Публикувано: вт ное 28, 2006 11:01 pm
Никой не знаеше името му...Той беше като сянка.Появяваше се на някоя планета,сливаше се с тълпата и неуморно работеше.Блестящите ми сиви очи извикваха във всеки странното чувство, че са виждали този човек някъде, но докато решат къде вече беше твърде късно.Малцина бяха живите хора виждали лицето на този човек открито.Той винаги носеше дългото си черно наметало и плътно прилепналите по лицето тъмни очила. Второто от Слънцата на планетата Хелион изгряваше и жегата започна да става непоносима. Оживената до сега търговска илица започна бавно да пустява. Окъснели търговци на антични мечове от Фюриан(разбитата преди хиляди години империя) влачеха с мъка зад себе си огромни коли със стока.От една пресечка излезе Той.Стъпваше бавно и тежко, като човек уверен в посоката си, макар за пръв път да идваше на тази планета.Стори му се, че някой го следи.Обърна се на няколко пъти,но зад него се виждаше единствено праха вдигнат от колите на търговците.Предният ден беше получил задачата си-да елиминира управителя за столичният град Лифакс.Тази вест го завари на борда на пътнически кораб пътуващ към Вселена A1RT3.Той беше потънал в мисли за родната си планета.Виждаше неясни образи от миналото си.Майка си, която стоеше над него и го гледаше с нежност в очите.Приятелите от детските години с който се боричкаха.Всичко това му липсваше страшно много.Въпреки,че беше вече на 2000 години той беше едва в разцвета на силите си и цялото му същество беше обзето от една мисъл-Да унижтожи империята на Клингоните заличили от картата на Вселената родният му Фюриан! Изведнъж той усети хладен полъх.Това беше адски странно за това време на деня!Той забърза крачката си и влезе в един хамбар.Въздухът вътре беше застоял с мирис на плесен.Паяжини оплитаха целият таван.Той седна-време беше да извърши морфозата си.Целият хамбар се изпълни със статично електричесто.Няколко дъги от него започнаха да шарят по мътните прозорци на хамбара.Той се беше освободил от тялото си. Единственото което се виждаше сега около него беше лека сиво-синкава мъгла.Тогава вратата се отвори и влязоха двама клингонски стражи.Обонянието им беше като на кучета.За тях миризмата не беше просто усещане ,а и визуална картина, но гледката смути стражарите.Те не виждаха обичайният образ изграден от телесните миризми, а просто една черна дупка по средата на стаята.В следващият момент дупката започна да се движи към тях и това бешепоследното нещо което видяха."По дяволите!Как са разбрали толкова бързо за пристигането ми" помисли си той и започна отново да си връща човешкият образ.Малко по-късно същият ден в един от кварталите на града беше обран оръжеен магазин ... Управителя се разхождаше на терасата и наблюдаваше излитащите търговски кораби.Стори му се че чу лек шум зад себе си. След това-непрогледна тъмнина.Той беше дошъл и в момента в който безжизненото тяла на управителя се строполи на земята вече беше изчезнал....като сянка...без име и дом...с единствената мисъл да отмъсти!