Публикувано: нед мар 04, 2007 1:58 am
Битката
Вятъра духаше леко като разнасяше миризмата от битка която беше последна за всички. Имаше още стенещи и просто чакащи да поемат пътя от който няма да се върнат повече. Гледаха небето с пареща болка по телата си, а вятъра подухваше все така леко сякаш им казваше “Спокойно всичко свърши”
Грохота беше отминал все едно, че никога не е имало битка. Птици прехвърчаха по шумолящите дървета, облаци се смесваха със светлината на слънцето опитваща се да пробие на бойното поле отразяващо се все още в зениците на живите които лежаха и просто чакаха, чакаха своя край. Някои от тях се усмихваха леко сякаш надвиваха болката по телата си. Усмихваха се и все още гледаха преливащата се светлина със сините облаци, а вятъра ги галеше по уморените лица. Уморени от безсънните нощи и дълги битки. Да това беше последната битка.
Бавно оттеглящи се
Воини,се обръщаха на зад и гледаха зад гърба си, гледаха остатъците от сражението. Те поне бяха късметлии които макар и ранени можеха да си отидат от бойното поле сами. А там, там на върха над всички стояха победителите. Не бяха много, но бяха силни. Стояха и гледаха, уморени като всички други, но бяха победители.
Всички бяха в краката им, дори и тези които се оттегляха … а те сякаш ги оставяха да живеят за да могат да разкажат за битката.
Битка между много народи, битка между всички, битка спечелена само от едни.
“Кои ли са те” питаха се оцелелите докато ги гледаха как стоят гордо и величествено над всички.”Не трепнаха дори за миг, сякаш бяха свещени” мълвяха един на друг. Тогава из между победителите се издигна знаме, знамето на победата, знаме плющящо над главите им. Знаме с горд и искрящ надпис Sacred.
Знамето на Световния Доминиращ Тим
А вятъра все така успокоително галеше лицата на всички.
Посвещава се на всички основатели и участници в съюза Sacred и WDT
Малко но от сърце, това е най-малкото което можех да направя за вас съотборници.
Някой ден ще се завърнем по силни от всякога: Street Fighter
Вятъра духаше леко като разнасяше миризмата от битка която беше последна за всички. Имаше още стенещи и просто чакащи да поемат пътя от който няма да се върнат повече. Гледаха небето с пареща болка по телата си, а вятъра подухваше все така леко сякаш им казваше “Спокойно всичко свърши”
Грохота беше отминал все едно, че никога не е имало битка. Птици прехвърчаха по шумолящите дървета, облаци се смесваха със светлината на слънцето опитваща се да пробие на бойното поле отразяващо се все още в зениците на живите които лежаха и просто чакаха, чакаха своя край. Някои от тях се усмихваха леко сякаш надвиваха болката по телата си. Усмихваха се и все още гледаха преливащата се светлина със сините облаци, а вятъра ги галеше по уморените лица. Уморени от безсънните нощи и дълги битки. Да това беше последната битка.
Бавно оттеглящи се
Воини,се обръщаха на зад и гледаха зад гърба си, гледаха остатъците от сражението. Те поне бяха късметлии които макар и ранени можеха да си отидат от бойното поле сами. А там, там на върха над всички стояха победителите. Не бяха много, но бяха силни. Стояха и гледаха, уморени като всички други, но бяха победители.
Всички бяха в краката им, дори и тези които се оттегляха … а те сякаш ги оставяха да живеят за да могат да разкажат за битката.
Битка между много народи, битка между всички, битка спечелена само от едни.
“Кои ли са те” питаха се оцелелите докато ги гледаха как стоят гордо и величествено над всички.”Не трепнаха дори за миг, сякаш бяха свещени” мълвяха един на друг. Тогава из между победителите се издигна знаме, знамето на победата, знаме плющящо над главите им. Знаме с горд и искрящ надпис Sacred.
Знамето на Световния Доминиращ Тим
А вятъра все така успокоително галеше лицата на всички.
Посвещава се на всички основатели и участници в съюза Sacred и WDT
Малко но от сърце, това е най-малкото което можех да направя за вас съотборници.
Някой ден ще се завърнем по силни от всякога: Street Fighter