Публикувано: вт мар 27, 2007 12:03 pm
Реших да напиша едно разказче. Смесил съм някои дочути факти и теории с чиста фантазия. Дано ви хареса. Comments & Votes please.
АТЛАНТИДА
В древни времена, когато според много от съвременните учени и изследователи сме били еволюирали маймуни, едва осъзнали че можем да мислим, съществуваше Атлантида. Никой не знае нищо за тази легендарна нация, никой не може дори да твърди със сигурност, че е същестувала. Но тя същестуваше. Атлантидите населяваха огромен остров навътре в океана. Остров, който беше като райски кът. Същестуваха само 2 сезона - пролет и лято. Навсякъде имаше цветя, птици и тишина. Това място бяха избрали Атлантидите за свой дом. Там те построиха своите високи бели къщи и кули и решиха да живеят в хармония с природата. Тази хармония се изразяваше в размяна на услуги. Атлантидите се грижеха за растенията и животните, а те от своя страна ги снабдяваха с храна, вода и спокойствие. Колкото повече взаимодействаха с природата, толкова повече започваха да я разбират. Докато след години на съжителство, жителите на Атлантида възприеха нея(природата) и нейните елементи като техни собствени.
* * * * * * *
Нова култура и религия възникнва в Атлантида. Нейните жители боготворяха не богове, а природните елементи - Въздух, Земя, Огън, Вода - и ги използваха в бита си. Принципа на взаимодействие продължаваше да съществува. Хората се грижеха за благоденствието на природата, но предимно за лична изгода. Но Атлантидите спряха да обръщат внимание на тази подробност с времето, заради новопридобитите си умения и приповдигнатата им гордост.
* * * * * * *
Животът беше удоволствие на Атлантида. Жителите й използваха все по-често природните елементи. Нацията им се беше развила до такава степен, че вече можеха да използват елементът Въздух за да се придвижват из въздушното пространство като птиците, можеха да контролират мусоните и да движат облаците. Използваха елементът Земя за да поддържат дърветата и растенията винаги свежи и зрели, или красиво разцъфтяли за постоянно, използвайки ги като украса в просторните си градини. С елементът Вода атлантидите предизвикваха освежителни ветрове в големите жеги или променяха пътищата на реките и потоците. Създаваха, невероятни феномени, като водопади течащи наобратно или високи стълбове от неподвижно, вертикално стояща вода. Елементът Огън се използваше предимно за развлечение, въпреки опасният си характер. Всяка вечер в небето разцъфтяваха букети от огнени цветя, наподобяващи съвременните фойерверки. От време на време се случваше подобно действие да предизвика горски пожар, който бързо биваше потушен с елемента Вода, а обгорените площи за кратко време биваха възстановени с елементът Земя. Атлантида се беше превърнала в рай за развлечения. Вече съвсем малка част от Атлантидите се грижеха да поддържат Хармонията.
* * * * * * *
Всичко продължаваше по обичайния си начин. Атлантидите достигаха до все по-нови величия и постижения. Вече можеха да издигат хълмове и планини от равната земя и дори да им вдъхват живот с елемента Огън и тъй като острова Атлантида беше наистина огромен имаше място за не малко от тези нови чудеса. И тогава настъпи леко реформа в културата на Атлантидите. Онова нищожно малцинство от тях, които все още упорито вярваха в хармонията с природата бяха изгонени от острова( бел. на автора - ех какво да ги правиш тези номинации..) и бяха оставени на произвола на съдбата в един нов и различен свят. В следствие тази малка група безгранично натъжена от действията и новия начин на мислена на събратята си, се заклеха никога повече да не използват елементите, а да се отдадат на нормален живот. А на Атлантида се достигна до ново възвишение в развитието. Атлантидите вече се възприемаха като самото олицетворение на природата.
* * * * * * *
Никой не знаеше какво точно стана, а съвсем малко подозираха защо. Обладаните от елемента Огън планини все по-често се бунтуваха ( бел. на автора - тези планини са Вулкани) и пращаха в красивото небе грозни облаци мръсен прахоляк, замърсяващ чистия въздух. Все по-често земята се разтърсваше, сякаш от див спазъм, разрушавайки безброй сгради. Водните стълбове постепенно започваха да се разпадат, а реките възвръщаха обичайния си път. От време на време Атлантида биваше застигната от яростни(бел. на авт. - при това бързи
) светкавични бури, които внасяха ужас сред Атлантидите с този невиждан досега елемент - светкавицата ( електричесто ). Жителите на Атлантида не можеха да смогнат да се справят с всичко това.
* * * * * * *
И тогава дойде денят. Огромен, разтърсващ катаклизъм. Островът се тресеше неизмерно. Огнените планини бълваха лава, урагани свистяха из красивите градини ма Атлантидите, а океана се надигна и огромната 70-метра висока водна маса безмилостно заля бреговете на Атлантида. Ужасените Атлантиди тепърва осъзнаха, че тъкмо те бяха предизвикали това.
* * * * * * *
След време Атлантида беше напълно погълната от океана и не остана и следа от нея. Малката група Атлантиди в изгнание продължиха живота си и след няколко поколения бяха забравили за утопията наречена Атлантида. Тогава те решиха да започнат нов начин на живот. Живот на наука и техника, не на елементи. Но нима този избор беше по-добър с нещо от другия? Едва ли...
АТЛАНТИДА
В древни времена, когато според много от съвременните учени и изследователи сме били еволюирали маймуни, едва осъзнали че можем да мислим, съществуваше Атлантида. Никой не знае нищо за тази легендарна нация, никой не може дори да твърди със сигурност, че е същестувала. Но тя същестуваше. Атлантидите населяваха огромен остров навътре в океана. Остров, който беше като райски кът. Същестуваха само 2 сезона - пролет и лято. Навсякъде имаше цветя, птици и тишина. Това място бяха избрали Атлантидите за свой дом. Там те построиха своите високи бели къщи и кули и решиха да живеят в хармония с природата. Тази хармония се изразяваше в размяна на услуги. Атлантидите се грижеха за растенията и животните, а те от своя страна ги снабдяваха с храна, вода и спокойствие. Колкото повече взаимодействаха с природата, толкова повече започваха да я разбират. Докато след години на съжителство, жителите на Атлантида възприеха нея(природата) и нейните елементи като техни собствени.
* * * * * * *
Нова култура и религия възникнва в Атлантида. Нейните жители боготворяха не богове, а природните елементи - Въздух, Земя, Огън, Вода - и ги използваха в бита си. Принципа на взаимодействие продължаваше да съществува. Хората се грижеха за благоденствието на природата, но предимно за лична изгода. Но Атлантидите спряха да обръщат внимание на тази подробност с времето, заради новопридобитите си умения и приповдигнатата им гордост.
* * * * * * *
Животът беше удоволствие на Атлантида. Жителите й използваха все по-често природните елементи. Нацията им се беше развила до такава степен, че вече можеха да използват елементът Въздух за да се придвижват из въздушното пространство като птиците, можеха да контролират мусоните и да движат облаците. Използваха елементът Земя за да поддържат дърветата и растенията винаги свежи и зрели, или красиво разцъфтяли за постоянно, използвайки ги като украса в просторните си градини. С елементът Вода атлантидите предизвикваха освежителни ветрове в големите жеги или променяха пътищата на реките и потоците. Създаваха, невероятни феномени, като водопади течащи наобратно или високи стълбове от неподвижно, вертикално стояща вода. Елементът Огън се използваше предимно за развлечение, въпреки опасният си характер. Всяка вечер в небето разцъфтяваха букети от огнени цветя, наподобяващи съвременните фойерверки. От време на време се случваше подобно действие да предизвика горски пожар, който бързо биваше потушен с елемента Вода, а обгорените площи за кратко време биваха възстановени с елементът Земя. Атлантида се беше превърнала в рай за развлечения. Вече съвсем малка част от Атлантидите се грижеха да поддържат Хармонията.
* * * * * * *
Всичко продължаваше по обичайния си начин. Атлантидите достигаха до все по-нови величия и постижения. Вече можеха да издигат хълмове и планини от равната земя и дори да им вдъхват живот с елемента Огън и тъй като острова Атлантида беше наистина огромен имаше място за не малко от тези нови чудеса. И тогава настъпи леко реформа в културата на Атлантидите. Онова нищожно малцинство от тях, които все още упорито вярваха в хармонията с природата бяха изгонени от острова( бел. на автора - ех какво да ги правиш тези номинации..) и бяха оставени на произвола на съдбата в един нов и различен свят. В следствие тази малка група безгранично натъжена от действията и новия начин на мислена на събратята си, се заклеха никога повече да не използват елементите, а да се отдадат на нормален живот. А на Атлантида се достигна до ново възвишение в развитието. Атлантидите вече се възприемаха като самото олицетворение на природата.
* * * * * * *
Никой не знаеше какво точно стана, а съвсем малко подозираха защо. Обладаните от елемента Огън планини все по-често се бунтуваха ( бел. на автора - тези планини са Вулкани) и пращаха в красивото небе грозни облаци мръсен прахоляк, замърсяващ чистия въздух. Все по-често земята се разтърсваше, сякаш от див спазъм, разрушавайки безброй сгради. Водните стълбове постепенно започваха да се разпадат, а реките възвръщаха обичайния си път. От време на време Атлантида биваше застигната от яростни(бел. на авт. - при това бързи
) светкавични бури, които внасяха ужас сред Атлантидите с този невиждан досега елемент - светкавицата ( електричесто ). Жителите на Атлантида не можеха да смогнат да се справят с всичко това.* * * * * * *
И тогава дойде денят. Огромен, разтърсващ катаклизъм. Островът се тресеше неизмерно. Огнените планини бълваха лава, урагани свистяха из красивите градини ма Атлантидите, а океана се надигна и огромната 70-метра висока водна маса безмилостно заля бреговете на Атлантида. Ужасените Атлантиди тепърва осъзнаха, че тъкмо те бяха предизвикали това.
* * * * * * *
След време Атлантида беше напълно погълната от океана и не остана и следа от нея. Малката група Атлантиди в изгнание продължиха живота си и след няколко поколения бяха забравили за утопията наречена Атлантида. Тогава те решиха да започнат нов начин на живот. Живот на наука и техника, не на елементи. Но нима този избор беше по-добър с нещо от другия? Едва ли...
