Bulfleet.com - Official Forums

Всяка прилика с имена, лица и събития е случайна...

Явно проклятието на дядо ми, ме преследва и мен. Понесох толкова болка, събрах толкова гняв, но го няма страха. След предпоследното ми влизане в портала на времето се озовах на една планета, недоразвита, населена с човеци, живеещи в средновековието. Една година, удавена в кръв и преминала под звуците на звън на стомана. Аз и моите верни войни погубихме много човешки животи, палихме, грабихме и разплаквахме. Но това не намали гнева в душата ми. После пак се отвори портала на времето и се озовах на друга планета. Технологията беше напреднала. С игра на сабак спечелих един кораб, някаква раздрънкана метална сбирщина, но с негова помощ се понесох към звездите и акостирах на малка спретната планетка, населена с някаква непозната за мен раса- тертери. Явно поради красотата ми или пък заради сините ми очи ме избраха за техен крал и ........... така започна всичко. А сега.......... сега съседите живеят в страх!.........

......

............Утрото било по-мъдро от вечерта. Събрахме се да въведем мир и спокойствие в галактиките, но за жалост винаги се намира някой да не е съгласен с възгледите ти. И ето обявиха ни война, явно хората, които си надценяват възможностите не са изчезнали, но пък ние ще се погрижим да си стъпят на краката! За жалост Повелителят на Космоса не е решил проблемите относно войните, няма нито военни приходи, нито подкупи от загубилите да ни омилостивят, затова ни остава само едно- бой до последен дъх! ......