Първо малко предистория:
Драконите били много загадъчни същества. На тях се приписват почти всички добродетели, познати сред хората. Рицарите са били високи (до към кинта и 60) мъже, облечени целите в желязо (за да прикрият - ха сетете се к'во), и тъй като все пак са хора, често пъти са защитавали съмнителни каузи. За красотата на драконите няма да говорим сега - там въпросът е много спорен - "На вкус и цвет - товарищей нет", нито пък предмет на нашия разказ е удобството да си опакован като рибка в консерва. Разказът ни е за една красива драконица и за един недобронамерен рицар. Недобронамерен, защото от глупост/влюбеност обещал на любимата си герданче от драконови люспи да й подари. И така, вдъхновен от един от героите на друга приказка - "Магьосникът от Оз", носен от крилете на неговата глупост/влюбеност, нашият пишман-рицар след дълго лутане из горите открил един отдавна забравен от хората замък. След краткото обследване на този древен замък открил, че в него живеела една малка драконица - малка, но в същото време много люта (серт) по характер. Мъничка била, защото по драконовите мерки за възраст не й били развити достатъчно жлезите, произвеждащи напалм, за да може да си приготвя сама барбекюто. Погнал драконицата с тъпия си меч пишман-рицаря из безкрайните коридори. Дълго се гонили и всеки път, когато тя му позволявала да я настигне, той замахвал с меча и .... само люспи отлюспвал (всякаква аналогия с политиката тук е неуместна). Драконицата добре се позабавлявала с новата си недобронамерена играчка и след като и омръзнало да си играе с нея, разтворила криле и прелетяла до най-високата кула. Събрал люспите рицаря и тръгнал да си ходи. До тук добре, само че на излизане от замъка съвсем случайно, с методична страст, се натресъл на търпеливо изчакващия го на изхода по-възрастен дракон.
Битка, разбира се, нямало - дракона нямал нищо против рицаря (освен напалм), в детайлите няма да вниквам - няма нужда - но извод ще ви дам: внимавайте какво обещавате и особено внимавайте, когато си имате работа с дракони.
Люспенето
Финалния грил
с кеф я прочетох и доста добре ми подейства , отдавна немях чел приказки 
, това е добър лидер наказва наред и с любов 