Bulfleet.com - Official Forums

Глава 1 – Спомени

Черната кърпа на главата ми леко се развяваше от подухващия вятър. Гледах надолу към дълбоките, мастилени води. Хвърлих две рози в морето – на тази дата бе умрял баща ми – Джими Браунс, Неуловимия, преди десет години.Прякорът му бе извоюван с право – никога не го хванаха. Да, признавам, че властите го убиха. Но даже смъртно ранен той се измъкна. Умря в ръцете ми – това беше последният път, когато плаках. От тогава съм капитан на Saint Jimmy – един от най-бързите пиратски кораби в историята. Направих го легенда от мига, в който го наследих. Тогава бях на седемнадесет – имаше бунт срещу мен. Болката от загубата ме направи жестока. Бунтът бе в неподходящото време... Понякога съжалявам. Една от малкото жени капитани, особено на пиратски кораб. Пък и бях още дете – трябваше да се покажа жестока, или да се простя с кораба... и живота си.
–Курс? – изтръгна ме от унеса ми ботсмана.Преди минути бях забелязала кораб с телескопа си. Дадох му на бързо заповеди и отидох за още ром.
Чудех се дали да изнеса реч за баща ми – кръстникът на кораба. Вече бяха останали много малко хора от някогашния екипаж. Само няколко човека на кораба помнеха баща ми и момичето, което някога бях. Останалите виждаха умна и забавна, но непреклонна жена. Чувството ми за хумор бе типично пиратско – доста цинично, и бая саркастично, в което прозираше базчувственост, която бе просто защитен механизъм. След смъртта на баща си донесох лош късмет на всички мъже в живота ми. За сметка на това на масата и на бойното поле нямах нито равна, нито равен.
След още една глътка ром, престанах да чувствам мъка и вкус в устата. Реших, че предостатъчно съм се самосъжалявала за днес и се изпълних с решителност. И цинизъм.
–А сега на работа – казах аз – бяхме наближили кораба-жертва. – Трябва да попълним запасите от ром, не сте ли съгласни?
–ДААААААА – изкрещяха всички през смях.
–Добре тогава. НА АБОРДАААААЖ!
Когато почна битката, видях паниката, която настъпи във вражеския отбор.
–Разбира се, можете да дадете рома доброволно... – освен смеха, тази моя реплика произведе един неочакван ефект – те се предадоха! Отначало доста се зачудих – вярно, ние бяхме доста, но не можеше да се каже кой ще спечели в честна битка. От друга страна ние не се биехме доста честно... След секунди разбрах защо се предават – на борда се качваше екипажа на още един пиратски кораб!
–Проклятие,триста дяволи и осемнайсет вещици! – измърморих аз. – Всички, ПЪЛНА БОЙНА ГОТОВНОСТ! НИКАКВО ОТСТЪПЛЕНИЕ! НИЕ СМЕ ПЪРВИ И ПЛЯЧКАТА НИ ПРИНАДЛЕЖИ! – адски се ядосах! Никога, през целия ми десет годишен опит на пират,не бях виждала такова безобразие! На пиратски кораб бях от както се помнех. И никога, абсолютно никога, не бях даже чувала за такава ситуация. – Проклятие.
Извадих сабите си – две на брой, адски остри. Бяха направени съвършено, но не бях правила нищо, за да изглеждат по-красиви. Метални дръжки, метално острие. Те бяха опасни оръжия и аз исках да приличат на такива. Не че не харесвах такива неща, просто не можех да си го позволя . Пък и не държах много на показността.
Тогава видях капитана на другите пирати – по маниерите му, както и по облеклото и въоражението си личеше отдалеч. Беше добре облечен, без проява на прекалена показност – черни панталони, риза с прилежащата дантела по ръкавите, червена кърпа за глава с нарисуван череп. Носеше малко бижута, за разлика от повечето пирати( в това число и аз) – само един пръстен и един медальон. Имаше къса,гарваново черна коса, красиви, финни черти, приятен тен и редки брада и мустаци, които,въпреки всичките ми предрасъдаци, не му стояха зле – даже напротив.
Насочи се към мен, като в едната си ръка държеше сабя с вълк с диамантени очи, а на кръста му имаше два револвера.
–Лошо... – казах аз и проверих на място ли са ми револверите и камите. Тогава смело тръгнах към него...

Два дена по-рано...

Гледах слънцето,през решетките на килията.
--Това е последното ти слънце ха ха.--каза моя грозен,миризлив съкилииник.Обърнах се към него.
--Щом ще ми е последно,ще направя така,че и на теб да ти е за последно.--нахвърлих му се.Фраснах му два юмрука в зъбите.ПОсле той ми заби един в окото.Ритнах го в корема ,той се преви,после един ритник в зъбите.Дребнавия грозник,падна на земята.
--Хе хе как се старче?--ритнах го докато лежеше.Той не отговори.
--Ехооу?--размахах ръка пред ококорения му поглед в една точка.
--ХА ХА ХА!--измях се гадно.
--Сега ли намери да умреш?--ритнах го отново.Тогава щух как решетката изтрака.
--Отиваш на бесилото скъпи.--каза сержанта и ме хвана.
--На този какво му е?--попита ме той с доста намръщено изражение.
--Амии сънува кошмар...да точно така.--каза му аз.Той поклати глава и ме блусна напред.Оковаха ме.
--Много ми стягат тия железа.--казах на войниците.
--Мърдай!--и отново ме блъснаха.Излязохме на площада.Едно хубаво бесило ме чакаше.
--Йо хо хо.--усмихнах се.Качиха ме на дървената платформа.
--Последно желание?--попита ме грозния дебел палач.
--ДА!Но чакай да помисля.--казах му и се престорих на замислен.Докато хората ми си проправяха път през тълпата.
--Искааам....--пиратите ми си извадиха револверите.
--Искам да гръмнете дебелото прасе!--изтрел и палача падна.Втори изтрел скъса въжето.
--Сабята ми!--заместник капитана Браун ми я подхвърли.
--Грасияс!--и я забих в един от войниците.Скочих в крещящата тълпа и заедно с хората ми се затичахме през града към пристанището.Зад нас се разнесоха изтрели.
--ДЖОНСЪЪН ЩЕ СЕ ПЪРЖИШ В АДА!--изкрещя адмирала,който беше така неблагоразумен да ме хване.Обърнах се,взех револвера на Браун и стрелях в голямата шапка на адмирала.
--Сбогом адмирале,някой ден пак ще се срещнем и дано тогава съм по точен.--и се затичах.Напред се показа големия пристан.Затичахме се по дъските на дока,куршумите от мускети се забиваха в дървото.В края на дока беше "Далас"--моя кораб.Хванахме се за въжетата и се качихме в коритото.Няколко куршума се забиха в корпуса.
--Огън!--едно от шестте оръдия,стреля по дока,разпилявайки войници и дъски наоколо.Отплавахме веднага в морето.Оръдията на пристана стреляха по нас.
--Нито днес,нито някога.--провикнах се и излязохме от обсег.Отворих бутилка ром.
--Добре дошъл на борда.--каза Браун.
--Вдигнете платната!Курс към...еее...амии....--извадих далекогледа.
--Голям товарен кораб.Неблагоразумно.Напред--екипажа извика одобрително.Приближихме се до кораба.
--Ама те не реагират.--погледнах обърканите им погледи.
--Куките!--излетяха няколко куки и се закачихме за кораба,после метнахме дъските и съвсем спокойно се качихме.Тогава видях нещо,от другата страна скачаха други пирати.Една пиратка грациозно скочи на палубата.Черна кърпа с череп и кости.Приближих се до нея с вдигната сабя.Тя извади две железа и ги вдигна към мен.
--Добър ден.--поклоних се.
--Този кораб е мой.--каза тя.Моята сабя лекичко се сблъска с двете нейни.
--Това ще го решим.--замахнах и ударих сабите си.Тя парира втория удар,и се опита да ме прободе.Бижутата и тракаха,а кестенявата и коса се развяваше насам натам докато се опитваше да ме убие.
--Мога ли да попитам какво търси привлекателна жена ,като теб в този занаят?--попитах я и парирах един удар,после развъртях сабята за да не и дам възможност да ме удари.
--Когато останеш сам на този свят...съдбата не ти дава право на избор.--нова зла атака.Беше си якичка,но беше запазила женското си излъчване.За разлика от едни грозни мадами в ХаванаОтбих една та и сабя и извадих револвера и си и го насочих към нея,тогава усетих студеното желязо опряно в гърлото ми.Двамата щяхме да се убием взаимно.
--Да делим плячката?--попитах аз.
--Става.--
--95 към 5 процента.--казах и.Тя се усмихна и желязото се приближи до гърлото ми.
--Половината.--
--Добре.--казах и и свалих револвера.Тя свали сабята.Тогава погледна уплашения екипаж на кораба.Те не знаеха от кой да се страхуват повече.Тогава нещо гръмна.От някъде се стреляше по нас.Удариха и трите кораба.
--Връщаме се на кораба.--и скочих на Далас.
--Заредете оръдията.!--

Тъкмо се споразумяхме, когато чухме топовни изстрели. Стреляха по трите кораба. За щастие Saint Jimmy бе най-далеч и почти извън обсег. Корабът на другия капитан обаче нямаше късмет – бе на пътя на снарядите. Потопиха го преди да можем да стигнем до оръдията.
–НЕЕЕЕЕЕ – чух гласа на новия си познат, когато кораба му започна да потъва. – Какво ще правя сега? – стана ми жал. Един пират не можеше да оцелее без кораб. Особено капитан. Баща ми ме бе научил да помагам на другите пирати... ако са ми полезни. А точно преди два дни бях изгубила голяма част от екипажа си при буря.
–Не се отчайвай – казах му аз. – ако успеем да измъкнем кораба, на който сме... – и в този миг вражески снаряд сцепи корпуса на две. – Бягайте към Saint Jimmy, преди да са ни атакували пак – извиках аз напразно. Следваща атака не последва – неизвестният вражески кораб се оттегли в мъглата без никаква видима причина. Аз свих рамене безгрижно. – Мисля, че няма смисъл да седим и да се чудим, нали? Между другото, не разбрах името ти.
–Аз съм Джони Джонсън – морския вълк на две морета и половина – и леко се поклони. Не можах да се сдържа и се засмях. – А ти ще ми се представиш ли?
–Джени Браунс. За съжаление нямам такава висока титла като твоята. А сега е време да се изпаряваме.
–Къде? Нямам кораб. Загубих го по най-нелепия начин...
–Спокойно де. Аз пък имам кораб. Може да станем съдружници... Когато ти откраднем кораб. Официално корабът ми носи гръмкото наименование Saint Jimmy. Но на галено му викаме КРадецки.
–Доста добро име. Отива на всеки пиратски кораб. И колко, горе-долу ще отнеме на КРадецки да ми открадне кораб?
–Ще видим. Сега можеш да го видиш – част от екипажите ни бе взела кораба и сега идваха насам да вземат останалите.
–Ами ние! – попита капитанът на товарния кораб.
–Хм... Някога да сте се замисляли за кариера като пирати? – така де, на кораба ми имаше доста място, пък и Джони бе загубил доста от хората си, останали да охраняват неговия кораб – “Далас”. Имаха ли избор? Пък и в последствие разбрахме, че често са окривали данъци и са мамели държавата. Идеалният екипаж.
–Хайде, Джен – извика ми лоцманът – Рони. Бе с няколко години по-малък от мен и ми беше като брат.
–Идваме. Днес ще бъде скръбен ден за мияча на чинии... който и да е на смяна...
–Йо-хо-хо и бутилка ром – обади се Джони, качвайки се.
–И такива екстри имаме – намигнах аз и поех по дългия път... към избата.

Аз,Браун и още двама бяхме единствените оцелили от нашия кораб.Пратих двамата моряци да помагат с каквото могат на екипажа на Сеинт Джими.А с Браун седнахме до мачтата с бутилка ром.
--Жалко за кораба.--каза той.
--Даа...--и отпих от шишето.
--Беше доста надупчен....--каза той.
--Всяка дупка си имаше история.--казах му.
--Помниш ли онази голямата на подветрената страна?Онази от Мария Лудата.--
--Ха ха даа.--
--Кака ще кръстиш новият ни кораб,като си намерим?--попита ме Браун.
--Този път няма да е фрегата,този път ще си взема боен кораб със по двайсет и пет оръдия на страна,със гребла,три мачти,и голям трюм за плячката.--казах му и изпих шишето до дъно.
--Ще го кръстя "Далас 2"--казах му.
--Пробвай с "Вашингтон"--двамата се разсмяхме.
--А сега се сетих нещо за този Джими.--каза Браун и се огледа за Джейн.
--Какво?--попитах го.
--Това е много бърза шкуна,казват ще това бил корабът ,който потопил Макартър на изток от Санто Доминго--
--Хъм а нещо за Джейн?--попитах го.
--Не знам много едно време този Джими беше доста прочут по испанските морета.А както знаеш новините трудно стигат до Англия.Та за Джейн...нещо баща и е бил убит.Замесил се с разни мошенници,сигурно е бил непрокопсаник или...ХА!!!!--в гърлото му беше опряна сабя,която бавно се забиваше все повече и повече и гърлото на Браун бавно се оцвети в червено.
--АА!--извка той.А аз погледнах към Джейн ,която злобно забиваше сабята в помощникът ми.
--Свали сабята....моля те.--казх и.
--Баща ми беше смел и горд човек,никога не е бил непрокопсаник!--и тя бавно свали сабята.
--Моля те приеми извиненията ми от името на Браун,вярвам ,че не е искал да засегне честта на фамилята ти.--казах.
--Какво прави Англииски благородник в този занаят?--попита ме тя.А помощника ми се превърваше.
--Аммии когато фалираш и разни заговорници откраднат цялото ти заработено с пот на челото състояние,нямаш избор.--казах и се усмихнах с онази лукава усмивка,която ми беше запазена марка при победа или добри моменти.
--Ха,е сега отиваме в едно пиратско селище,скрито в островите на Карибите.От там ще съберем информация за кораби ,които можем да оберем.--каза тя.
--Говриш за Хаити.--
--Точно така.--и отплавахме към пиратската дупка.

Думите на Браун дълбоко ме нараниха. Ако не беше Джони не знам какво щях да му направя. Още не мога да си обясня защо го пощадих. Но нямах време за повече глупости – трябваше да идем до Хаити – пиратско владение, информационен център. Там щяхме да открием мишена... така де, подходящ кораб. Джони каза, че искал боен.
–Нямаш грижи – казах аз. След малко ром и дартс настроението ми се бе подобрило значително. По-скоро обратното – първо дартса и после рома. Иначе не става много добре.
Нямам спомен кога съм заспала, но се събудих в каютата си – явно някой ме беше пренесъл. Скочих на краката си и тръгнах към паубата. Вятърът галеше лицето ми и развяваше косите ми. За това станах пират – единствено така чувствах свободата! Гледах напред и душата ми като че ли летеше. Виждах как малкото петънце пред мен се превръща в голям остров. Хаити... Но красотата на китния остров бе нищо, в сравнение с морето! Колко прекрасно бе то! Най-великата гледка в света. Същевременно чувствах и много самота – нямаше никой да сподели мислите ми...
–И ти ли обичаш да гледаш морето? – изведнъж чух плътен глас зад себе си. Беше Джони. – Толкова е красиво... То е единствената причина да не съжалявам за избора си. То и свободата – усмихна се леко.
–С теб добре се разбираме. Ще бъдем добри партньори. Но първо да ти откраднем кораб, а? – известно време стояхме мълчаливо, гледащи зората и красотата пред нас... Самотата си бе отишла.
–Ще ида да викам екипажа – почти стигнахме – казах аз след малко. – А, преди да забравя – ти ли ме пренесе снощи? – той само кимна. – Така си и мислех. Грасиас – намигнах му аз и изчезнах в утринната мъгла да будя хората...

Яко. Винаги са ми харесвали пиратски истории.

Де да беше тук и Espirit да види какво сте писали...БРАВО!

пс:за незнаещите...нямам скайп поради временни технически причини

Закотвихме кораба на десетина метра от брега и се качихме в лодките.Стар град,пропаднал,но жив за пирати,отрепки,хазарт,бой,дуел,бардаци,барове и кръчми.Последния път ,когато дойдох се наложи да измъкваме "Далас" под обстрел от три кораба.Е както и да е....стъпихме на дока.
--Мистър Джоунсън,надявам се ,че този път ще се държите благоприлично,като истински граф или ще пусна кучетата след вас.--чух гласа на Педро Вера.Спретнато облечен,с каска с пера.Помня,че му ги отрязах.....е както и да е.....
--Ти си граф?--попита Джейн,като сдържаше смеха си.
--Бях граф.--Ако намеря онази кривокрака маимуна ,която ме предаде....е както и да е.Закрачихме през прашния път на града,по улиците се търкаляха пияни пирати,от всякъде се разнасяха изтрели,викове,псувни и чупене на разни неща.Спряхме пред моят любим бар,този ,който потроших при последното си идване...е как...
"ПРАС!"--бутнах врата и тя падна на пода.Още не са я поправили.Влязохме,заобилихме биещите се пирати и отидохме на бара.
--Какво да бъде?--попита мустакатия,брадия,космат барман.
--Ром!Без косми....--той ми подаде бутилката.
--А ти кукло?--попита Джейн.Тя само провери дали сабите и са на място и барманът си взе думите назад.Подаде и на нея бутилка ром.
--Кажи ми какво търсим?--попита тя.
--Един стар приятел.--опрях гръб на бара и заразглеждах тълпата.По масите седяха всякакви пирати.Собственици на всякакви кораби.Пиеха,караха се,играеха на карти,разправяха си истории за плячкосвания.
--Ей самбернар,я кажи мяркал ли си бойни корабчета насам,а някой галеон?--попитах барманът.
--Два големи кораба.Един Англииски галеон и някакво корито наречено"Бутуша"--каза той и се зае да лъска чаши с един нехигиеничен парцал,с който вероятно мие и пода.
--Как се казва галеонът?--
--"Гръм и мълнии",собственика му май е тука.--обърнах се.Качих се на бара.
--Джентълмени,търся господин Ремеди Кейн!--викнах,а на горния етаж се чу някакво думкане,едно кракия капитан на "Гръм и мълнии" слезе.
--Кой се осмелява да произнася името ми?!--извика той.Аз скочих от бара и извадих сабята си срещу него.
--Аз!--онзи ме гледаше ошашавено.
--Ти па кой си?--попита ме.
--Джони Джоунсън.И ти ще ми дадеш кораба си.--вдигнах сабята ,той извади своята.Скочихме един срещу друг.Парирахме си взаимно атаките,високи ниски удари,подскчания,после той ми фрасна един юмрък и паднах на пода пред Джейн.
--Хубав метод.--каза тя.Онзи ме хвана за краката.
--Какъв друг?--завлачи ме назад после ме ритна.Опита пак ,но хванах крака му и го съборих на земята.Затъркаляхме се насам натам.Изритах го от мен,изправих се и опрях желязото в гърлото му.
--Коритото ти.--
--Няма да стане.--чух глас зад мен,после усетих револвер опрян в тила ми.
--Пусни пистолета.--Джейн опря сабя във врата на помощник капитана на Ремеди.
--Ти пусни сабята.--един лейтенант опря револвер в главата на Джейн,
--Пуснете всички оръжията.--Браун опря рапира в гърба на лейтенанта.
--Спрете!Или до утре ще се седим тук.--казах аз.
--Ти губиш.--каза Ремеди.
--Не мисля.Аз убивам теб,капитанът ти убива мен,Джейн убива него,лектенанта ти убива нея.
--Ахъм.--възрази Джейн.
--И Браун убива него.--
--Винаги съм бил късметлия.--каза той.Хванх една бутилка уиски от масата до нас.
--Пия за теб.--обърнах се и я разбих в главата на капитана зад мен.Джейн се наведе,аз извадих револвера сии застрелях лейтенанта.
--Е кой губи сега,скумрио?--казах на Ремеди.Хванах го и го повлякох с нас.Отидохме на дока.
--Къде ти е кораба?--попитах го.
--Ето го.--от водата се подаваше върха на мачтата и платното.
--Какво?--
--Докарах кораба на поправка,беше силно ударен,очевидно не са го поправили.--Блъснах Кейн във водата.
--Дявол го взел!--
--Значи ще пътуваш на моя кораб.--каза Джейн.
--Да,капитане.--казах и тръгнах към нейния кораб.
--Докато се биеше разбрах че минава шкуна със злато за Порт Роял от тук.Можем да я хванем,а от там на където ни отвее вятърът.--
--АРР!--качихме се на кораба,който беше зареден с провизии и няколко нови хора в екипажа.Напред.....

Отидох на мостиха и поех руля от ботсмана. Обичах да управлявам аз.
–Опънете платната и се пригответе. Сложете камуфлажно знаме – не искам да пострада корабът. Ще се направим, че искаме да търгуваме с тях. Ще се качим и ще ги пленим. Елементарно е. Пък и ги хващаме неподготвени. Естествено, ще се бият, но като пехота и поне КРадецки няма да е в опасност. Пък и корабът им ни трябва, а при евентуална морска битка има опасност да пострада. – и след като дадох заповеди, пригових оръжията си.
Приближихме се достатъчно и аз се провикнах към капитана им( естествено се бях преоблякла в мъжки дрехи и екипажът също изглеждаше подобаващо)
–Ние сме търговци от Испания – казах аз( добре че бях погледнала знамето предварително) – Бихме желали да търуваме с вас.
–Съвсем наскоро напълнихме трюмовете и не се нуждаем от нищо, опасявам се. – бе отговорът на капитана им.
–Търговията е двустранна. – отвърнах аз с хитра усмивка. – Ние не сме акустирали наскоро... – видях как в очите му просветнаха алчни искрици.
–Добре тогава. От какво се нуждаете, господа? – този въпрос бе много деликатен – ако сгрешах, можеше да няма “сделка”.
–Ако имате свежи плодове или накакви зеленчуци. Разбира се, аз съзнавам, че те вероятно ще са ви необходими... – и започнахме пазарлъка. Много ме биваше да се пазаря и командирът не забеляза изобщо приготовленията, които се извършваха на кораба ми. Нищо неподозиращ, той не възрази да дойдем да си вземем нещата. За повече убедителност поисках и няколко гюлета, малко барут и въглища – все тежки неща, за които не би било подозрително да докарам повече хора.
–Надявам се, нямате против да доведа повече екипаж – искаме да вземем нещата по-бързо.
–Разбира се, че не.
–Отлично – казах аз и се усмихнах скришом.
И така, множество лодки от Saint Jimmy тръгнаха към кораба.
–Имате прекрасен кораб.– казах аз като се качихме. – Направо ми се прищя да го открадна - усмихнах се. Екипажът му се засмя с нас, но усмивките им замръзнаха изведнъж, когато сабите на хората ми – числено повече – почти опряха гърлата им.
–Какво искате от нас – паникьосано рече капитанът им.
–Вече ви казах, нали? Затворете ги! – казах аз, докато пусках дългата си коса и слагах пиратската си кърпа. – Добра работа, а? – попитах Джони, след като всичко бе свършило. – Добре дошъл на борда, капитан Джоунсън. Сега само остава да го полеем и да наемем екипаж и ще сме съдружници. – и точно когато взимах бутилка ром чух топовни изстрели. – КАРАМБА! Не отново! Всички на оръдията! Този път няма да се дадем!
Беше същият кораб, който потопи “Далас”. Бе голям кораб, който с черния си цвят навяваше призрачност. Знаме, разбира се, нямаше.
–Гръм и мълнии, защо този кораб ни преследва, Джони?!
–Нямам ни най-малка идея. – май беше искрен. Даже да гонеше него, той не знаеше нищо.
Вече се качваха. Чувствах се безпомощна – имаше числово неравенство в наш ущърб. Нямаше да издържим много. Вече бяхме на Jimmy – другия кораб бе потопен, заедно с голяма част от екипажа.Тогава си проправих път до куките им
–ОТКАЧАЙТЕ КУКИТЕ, БЪРЗО! – извиках аз. Бяха се качили не повече от пет-шест човека. – Горкият ми кораб – казах аз, виждайки пораженията по КРадецки. Повечето куки бяха откачени, а и вражеският екипаж се отказваше. Поех руля и започнахме да се отдалечаваме, докато онези бяха объркани. Jimmy бе в окаяно състояние, но се движеше доста бързо, благодарение на гребците, които накарах да слезнат долу – все още, слава богу, не влизаше много вода. Бяха поразени предимно каютите и едната мачта, а корпусът беше сравнително здрав – по-точно пробойните бяха нагоре, при каютите. Освен това маневреността беше под всякаква критика.Тогава забелязах земя...Пиратска земя. Островът “Дега”. Познавах го като петте си пръста и много го обичах...по моя си странен начин.
–Спасени сме – казах аз на екипажа. Никой не смееше да стъпи на “Дега”, ако гонеше кораб. Особено ако гонеше МОЯ кораб. Jimmy бе изключително почитан тук. Аз също се радвах на доста популярност. – Home…We’re coming home again – цитирах една популярна песен аз.
–Лошото е, че аз пак съм без кораб – каза Джони.
–Спокойно. Тук имам много приятели – може даже да вземем кораб, а не само сведения.
Чудех се от къде да започнем търсенето – на “Дега” имаше адски много кръчми, където информацията струваше едно питие. “Черното куче” бе добра отправна точка – мръсна дупка, която бе предпочитана, незнайно защо. Не че нямаше по-добри, просто тук ставаха най-големите мелета, сравнително безобидни – никой не бе осакатен или умрял там. Пък съкровища се намираха под път и над път и късметлиите черпеха щедро.
–Е, накъде – аз съм бивш английски благородник, не съм на “ти” с острова – каза полушеговито Джони.– И съм голям лъжец, щом казвам това – добави. – чувал съм го.
–Сигурно си чувал и за “Черното куче” – голяма дупка, но всички пирати – и богати, и бедни, ходят там. Не мога да си изкривя душата да кажа, че е приятно местенце, но ромът е добър, а мелето – в изобилие.
–Значи ще ми хареса.
–Определено.
Освен другите си предимства, кръчмата преуспяваше и заради стратегическото си място – не прекалено близо до пристанището, но не и далеч. Точно на мястото, където ти свършва бутилката ром.
–Хитро – каза Джони, когато споделих наблюденията си.
Още с отварянето на вратата бяхме посрещнати от стандартната бутилка, която всеки път, когато отидех там, се разбиваше на сантиметри от главата ми. Някога се впрягах, но вече не ми правеше впечатление. Позната миризма на алкохол, пот и агресивност, характерна за такъв род заведения, караше всички да се чувстват като у дома си...Да, пиратите сме странно племе.
–Ще си платиш за обидата – изкрещя пиянски глас и метна поредната( празна, разбира се) бутилка, която, както всички, не стигна до предназначението си, а улучи напълно непознат човек. Това бяха неписани закони, водещи до големи пиянски сбивания и много нови приятели.
–Това е живота – каза Джони, тръгвайки към бара с бавна, отмерена крачка, като леко прескачаше телата по пътя. Поклатих глава и последвах примера му.

P.S. А, между другото, ние за нас ли си го пишем тоя разказ? Давайте мнения, плс. Това, че няма анкета, нищо не значи

Взехме си ром и седнахме на бара.
--Трябва да поправим кораба.--казах и.
--Ще отида на дока,да намеря хора.Ааа ти ако искаш може да разгледаш града,малък е но е красив както и планината.--каза тя и си все бутилката.
--Добре.--двамата излязохме и тръгнахме в различни посоки.Разходих се из прашната улица.Града беше спретнат,не беше богат,малки скромни къщурки,със зеленчукови градини зад тях.Макар,че онези в бара не ми преличаха на фермери.Изведнъж до ушите ми достигна чаткането на саби.Завих зад завоя.В един кръг се беше събрала голяма тълпа.А в центъра двама юнчаги се дуелираха.Приближих се до края на тълпата,тъй като не можах да мина по-напред.
--Какво е това?--попитах едни зяпачи.
--Дългия Нейтън и Джок Спанард се дуелират.Заложил съм сто и пердесет дублюна на Джоки.--каза един.Друг до нас отвърна:
--Приготви се да ги загубиш,Дългия ще набучи на шиш твоя Джоки.--
--Всеки ли може да участва?--попитах ги.
--Да,но днес няма смели хора,които да кръстосат шпаги или саби.--отвърнаха.
--Как мога да участвам?--попитах ги.
--Ти?Ха ха ха още си млад живота е пред теб.--
--Как?--повторих.
--Иди при онзи.--и ми посочи един мустакат шишко,който събиреше залози.Заобиколих тъплпата и отидох при него.
--Искам да участвам.--той ме изгледа.
--Добре изчакай да свърши дуела хе хе хе--отзад се чуха викове.Нейтън беше на земята ,а Джок беше сложил бутуша си на главата му.Шишкото радеде залозите.
--А сега Джок ще се изправи срещу най-новото ни попълнение...как се казваш?--
--Джони Джонсън.--тук тълпата направи едно"АХ!"--Май бях известен.
--Дайте го насам.--извика Джок.Скочих през тълпата на кръглата ни малка арена.Извадих сабята си.
--Започнете!Първия паднал губи!--каза шишкото.Джок размхваше меча си тежко и тромаво,но силно.Скочих той тромава ме пропусна и се завъртя на място,проподох го в крака и го ритнахмтой падна на колене,после го ритнах в гърба и той заби оса си в пясъка.
--Следващия!--дойде някакъв по-стар от мен.Целия в черно с голяма шапка стъпи на ринга.Замахна а з прикекнах и се опитах да го пропода в крака,той скочи,изправих се и контрирах няколко удара.Отклоних сабята му нстрани и го ритнах в зъбите.Той се олюля,затичах се към него.Скочих,но той ме хвана за колана и ме преметна над главата си.Успях да се приземя на крака.Обърнах се преди него и го ритнах в гърба.Той полетя в тълпата и падна на земята.Шишкото се приближи до мен и ми метна една кесия с пари.Измъкнах се от тълпата.Зад мен чух штракане на ревовер.
--Ще те убия!--онзи в черно държеше пистолет срещу мен.
--Нека не се оставяме на емоциите.--казах му и ръката ми бавно тръгна към револвера.
--Умри.--Чу се гръм,за части от секундата хванах реворлвера,вдигнах го тогава онзи падна с димящ револвер.От дясната ми ръка под рамото бавно се стичаше кръв и оцветяваше ръкава ми.Обърнах се Джейн седеше духна пушека от револвера си.
--Не се замесвай с местните кретени.--каза ми тя.После отидохме на дока.Слънцето залязваше на хоризонта.Работниците бяха постегнали кораба,но нямаше как да отплаваме с него все още.Намерихме си едно ханче,наехме си стаи,екипажа се рапръсна из целия град да си тъси място за спане.влязох в стаята си и затоврих вратата.Свалих кървавата си риза и се превързах с парче плат.Оставих сабята и револверите си на масата и седнах да разглеждам една стара карта.Отворих си бутилка ром и се заех да чертая по нея и да търся подходящи курсове към места с по-голяма вероятност да хванем пълни кораби--търговски линии.

Събудих се.Неусетно бях заспал.Вдигнах глава от картата.В далечината се чуваха гърмежи,под прозореца се разнасяха викове.Прибрах картата и нещата си,облякох си ризата и се взех сабята и револверите осле излязох навън.Джейн и хората и тичаха към дока.Настигнах ги.
--Какво става?--попитах я
--А събуди се.Атакуват ни!--още малко ни оставаше до дока в далечината където беше морето проблясваха светлините на оръдия и гюлетата бързо се забиваха в сградите.Изведнъж целия док се взриви,заедно с нашия кораб.
---НЕЕ!ПО-ДЯВОЛИТЕ!--Джейн гледаше пламтящите останки от Сейнт Джими,който започна да се пълни с вода.Луната се беше скрила зад облаци,така че не можех да видя кой ни атакува.Просто целия екипаж на кораба и местното население се въоражи се приготви да отблъснем атаката.