Публикувано: съб ное 25, 2006 3:11 pm
[quote=""krass""]Генерал Красс влезе в сградата на щаба. Беше получил спешно повикване от Адмирал Красивия. За какво ли го викаше толкова спешно? Някаква тайна мисия ... или може би ... беше излишно да разсъждава.
Както обикновено Красивия се обади рано сутринта вдигайки го от леглото. Генерал Красс се възхищаваше на самодисциплина на Адмирала: нямаше умора тоя човек. Изтискваше и последната капчица сила от подчинените си в преследване на целите враговете.
Гласът му звучеше в телефонната слушалка студен, силен и решителен, и не търпеше възражение и както обикновено беше невъзможно да се разбере целта на привикването.
Генерал Красс застана пред вратата, изпъна се, за да изглежда по внушително, но знаеше, че няма как да скрие сенките около очите от денонощното стоене пред терминала, за да дава заповеди на командирите на корабите.
Почука и влезе.
Красивия се беше надвесил над виртуална карта на галактиката и кроеше пъкли планове срещу враговете. Вдигна очи към Красс, който отново усети силата на погледа му, въпреки слънчевите очила.
- Генерале, как върви възстановяването на бойните сили след „Вендетата”- попита Красивия. „Като че ли не знае, всичко което се случва корабостроителниците” – си помисли Красс – „каква ли е действителната му цел”.
- Всички корабостроителници под мое командване работят по 24 часа, Адмирале. Работниците работят на 3 смени от по 8 часа, роботите и тертетите денонощно като група механици се грижат акумулаторите им да са винаги на 100% енергия.
- Бойната сила?
- Нивото на бойна готовност на наличния персонал е на приемливо равнище, тренировките са усилени, и редовни, резултатите се подобряват непрекъснато, числеността на оттренираните сили и готови за военни действия непрекъснато нараства- Красс видя задоволство в очите на Адмирала. Нямаше нищо което да радва повече Адмиралското сърце от дисциплинирани армади сеещи, унищожителен огън и преминаващи през огън и лед, следвайки заповедите му.
- Генерале, въпреки успехите в тренировките, бих желал успехи и на бойното поле. В последните дни повечето ми генерали се отчетоха с успешни битки. Имам чувството, че вие се отдавате на старата си бойна слава- както винаги Красивия беше, директен, строг и прям – бих желал да ви видя в действие в най скоро време. Свободен сте.
Генерал Красс излезе от щаба малко нервен. Адмирала отново не даваше грам почивка. Искаше действия...отново и отново и Генерал Красс беше готов да му ги даде.
Прибра се в собствения си щаб. Все още беше твърдо рано, но извика разузнавателните отряди и ги пусна в четирите посоки на света. Заповедта беше кратка и ясна. Търсим жертва, приоритет отявлените врагове, но да не се пропуска нито една потенциална цел.
Скоро започнаха да пристигат първите доклади и измежду тях един му направи особено впечатление:
Мегатрансп.: 27 (1 ниво)
Кръстосвач: 368 (7 ниво)
Боен кораб: 71 (3 ниво)
Рециклатор: 152 (0 ниво)
Ш. Сонда: 11 (0 ниво)
Мегатон: 120 (4 ниво)
Шанс за неуспех 19%
GreenGZA от cTpax.
Нямаше особени взаимоотношения с този съюз. Политкомисарите докладваха че няма да се наруши световния баланс на силите ако се предприеме кратка атака срещу техен член.
Разузнавателните отряди докладваха още, че не се е забелязвала активност в тила на целта от много часове.
Прекрасно. Ума на Генерала започна да работи на 120%. Започна да изчислява атаката, нужните сили, потенциалните жертви, почистването на мястото на битката. Знаеше че почистващите кораби няма да му бъдат достатъчни и започна да издирва съюзници и алианси, някой който да помогне да се събере боклука, защото знаеше че не е културно да се замърсява междузвездното пространство.
Но ранния час, колкото беше удобен за изненадващи атаки, толкова беше и неудобен за намиране на помощници за почистващи дейности. Въпреки това Генерала не се отказваше. Най накрая няколко съседни генерали откликнаха, от много далече съюзническия генерал tohe се включи с изключително бързите си специално тренирани чистачи. Генерал DoomTrooper също помогна, генерал Бонко от съюз ВОР също изрази желание да се включи в мелето.
Успоредно с това генерал Красс започна алокацията на собствената флота като към основните сили прибави допълнителни подразделения намиращи се на по далечни планети. След като приключи с изчисленията, генерала се облегна, доволен от свършената работа. Сега само трябваше да избере точния момент за даване на заповедта. Непрекъснато получаваше сведения за активността на врага. Изведнъж разузнавачите докладваха раздвижване във вражеските редици. Генерала сбърчи вежди. Това не беше хубаво. Можеше да провали елемента на изненада и цялата организация беше на път да пропадне.
Въпреки това опита му подсказваше, че не всичко е напълно загубено. Макар и малък все още съществуваше шанс. Генерала остави бойната готовност на подразделенията на максимално ниво и продължи да чете постоянно идващите доклади от разузнавачите. И видя нишката на надеждата да става все по голяма и по голяма. Сякаш врага се беше опитал да пусне просто димна завеса. Но генерала виждаше зад нея. Отброй секундите и с трепет в гласа издаде заповедта. Земята под краката му потрепери от мощните вибрации на стотиците кораби. Това чувство винаги го беше изпълвало с трепет и вдъхновение, беше подмладявало сърцето му, беше подържала пламъка в очите му. От този момент всички карти бяха изиграни, всички фигури подредени. Оставаше само да се види развоя на събитията и в този ден късмета определено беше на негова страна.
http://nixx.co.nr/krass/bitkata.htm
Доволен генерал Красс се запъти към щаба на Красивия да му докладва за изминалите събития. Знаеше че Адмирала ще е доволен. Дали сега не беше момента да си изкрънка повишение на заплатата...[/quote]
Както обикновено Красивия се обади рано сутринта вдигайки го от леглото. Генерал Красс се възхищаваше на самодисциплина на Адмирала: нямаше умора тоя човек. Изтискваше и последната капчица сила от подчинените си в преследване на целите враговете.
Гласът му звучеше в телефонната слушалка студен, силен и решителен, и не търпеше възражение и както обикновено беше невъзможно да се разбере целта на привикването.
Генерал Красс застана пред вратата, изпъна се, за да изглежда по внушително, но знаеше, че няма как да скрие сенките около очите от денонощното стоене пред терминала, за да дава заповеди на командирите на корабите.
Почука и влезе.
Красивия се беше надвесил над виртуална карта на галактиката и кроеше пъкли планове срещу враговете. Вдигна очи към Красс, който отново усети силата на погледа му, въпреки слънчевите очила.
- Генерале, как върви възстановяването на бойните сили след „Вендетата”- попита Красивия. „Като че ли не знае, всичко което се случва корабостроителниците” – си помисли Красс – „каква ли е действителната му цел”.
- Всички корабостроителници под мое командване работят по 24 часа, Адмирале. Работниците работят на 3 смени от по 8 часа, роботите и тертетите денонощно като група механици се грижат акумулаторите им да са винаги на 100% енергия.
- Бойната сила?
- Нивото на бойна готовност на наличния персонал е на приемливо равнище, тренировките са усилени, и редовни, резултатите се подобряват непрекъснато, числеността на оттренираните сили и готови за военни действия непрекъснато нараства- Красс видя задоволство в очите на Адмирала. Нямаше нищо което да радва повече Адмиралското сърце от дисциплинирани армади сеещи, унищожителен огън и преминаващи през огън и лед, следвайки заповедите му.
- Генерале, въпреки успехите в тренировките, бих желал успехи и на бойното поле. В последните дни повечето ми генерали се отчетоха с успешни битки. Имам чувството, че вие се отдавате на старата си бойна слава- както винаги Красивия беше, директен, строг и прям – бих желал да ви видя в действие в най скоро време. Свободен сте.
Генерал Красс излезе от щаба малко нервен. Адмирала отново не даваше грам почивка. Искаше действия...отново и отново и Генерал Красс беше готов да му ги даде.
Прибра се в собствения си щаб. Все още беше твърдо рано, но извика разузнавателните отряди и ги пусна в четирите посоки на света. Заповедта беше кратка и ясна. Търсим жертва, приоритет отявлените врагове, но да не се пропуска нито една потенциална цел.
Скоро започнаха да пристигат първите доклади и измежду тях един му направи особено впечатление:
Мегатрансп.: 27 (1 ниво)
Кръстосвач: 368 (7 ниво)
Боен кораб: 71 (3 ниво)
Рециклатор: 152 (0 ниво)
Ш. Сонда: 11 (0 ниво)
Мегатон: 120 (4 ниво)
Шанс за неуспех 19%
GreenGZA от cTpax.
Нямаше особени взаимоотношения с този съюз. Политкомисарите докладваха че няма да се наруши световния баланс на силите ако се предприеме кратка атака срещу техен член.
Разузнавателните отряди докладваха още, че не се е забелязвала активност в тила на целта от много часове.
Прекрасно. Ума на Генерала започна да работи на 120%. Започна да изчислява атаката, нужните сили, потенциалните жертви, почистването на мястото на битката. Знаеше че почистващите кораби няма да му бъдат достатъчни и започна да издирва съюзници и алианси, някой който да помогне да се събере боклука, защото знаеше че не е културно да се замърсява междузвездното пространство.
Но ранния час, колкото беше удобен за изненадващи атаки, толкова беше и неудобен за намиране на помощници за почистващи дейности. Въпреки това Генерала не се отказваше. Най накрая няколко съседни генерали откликнаха, от много далече съюзническия генерал tohe се включи с изключително бързите си специално тренирани чистачи. Генерал DoomTrooper също помогна, генерал Бонко от съюз ВОР също изрази желание да се включи в мелето.
Успоредно с това генерал Красс започна алокацията на собствената флота като към основните сили прибави допълнителни подразделения намиращи се на по далечни планети. След като приключи с изчисленията, генерала се облегна, доволен от свършената работа. Сега само трябваше да избере точния момент за даване на заповедта. Непрекъснато получаваше сведения за активността на врага. Изведнъж разузнавачите докладваха раздвижване във вражеските редици. Генерала сбърчи вежди. Това не беше хубаво. Можеше да провали елемента на изненада и цялата организация беше на път да пропадне.
Въпреки това опита му подсказваше, че не всичко е напълно загубено. Макар и малък все още съществуваше шанс. Генерала остави бойната готовност на подразделенията на максимално ниво и продължи да чете постоянно идващите доклади от разузнавачите. И видя нишката на надеждата да става все по голяма и по голяма. Сякаш врага се беше опитал да пусне просто димна завеса. Но генерала виждаше зад нея. Отброй секундите и с трепет в гласа издаде заповедта. Земята под краката му потрепери от мощните вибрации на стотиците кораби. Това чувство винаги го беше изпълвало с трепет и вдъхновение, беше подмладявало сърцето му, беше подържала пламъка в очите му. От този момент всички карти бяха изиграни, всички фигури подредени. Оставаше само да се види развоя на събитията и в този ден късмета определено беше на негова страна.
http://nixx.co.nr/krass/bitkata.htm
Доволен генерал Красс се запъти към щаба на Красивия да му докладва за изминалите събития. Знаеше че Адмирала ще е доволен. Дали сега не беше момента да си изкрънка повишение на заплатата...[/quote]