Bulfleet.com - Official Forums

Светът отново бе пред ужаса на войната.След дълги години на мир и разбирателство орките и хората отново бяха пред конфликт.
След като с обединение усилия на "Железния Алианс" между хората и елфите Ордата бе изтласкана зад планините Пак’дед.
За хората и елфите бяха останали най-хубавите земи на този континенте Партанея.
Хората заемаха цялата земя от западната страна на Пак’дед до Великото Мора на север и планинската верига Сентрум.
Елфите се бяха разпростели по цялта верига Сентрум на юг до Златните полете и след това отново Великото Море.
Земята след планините Пак"дед беше непплодородна.
Преди тя е била дом на величествените дракони,но след оркската инвазия по тези земи а и след това и изтласкването на цялата орда там от някога зелените ливади и величествена растителност не бе останало нищо....

Дойде време в което орките не можеша повече да търпят тоталното господство на алианса...
Времето за отмъщение бе настъпило...


град Каразанас

Каразанас....
Живота кипеше в човешкия град.Отвсякаде прииждаха хора повеето от тях търговци за да продадат своята стока,но и имаше и много бежанци от региона до Пак'дед.... разправяше се че орките започнали все по-често да навлизат в човешките земи...
Величествената столица на хората издината след като Ордата беше победена.
Градът се разпростираше на огромна площ и отвсякаде бе опасан със високи стени,които щяха да спрат и най-свирепия враг.
Но не това бе най-интересното в този величествен град,в центъра на града се издише палата на Цар Ертрил.
Царят не бе хабил никакви средства в строежа на неговия палат.
Издигащ се на прилична височин заобиколен от още по-величествени стени,палата бе и предназначен като последно укрепление при защитата на Царя и висшето общество.
Недалеч от Каразанас се разполагаше и още една столица,тази на хората които владееха искуството на магията...

след продължение...
ще става все по-обработено...

В Акур’Даларад зад планината Пак’дед в една тясна пещера 3-ма орки говореха нещо. Тези орки бяха главния офицер, генерал и водача на ордата Зор'Умрум.
Орките обсъждаха план за нападение над хората.
-Зор’Умрум-защо да не минем от тук през Да’роз-ще опустошим селото за загрявка.-обърна се генерала към шефа.
-Не Клик, тогава ще трябва да минем и през Делград, а това е най-защитения град. Трябва да минем отдолу-отвърна Зор’Умрум
-Защо изобщо ще ги нападаме Зор’Умрум?-попита офицерът
-Толкова ли си кух Рекс!-разкрещя се Зор’Умрум, докато си бъркаше в носа.-Онзи човечец Пол пак започна да ни шпионира. Трябва да свършим с това за винаги! Продължаваме след час.
Тримата излязоха. Беше тъмна и гореща нощ. Звездите светеха и осветиха лицето на грозния Зор’Умрум. Дърветата на около бяха изсъхнали, нямаше трева и цветя, имаше само пясък. Чуваха се пъшкания на пленени работници да влачат камъни и дърва, някъде далеч виеха вълци, беше толкова призрачно. Тримата се заговориха и не усетиха кога е минал час. Клик и Рекс влязоха, а Зор’Умрум каза, че има да върши някаква работа. Клик и Рекс усетиха че заваля дъжд и загърмяха гръмотевици. Не след дълго вратата се отвори. На блясъка на една светкавица шефът беше осветен от глава до пети
Имаше старо зелено и грозно лице, гъста брада и кучешки зъби. Имаше само няколко кичура коса. Беше облечен в сива броня. Имаше наметало на което беше нарисуван оркския знак. Той носеше карта в ръце.
след 20 минути...
-Ето от тук ще минем-каза шефът и показа с лявата ръка маршрута, а с дясната си бъркаше в носа.
-Съгласен съм-каза Клик и той и Зор’Умрум загледаха с червените си очи Рекс.
-И аз-измънка Рекс
-Айде тогава тъпи глави другата седмица тръгваме на поход-обяви шефът
Следва продължение...

Светът на магията

Бе обикновен ден, колкото един ден може да бъде обикновен в Хартум. Обикновен в този си смисъл значеше, че човек може да измине около 50 метра от прага на дома си без да види проява на прекалено буйна магия и има доста голям шанс да успее да запази телесната си форма и топлина през времето, необходимо му да отиде до магазина, ако магьосниците въобще си губеха времето в такива тривиални занимания.

За разлика от почти всяко място обитавано от обикновени хора, и всяко място обитавано от орки, че и 20 километра около него, градът беше забележително чист и лъскав. Чист като град на елфите, и лъскав като... абе, няма друг такъв на този свят. Магьосниците много си го обичаха и се хвалеха с него на всяко събиране на членовете на Съюза.

Нереално високите му и остри кули се издигаха стотици метри нагоре, а между тях се преплитаха безброй проходи, движещи се платформи и стълби. Гледката към града, особено отвисоко, бе зашеметяваща. Феерия от цветове и светлини изпълваше взвора на всеки посетител на града, а такива имаше много, магически отблясъци привличаха погледа, а грациозността и елегантността на конструкциите можеха да накарат и елф-архитект да си изяде краката от завист. Точно това се набиваше най-много на очи - абсурдността всичко това да съществува в този му вид. Немалко посетители са заявявали, че това е невъзможно. И са прави. Но нали затова е магията? Да прави невъзможното - възможно. Без магия, средната височина на сградите в града щеше да е с около 700 метра по-ниско.

Това беше височината на централната, доста по-висока от другите, кула. Там се помещаваше Кадърът - най-могъщите магьосници. Концентрацията на магия там бе невероятна - начинаещи магьосници и всеки чувствителен към магията, но не достатъчно добре обучен, за да я контролира съвършено, бе учтиво, но твърдо, връщан назад. Кадърът се състоеше от деветимата Висши магове и техните ученици - Адептите. Всеки Висш обучаваше по двама Адепти. Висшите магове съставяха и съвета на кралството, заедно с помощта на неколцина не толкова могъщи, но доста по-прагматични и наясно с тривиалните проблеми на ежедневието на жителите. Всички бяха длъжни да се подчиняват на Висшите магове, и в по-малко степен на Адептите, които, въпреки че бяха само ученици, бяха много на почит сред магьосниците, както и фокус на доста силни... чувства, защото все пак магьосникът е същество самоуверено и много завистливо. Все пак, поне бе "добрият" тип завист, т.е. типа "Еееех, да бях на тяхно място!", а не "Мразя ги тези арогантни гадове проклети привилегировани!"

Да продължим нататък. Имаше едни магьосници, които се занивамаха с обикновени неща, като магазини, организиране на разни непонятни неща като градска канализация и така нататък, неща досадни, но все пак търпени поради тяхната необходимост. Останалите магьосници бяха разделени на членуващи в гилдия и такива на свободна практика, но същинската подредба по ранг се определяше от силата на магьосника. По тази причина много често се организираха разнообразни състезания, целящи да се открои талантът от позьорството и да се запазят уменията от "ръждясване".

Като цяло светът на магьосниците е доста оживено и натоварено място, но въпреки напрежението и понякога стреса, е най-доброто възможно място за живеене.

Седем дни
1 ден
Започна първия ден. В 9 часа орките без децата, бяха вече на работа или някъде излезли. Днес обаче всички те (без работниците) бяха на съвещание за атакуването в самия замък на Зор’Умрум...
Беше хубав слънчев ден. Слънцето грееше и заслепяваше орките. Всички, които ходеха на съвещанието яздеха вълци, а техните следи оставаха в пясъка. Някои от орките носеха мечове и брадви и убива шпионите, които бяха необикновено много и прииждаха от всички страни. Най сетне се видяха очертанията на 2-та свещени дракона- огромни статуи, които красят входа на двореца. Скоро орките бяха пред първата порта после втората, третата, четвъртата, петата, шестата и най-сетне минаха през седмата порта. В дванадесет часа всички бяха в замъка а разположен на царски трон седеше познатият владетел Зор’Умрум. Той махна с ръка и около петдесет пажа изтичаха и прибраха вълците в конюшните.
- За войната-прогърмя гласът на Зор’Умрум- Да смените тези грозни кранти и да си вземете красиви жребц...
Но той беше прекъснат от пърхане на крили. Орките озадачено напъхаха пръсти в носовете си. Пред тях стоеше чисточерен бухал, който кацна на рамото на краля.
-Както казах-продължи Зор’Умрум-сменете ги за красиви жребци.- Той перна безмилостно птицата и тя излетя и кацна на масата. Хората се разшушукаха.
-Изчистете броните си...потренирайте мускулите си... и след шест дни всеки да може да се бие ИДЕАЛНО! Да може да уцели с лък и стрела летяща муха и да си е избрал оръжие-брадва, лък, меч, копие! Да бъде идеално остро!-завика Зор’Умрум. –ще бъдем разделени на три. Първа група поемам АЗ! Втора група Клик и трета група Рекс който повишам на генерал!
След това започнаха да си приказват и в седем напуснаха замъка. Вече се спускаше мрак. След орките летеше бухала. Всички легнаха на леглата си дълбоко умислен
следва продължение...

Царските Палати

Цяря спеше дълбоко докато някои не нахлу в спалнята му с гръм и трясък.
натрапника бе младеж на около 25 години облечен с черна роба и кожени обувки.Мъжет се казваше Казим-полумагиостник изгонен от академията в Хартум заради своя огнен нрав и получил тотална забрана да се появява в кралството на магиостниците.Под черната му роба ясно се различаваше дълъг и най-вероятно остър меч.
Казим отговаряше пред Цар Еретрил за шпионите на Алианса в оркските земи.Младежа бе очевидно много притеснен и без никакви любезности започна да говори на царя :
-Мастер имам новини за вас!
И преди да продължи царят вдигна ръка да спре.
Еретрил-Казим,глупак такъв!Знаеш че съм забранил които и да е да ме безпокои тук в покоите ми! Махай се веднага!
- Но Господарю новините не търпят отлагане!
Еретрил-Казвай тогава ама бързо!
Казим-Орките се подготвят за инвазия по земите на алианса! Зор’Умрум е решил да мобилизира цялата орда в един последен опит да си върнат отнетите им земи!Имал специален план как за една седмица да подготви целия си народ за битка!
Еретрил-(ироничен смях) хаХахахаха ти луд ли си, с луди ли одиш?! Орките никога няма да излязат от скапаната дупка в която сме ги набутали!Махай се веднага преди да ми е причерняло и да си тръгнеш без глава!
Казим-Но също така и набезите по земите ни са зачестили опожарили са няколко селца около планината!
Еретрил-Няколко селянина по-малко,а сега ти се махни за да не намалеем с още един!
Казим се поклони и с бавна стъпка и много гняв излезе от покоите на царя.

След 15-тина минути Казим беше вече в Хан "При Елфа".
Там гъмжеше от хора и тук таме се появяваше и някои представител на останалите раси.Най-голямо впечатление на Казим му направиха посетителите които бяха седнали на бара-група Таурени-съюзници на орките по време на войната,но някои от тях бяха се цивилизовали след това и заживяли по човешките земи.
След няколко секунди оглеждане намери това за което е дошъл-една маса на която седяха трима мъже соблечени с черни роби като неговата.
Само се приближи до един от тях и му прошепна :
-Бързо прати известители до елфите и магетата за плана на орките! Царят очевадно не му пука вече за нас!
Човека на когото беше прошепнато понечи да каже нещо,но тогава Казим сложи показалеца си на устата му и исзъска " Действай! "

Казим излезе от хана и се насочи нанякаде из тълпата....

part 1

Седем дни
2 ден
Някой събуди Зор’Умрум по-рано от обикновено.
-Господарю, шпионите по земите ни са се удвоили от вчера.-каза птицата с която вече се запознахме.
-Повикай някой с повече ум да ги сметне-отвърна владетелят сънено.
Птицата отлетя покорно през прозореца. Навън беше мрачно, много мрачно. Макар че беше вече осем. Зор’Умрум проследи с поглед птицата която изчезна зад планината Пак’Дед. Не след дълго вратата се отвори и влезе един твърде грозен орк. Той застана пред краля, поклони се и започна сприспивателен глас:
-Макар, че орките не знаят толкова голямо число колкото са шпионите в страната те са 1112.
Зор’Умрум направи профилактичен преглед на носа си и каза:
-Да, нашияят народ не може да брои над 1000, само аз мога.
-Господарю, елфите са повече от хората.
-Глуопава раса-отвърна кралят. Към 12 отиваме да пленим някои от тях.
В 12:00, 34 воини тръгнаха да убиват шпионите. Натъкнаха се на 6-тима представителя на елфическия народ. 3 мъжки 3 женски. Мъжете се втурнаха с мечове, а жените стреляха с лъкове.
-Първо жените-крещеше Зор’Умрум
-Не-смело каза друг орк-Те ще разкажат малко за своите земи
-Прав си Ози-отвърна кралят
Те взеха момичетата и ги отвеха във висока кула в столицата.
-Ти!-посочи Зор’Умрум момиче с лилава коса-Говори, разказвай.
-НЕ!-кресна елфката но беше завързана за стола и не можа да избяга.
-О, да-ухили се Зор’Умрум и отсече главата на една елфка.- ГОВОРИ!
-Недей-каза другата жива елфка опипвайки гърлото си-Не говори, Алемора!
- Крал Еретил...- Започна тя-...знае за...
- За какво Алемора?- викна владетелят размахвайки заплашително меч.
-...за...
-ЗА?
-...за...за...ВОЙНАТА, знае за войната! Сега ни пусни, обеща че ще ни пуснеш!
-Обещанията ми са за тези които им вярват драга!-изсмя се Зор’Умрум и... ги уби
По-късно...
Зор’Умрум четеше вестник, уверен, че елфката е излъгала, като е мислела че така ще се отърве...
Najdw§d de àsjausi àsdf » sdskjadncycxzw §dajdaà. Adnorsfà kanoe jsnàt ksjd fgk§ äsds¨süsmksd üsdksjdkjs ahsndja äskka mnsäsk äje dori sjak bigge woe wow ej jasd
Jah§ ja lol är kek äüs §у§t skjff kde de rouy goro goro...
-Не е излъгала-остана изумен от прочетеното Зор’Умрум... Значи е казала истината? Неблагородни елфи.
-Господарю, вечерята ви е еlsärio*.
-След като изяде 1метрова пица и се уригна така, че хората зад планината помислиха че има земетресение той стана от масата и се тръшна в леглото си.

elsärio-(orcish)-сервирана :inso17

Елфите се бяха разпростели по цялта верига Сентрум на юг до Златните полете и след това отново Великото Море.Тези земи бяха много плодородни.По цялата територия на елфите се ширеха огромни но мрачни джунгли.Навътре в джунглата се забелязваха кулите на двореца в столицата на елфите-(незнам дали аз трябва да измислям име но ако трябва да избирам може да е Firewood )
Населението в столицата бе голямо.Мнозина от тях бяха търговци на обикновеният земеделски елф или на хората дошли от Каразанс или покрайнините му.Градът на елфите не беше много особен.Забележителна беше архитектурата на дворците и крепостните стени.Населението беше добре образовано,с голяма житейска мъдрост и доста богато.Елфите бяха отлични стрелци.В целият свят нямаше по-добри от тях.Това им даваше предимство във борбите със Ордата.В провинцията градчетата бяха с много добро икономическо развитие.Те служеха за изхранване на населението.Из цялата страна се носеха все различни истории.Най-фрапиращата за елфите беше вестта че орките навлизат във териториите на елфите.В Firewood всички изпаднаха в паника,но местната войска ги контролираше.Елфите от покрайнините изпитаха страх от това че могат да бъдат унищожени от орките.Войната беше неизбежна и елфите започнаха да се подготвят да защитават своите просторни джунгли,на които те бяха господари.

В главната зала на двореца пристигна пратеник-Леонард.Уморено успя само да каже:”Мастер имам новини за вас! Орките навлизат в земите на Алианса и кралството на елфите е в голяма опасност от тяхното нахлуване”.Господарят нищо не каза.Леонард беше Висок не много силен,с лунички по лицето,които му придаваха чар ,с руса,дълга и права коса между която стърчаха ушите му.Очите бяха сини на цвят.Беше леко пъпчив,не много приказлив с голямо самочувствие.Той беше уверен в себе си и се бореше за мир и свобода.Участваше в защитата на столицата.Леонард не бе просто обикновен стрелец,а едни от най добрите които елфите са имали някога.По характер той беше много добър човек,но все още нямаше елфка достойна за неговото сърце.Никой не го харесваше,по простата причина че никой не го беше опознал добре.Всички го мислеха за глупав,но не бе така.

Изпратените от крал Сирел шпиони бяха открити,и той знаеше че са мъртви.Тогава Господарят на елфите каза на всички си войници:
-Елфи,от вас зависи съдбата на на елфическото кралство.Искам пълно мобилизиране и без допускане на никакви шпиони във нашите територии.Предателите ще бъдат строго наказани.Но за да попречим на предателството нито 1 елф няма да има право да излиза по далеч от крепостните кули.Също така искам от днес да започнете да се тренирате за войната.
Леонард каза:Мастер,Имаме новини от единственият уцелял шпионин-точно тогава сички поеха дълбоко въздух,усещайки че другите са мрътви.
Сирел: Без паника!-след 1-2 мин всички се успокоиха-Кажи сега стрелецо.
Леонард:Шпионанинът каза че след 5 дена започва нападнението на орките.Това значи че до 5 дена ще имаме атака от тях.Ако нещо се провали може и да се забавят.
Сирел:Какво?Много е малко времето...хмммм още от сега започвайте подготовката за войната!!!Всички войници на работа.И запомнете от вас зависят съдбите на вашите семейства!!

Така завърши една от конференциите на господаря Сирел.След няколко часа той се подаде през прозореца на двореца и гледаше подготвящите се елфи.Леонард,като доверен елф на Сирел и най добрия войник обучаваше останалите.Дори децата над 14 години очастваха в подготовката.Победата беше в кърпа вързана!

След като Казим излезе от хан-а "При Елфа" се насочи към конюшните.
Можеше на момента да се транспортира но бе прекалено близо до посолството на Алтерон и имаше риск някои магиостник да засече неговата магия и я блокира,затова реши да ходи пеш.
Но това се оказа доста трудна задача особено когато деня по понеделник и търговци и купувачи от цялото кралство идваха да предлагат стоките си и съответно да купуват.
--Мамка му!Как точно днес се насъбраха толкова много хора--изруга на ум младежа и продължи да се блъсйка напред из тълпата.

След няколко минути вече бе стигнал до конюшните си.Плати таксата за предстоя на коня си-Пиер и потегли в посока на Нетримдил - град-държава неизменна част от Алианса.
Град Нетримдил бе обитаван от рицарите на Синия Меч - фанатично движение основано от крал Есенас-човека повел преди около 20 години Алианса към победата на Ордата и баща на сегашния цар Еретрил... -Колко жалко-понякога си мислеше Казим-ако поне отмалко Еретрил приличаше на баща си за които се разказваха какви ли не невероятни истории за победата му на над орките.
Нетримдил бе само на около 2 часа галоп от столицата в посока към Пак’дед и това го правеше последната преграта на ордата към столицата при евентуално нашествие на орките.
Но Казим нямаше намерение да пътува 2 часа...
Прошептя някакви странни думи,изрисува някакви странни символи със дясната си ръка във въздуха и в следващия момент се озова на около 100-тина метра от главната порта на града.
Най-неочаквано още преди да се беше съвзел от магията чу глас зад гърба си :
--Казим,очаквах те да дойдеш,но не по този начин!
Казим се обърна и видя Лорд Престор -владетеля на Нетримдил и духовен и боен водач на Рицарите на Синия Меч.
--Лорде нямаше друг начин,царя не обърна внимание на думите ми!Отново...
--А дали наистина е имало защо да ти обръща внимание?
-Мастер,някога да съм ви подлъгвал?Не съм и сега не е така!Опасността от оркска инвазия е много по-голяма отколкото преди!
Откакто съм на този пост аз и мояите хора постоянно следим движенията на орките и сега са се активирали както никога до сега! Цели легиони са се приготвили да нахлуят на наша земя! На север при прохода Дутар вече не са останали дори и селяни в тези земи! На юг при елфските земи казват че при прохода Каз"Дарим постоянно се точели оркските бойци!
А най-лошото е че тук в централния проход-Дус"Карик се е съсредоточила по-голямата част ор оркската измет начело с Зор'Умрум и текат приготовления за навлизане в територийте ни!Елфите още не са ми отговорили какво смятат да предприемат-тогава Казим си помисли-Дали Леонард беше успял да убеди краля си за опастността която грози Алианса или нещо му се беше случило...
---Добре-отговори Лорда с премерен тон.Какво предлагаш да направим?
---Лорде най-добре е Вие сам да говорите с Царя и да се опитате да го убедите какво ни очаква ако не предприемем веднага нещо!Също така поне разпоредете няколко полка с рицари да се разположат около прохода!
---Казим успокой се малко!Не вярвам все още орките да направят нещо повече от това да опустуваш някое друго селце...Все пак ще говоря с Царя.Можеш да си вървиш!
----Казим с горчивина на гласа продума за последен път :
--Благодаря че поговорихме и късмет с царя...
След това удари коня си в хълбоците и се отправи обратно към столицата...

Крал Сирел изпрати Леонард до крал Еретел с бойният план.Елфическият крал мислеше да избие орките от прохода Каз"Дарим и да помогне на останалите от алианса!

Леонард:Кралю Еретил.
Еретил:Кажи елфе.
Леонард:Имам вест от моя крал на този папирус-тогава Леонард връчи скрола-Може ли да напусна?
ЕретиЛ:НЕ,неможе-засмя се той-не бе базикам се,можеш да напуснеш.

След като прочете писмото цар Еретил беше по уверен от всякога че Алианса няма да се потдаде ....