÷àñ
Публикувано: вт авг 01, 2006 10:15 pm
Любопитен съм как ще оцените нещо, писано от мен в час по литература. По принцип имам 5,50 на него. Инспирирано е от един мой сън, който представляваше нещо като Jedi Outcast II, но вместо с Desann, накрая трябваше да се бия с класната си.
Беше топъл юнски ден и трябваше да съм в училише. Стоях до прозореца и ми беше много горещо. А бях в час по математика - най-скучния от всички. Правех контролно. Всъщност, вече го бях направил, но трябваше да изчакам останалата част от класа. Нямайки какво да правя се заиграх с химикала си - хубав златисто-син химикал, който намерих на земята предния ден. Аз съм любопитен човек и обичам да разглобявам нещата, за да видя как работят. Но непохватността ми е равна по сила на любопитството. И така химикалът, веднъж разглобен, не знаех как да го сглобя.
Накрая се получи нещо, наподобяващо оригинала. Опитах се да го включа, но вместо писец се показа лазерен лъч и дължина около метър. Прекрасен сребристо-бял лъч. Веднага кръстих творението и със звучното име "лазерен меч".
Изключих го, предадох класното и излязох навън. На двора имаше едно дърво, дебело около 40на см. С един замах го прерязах. В следващия момент усетих, че някой се приближава. Обърнах се и видях класната с два "лазерни меча". Неизвестно защо ме нападна. Опитах се да избегна лилавото острие, дори го парирах, но след само секунда бях ударен от втория меч - червен.
Сега си седя в Рая и се тренирам за деня, в който класната ще се присъедини към мен. И тогава ще съм готов...
Беше топъл юнски ден и трябваше да съм в училише. Стоях до прозореца и ми беше много горещо. А бях в час по математика - най-скучния от всички. Правех контролно. Всъщност, вече го бях направил, но трябваше да изчакам останалата част от класа. Нямайки какво да правя се заиграх с химикала си - хубав златисто-син химикал, който намерих на земята предния ден. Аз съм любопитен човек и обичам да разглобявам нещата, за да видя как работят. Но непохватността ми е равна по сила на любопитството. И така химикалът, веднъж разглобен, не знаех как да го сглобя.
Накрая се получи нещо, наподобяващо оригинала. Опитах се да го включа, но вместо писец се показа лазерен лъч и дължина около метър. Прекрасен сребристо-бял лъч. Веднага кръстих творението и със звучното име "лазерен меч".
Изключих го, предадох класното и излязох навън. На двора имаше едно дърво, дебело около 40на см. С един замах го прерязах. В следващия момент усетих, че някой се приближава. Обърнах се и видях класната с два "лазерни меча". Неизвестно защо ме нападна. Опитах се да избегна лилавото острие, дори го парирах, но след само секунда бях ударен от втория меч - червен.
Сега си седя в Рая и се тренирам за деня, в който класната ще се присъедини към мен. И тогава ще съм готов...