Публикувано: пет апр 20, 2007 6:01 am
Писал съм през живота си 4 уж любовни стихотворения и няколко хумористични.. Разбира се съм го правил в час по литерутара отегчен от разказите за чорбаджи Марко ли беше онзи от "Под игото".. абе така или иначе Иван Вазов нито съм го чел нито ми е бил симпатичен.. Дори сме правили с един приятел ремикс на "О Шипка" Та пиша си аз любовни стихчета в час по литература.. бях към 16 годишен.. и минава тогавашния ни даскал.. много добър човек.. забелязва той че правя нещо извън класно и решава да хвърли един поглед.. какъв ти поглед? Грабна ми творенията и почна да ги чете пред класа след което заяви че ставали единствено за текст на чалга песен.. Еми това сложи край на кариерата ми
Онзи ден обаче, след поредното основно чистене... Попадам аз на едно пожълтяло листче.. Разгръщам го преди да го изхвърля.. и кво да видя едно от мойте творения.. което си няма заглавие... Не е дълбоко смислено нито интелектуално философско, но пък ми се струва че е забавно.. ето го и него:
Почуствах те, усетих те
и чак тогаз те видях
погледна ме, плени ме
поех към теб, не ти устоях
Неуморно ще те следвам
ще съм с теб всеки ден
за теб аз копнея
за теб съм роден
Ела погледни ме
целувка ми дай
грабни, отнеси ме
бъди с мен до край.
Недей ме измъчва
не живей "във" лъжи
обичай ме диво
ръце към мен протегни.
Побъркваш ме с всеки
допир до мен
намирам смисъл
само в мига с теб
Би ме наранила,
дори на шега.
Напълно те разбирам,
ти си "Жена".
ПП. Направих някои промени щото имаше резон в думите на италианеца
Онзи ден обаче, след поредното основно чистене... Попадам аз на едно пожълтяло листче.. Разгръщам го преди да го изхвърля.. и кво да видя едно от мойте творения.. което си няма заглавие... Не е дълбоко смислено нито интелектуално философско, но пък ми се струва че е забавно.. ето го и него:
Почуствах те, усетих те
и чак тогаз те видях
погледна ме, плени ме
поех към теб, не ти устоях
Неуморно ще те следвам
ще съм с теб всеки ден
за теб аз копнея
за теб съм роден
Ела погледни ме
целувка ми дай
грабни, отнеси ме
бъди с мен до край.
Недей ме измъчва
не живей "във" лъжи
обичай ме диво
ръце към мен протегни.
Побъркваш ме с всеки
допир до мен
намирам смисъл
само в мига с теб
Би ме наранила,
дори на шега.
Напълно те разбирам,
ти си "Жена".
ПП. Направих някои промени щото имаше резон в думите на италианеца