Нова измислица

Раздел за тези с повечко въображение::Поствайте тук своите произведения::You can control the world by using your imagination.
SoulRipper
Полковник (Colonel)
Мнения: 951
Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
Местоположение: Драгара
Контакти:

Мнение от SoulRipper »

Пролог :


- Незнам какви са тези следи, но не са заешки. - казах аз и продължих да изучавам калната земя.
- Защо винаги трябва да се правиш на остроумен? - измърмори сънено спътника ми. - Имаш ли реална представа какво е оставило тези следи?
-Мне...но не ми се ще да се срещна с него. - отпечатъкът пред мен беше значително по-голям от от този на Бизайския бял тигър и с тройно по-големи нокти. Звярът явно се беше движил на четири крака, влачейки нещо, най-вероятно човек. - Е, нека видим дали има оцелели.


I част : Конфлита се заражда

Винаги съм се чудил защо не съм се родил 3 мин. по-рано. Тогава живота ми щеше да е 10 пъти по-добър от сега. Ще попитате защо? Ще разкажа на тези, които проявят любопитство. Преди 19 год., през късна есен, в имението на всеизвестния благороднически дом Карлейн беше настъпил съдбоносен момент. Най-сетне лорд Лийфсън щеше да се сдобие с наследник, след безкрай неуспешни опити. Поне едно от двете деца трябваше да е момче! Най-добре щеше да е едно момче и едмо момиче. Така нямаше да има спор, кой ще стане следващия лорд на Карлейн. Ако дойдеха на свят две момичета - катастрофа :( . А ако са 2 момчета - по-голямото наследява всичко, по-малкото като навърши пълнолетие, бива пращано някъде далече в служба на Сребърната Корона, за да не се пречка на брат си.
И така аз, Матедион Лийфсън, или както започнаха да ми казват на прякор Мат Загубеняка :e014: , 2-рия син на владетеля на 3-тия по власт дом в Слънчевите земи, се оказах най-обикновен рейнджър от разузнавателните части на дома Келс, пазещ границата от огромната тропическа джунга.





Малкото селце беше унищожено напълно. Бяха останали само няколко здрави постройки. Приближих се към една от тях и огледах голямото петно кръв на вратата.
- Битката...не, клането се е провело преди около 2 часа.
- Хехе...ами сдобихме се с нужната информация, няма да е зле да се връщаме, а? - попита Бил с нервна усмивка. Мобе и да беше глезено благородниче и страхливец, но споделяше моята съдба, затова не изпитвах лоши чувства към него.
- Да, разбира се, че ще се върнем. След като претърсим всички къщи. Започвам от тая, ти пробвай друга. - Бил кимна, извади камата си и тръгна към съседната постройка. Аз подбутнах вратата, но тя не поддаде. Ударих я с рамо - не успях да я отворя, но ми се стори че чух лек шум вътре. Бил вече беше влезъл в другата къща. Извадих плавно меча над рамото си и ударих вратата силно с крак. Тя леко изпука. Със следващия удар я изкъртих от пантите. Пристъпих внимателно вътре. В къщата нямаше почти никакво осветление, затова изчаках малко за да свикна с тъмнината, след това продължих тихо напред. Постройката имаше само 2 стаии. В тази, в която се намирах имаше една преобърната маса и няколко стола с изпочупени крака. Наоколо се разнасяше наситената миризма на кръв и смърт. След като претършувах наоколо реших да пробвам в другата стая. Дали ми се беше причул шум преди малко? В другата стая нямаше нищо освен 3 легла. "Е проверявам под тях и се махам от това място." За мое успокоение нямаше нищо под тях, затова с бодра стъпка се запътих към изхода и...забелязах леко движение в ъгъла. В следващия я момент някаква сянка се нахвърли върху мене и замахна към очите ми със светещо на оскъдната светлина острие. Отдръпнах се рязко, но все пак усетих как остра болка преминава през лявата ми скула. Все още зашеметен видях как нападателя ми се засилва към изхода.
- Бил!! Спри го!
- Какво да...? - беглеца се блъсна силно в спътника ми и двамата се стовариха на земята. "Човек ... помислих си с успокоение аз...в тъмнината ми заприлича на талъсъм. :c022: ...Даже е дете.." изпитах срам.
Детето прескочи Бил и тръгна да бяга, но той го хвана за крака...за което получи ритник в носа.
- Ее..този път няма да избягаш! - настигнах го миг по - късно, сграбчих го за качулката и го повдигнах. - Какво си мислиш, че правиш така да плашиш хората?
- Ее, това тъпо ко*еле ми разби носа! - оплака се Бил.
Завлекох детето до най-близкото дърво и го закачих за качулката на 1 клон. Изглеждаше в мното окаяно положение. Лицето му едва се виждаше под качулката, прекалено голяма за него и цялото беше покрито с кръв и прах. Ярко сините му очи изразяваха ужас, но също така и яд.
- А сега момченце, ще ми разкажеш точно какво е станало....
Последна промяна от SoulRipper на пон фев 12, 2007 11:14 am, променено общо 1 път.
Потребителски аватар
Kairen
Ефрейтор (Corporal)
Мнения: 187
Регистриран: съб мар 04, 2006 11:57 am
Местоположение: Някъде си...
Контакти:

Мнение от Kairen »

Като за начало....добре започва :) давай нататък :)
http://www.airsoftbulgaria.com
v1/TheDragon - Bulfleet veteran ;)
Phoenix_Down
Лейтенант (Lieutenant)
Мнения: 355
Регистриран: вт мар 15, 2005 5:28 pm
Местоположение: Atlantis
Контакти:

Мнение от Phoenix_Down »

Дотук добре!
Каллор: Командвал съм по армии от по сто хиляди души, жарта на гнева ми се е разстилала по цял континент, седял съм на високи тронове. Разбираш ли какво означава това?
Каладън Бруд: Да, въобще не се учиш.
SoulRipper
Полковник (Colonel)
Мнения: 951
Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
Местоположение: Драгара
Контакти:

Мнение от SoulRipper »

II част : Джунглата дебне.

Денят вече беше към своят край и в джунглата започваха да се чуват обичайните нощни звуци. Седях на 1 пън и оглеждах разсеяно камата, който замалко не ме уби. Най-обикновено оръжие, дори леко захабено и потъмняло от ръжда. "Дано не се възпали раната".
- Значи...искаш да ме убедиш, че сте били нападнати от голяма група диви жени, които са яздели огромни тигроподобни котки с червени очи...- момчето кимна. - и те са избили половината ти съграждани, а другата са отмънкали за да ги принесат в жертва на някакъв тяхен демоничен бог? - дето пак кимна. - И само ти си успял да се скриеш? - кимване. - Това е ъспурд. Амазонското племе не е правило сериозно набези от 100-тина години, а и не съм чувал за нова разновидност на тигрите. А мога ли да те попитам откъде знаеш за ритуала? Не ми се слушат безсмислиците ти, момче.
- Всичко е истина! - погледна ме яростно то. - И съм момиче, не момче.
- Трудно може да се разбере. - подразних го аз. :P
- Мога да ти докажа. - каза той...или тя...или най-добре то, с дяволит блясък в очите.
- Не съм заинтересован. Дори да приемем, че си момиче, за мен продължаваш да си си дете.
- Не съм дете! Почти на 15 години съм!
- Ей, Мат...става късно. Време е да се връщаме. Не забравяй, че няколко рейнджъра изчезнаха по време на нощни мисии. - обади се Бил
- Аха, прав си. Няма да е зле да тръгваме.
- Предлагам да оставим хлапето тук. Тази гадина ми разби носа.
При думите му детето видимо се ужаси.
- Не, по-добре да го вземем с нас. Може би в замъка ще се се сети за по-достоверна исторя.
- Пф...добре ама ще язди до теб.
- Все ми е едно. - свалих хлапето от клона и му казах. - Гледай да не правиш глупости. - то кимна.

Час по-късно вече бяхме минали половината път. Момичето беше заспало на коня зад мен. Бил се оглеждаше нервно наоколо :
- Нещо не ми допада много тази обстановка.
- Вярваш ли, че наистина амазонското племе се е организирало за нови набези? - попитах тихо.
- Незнам... - изведнъж Бил се ухили :) - Но съм чувал, че от време на време правят набези за да си намират мъже. Приказките говорят, че са приказно красиви...и неуморими. Нямам нищо против да ме пленят.
- Внимавай какво си пожелаваш - промърмори момичето зад мен.
- Ех, Мат, това хлапе има същия досаден навик като теб. Мисли се за много остроумно.
Детето започна да ме дърпа настойчиво за дрехата. Обърнах да се го попитам какво го прихваща и усетих как на милиметър покрай лицето ми прелята стрела. "На косъм". Чух опъване на тетива.
- Залегнете! - пришпорих коня напред в галоп. Чух крясък зад мен. - Бил!
- Късно е за него! Махай ни от тук!
С нежелание заразях приятеля си и продължих напред. Усещах как стрели прелитат край мен. Гледах да обикалям дърветата за да съм по-трудна мишена. Имах само една мисъл - да се измъкна от това място. Незнам колко дълго продължи това преследване, но по едно време усетих, че дърветата около мен за оредяли и виждам пред мен в далечината замъгления образ на замъка. Погледнах назад - момичето се беше впило в наметалото ми и беше затворило очи. Незнам по какъв късмет не го беше улучила нито една стрела.
- Спокойно, измъкнахме се. - казах прегракнало. Чак сега започнах да усещам тялото си. - Ох! - погледнах десния си крак. Имаше лека драскотина на прасеца. Явно се бях одраскал на някой клон или храст. Изведнъж усетих силно замайване и миг по-късно паднах от коня.
Последна промяна от SoulRipper на съб яну 20, 2007 11:40 am, променено общо 1 път.
SoulRipper
Полковник (Colonel)
Мнения: 951
Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
Местоположение: Драгара
Контакти:

Мнение от SoulRipper »

III част : Вести


- Ее...., как от всички храсти из джунглата попаднах на отровен? Защо винаги имам такъв късмет? ! - седях с кръстосани крака на коравото легло в стаята си.
- Имаш голям късмет, щом сега си жив. - каза Йосен, жрецът-маг на дома Келс. - Растетнието, на което си се одрал се казва Змийски език. От него правя повечето си медикаменти...и отрови. Ако одраскването беше малко по-дълбоко едва ли щях да съм способен да те изцеря.
- По-добре да бях умрял. - казах горчиво. - Аз съм страхливец и тъп предател.
- По думите на момичето става ясно, че е нямало начин да помогнеш на Бил.
Въздъхнах и загледах през прозореца. Вънка на двора се провеждаше сутрешната тренировка по стрелба.
- Изненадам съм, че изобщо сте хванали детето. Къде всъщност го намерихте?
- Колкото и да е странно, я намерихме до потока, от който снабдяваме замъка с вода. Явно те е била довлека до там с намерението да промие донякъде раната ти. С което ми помогна значително.
- Така ли...? - изненадах се. - И сигурно ни е намерил крайречния патрул?
- Точно така. Станали са свидетели на ...аа...как да го кажа...комична сцена. Някакво опърпано момиче е стояло над теб и е държало дългия ти меч, замахвайки неловко към патрула, а ти си лежал, като сразен в яростна битка.
- Супер. Сигурно вече се носят слухове, че съм бил победен и обезоръжен от малко момиченце. :lol:
- Слухове винаги се разнасят. Но не това е най-нагорещялата тема в момента. Всички говорят за раздвижването на амазонските племена.
- Аха... е, отивам да видя детето. Все пак му дължа благодарност. - казах и излезнах от стаята. Все още се чувствах отпаднал, но Йосен беше казал, че до 2 дни всичко ще отшуми. Попитах един страж къде се намира момичето и скоро стигнах до стая, много подобна на мойта. Почуках и влезнах. Момичето стоеше на един стол и оглеждаше кристална чаша с червено вино.
- Здрасти. - поздравих я. - Дойдох да...
- Това кръв ли е? - прекъсна ме тя и разклати чашата.
- Не, вино е. Пие на специални случаи и празненства. - забелязах, че сега, окъпана и преоблечена в женски дрехи си личи, че е момиче, въпреки късата червена коса.
- Може ли да го изпия сега?
- Както искаш. - тя отпи една глътка и направи кисела физиономия. - Така и не разбрах как ти е името?
- Делил, а ти си Мат. Това е кисело. Не ми харесва.
Настаних се на другия стол :
- Изглежда ти дължа благодарност за...че си се погрижила за раната ми.
Делил се ухили :) и каза :
- Няма защо...А сега ми се извини!
- Какво?! Ах ти малко нахалитетче ... няма за какво да ти се извинявам! - още от малък мразех да се извинявам, дори да има защо.
- За това, че не ми повярва и че твърдеше, че съм момче! - Тя се изплези :P - Или пак трябва да е обезоръжа?
- Е, добре, може и да съм сгрешил, че си момче...
- "Може"? - Делил понечи да хвърли с чашата по мен, но на вратата се почука и миг по-късно влезе войник от градската стража. Погледна чашата в ръката на Делил изненадано, после мен въпросително. "Хубава работа, слухове ще се потвърдят."
- Пристигнаха две писма, отправени до Матедеон Лийфсън. - поех писмата и ги погледнах изненадано. Никога не бих повярвал, че ще видя тези печати на писмо отправено към мен. Войникът излезе и аз отворих първото писмо, разчупвайки восъчния печат с форма на сребърна корона :

Код: Избери всички

 

Към Матадеос Лийфсън от дома Карлейн,
2-ри син на Лорд Лийфсън,
и вречен в служба на Сребърната Корона, 
след навършено пълнолетие,


         Рейнджър Лийфсън, Сребърната Корона има нужда от съдействието ви. С тъга ви съобщаваме, че вашият баща, Лорд Лийфсън, беше убит преди 2 дни по време на лов с брат ви. Брат ви, новият владетел на Карлейн, едва поел властта в свои ръце, разкри държан в тайна заговор срещу Короната и обединен с други 3 от Великите домове - Свевон, Найтсин и Блекууд преминахаха в изненадваща офанзива обсаждайки Лунния дворец. Имаме нужда от вашата помощ срещу брат ви. Змаем, че времената са тежки за вас, но се надяваме да се вслушата в дълга си, а не в кръвта на дома си.

                                                                                                         
                                                                           Съвет на Сребърната Корона
[/i]


Погледах писмото безмълвно няколко минути. "Значи татко е мъртъв...Ти ли го направи Беон? Ти ли уби човека, който те зачиташе повече от мен?"
- Нещо лошо ли е? - попита тихо Делил.
- Не, няма значение. - погледнах второто писмо. Преди да прочета първото си помислих, че това е от баща ми, защото печата беше негов. Но сега можеше да е само от брат ми. Разкъсах грубо обвивката :

Код: Избери всички

  

     Скъпи братко, когато четеш това, вече знаеш за кончината на горкия ни баща. Сигурно вече си получил писмо от Короната. Надявам се да не повярваш на небивалиците им. Давам ти шанс да се присъединиш към мен, преди да е късно. Когато завзема трона, който ми се полага по право, ти ще си само стъпка под мен. Надявам се да направиш правилния избор. Гледай да не загубиш поредната игра...братко.

 
                                                       Лорд Беон,
                                                        бъдещ владетел на Слънчевите земи.
[/i]

Безцеремонно смачках писмото :
- Ще трябва да тръгвам.
- Къде??
- Към Лунния замък.


И тогава си помислих : "Някой чете ли какво пиша?"
Последна промяна от SoulRipper на съб яну 20, 2007 11:41 am, променено общо 1 път.
Потребителски аватар
Kairen
Ефрейтор (Corporal)
Мнения: 187
Регистриран: съб мар 04, 2006 11:57 am
Местоположение: Някъде си...
Контакти:

Мнение от Kairen »

SoulRipper написа:Цитат(SoulRipper @ Jan 17 2007, 01:44 PM)
И тогава си помислих : "Някой чете ли какво пиша?"
Четем :) добро е...давай нататък ...
http://www.airsoftbulgaria.com
v1/TheDragon - Bulfleet veteran ;)
Потребителски аватар
FeaRSomE
Ефрейтор (Corporal)
Мнения: 109
Регистриран: пет май 12, 2006 6:08 am
Контакти:

Мнение от FeaRSomE »

Мен ме кефи. :) Да си чел случайно ,, Сага за Войната на Разлома''? :)
Phoenix_Down
Лейтенант (Lieutenant)
Мнения: 355
Регистриран: вт мар 15, 2005 5:28 pm
Местоположение: Atlantis
Контакти:

Мнение от Phoenix_Down »

И мен ме кефи. Не всеки ден се чете нещо толкова добре написано. Изглежда си направо като професионален разказ.
Каллор: Командвал съм по армии от по сто хиляди души, жарта на гнева ми се е разстилала по цял континент, седял съм на високи тронове. Разбираш ли какво означава това?
Каладън Бруд: Да, въобще не се учиш.
SoulRipper
Полковник (Colonel)
Мнения: 951
Регистриран: пет дек 30, 2005 8:03 am
Местоположение: Драгара
Контакти:

Мнение от SoulRipper »

Чел съм Сагата, Колелото, Песента и още ;) ... гледам да няма общи неща с тях, но понякога съвсем случайно има някоя малка прилика. :}

Утре продължавам да пиша :) . Че само в даскало ми идва музата. :c018:

Blood_dodo: харесва ми идеята с емотиконите. От една страна пишеш хубаво, не особено професионално, но някои от проблемите успявам да ги видя едва при второ четене, замаскирани с приятно (поне на мен ми е приятно) чувство за хумор, изразено чрез емотчетата.

SoulRipper : :) Радвам се, важното е да има забава.

Бтв, ако някой случайно му се допише и иска да се включи в историйката ми да ми каже ;) ...можете да се включите по всяко време. Ако не - ще си продължавам самостоятелно. Чао сега, ще се видим в Лунния дворец.
Последна промяна от SoulRipper на ср яну 17, 2007 6:49 pm, променено общо 1 път.
Потребителски аватар
FeaRSomE
Ефрейтор (Corporal)
Мнения: 109
Регистриран: пет май 12, 2006 6:08 am
Контакти:

Мнение от FeaRSomE »

Споко ;) Просто е в този стил, вднага се досетих, че има нещо общо :) Браво, много е гот, продължавай, че много бързо свършиха другите книги ;D
Отговори

Върни се в “Лично Творчество”