Bulfleet.com - Official Forums

Доста време си четях спокойно във форума и се радвах на добрите творби ,а сега реших и аз да сложа нещичко и от мен
Тези неща са писани преди около 2 години и мога да ви кажа че като ги погледна сега за пореден път се убеждавам колко много може да се промени човек за кратко време.Кръстих темата така защото когато съм ги писал наистина съм се чувствал доста объркан ,поддтистат и депресиран.Поствам това за да покажа на хората които ще го прочетат (надявам се да има такива) че депресията ,песимизмът и самоизолирането от околният свят не са решение на проблемите ,а само бягство от тях.Все пак научих доста неща от онзи пероид от животаси и не съжалявам че получих тези житеиски уроци по трудният начин.Редовете по-долу изразяват може би най-тъмната страна от моята личност (ако някой е в добро настроение го съветвам да не го чете защото може и да му разваля кеф-а).
В общи линии искам да ти кажа че човек не трябва да спира да се бори както със света така и със самият себеси и винаги да бъде такъв какъвто е ,а не такъв какъвто искат да бъде тези около него.

п.с.-някой от стихотворенията са посветени на точно определени случки други са написани просто в момент на слабост.Има и няколко написани на англииски но тях не мисля да ги пост-вам.



Тъмна луна

Луната е моята душа
толкова далече от света.
Никой не вижда моята тъмна страна.

Бъди ти за мен светлина от сияеща звезда.
Добре дошла в живота ми със мрак облят.
Почувствай моят леден свят.


Умиращ

Тъгата заживя във мен.
Чувствам се толкова засепен.
Светлината неможах да споделя,
в мрака аз живея.

Сърцето ми сковано е във лед,
лед замръзващ с поглед.
Тъгувам
и докато живея
аз умирам.


Кървави сълзи

Окървавена любовта гори.
Победени мечтите падат.
Замръзнало сърцето изчезва.

Виждаики в миналото.
Чувстваики в бъдещето.
Умираики в настоящето.

Разкриваики отражението.
Освобождаваики болката.
Махаики очите.

Аз погледнах мойте окървавени ръце.
Аз почувствах моята приближаваща смърт.
Аз изплаках мойте студени кървави сълзи.


Затвори очи

Затвори очи и погледни,
погледни живота който в теб вали.
Като тих пролетен дъжд
живота вали.
Затвори очи,
защото дъждът вали.
Дъжд който преди беше от сълзи,
а сега той нов свят в теб твори.
Затвори очи и погледни.
Сега отновоти се възроди.
Затвори очи.

Посветено на : Flash


Всички стихове са във оригиналните си вариянти и сигурно са пълни с правописни грешки

Интересни творби бих казал аз ,някои ми допаднаха ,други не , браво за труда въпреки това .

Mен пък много ми харесаха....най-вече Затвори очи Браво(и искам още)

Добри са.

Благодаря за подкрепата и се надявам да съм помогнал поне малко на някой.
Искам и малко критика защото като ги четях преди да ги пост-на аз лично открих доста неща който вече не ми харесват и едва ли бих ги написал по този начин ако ги пишех сега.
Има още 2 по-нови "творби" но те са в хард-а който ми изгоря и сега нямам кинти за да спася информацията на него
Може би след като ми мине абитюриенстката ще го оправя ,а до тогава може би пак ще се захвана да пиша но вече в малко по-позитивен стил.

Ми една критика от мен,после ще има и похвала.
Критиката:
Не ми харесва когато стихотворението не е римувано.Вярно има ги и такива и то мн добри,но на мен не ми допада.Също така в стихотворението ти "Затвори Очи" имаше прекалено мн повторения.Ако седнеш и ги замениш с нещо друго може и по-добре да се получи .
Похвала:Най-вече,че наистина с чувство е написано,а и на мен ми харесва да чета за любов и тъга .Просто е в стила ми.Като изключим забележките ми харесват браво имаш 1 бира от мен

Повторенията са често срещан похват в писането на стихотворения.

SoulRipper написа:QUOTE(SoulRipper @ Mar 5 2007, 08:36 PM)
Повторенията са често срещан похват в писането на стихотворения.

Ъм...Сори тогава .Отменя ми се втората критика

Чудесни са, но има МНОГО правописни и пунктуационни грешки
Все пак ми харесаха, не са кой знае какво, но биват /щом казвам, че 'биват' това е мн голям комплимент /