнъж нещо изтрака,после се чу скърцане,после още неща изтракаха.
--Санти.--
--Оу,Сантиии.--тя бавно започна да се раздвижва,сякаш статуя оживяваше.
--Тиии....аз.....--незнаех какво става,камо ли какво да кажа.Тя премигна,после тръгна към мен.
--Къде сме? Какво е това? --тя застана пред мен.
--Не говори....--и ме целуна,Устните и бяха ледено студени.
--Трябва да....--тя продължаваше да ме целува,прокара пръсти през косата ми.
--Аз трябва да изляза оттук....трябва....--съзнанието ми остлабваше.Образите започнаха да плуват.Тя се отдалечаваше от мен.Скоро всичко потъна в мрак.
Отново се събудих....или поне така мисля. Огледах се. Срутен покрив,зеещи дупки,стари дъски,едни опожарени други изгнили.Свещи запалени в ъглите,голямо легло.Бях отново в къщата на дилъра.Защо пък съм тук.Какво става с мен? Бутнах вратата и БАМ,БАМ,БАМ,БАМ ,аз застрелях,всички,после времето отново спря.Гилзите летяха,но не падаха.Лицата на проститутките седяха замръзнали,ужасът беше исписан по тях,агонизираха,знаеха,че краят идва.Бутнах вратата към улицата,но тя не се отваряше.Сега,какво да правя,да чакам отново да се събудя.Когато си мъртав времето не е същата величина,дали изобщо беше величина,седях и гледах образи от миналото си,стоях в образите,сякаш бях обречен да гледам едно и също отново и отново. Влязох в стаята с леглото.Погледнах дупката в покрива.Един гълъб тъкмо излиташе,подплашен от истрелите,а сега седеше замръзнал разперил крила.Стъпих на леглото и се хванах за една от дъските,тук всичко беше като камък,едва ще се счупи,изведнъж се загледах в прахта вдигната под крилете на гълъба,прашинките бавно започнаха да се движат,едно перо падна бавно,бавно,бавнооо......ПРАС!....дъската се счупи и аз полетях надолу,паднах върху леглото и погледнах настрани......о,боже.....зад гардероба стоеше не кой да е ,а самата елегантна стара дама.Беше се скрила и гледаше към вратата където бях аз,тоест истинското аз,бях там,някога. Какво прави тя тук? Тя има нещо общо с наркотика. Може би го продава.Все пак този е дилър.Продавач на сънища.И отново съзнанието ми се размъти,причерня ми.....
Нещо метално тракаше,после се чу поредица от желязни тракания.Събудих се отново.Отворих бавно очи.Нещо ме стягаше през кръста.Премигнах....пред мен имаше нещо метално,приличаше на щипка,а в средата стърчеше огромна игла.Седях прав в някаква капсула,през кръста бях закопчан с колан.Усещах вкус на кръв в устата си.Погледнах около металното нещо,бях в нещо като,ами,лаборатория.Над една тежка стоманена врата стоеше огромно панорамно стъкло.И зад стъклото седеше същия студен поглед,както от преди малко.Да това беше тя,елегантната стара дама.Тя взе един микрофон.
--Буден си.--
--Знам....това...--
--Ще ти покажа какво става когато си вреш носа в чужди работи и какво представлява Версай всъщност.Започнете процедурата.--и тя остави микрофона,но не го изключи. Дочувах тракане по клавиатура,след малко се чу щракане и глас:
--Тестов обект номер сто и седемнайсет....започване.-- Машината изтрака и иглата тръгна към мен.Беше дълга и тънка. Приближаваше се. Старата дама,седеше зад стъклото,коварен и зъл смях.Щипката се закачи за главата ми,иглата беше точно пред окото ми,иглата тръгна напред......опитах се да се размърдам,гадни колани,твърд метал,нямаше накъде да бягам.....о не....и изведнъж се чу трясък отгоре.
--Мамо спри това!!!--извика приятелката ми.
--По-дяволите изведете я от тук! Охрана!--машината изпука и иглата се отдръна,коланите изхвърчаха настрани. Искочих от капсулата,погледнах нагоре към стъклото,тя блъскаше по него.
--Бягай Санти,бягай!--след това майката удари главата на дъщеря си в стъклото и я остави да се свлече на пода.После две горили я изнесоха.
--Хванете го! Искам го.....ЖИВ!--каза тя.Аз се огледах,лабораторията не беше завършена,въргаляха се всякакви части и кабели по пода.Взех една метална тръба и тръгнах към стоманената врата.ПСС! Изсвистя херметическата ключалка.Един пазач влезе,праснах го с тръбата по врата,издърпах пистолета от кобура му и го хванах като жив щит.....истрелях четри патрона,които свалиха другите пазачи,пуснах простреляния си щит на земята.
--Ето го!--застанах на ъгъла на вратата и открих огън по идващите маскирани мъже.Коридора беше тесен и дълъг.Застрелях двамата главорези,същите маскирани типове ,които избиваха хората на Сарек.Те работят за нея,тя иска дискетата от Сарек,убива го и си я връща.Чудя се дали знае от къде Сарек има дискетата.Тръгнах наляво,беше тъмно,острани в една длъбнатина на коридора имаше стълби водещи нагоре към контролната стая предполагам,но вратата не се отвори.Продължих напред.Коридора се раздвои.Поех по десния ръкав.Голяма двойна метална врата.Бутнах я леко.....МРУАААААА ......и веднага я затворих.Какво по-дяволите беше това.Разбирам да беше просто полудял наркоман,н-но това.Бързо се отдалечих от вратата тъй като съществото започна да я удря.И отидох в другия ръкав.Отворих съвсеем леко вратата,беше тихо и пълно с разни части,няколко версайски камери,това беше като фабрика.На една маса стояха множество чертежи и графики.Видях и други типове камери. "Процедура 1" ,"Процедура 2" ,"Процедура 3" , Пси антена. Каквото и да беше това не го исках близо до мен.Тръгнах обратно.Чии зелен мозък ги ражда тия машини и най-вече за какво служат? Минах покрай застреляните мъртви типове и направих един завой,покрай главата ми профуча куршум.Прикрих се и истрелях няколко патрона.Куршумите рикошираха от стоманения коридор.Подавах се стрелях,пак се криех,а цялото това беше доста странно,мястото, времето.Един куршум ме одраска по ръката и скоро всичко утихна.Като ,че буря спря за секунди.Двамата маскирани лежаха на пода.Продължих напред по коридора,направих два завоя подминах голяма стоманена врата и пак се озовах пред контролната стая,този път успях да вляза.Беше пусто,разни светлинки по контролното табло премигваха.На мониторите светеше голям червен прозорец "Процедурата провалена" .До компютъра седеше една папка......взех я.Вътре пишеше за проекта "Версай" .Нещо за генетични подобрения,стимуланти и други такива неща.Този комплекс служеше за произвеждане на части и машини,които отиват в......Чернобил.Че какво има там? Зоната беше заключена от военните,кой би могъл да вкара цяла лаборатория там. Мярнах друга папка,обърнах я,отгоре седеше печата "Строго секретно".....това е,това е моята папка.....по-дяволите,беше празна.И нещо стана с главата ми,отново ми се размъти образа,после почерня.....
Нещо се взриви пред погледа ми,светкавица,беше тъмно,в далечината видях Чернобил,бях го виждал само на картинки и филми,отстрани беше града Припят,или нещо такова.От всякъде се разнасяха истрели,хвърчаха ракети,куршуми,ноща беше раздирана от мощни експлозии,какво е това?Затичах през мрака към града.Бързо стигнах,по улиците лежаха маскирани типове,гангстери на Сарек,войници,дори наркомани.Но защо в Чер.....изведнъж небето стана червено,облаците сякаш се взривяваха,мощни светкавици раздираха земята и изведнъж.....БУУМ! Огромна експлозия,причерня ми........и.......
Пак се събудих,този път овново в лабораторията.Станах от пода.Прибрах пистолета в колана си и погледнах показалеца си,имаше малка драскотинка,но нали беше сън......Излязох от стаята и отидох до тежката стоманена врата.Отвъртях херметическия затвор и излязох в голям коридор,колкото да мине камион,тръгнах нагоре и бутнах една малка желязна врата.Слава богу,отново в моя град.Хванах едно такси и тръгнах към нас. Трябваше да помисля......