Публикувано: съб мар 10, 2007 8:08 pm
Хиляди остриета пробиващи кожата ми, проникващи в мозъкът ми, раздиращи жилите ми, раздробяващи кокалите ми, кълцащи ме на парчета... Чувството на бяс, което ме обзема започва да се превръща в нещо друго... Страхът изпълва цялото ми тяло, което се тресе окървавено и потно под жаркото слънце. Треперя... хленча... умирам... Непризнат, необичан и незабелязан от всичките хора които обичам и на които се възхищавам. Тая болката си насъбрала се в душата ми и безмълвно продължавам безкрайното си бродене из света на живите...