Bulfleet.com - Official Forums

ЗОРА

За мен ти си като зората - всеки ден ми даваш причина да живея, отново и отново.
Всяка сутрин ме озаряваш като със първите слънчеви лъчи, осветявайки за пореден път бъдещето ми.
Ти си светлината, разсейваща мрака всеки нов ден.
Единствено съжалявам за това че всяка вечер твоята светлина отстъпва на мрака, прииждащ като разбушувала се река.
Но всяка сутрин ти отново се появяваш, за да ме накараш да живея поне още един ден....

ЗАРАДИ ТЕБ.

When i've sat by the window
And gazed at the rain
With an ache in my heart
But never feeling the pain
And if you would tell me
Just what my life means
Walking a long road
Never reaching the end

Хубаво е, колега

ЖИВОТЪТ

Животът поначало е грешка. Грешка в програмния код на неизвестен програмист, които някои наричат Бог, други Вселена.....истината е че има безброй имена. Вероятно е търсел начин да създаде Съвършеното, но поради изпуснат ред тук-там, някой ненатиснат бутон се е получило нещото, което ние наричаме Живот. Въпреки че само по себе си полученото не било от никаква полза на Програмиста, той решил да го запази заради способността на Живота да се променя непрестанно.
Животът е в Нас. От нас се очаква да го пазим . Защото.....

Животът е грешка в системата, от която ТРЯБВА да се възползваме, преди ъпдейтът Smurt.RIP да се е появил.

ЗАЛЕЗ

Обичам да улавям последните лъчи светлина, защото те са като теб - най-красиви.
Винаги когато съм най-уморен от Живота, аз гледам към хоризонта, търсейки тези топли и нежни лъчи, които ми напомнят за теб.
Меката красота на последните слънчеви лъчи е като твоята усмивка, която винаги ми дава надежда че винаги ще има утре.
И когато за последен път всеки ден тези лъчи ме докоснат, имам чувството че ти си до мен и нежно ми вдъхваш спокойствие с присъствието си.
И затова винаги знам, че следващият залез ще е по-красив от предишния и го очаквам с нетърпение. Просто знам че....

Ти винаги ще си до мен при залез.

НА РЪБА


Стоя на ръба на една висока сграда, мислейки за проблемите, от които ще се отърва.
Всички тези проблеми....само една крачка и с тях е свършено.
Отправям последен поглед към заобикалящия ме свят. И тогава виждам :
Момче и момиче, хванати под ръка, отиващи някъде ЗАЕДНО. Те са щастливи, защото всеки от тях обича другия.
Майка с дете, която спокойно се разхожда под топлото лятно слънце. Детето се затичва, спъва се , пада.....майка му помага да стане и го завежда до близката машина за сладолед, за да отвлече вниманието му от болката от падането.
Двама приятели, пресичащи улицата. Единият от тях се отнася нанякъде, а недалеч от него кола започва да набива спирачки.....другият светкавично се връща, издърпва го настрани, за да се окаже сам пред колата....тя не успява да спре навреме и го удря....младежът пада, но почти веднага се изправя....нищо му няма. Не това е важното.....
Поглеждам още веднъж преди да направя решителната крачка....светът си е същият. Правя крачка.....назад.

Има за какво още да се живее.

ГРЕШКА
За пореден път направих грешка.
Грешка, която те нарани твърде много.
Този път сигурно няма да ми простиш.
Разкайвам се за прибързаните си действия, довели до това.
Осъзнавам колко празен се чувствам без теб.
Но вече е късно......
Усещам докосване по рамото.....
Това си Ти. Простила ми отново. Пак си до мен.

Благодаря ти!

Невероятно

Няма да казвам нищо повече, защото думите понякога не могат да изразят чуствата

ЛЪЖА

Обеща ми, че ще се видим.
После не се обади.
Излъга ме отново.
Почувствах се неприятно.....
Но не мога да ти се сърдя.....
Защото те обичам.

Прощавам ти....за пореден път.

СПОМЕНИ

С теб сме преживели толкова много.....
И хубави, и лоши неща.
Казват, че след време се помнят само хубавите.
Е, не е точно така.....помнят се и двете, но след време лошите избледняват и остават без смисъл.
Докато хубавите остават завинаги.....все така свежи, все едно вчера са се случили.
Нека хубавите моменти с теб да бъдат повече.

Защото хубавите Спомени са сред нещата, които ни помагат в трудни моменти.

ЛИНИИТЕ НА ВРЕМЕТО

Всяко наше действие води до различни последствия. Последствията от някои действия осъзнаваме когато вече е късно, за други нямаме избор. Случва се с действията си да нараним някого, който е важен за нас, и това ни караме да се чувстваме гадно. Иска ни се да се върнем назад и да променим нещата. Но....

...дори и да имахме възможността да се върнем назад във времето и да променим това, което не харесваме, ние неизменно бихме променили всичко друго. Хубави неща, случили се след този момент няма да ги има; хора, с които сме се запознали дори не бихме срещнали.....може би дори ние няма да сме такива, каквито сме сега. А съвсем различни хора.

Затова не съжалявайте за стореното в миналото и погледнете към бъдещето.....там ви очакват безброй възможности. Всяка от тях ще ви донес различна емоция. Не ги пропускайте.