Публикувано: ср юни 27, 2007 5:53 pm
Аз като краен материалист считам, че вселената се състои само от частици (материя и антиматерия) и енергия. През последните годзини физиците са открили, че е възможно не само пълното превръщане на материя и антиматерия в енергия, но и ан енергия в материя и антиматерия. Ние и всичко, което ни заобикаля, сме изградени в следствие на механични, химични, електромагнитни, гравитационни и ядрени взаимодействия между частици. Всичко, което не представлява енергия или частици не съществува.
Живата материя се е образувала на базата на същите взаимодействия , в следствие на които се е образувала и неживата. Органичните молекули в следствие ан химични взаимодействия са образували през времето все по-сложни молекулни комплекси до достигането на точката, от историята, наричана от биолозите поява на живот. Този процес не е бил воден от никоя висша сила, а от свойствата на частиците да си взаимодействат. Материята, жива или нежива, е нищо повече от материя.
Спокойно може да се заключи, че живот не съществува, следователно не съществува и смърт, има само затрудняване и спиране на едни взаимодействия и започване на други.
Биолозите считат възпроизвеждането за основна характеристика на живите организми, но отчупването на парче от камък не е ли същото като деленето на клетката? Разликата е, че едното се случва под влияние на механични въздействия, а другото е сложен химичен процес, но резултатът отново е отделяне на материя от материя. Разликата е, че при живата материя това се извършва без наличие на външен тласък. Съвкупността от процеси и механизми за възпроизводство при органичната материя, би могла ад се нарече инстинкт за самосъхранение, който може да бъде определен като причината да разграничаваме живата от неживата материя.
Всичко освен частиците и енергията е абстрактно и е създадено от човешкия разум:религиите, понятието за битие и понятието за време. Тези неща не съществуват реално с изключение на пространството или обема, който е физична характеристика на материята, следователно съществува.
Човек представлява най-сложната форма, образувана от материята и единствен той умее да Създава, Разрушава и Решава. Също той е единствената форма на материята, която си задава въпросите "как съм възникнал", "какво правя тук" и "накъде отивам". Тези въпроси са продукт на човешкото съзнание, уникално за сега по рода си сред живата материя, но и то е следствие от химични и електромагнитни взаимодействия на частиците, изграждащи клетките в човешкия мозък. Екзистенциалните въпроси, които човек си задава и вродената му нужда да търси отговорите им са причина за появата на религиите и на различните философски учения. Религиите учат човека да е "над материалните блага", но това няма смисъл, понеже той е материя, основна негова нужда е да бъде материално удовлетворен. Религиите и философиите на бъдещето би трябвало да ни отучат, че е грешно да се стремим винаги да си угаждаме и да ни учат, че трябва ад се водим по вродените си инстинкти, вместо да ги подтискаме. Човешкият вид е започнал да развива разум едва когато е подсигурил изхранването си, така и когато нуждите му за материални и абстрактни блага са удовлетворени, тогава ще може да търси отговорите на въпросите, които сам си е задал.
Живата материя се е образувала на базата на същите взаимодействия , в следствие на които се е образувала и неживата. Органичните молекули в следствие ан химични взаимодействия са образували през времето все по-сложни молекулни комплекси до достигането на точката, от историята, наричана от биолозите поява на живот. Този процес не е бил воден от никоя висша сила, а от свойствата на частиците да си взаимодействат. Материята, жива или нежива, е нищо повече от материя.
Спокойно може да се заключи, че живот не съществува, следователно не съществува и смърт, има само затрудняване и спиране на едни взаимодействия и започване на други.
Биолозите считат възпроизвеждането за основна характеристика на живите организми, но отчупването на парче от камък не е ли същото като деленето на клетката? Разликата е, че едното се случва под влияние на механични въздействия, а другото е сложен химичен процес, но резултатът отново е отделяне на материя от материя. Разликата е, че при живата материя това се извършва без наличие на външен тласък. Съвкупността от процеси и механизми за възпроизводство при органичната материя, би могла ад се нарече инстинкт за самосъхранение, който може да бъде определен като причината да разграничаваме живата от неживата материя.
Всичко освен частиците и енергията е абстрактно и е създадено от човешкия разум:религиите, понятието за битие и понятието за време. Тези неща не съществуват реално с изключение на пространството или обема, който е физична характеристика на материята, следователно съществува.
Човек представлява най-сложната форма, образувана от материята и единствен той умее да Създава, Разрушава и Решава. Също той е единствената форма на материята, която си задава въпросите "как съм възникнал", "какво правя тук" и "накъде отивам". Тези въпроси са продукт на човешкото съзнание, уникално за сега по рода си сред живата материя, но и то е следствие от химични и електромагнитни взаимодействия на частиците, изграждащи клетките в човешкия мозък. Екзистенциалните въпроси, които човек си задава и вродената му нужда да търси отговорите им са причина за появата на религиите и на различните философски учения. Религиите учат човека да е "над материалните блага", но това няма смисъл, понеже той е материя, основна негова нужда е да бъде материално удовлетворен. Религиите и философиите на бъдещето би трябвало да ни отучат, че е грешно да се стремим винаги да си угаждаме и да ни учат, че трябва ад се водим по вродените си инстинкти, вместо да ги подтискаме. Човешкият вид е започнал да развива разум едва когато е подсигурил изхранването си, така и когато нуждите му за материални и абстрактни блага са удовлетворени, тогава ще може да търси отговорите на въпросите, които сам си е задал.
)) 