Ìàãèè, ìå÷îâå è äåìîíè.
Публикувано: пет юли 07, 2006 9:59 am
Тук ще постна едно разказче, в което моята роля не е голяма. Главната заслуга за него е на Лаулдо, който според мен се се справил доста добре. Единственото, което направих е да дам няколко предложения и да го поправя.
NJOY!
Магии, мечове и демони!
- Алиша мисля, че си готова за последното изпитание! – заговори закачулена фигура от тъмния край на стаята на друга подобна на него фигура.
- Приготви се за изпитанието, което ще се състои утре вечер.
Фигурта, която до този момент говореше изчезна на мига с един съвсем лек проблясък. Алиша – другата закачулена фигура се зачуди какво и предстои.
Това явно беше края на обучението и в Ордена на Дрокона, помисли си момичето. В този момент всички подрробности за ордена изникнаха от нищото в съзнанието и. Това беше общество сътавено от най-талантливите във всички области от всички добри раси на Алтуриум. Елфи, джуджета, хора даже и драконите участваха в ордена. Драконите бяха главната причината за основаването му. Предвидили идващата опасност от демоните, драконите взели мерки за подготвяне на мимолетните раси. Обединили ги, независимо от всички предрасъдъци и създали ордена като символ на този съюз.
Самата тя се обучаваше за боен маг. Във времената, в които живееше това беше най-почитаната длъжност. Другите и умения в областа на магията бяха позабравени заради интензивността на обучението.
Алиша се учуди колко много спомени изниквха в този момент. Даже годините и от магъосническата академия се връщаха. Спомни си как за 2-3 седмици премина обучение предвидено за най-малко година. Спомни си първата си битка на тренировъчната трибуна. Спомни си старите приятели и врагове,но един спомен изпъкваше най-силно от всички останали. Този беше от последната и година в Академията. Трима от най-добрите ученици в академията бяха попаднали на древен артефакт от времето на пъвата война с демоните. В открития шлем се беше запазил ума на един от първите командири на демоните. Той беше превзел съзнанието на трите ученика и беше блокирал достъпа до кулата на архимага на училището. В същото време Алиша събираше билки и други магически съставки. Много добре си спомняше трудността на взлизането в академията . Но най-странното в тази случка беше, че когато демона се беше опитал да превземе нейната воля нещо стана и той изчезна. Остатъка от тази злощастна година за академията беше като в мъгла. Други спомени, които изпъкваха в потока от случки бяха и последните месеци на обучението в ордена. Всички бяха възхитени от уменията и в магията и меча. Потока от спомени изчезна така внезапно както се беше появил. Тогава Алиша реши, че няма какво повече да прави в стаята и се телепортира. В мрака настана мъртва тишина.
На следващата сутин Елфина се чувстваше чудесно. Мислеше че в най бората си форма досега. Гледаше уверено към предстоящия изпит. Вратата на спалното и помещение се отвори и влезна един от драконите. За да се побират в сградата на ордена те се преобразяваха в съществаноподобяващи някоя расв. Дракона седящ пред нея изглеждаше като елф. Изведнъж той заговори:
-Изпитанието ти е подготвено. Моля последвай ме
Елфина последва дракона. Двамата прекосиха цялата сграда ордена докато стигнаха до залата предопределена за изпита. Когато влезнаха вътре Елфина се изненада когат пред нея се разкри огромен лабирин. Дракона не изчака магиосница та да се съвземе и веднага заговори:
- Главната цел на теста ти е да се добереш до края на лабиринта и да победиш демона. За да стигнеш до него първо ти трябват три ключа. За да вземеш всеки от тях трябва да покажеш оперделени способност. Целия лабиринт е изпълнен с опасности. При смъртна опасност ще бъдеш телепортирана на сигурно място. Ще бъдеш оценена от водачите на академията. Има няколко изненади, които не мога да разкрия. Вземи си меча- и дракона и подаде оръжието със синьо острие.
- Можеш да тръгваш-драконът и подаде един вързоп и веднага се изпари във въздуха.
Глава две
Алиша тръгна по коридорите на лабиринта. В началото на пътя и се изпречваха само стени. Постепенно с навлизането си навътре в лабиринта цялата конструкция ставаше все по объркана. Младата магьосница броеше завойте: “ляво дясно дясно дясно ляво...........” . Алиша беше готова да си удари главата в някоя стена . Изведнъж се сети за дребна магийка научена в още в академията. Докато изговаряше думите усети някакво присъствие прокрадващо се към нея от сенките. Това не обезпокои ни най малко девойката – това чувство я спохождаше още от самото влизане в лабиринта, а нямаше причина за него. Накрая завърши заклинанието и откритието силно я обезсърчи. Според магията по права линия е само на някакви си 100 крачки от входа. Обезсърчена магьосницата продължи обикалянето в лабиринта. Благодарение на магията усещаше, че се отдалечава от входа с всяка измината крачка. Изведнъж пред нея излезна малък имп, който се нахвърли върху Алиша в мига в който я видя. Докато изграждаше магията, паметта на магьосницата се намеси усложливо и магьосницата подхвана друга магия. Това, което я накара да спре първото си заклинание беше фактът че имповете са напълно имунизирани срещу елементалистичните магии, но за сметка на това всеки друг вид магия би ги унищожила с лекота. Когато завърши и последната дума от заклинанието магьосницата забеляза летящо към нея парче стъкло. Принудена от летящия омагьосан имп магьосницата почти легна на земята. Магьосницата стана, изтупа робата си и продължи напред леко усмихната.
Колкото по навътре отиваше Алиша толкова по-често срещаше импове и други жалки демончета. Магиосницата се натъкна на поредния задънен изход докато преследваше две демонични хрътки-кучета с раздвоени опашки усещащи магьосниците и атакуват първо тях пред всичко друго.”Този път чашата преля!!!” – помисли си магьосницата. В яда си запрати огнена топка, която учудващо лесно проби стенат. За изненада на Алиша пред нея се разкри центъра на лабиринта. От него тръгваха 4 пътя водещи към четири странни места в лабиринта, които гъделичкаха магическите сетива на девойката-маг. Докато се чудеше по коя посока да поеме отговора дойде от само себе си-от три от тунелите изникнаха войни и Алиша се оказа принудена да поеме по единствения свободен тунел. След като навлезе отново в лабиринта, тунелът зад девойката маг се срути.
В същото време водачите на ордена гледаха с интерес прогреса на ученичката. Цялата стая беше изпълнена с неясни силуети. Цареше пълна тишина. Пръв един човек.
- Имали шанс да намери ключовете?
- За сега това е възможно- отговори друга фигура, чието телосложение беше отново човешко, но лицето беше с прекалено остри черти и кожата изглеждаше като направена от люспи.
- Как така? Никой досега не е преминал този лабиринт . Магията с която се изгражда този лабиринт не позволява цялостно наблюдение. Не допуска хора над определена възраст. Това ограничение прави невъзможно влизането на дракони и елфи, защото в периода от 15-20 години те са почти безпомощни.
- В нея има нещо необикновенно. Дори хората не се развиват толкова бързо! Сега предлагам да се наслаждаваме на представлението - отвърна дракона
Алиша проби поредната стена и пред нея се разкри изненадваща гледка. Намираше се в огромна зала. Стените бяха покрити с изящни стени и наместа с с гоблени. Цялата зала изглеждаше като оръжеен музей. Всичко това не притесни много магьосницата. Нещото, което я обезпокояваше беше страното усещане в стаята. Чувстваше се сякаш е сляпа и пребита. Изведнъж нещо привлече вниманието на младата магьосница. Една фигура излезна от сенките. Пред Алиша стоеше елф. Тя изучи елфа с магическите си сетива, но не осети нищо. Сякаш не принадлежеше на този свят. Магьосницата реши че елфът пази нещо важно и реши да го убие. Алиша изрече заклинание, което трябваше да вкамени противника, но нищо не стана. Елфът се изсмя и извади мечовете си. Само мечовете бяха достъчни да изплашат човек, а самия войн вдъхваше първичен страх в душата на Алиша. Той се затича към магьосницата. Алиша се подготви и се опита да призове защитен купол, но при поредната липса на резултат Алиша извади меча си. Червеното острие пресрещна двата елфически меча в последния момент. Той леко се изненада от бързата реакция на Алиша, но заговори съвсем спокойно:
-Ти си различна от повечто магьосници. Почти всички от твоя вид владеят оръжията толкова добре колкото селяните. Тук на това място повечето от твоя вид са безпомощни. Това, което ги отличава, тяхната прословута магия тук я няма.
Тази новина шокира Алиша. Това обесняваше неуспешните магии и това че неможеше да усети нищо с магическите си сетива. Моментното стъписване на магьосницата даде възможност на елфа да атакува отново.Светкавичната атака принуди Алиша да приклекне, за да не се прости с главата си. Тя се изправи, зае стабилна позиция и дуела с мечове започна с пълна сила. Всеки нанасяше удар след удар и се защитаваше при нужда. Двата меча летяха с светкавична бързина. Единственото което държеше остриетата на елфическите мечове беше техниката на Алиша. Тя нямаше нито бързината на противника нито силата му, но засега нейната сила беше достатъчна. “Ако го победа ще бъде чудо. Трябва да има някаква слабост. Трябва!”. Магьосницата продължаваше да се бие. Алиша непрекъсното отстъпваше, заащото просто не можеше да устои на натиска на противника. Ударите минаваха все по-близо и по близо с всеки следващ. Единият даже удари колана с магически елексири. В момента, в който два от тях се счупиха и течностите се смесиха, те избухнаха. Експлозията беше съвсем малка, но достатъчна, за да сплаши за малко елфа. Алиша се усмихна. Изолираната стая пречеше на магията, но елексирите не бяха магия. Те просто притежаваха магически свойства. Това означаваше, че ако тя намери правилната бутилка щеше да го победи. В този момент мислите и бяха прекъснати от война, който отново поде своята атака. Тя нямаше да издържи дълго и затова започна трескаво да си припомни какво има във всяко отделно шише. Най-сетне си спомни, че беше взела едно, което можеше и да помогне. Алиша го извади от колана си и го хвърли в лицето на елфа. Той се усмихна с намек, че жалката и атака не е постигнала нищо, но в момента в който той замахна да и отсече главата, елфът изкрещя. Действието на течността беше започнало. Очите му залютяха толкова силно, че той нямаше друг избор освен да ги затвори.
Войнът се призна за победен и пусна мечовете си и заговори:
- Доказа, че можеш да се справяш без дарбата си. Ти си първата която успя да ме победи. Чест е за мен да ти връча първия ключ- и той подаде на Алиша камък с черен цвят. Алиша се поклони на противника си и той последва примера и. Тя излезна от стаята и продължи към следващото изпитание.
NJOY!
Магии, мечове и демони!
- Алиша мисля, че си готова за последното изпитание! – заговори закачулена фигура от тъмния край на стаята на друга подобна на него фигура.
- Приготви се за изпитанието, което ще се състои утре вечер.
Фигурта, която до този момент говореше изчезна на мига с един съвсем лек проблясък. Алиша – другата закачулена фигура се зачуди какво и предстои.
Това явно беше края на обучението и в Ордена на Дрокона, помисли си момичето. В този момент всички подрробности за ордена изникнаха от нищото в съзнанието и. Това беше общество сътавено от най-талантливите във всички области от всички добри раси на Алтуриум. Елфи, джуджета, хора даже и драконите участваха в ордена. Драконите бяха главната причината за основаването му. Предвидили идващата опасност от демоните, драконите взели мерки за подготвяне на мимолетните раси. Обединили ги, независимо от всички предрасъдъци и създали ордена като символ на този съюз.
Самата тя се обучаваше за боен маг. Във времената, в които живееше това беше най-почитаната длъжност. Другите и умения в областа на магията бяха позабравени заради интензивността на обучението.
Алиша се учуди колко много спомени изниквха в този момент. Даже годините и от магъосническата академия се връщаха. Спомни си как за 2-3 седмици премина обучение предвидено за най-малко година. Спомни си първата си битка на тренировъчната трибуна. Спомни си старите приятели и врагове,но един спомен изпъкваше най-силно от всички останали. Този беше от последната и година в Академията. Трима от най-добрите ученици в академията бяха попаднали на древен артефакт от времето на пъвата война с демоните. В открития шлем се беше запазил ума на един от първите командири на демоните. Той беше превзел съзнанието на трите ученика и беше блокирал достъпа до кулата на архимага на училището. В същото време Алиша събираше билки и други магически съставки. Много добре си спомняше трудността на взлизането в академията . Но най-странното в тази случка беше, че когато демона се беше опитал да превземе нейната воля нещо стана и той изчезна. Остатъка от тази злощастна година за академията беше като в мъгла. Други спомени, които изпъкваха в потока от случки бяха и последните месеци на обучението в ордена. Всички бяха възхитени от уменията и в магията и меча. Потока от спомени изчезна така внезапно както се беше появил. Тогава Алиша реши, че няма какво повече да прави в стаята и се телепортира. В мрака настана мъртва тишина.
На следващата сутин Елфина се чувстваше чудесно. Мислеше че в най бората си форма досега. Гледаше уверено към предстоящия изпит. Вратата на спалното и помещение се отвори и влезна един от драконите. За да се побират в сградата на ордена те се преобразяваха в съществаноподобяващи някоя расв. Дракона седящ пред нея изглеждаше като елф. Изведнъж той заговори:
-Изпитанието ти е подготвено. Моля последвай ме
Елфина последва дракона. Двамата прекосиха цялата сграда ордена докато стигнаха до залата предопределена за изпита. Когато влезнаха вътре Елфина се изненада когат пред нея се разкри огромен лабирин. Дракона не изчака магиосница та да се съвземе и веднага заговори:
- Главната цел на теста ти е да се добереш до края на лабиринта и да победиш демона. За да стигнеш до него първо ти трябват три ключа. За да вземеш всеки от тях трябва да покажеш оперделени способност. Целия лабиринт е изпълнен с опасности. При смъртна опасност ще бъдеш телепортирана на сигурно място. Ще бъдеш оценена от водачите на академията. Има няколко изненади, които не мога да разкрия. Вземи си меча- и дракона и подаде оръжието със синьо острие.
- Можеш да тръгваш-драконът и подаде един вързоп и веднага се изпари във въздуха.
Глава две
Алиша тръгна по коридорите на лабиринта. В началото на пътя и се изпречваха само стени. Постепенно с навлизането си навътре в лабиринта цялата конструкция ставаше все по объркана. Младата магьосница броеше завойте: “ляво дясно дясно дясно ляво...........” . Алиша беше готова да си удари главата в някоя стена . Изведнъж се сети за дребна магийка научена в още в академията. Докато изговаряше думите усети някакво присъствие прокрадващо се към нея от сенките. Това не обезпокои ни най малко девойката – това чувство я спохождаше още от самото влизане в лабиринта, а нямаше причина за него. Накрая завърши заклинанието и откритието силно я обезсърчи. Според магията по права линия е само на някакви си 100 крачки от входа. Обезсърчена магьосницата продължи обикалянето в лабиринта. Благодарение на магията усещаше, че се отдалечава от входа с всяка измината крачка. Изведнъж пред нея излезна малък имп, който се нахвърли върху Алиша в мига в който я видя. Докато изграждаше магията, паметта на магьосницата се намеси усложливо и магьосницата подхвана друга магия. Това, което я накара да спре първото си заклинание беше фактът че имповете са напълно имунизирани срещу елементалистичните магии, но за сметка на това всеки друг вид магия би ги унищожила с лекота. Когато завърши и последната дума от заклинанието магьосницата забеляза летящо към нея парче стъкло. Принудена от летящия омагьосан имп магьосницата почти легна на земята. Магьосницата стана, изтупа робата си и продължи напред леко усмихната.
Колкото по навътре отиваше Алиша толкова по-често срещаше импове и други жалки демончета. Магиосницата се натъкна на поредния задънен изход докато преследваше две демонични хрътки-кучета с раздвоени опашки усещащи магьосниците и атакуват първо тях пред всичко друго.”Този път чашата преля!!!” – помисли си магьосницата. В яда си запрати огнена топка, която учудващо лесно проби стенат. За изненада на Алиша пред нея се разкри центъра на лабиринта. От него тръгваха 4 пътя водещи към четири странни места в лабиринта, които гъделичкаха магическите сетива на девойката-маг. Докато се чудеше по коя посока да поеме отговора дойде от само себе си-от три от тунелите изникнаха войни и Алиша се оказа принудена да поеме по единствения свободен тунел. След като навлезе отново в лабиринта, тунелът зад девойката маг се срути.
В същото време водачите на ордена гледаха с интерес прогреса на ученичката. Цялата стая беше изпълнена с неясни силуети. Цареше пълна тишина. Пръв един човек.
- Имали шанс да намери ключовете?
- За сега това е възможно- отговори друга фигура, чието телосложение беше отново човешко, но лицето беше с прекалено остри черти и кожата изглеждаше като направена от люспи.
- Как така? Никой досега не е преминал този лабиринт . Магията с която се изгражда този лабиринт не позволява цялостно наблюдение. Не допуска хора над определена възраст. Това ограничение прави невъзможно влизането на дракони и елфи, защото в периода от 15-20 години те са почти безпомощни.
- В нея има нещо необикновенно. Дори хората не се развиват толкова бързо! Сега предлагам да се наслаждаваме на представлението - отвърна дракона
Алиша проби поредната стена и пред нея се разкри изненадваща гледка. Намираше се в огромна зала. Стените бяха покрити с изящни стени и наместа с с гоблени. Цялата зала изглеждаше като оръжеен музей. Всичко това не притесни много магьосницата. Нещото, което я обезпокояваше беше страното усещане в стаята. Чувстваше се сякаш е сляпа и пребита. Изведнъж нещо привлече вниманието на младата магьосница. Една фигура излезна от сенките. Пред Алиша стоеше елф. Тя изучи елфа с магическите си сетива, но не осети нищо. Сякаш не принадлежеше на този свят. Магьосницата реши че елфът пази нещо важно и реши да го убие. Алиша изрече заклинание, което трябваше да вкамени противника, но нищо не стана. Елфът се изсмя и извади мечовете си. Само мечовете бяха достъчни да изплашат човек, а самия войн вдъхваше първичен страх в душата на Алиша. Той се затича към магьосницата. Алиша се подготви и се опита да призове защитен купол, но при поредната липса на резултат Алиша извади меча си. Червеното острие пресрещна двата елфически меча в последния момент. Той леко се изненада от бързата реакция на Алиша, но заговори съвсем спокойно:
-Ти си различна от повечто магьосници. Почти всички от твоя вид владеят оръжията толкова добре колкото селяните. Тук на това място повечето от твоя вид са безпомощни. Това, което ги отличава, тяхната прословута магия тук я няма.
Тази новина шокира Алиша. Това обесняваше неуспешните магии и това че неможеше да усети нищо с магическите си сетива. Моментното стъписване на магьосницата даде възможност на елфа да атакува отново.Светкавичната атака принуди Алиша да приклекне, за да не се прости с главата си. Тя се изправи, зае стабилна позиция и дуела с мечове започна с пълна сила. Всеки нанасяше удар след удар и се защитаваше при нужда. Двата меча летяха с светкавична бързина. Единственото което държеше остриетата на елфическите мечове беше техниката на Алиша. Тя нямаше нито бързината на противника нито силата му, но засега нейната сила беше достатъчна. “Ако го победа ще бъде чудо. Трябва да има някаква слабост. Трябва!”. Магьосницата продължаваше да се бие. Алиша непрекъсното отстъпваше, заащото просто не можеше да устои на натиска на противника. Ударите минаваха все по-близо и по близо с всеки следващ. Единият даже удари колана с магически елексири. В момента, в който два от тях се счупиха и течностите се смесиха, те избухнаха. Експлозията беше съвсем малка, но достатъчна, за да сплаши за малко елфа. Алиша се усмихна. Изолираната стая пречеше на магията, но елексирите не бяха магия. Те просто притежаваха магически свойства. Това означаваше, че ако тя намери правилната бутилка щеше да го победи. В този момент мислите и бяха прекъснати от война, който отново поде своята атака. Тя нямаше да издържи дълго и затова започна трескаво да си припомни какво има във всяко отделно шише. Най-сетне си спомни, че беше взела едно, което можеше и да помогне. Алиша го извади от колана си и го хвърли в лицето на елфа. Той се усмихна с намек, че жалката и атака не е постигнала нищо, но в момента в който той замахна да и отсече главата, елфът изкрещя. Действието на течността беше започнало. Очите му залютяха толкова силно, че той нямаше друг избор освен да ги затвори.
Войнът се призна за победен и пусна мечовете си и заговори:
- Доказа, че можеш да се справяш без дарбата си. Ти си първата която успя да ме победи. Чест е за мен да ти връча първия ключ- и той подаде на Алиша камък с черен цвят. Алиша се поклони на противника си и той последва примера и. Тя излезна от стаята и продължи към следващото изпитание.