Ïëàì îòíîâî íà íàäåæäà...
Публикувано: ср авг 02, 2006 4:42 pm
Винаги се вижда, щом бъда аз отново сам,
вижда се от всякъде, дори веч от там,
седнал, гледам хоризонта от далеч,
като че ли в сянка или пък съм в здрач.
Виждам, виждам само нещо и едничко,
виждам нея, но пък знам, че съм си самичко,
знам, че няма ни надежда, но пък пламъкът гори,
няма да се спра отново, пред каменна преграда, аз, дори.
Но пък зная си добре, че всичко продължава,
гледам си напред и няма да като труп аз да застана
времето ликува, загубеното не ще веч оживява,
продължавам, знам че не съм ни отчаян, и не ще престана
RoYaL
вижда се от всякъде, дори веч от там,
седнал, гледам хоризонта от далеч,
като че ли в сянка или пък съм в здрач.
Виждам, виждам само нещо и едничко,
виждам нея, но пък знам, че съм си самичко,
знам, че няма ни надежда, но пък пламъкът гори,
няма да се спра отново, пред каменна преграда, аз, дори.
Но пък зная си добре, че всичко продължава,
гледам си напред и няма да като труп аз да застана
времето ликува, загубеното не ще веч оживява,
продължавам, знам че не съм ни отчаян, и не ще престана
RoYaL