Страница 1 от 2

Публикувано: пет мар 23, 2007 12:24 pm
от SoulRipper
Битка



Слънцето изгря,
и с лъчите си полето то огря...
Шлемове блестят,
мечове искрят.
На север облаците се разстилат
и слънцето неуморно те закриват
и тих, леден дъжд започва да вали,
но кръвта продължава да кипи.
Стрели на залпове прелитат,
безброй мечти жестоко те разбиват.
Мечовете пеят свойта бойна песен,
коне и хора падат, като листа през късна есен.
Дъждовни капки, бисери от Рая,
смесват се в порой от кръв, предвещаващ Края.
Дъждът замира,
войната спира.
Облаците се разпръсват,
от вятъра, който тихичко повява,
жестокия и тъжен прилив на забрава...

Публикувано: пет мар 23, 2007 12:59 pm
от Jubei
ЦитатДъждовни капки, бисери от Рая,
смесват се в порой от кръв, предвещаващ Края.[/quote]
Само това ми допадна особенно ,ще взема си го запиша ...

Публикувано: пет мар 23, 2007 1:33 pm
от SoulRipper
Сериозно? Супер, ще остана в историята..хех.

Публикувано: пет мар 23, 2007 1:48 pm
от Xstrem
SoulRipper написа:Цитат(SoulRipper @ Mar 23 2007, 12:24 PM)

Мечовете пеят свойта бойна песен,
коне и хора падат, като листа през късна есен.
Стихотворението ти е много добро особено тая част много е оригинално

Публикувано: пет мар 23, 2007 4:37 pm
от blood_dodo
Знайш ко? Ще ти едитна мнението и това "Sux" ще остане незапмнено от никой. Никой не може да каже това за творбата ти, дори и ти... Едно голямо БРАВО :a055:

Публикувано: пет мар 23, 2007 5:00 pm
от Matodato
Страшно яко е :bravo:

Мечовете пеят свойта бойна песен,
коне и хора падат, като листа през късна есен.

Това и мен най ме изкефи... Много добро!

Публикувано: пет мар 23, 2007 8:17 pm
от SoulRipper
Мерси за oдобрителните коментари all. :}

Публикувано: пет мар 23, 2007 11:58 pm
от LorD DemoniC
Ако смея да те поправя тук таме ... Защо ? Защото едно стихотворение още като го пишеш трябва да си го препрочиташ няколко пъти ...
SoulRipper написа:Цитат(SoulRipper @ Mar 23 2007, 02:24 PM)
Битка
Слънцето изгря,
и с лъчите си полето (то) огря...
Шлемове блестят,
мечове искрят.
На север облаците се разкриват (може би развиват.)
и слънцето (сложи прилагателно..пример неуморно те) закриват
и тих, леден дъжд започва да вали,
но (там...Насочваш читателя към Битката) кръвта продължава да кипи.
Стрели на залпове прелитат,
безброй мечти жестоко те разбиват.
Мечовете пеят свойта бойна песен,
коне и хора падат, като листа през късна есен.
Дъждовни капки, бисери от Рая,
смесват се в порой от кръв, предвещаващ Края.
Дъждът замира,
войната спира.
Облаците се разпръсват,
от вятъра, който тихичко повява,
жестокия и тъжен прилив на забрава...
Някакси края малко кара да искаш още ... Брилятно :)

Публикувано: съб мар 24, 2007 10:20 am
от SoulRipper
Мерси много. Знаех, че тук - там трябва да се промени, но ме мързеше да измисля :X

Промених част от нещата, които ми предложи, а другата част си ги оставих така, защото мисля, че не е наложително да ги променям поне за сега. :)

10x again.

Публикувано: съб мар 24, 2007 4:00 pm
от dddeeekkk
Браво стихотворението е просто страхотно :) :a055: :bravo: