VR
Публикувано: пон сеп 04, 2006 10:21 am
Влезнаха в дома му... Разбиха вратата му, нахълтаха в стаята му 5-6 костюма с вратовръзки, тъмни цайси и слушалки в ушите, вдигнаха го от стола му пред PC-то, опита се да размахва с ръце, но но упоиха с хлороформ. Когато се събуди се намираше в чисто бяла стая, единствената й забележителност беше вратата, през която влизаха един по един същите костюми и се засилваха право към него.
-Елате ми!!!
Те идваха и без да ги вика. трима му налетяха едновременно с юмруци, той успя да ги блокира всичките на веднъж и на един му изби зъбите, друг преметна и събори на земята с хватка от джудото (за момент си помисли от къде ли може да я е научил, но нямаше много време за мисли)
-За сега добре, стимулирахме агресия и боеспособност-каза един от хората в тъмната стаичка. Компютърджията не чуваше това. Двама от костюмите го бяха хванали за ръцете, трети искаше да му изкара въздуха, но преди да успее той вече беше увил крака около врата му и го душеше. Накара двамата, които го държаха да загубят равновесие, чупейки врата на този, който стискаше с краката, след това срита един в семейните бижута. Четирима срещу него. Защо да не опита да се позабавлява, и без туй ще мре. Реши да приложи малко кунг-фу шутове.
-Как може пушач, който не може да вдигне 30 от лежанка да си вдига краката толкова високо във въздуха?-изненада се един от гласовете.
-Силата на този ритник беше достатъчно голяма да счупи нечий гръбнак-каза друг от гласовете.
Той не ги чуваше. Току що беше свалил 4 костюма с един удар. Почти не му правеше впечатление, че сички бяха с еднакви лица. След като ги загрозеше всички се украсяваха по различен начин. Тъкмо когато не очакваше, изненада, един от костюмите му наби здрава тупаница в мутрата.
-Той кръв ли плюе?-учуди се един от гласовете. -Това е прекалено реалистично.
"И какво като си агент Смит, това не ти дава право да ми избиваш зъбите" си мислеше докато разкрасяваше усмивката на костюма, който преди малко го беше ударил.
-Генерале, мислехме да продаваме това като игра, но е прекалено опасно-каза един от гласовете. Те се намираха в стая, пълна с компютри, на чиито екрани се виждаше боя на компютърджията с костюмите, а през един прозорец от бронирано стъкло се виждаше един човек с каска, който се мяташе във въздуха и раздаваше юмруци и ритници на противници, които само той виждаше.
-Господа, армията е готова да ви плати 100 млрд долара само за разработката на имплант, който по същия начин да стимулира боеспособност и агресивност, и още 200 млрд за имплантирането на такъв във всички войници и полицай. Войниците ни ще стрелят по-точно, а в близкия бой ще са по-добри от монасите от Шао-Лин.
-А тоя какво да го правим?
Отново го бяха хванали на тясно, но тоя път го държаха 4 костюма. Удряха го докато не му изкараха въздуха, той се свлече на земята, те го ритаха навсякъде.
Генералът погледна през бронираното стъкло и видя превиващия се и плюещ кръв човек, който неговите хора бяха завлякли тук за опита.
-Оставете го така, тия ще го довършат. Пък и го погледнете, 26 годишна развалина, с вид на 46 годишен, наблюдаваме го от 3 месеца, не общува с никой. На кой ще липсва. Ако все пак някой се опита да го свърже с вас ние ще се оправим.
Генералът напусна стаята, вътре останаха само разработчиците.
-Жалко, че нямаме средства да отстраним този дребен дефект с реалистичността, иначе гейм-обществото щеше да ни донесе по-големи печалби и от договора с военните.
-Да, представи си. Гиганти като Sony, Blizzard и дори Microsoft щяха да ни паднат на колене.
-Елате ми!!!
Те идваха и без да ги вика. трима му налетяха едновременно с юмруци, той успя да ги блокира всичките на веднъж и на един му изби зъбите, друг преметна и събори на земята с хватка от джудото (за момент си помисли от къде ли може да я е научил, но нямаше много време за мисли)
-За сега добре, стимулирахме агресия и боеспособност-каза един от хората в тъмната стаичка. Компютърджията не чуваше това. Двама от костюмите го бяха хванали за ръцете, трети искаше да му изкара въздуха, но преди да успее той вече беше увил крака около врата му и го душеше. Накара двамата, които го държаха да загубят равновесие, чупейки врата на този, който стискаше с краката, след това срита един в семейните бижута. Четирима срещу него. Защо да не опита да се позабавлява, и без туй ще мре. Реши да приложи малко кунг-фу шутове.
-Как може пушач, който не може да вдигне 30 от лежанка да си вдига краката толкова високо във въздуха?-изненада се един от гласовете.
-Силата на този ритник беше достатъчно голяма да счупи нечий гръбнак-каза друг от гласовете.
Той не ги чуваше. Току що беше свалил 4 костюма с един удар. Почти не му правеше впечатление, че сички бяха с еднакви лица. След като ги загрозеше всички се украсяваха по различен начин. Тъкмо когато не очакваше, изненада, един от костюмите му наби здрава тупаница в мутрата.
-Той кръв ли плюе?-учуди се един от гласовете. -Това е прекалено реалистично.
"И какво като си агент Смит, това не ти дава право да ми избиваш зъбите" си мислеше докато разкрасяваше усмивката на костюма, който преди малко го беше ударил.
-Генерале, мислехме да продаваме това като игра, но е прекалено опасно-каза един от гласовете. Те се намираха в стая, пълна с компютри, на чиито екрани се виждаше боя на компютърджията с костюмите, а през един прозорец от бронирано стъкло се виждаше един човек с каска, който се мяташе във въздуха и раздаваше юмруци и ритници на противници, които само той виждаше.
-Господа, армията е готова да ви плати 100 млрд долара само за разработката на имплант, който по същия начин да стимулира боеспособност и агресивност, и още 200 млрд за имплантирането на такъв във всички войници и полицай. Войниците ни ще стрелят по-точно, а в близкия бой ще са по-добри от монасите от Шао-Лин.
-А тоя какво да го правим?
Отново го бяха хванали на тясно, но тоя път го държаха 4 костюма. Удряха го докато не му изкараха въздуха, той се свлече на земята, те го ритаха навсякъде.
Генералът погледна през бронираното стъкло и видя превиващия се и плюещ кръв човек, който неговите хора бяха завлякли тук за опита.
-Оставете го така, тия ще го довършат. Пък и го погледнете, 26 годишна развалина, с вид на 46 годишен, наблюдаваме го от 3 месеца, не общува с никой. На кой ще липсва. Ако все пак някой се опита да го свърже с вас ние ще се оправим.
Генералът напусна стаята, вътре останаха само разработчиците.
-Жалко, че нямаме средства да отстраним този дребен дефект с реалистичността, иначе гейм-обществото щеше да ни донесе по-големи печалби и от договора с военните.
-Да, представи си. Гиганти като Sony, Blizzard и дори Microsoft щяха да ни паднат на колене.