Bulfleet.com - Official Forums

Този разказ е измислен,няма за цел да насажда политически конфликти.

Година:2007.Балканския полуостров,България.

Няма да ви разказвам как започна войната,само ще ви я опиша.
Та така България,Румъния и Гърция срещу Турция,Сърбия и Македония.Даа войната беше хубава,но не и за нас.Половината от страната ни(България) беше превзета,окупирана.Нещата не вървяха добре за нас.Научихме,че срещу София върви огромна армия.И докато ние проливахме кръвта си,големите нации ни гледаха отгоре и използваха всяка възможност да искарат някой друг долар от продажба на оръжие.И ние какво да правим купихме оръжия,спуснаха ги от самолет,нали не искат да си цапат ръцете с нас,да спуснаха нашите оръжия на вражеска територия.
На нас ни помагаше NATO,а на врага Съединените Американски щати......да те винаги са били много разумни.
А ето как стоеше положението в България.Половината беше превзета.Само запада се държеше.София беше многократно бомбардирана и голяма част беше в руини.В источната част много от сградите бяха превърнати в бази и дефанзивни постове.Местната мафия,която вкарваше нелегално оръжие беше много почитана,тя беше основния ни источник на оръжие.Така стоеше положението у нас.Румъния се бореше срещу Сръбските танкове,които не успяха да ни превземат.Гърция се бореше с Турция и то горе-долу успешно.Големите нации лапаха пари.
Изведнъж отново започна воя на сирените известяващ наближаваща бомбардировка.На фона на воя се чуха двигателите на Турските бомбардировачи.После и първите взривове.Нииияяяооо БУУМ!!После срутването на сгради....Сградата на Ндк беше прeвърната в огромна фабрика и крепост.След като горните етажи бяха сринати,ги възтановиха с метални и по здрави.След това "засадиха" огромен брой противовъздушни оръдия.Опасаха сградата със стени и сложиха 76 милиметрови оръдия.
След голямото трещене и вдигане на прах,обстановката утихна.Няколко свалени бомбардировача и няколко разрушени цивилни сгради.Населението се беше оттеглило в подземни бомбоубежища.Голяма част от Българите бяха станали войници.Народ патриоти.Аз погледнах Снайперската винтовка Драгунов,подарена ми от един приятел,които се отказа от ваканцията си на Българското черноморие.Взех пушката и една кутиика патрони,затъкнах пистолета Толски Токарев на кръста си и излязох на улицата.Завързах една кърпа на лицето си.Не за да се правя на гангстер,а защото всичко беше в прах.Отпред излезе останалата част от "отряда" ни.Махаил"Фюз"Петров.Мартин"Рамзи"Стойков.Иван"Кучето"Михайлов.
--Хелоу,войници.--казах им.
--Здрасти Зиик.--каза ми Кучето.
--Да вървим в НКК,там става нещо.--измормори Фюз,не му се вървеше нещо. ((НКК--Национална крепост на културата)).
И ние тръгнахме,имах чувството,че новините няма да ми харесат.

:inso8 Next => :inso2 ще има ли интересно как ли ше свърши тая история

Искам още, искам още хайде моля ти се много ми е интересно плс, пиши , много е яко давай плс

Минах за последен оглед на защитата. Първо отидох при барикадата.

-Мързеливци, стягайте се и да сте я довършили до 15 минути, че вече закъсняваме - изкрещях на останалите от отряда. - Баба ми щеше да я направи по-бързо от вас, а тя има Паркинсон!
-Веднага серж - извикаха ми всички в един глас.

Всъщност издигането на барикадата и окопаването на тази позиция за малкото време, което ни беше оставено поради некадърността на някакъв идиот в разузнаването, си беше истинско чудо. Нямах намерение да го казвам на момчетата обаче.

Петнадесет минути по-късно барикадата беше готова: Противотанкови прегради и бодлива тел, а точно зад тях - плитък окоп и позиции, подсигурени от торби с пясък. Сградите от двете страни и зад барикадата бяха барикадирани и подготвени за момчетата, които щяха да се разположат в тях. Малкото ни леки картечници бяха разположени точно зад барикадата, сред торби с пясък. Пространството пред и на барикадата трябваше да се превърне в мъртва зона. За щастие мунициите бяха достатъчно, макар и оръжията ни да не бяха първа младост. Експлозивите обаче не бяха. Бяхме направили всичко възможно, но знаехме, че дойдат ли повече от два танка бяхме мъртви.

-Хайде момчета, изнасяме се - извиках им. - Хог*, стига си се мотал. Закъсняваме!
-Дасър. Веднагасър.
-Ботъл**, какво правиш още тук, по дяволите - чух вик отляво. - Трябваше преди 20 минути да си на НКК!
-Уол***! Ти също трябваше да си там!
-Бях, ама ме пратиха да те намеря и да ти кажа да си замъкнеш задника там.
-Ми като ни дават 4 часа, за да направим едно кръстовище защитимо, така е! Да си носят последствията!
-Прав си, ама това при тях няма да мине. Така че да тръгваме.
-Добре. ХАЙДЕ МОМЦИ, ИЗНАСЯМЕ СЕ! АЙДЕ ВСИЧКИ ПОХОДНАТА ПЕСЕН!

Разнесе се такъв хор от различни гласове, който можеше да изплаши и врага. Песента беше "Космати са ушите на наще канонири, но тъй като никой не знаеше текста, се изразяваше в това всеки да вие каквото му дойде наум. Ефекта беше потресаващ. След 25 минути и още 2 песни, влязохме през входа на НКК, съпроводени от дюдюкане и не особено мили викове "Млъкнете, мама ви, кой ви е учил да пеете дяволите да ви вземат!!!"

*Хог-Hog, глиган (англ.)
**Ботъл-Bottle, бутилка (англ.)
***Уол-Wall ,стена (англ.)
Извинявам се, бях забравил да го добавя това.

Интересно е давайте по нататъка да видим кво ще стане, дано българите бият, може да нямаме голяма технология ама по мозък няма кой да ни бие когато стане напечено :inso22

Пред НКК час 11:00.

Фонтанът с топките беше превърнат в противовъздушно гнездо.Каналите по които течеше вода пред НКК бяха превърнати в окопи,с картечници няколко оръдия и отново противъвъздушни оръдия.Около сградата бяха издигнати високи каменни стени,с бодлива тел отгоре.
--Хората си мислят,че здравата защита ще ги опази,всъщност тя е предпоствка за по здрава атака.--казах им.
--Голяма работа е това...--измърмори Фюз.Влязохме в "двора" на НКК.Отдолу в подлеза бяха част от мунициите и спалните помощения.Влязохме във форта.На първия етаж бяха паркирани два камиона "Крас" и бяха опънати няколко палатки с червения кръст отгоре.Отзад имаше още муниции и резервни оръдия.Също имаше и малък бар,където войниците се забавляваха.Качихме се по големите стълби на втория етаж.Тъй като без елетричество нямаше и ескалатори.Та на втория етаж беше информациония център.Имаше генератор и компютри,разни чертежи,карти,разузнаването.завихме и се качихме на третия етаж.
--Проклети стълби.--пак оплакване на Фюз.
На третия етаж беше военното училище.Тъй като в страната има много патриоти и малко казарми една част се обучаваше тук.Разбира се не стреляха и не караха танкове,само теоритични разиаснения.Качихме се на четвъртия етаж.Най-после.Главния щаб.охраната ни пусна и влязохме при генерала.Генерал Ботьо Христов.Водач на местната защита.Идваха заповеди съгласувани с големите генерали и министъра на отбраната после идваха при него,а той ги даваше на нас.И така до вчера копаехме окопи и монтирахме оръдия и разпъвахме картечници.А нашият отряд е ударна група,ама какво да се прави.Оставих отряда в "чакалнята" и влзяох при генерала.
--Здраво желаем,сир.--казах му.
--Сядайте,капитане.--каза ми той.Аз седнах на въртящия се стол пред бюрото му.Генерала беше с големи мустаци и брада.(мисля,че негово описание не ви трябва...хе хе)
--Ракия?--предложи ми.
--Не,благодаря.Защо ме извикахте?--реших да караме по същество.
--По-принцип заповедтта щеше да бъде дадена на някой полковник,които да я каже на теб,но всички са на мисии.--Той се загледа през големия прозорец.
--Какво ще желаете?--
--Не аз Зиик,отбраната го желае.--Той ми подаде едно листче.
--Това е схемата на защитата.Ще заемете позиции в предградията.Ако ви пробият се оттеглете тук,ако и този Форт падне,всички в Народното събрание.--кисело каза той.И сякаш виждаше танкове и войници.
--Очакваме ли някого,сир?--попитах аз и прибрах листчето.
--Голяма армия върви срещу София.Събрани са Сръбски части и Турски девизии.Ще ни е трудно.А превземат ли България.....не ми се мисли.--още по кисело каза генерала.
--Дадено,сир,отиваме да заемем позииции.Аа кога ще е атаката?--
--След четири-пет дена.В Пловдив е танковата ни дивизия.При тях ще са след ден-два и ще разберем с каква точно мощ си имаме работа.--
--Тръгвам.--излязох взех отряда и излязохме от сградата.
--Хайде момчета да вървим в предградията.--казах им.После се качихме в едно полу-верижно зверче.Тукмо да затворим вратата и....
--Ей Зеек!--
--Я виж ти.--видях Ботъл и отряда му.
--Прикачиха ни към вас.--каза ми той.
--Качвай се старче.--отряда му се намъкна вътре.И заскърцахме към дестинацията си.
--Голяма работа става.--каза ми той.
--Мамка им!Ще ги спрем....все някак.--казах му и заредих снайпера си.
Та както казах ние сме ударна група.Аз съм снайперист,Фюз е експерт по взривовете,Кучето е картечар,а Рамзи беше шофьор така да се каже,но и от оръжия разбираше момчето.
И така към источния фронт!

Айде давайте мнения и повече.Ние ви обещаваме много увлекателен и интересен разказ.

Супер е винаги съм искал история за война в България, направо ми е кеф , давай в същия дух

Всички бяхме в едно особено унило настроение, присъщо само на войници, изпратени на най-предната линия в боя, който още не беше започнал, но се знаеше, че ще е гаден. Аз бях в по-кофти настроение и от останалите, понеже преди по-малко от час имах под моя команда над двадесет войника, но в последната минута гадовете, сиреч шефовете, решили, моля ти се, че ветеран като мене трябвало да бъде на предната линия, вместо да чака атаката в окоп близо до центъра на града. Това добре, да не говорим, че ме прикрепиха към стар приятел. Рядък късмет. Даже ме повишиха в чин капитан - не исках, но този път нямаше измъкване - офицерите им били кът. Но трябваше ли, по дяволите, да ми орежат командата от 20 на трима?! О, на всичкото отгоре от предишните ми хора ми оставиха само Николай Георгиев, "Хог". Вярно, че момчето равен нямаше с лопатата, но единственото безопасно място, когато стреляше с автомат беше точно зад него, и то ако не се подхлъзне. За щастие, проблемът намери решение, когато му дадохме винтовка. Странен човек. Останалите добре си служеха с оръжието, но си личеше, че са новаци по тържествено очаквателните погледи. Горките, мислеха си, че са безсмъртни, и че битката е забавление.

Улисан в тези мрачни мисли, замалко да изпадна от возилото, когато то спря рязко.

-Какви ги вършиш бе - изкрещях на шофьора. - Замалко да се пребия!
-Ъъъъъъъъъ, стигнахме?
-О. Добре.
-Шефе, откъде ти е този прякор "Ботъл"?
-Не помня.

Всъщност помнех много добре, можел ли да го забравя? Зийк ми го беше лепнал, след като при битката на Капитан Андреево си изпуснах бутилката вурху вражески танк, и при случаен изстрел ракията се възпламени, обгръщайки цялата горна част на танка, изплашвайки войниците вътре толкова, че да отворят капака, за да излязат, поради което успяхме да пленим танка.

-Хайде момци, да си намерим място да се настаним - извика Зийк.

Къщата, която ни бяха зачислили, беше като по чудо непокътната. Оставихме си провизиите и спалните чували на втория етаж, заковахме прозорците и тамън щяхме да се захванем с втория етаж, когато усетих непоносима жажда.

-Ей, Зийк, айде да зарежем тази работа за утре, така и така деня почти свърши, а и имаме още поне четири, за да се подготвим - подканих аз.-Един услужлив тип от кръстовището през две преки ме светна, че имало кръчма наблизо. Дай до отидем да я намерим!
-Айде! И на мен ми се е разсъхнало гърлото.

Оставихме Хог да пази, и без това беше заспал, свит в кухнята и се запътихме към кръчмата. Поне натам, накъдето си мислех, че е кръчмата. Бяха ме оставили мен да водя, мислейки си, че знам къде отивам. И аз знаех къде отивам. В кръчмата! Това, че не знаех къде точно е беше само временна пречка. Човека ми беше казал, че е на 5 минути път. Значи не можеше да е толкова трудно да я намерим.

След 40 минути влязохме в кръчмата, уморени, аз малко засрамен, те още по-ожаднели от крещенето. Поръчах по една ракия за всички, след като думите "водка с кола" бяха посрещнати с учудено и малко съжалително изражение. Яда им мигом се изпари и си изкарахме много весело, особено когато осмина се опитаха да се направят на много корави, подигравайки ни се, и се наложи да ги изхвърлим малко по-грубичко. Тогава за първи път научих имената и прякорите на останалите двама от отряда - Иван Андонов, "Банцига". И Димитър Тодоров, "Митьо Крика".

След четири часа решихме да се връщаме, затова изкарахме за последен път "Моя любима", после Зийк не може да се въздържи и изкара един танц на масата, след което взехме десетина бутилки "за вкъщи" и се изнесохме.

След още час успяхме да издирим нашата къща и да влезем вътре. От 500 метра западно се чуваха пиянски песни и истеричен смях по наш адрес. Хог още спеше, свит в абсолютно същата поза, но този път на дюшек пред неработещия телевизор. Условен рефлекс, предполагам.

Час 20:00, 3 дена и 4 часа до атаката.

Преди да се тръшнем,кои където свари и да заспим,поогледах района.
Нашата къща се намираше във квартал "Хотелът".Така му викаха ,защото тук се настаниха всички войници от фронта.Като оставиха само няколко отряда тук таме да пазят някой да не се промъкне.В някой къщи бяха наблъскани по петнайсет войника.Горките те,ние бяхме само осем.
Повишиха "Бутилката" и вече не можех да го командвам.Спомням си израза:"Разрешете да се напия,сър.". Сега всички дремеха на дивана,на масата,на пода.....Изведнъж вратата искърца и се показа някакъв силует...в къщата беше тъмно не можех да го видя.
--Маамо?--измънка Кучето.
--Тук вони на алкохол.Натряскали ли сте се,войничета?--и едно фенерче ни освети.Аз се вдигнах от дивана и го погледнах.
--Кой ши ти?--изфъфлих му аз.Напивах се само при наличието на весела компания и мезе.
--Полковник Вазов,съм аз.А ти кой си?--попита ме той.
--Аз съм Капитан....Зиик.--опитах се да козирувам,но залитнах настрани и се катурнах през дивана.
--Капитане утре ви очаквам в изрядна форма,на предната линия.Също и капитан Бутилката.За вас имам няколко контролни точки които трябва да бъдат опазени и вие ще водите защитата им.Започвам да се чудя защо ли са ви дали такава отговорност?--каза той.
--Щ'тото сме най-добрите,полковник.--вдигнах ръка от пода и заспах.

* * *
Час 5:30,3 дни до атаката.
--Хърр....хърр...--това се чуваше в къщата.Отворих си едното око и погледнах килима.Пред мен се въргаляше една кубинка.
--Уаах...--започнах с доста усилия да се надигам от пода.Вдигнах се и се подпрях на облегалката на дивана.
--Оп!--отново загубих развновесие и и се катурнах назад.Стоварих върху Ботъл а после и на пода.
--Какво по...--събуди се колегата.
--Ставайте всички.Да пием едно за изтрезняане.--отрядчето се събуди.Ударихме по една ракиика в кухнята после всички се изтипосахме навън в отлична форма.Като снайперист ми беше забранено да виждам двойно.....
Пред нас спря един камион "Зил",които събираше войниците и ги караше на фронтовата линия.След около километър пътуване спряхме в най-крайната и и источна част на София.Малко под Аеро гарата.Полковник Вазов командореше войниците и ги подреждаше по окопите и оръдията.Крачеше напето насам-насам натам и казваше да не си подават каските над чувалите с пясък.
--Полковник,Капитани Зиик и Ботъл се явяват по служба за да бранят майка България.--икокоригахаз.
--Стига си се надувал.--удари ми един лакът в ребрата Ботъл.Полковника ни погледна из под вежди.
--Ето ви координатите.Той ни подаде едно писмо.Вътре имаше и карта,от къде не трябва да мине врагът.А сега отивайте там и се пригответа за здрава защита.--каза ни той и ни махна с ръка да изчезваме.Качихме се в камиона после след нас се прикачи един камион натоварен с оръдия и картечници,после още един с чували с пясък.И така отидохме на юг.Зоната,която трябваше да пазим представляваше една много широка магистрала с четири платна от всяка страна.От горе имаше мост,а отстрани няколко къщи и пет жилищни блока с шест етажа.В края си магистралата се разделяше на по малки улици.И такаа....
На моста разположихме едно 76 мм противотанково оръдие и три картечници.В края на магистралата поставихме още две оръдия,а последното скрихме между блоковете.Накичулихме с картеници МГ балконите и няколко канавки.Разположихме хора с гранатомети в къщите и горните етажи.В каналите се скриха хора с лепкави бомби.Разполагахме с 30 човека.Още седем щяха да пристигнат утре.
В 19:00 часа приготовленията свършиха.Всички се събрахме в няколко палатки на по ракиика.От едно транзисторче се чуваше музика.И такаа....още три дена.