Bulfleet.com - Official Forums

----------

RiverRun написа: Да знаеш, че някой оценява труда ти, наистина е нещо ценно.

----------
Втори опит. След като Deadman не можа да я свърши, ще пробвам аз

Събудих се след някаква екслпозия. Казвам се Джейдън Кор и съм войник, но къде съм... Тъкмо се изправих и в стаята ми влетя някой.
-Кой, в името на Силата, си ти?
-Казвам се Траск и съм начело на отбраната. А сега се обличай и идвай с мене.
-Къде? - Учили са ме да не оспорвам решенията на комадващите, а този определено беше такъв - личеше му по говора и стойката, макар да носеше обикновена броня. Обаче тъй като не знаех къде съм, реших да го попитам. - И къде сме?
-На борда Ендоровия Шип - републикански военен кораб със специална мисия. А сега по-бързо, защото Бастила има нужда от мъже като нас за да се справи със ситите на борда.
-Бастила? Не съм чувал за нея.
-Ти да не си си ударил главата? Бастила е командващия офицер на кораба. Е, не е офицер, но тя ръководи тази операция. А сега по-бързо, че като нищо ситите ще взривят кораба.
Огледах се и видях малко шкафче - там ми беше бронята, стандартна пушка и къс меч.
-По-бърз си от повечето войници - вметна Траск. - Всъщност - според капитана на кораба ти си един от най-способните републикански войници. Отлична стрелба, но с предпочитания към хладните оръжия - винаги на първо място - най-смел, най-бърз, най-съобразителен и с най-добрите оценки от академията от 20 години насам. Нищо чудно че капитанът се съгласи да те вземем в последната минута. А сега да вървим...
След като отворих вратата видях в колко окаяно положение е кораба - целия в следи от експлозии - тук-там дроиди се опитваха да го поправят - безуспешно. Пред мен видях друг войник - стреляше по нещо, но не виждах какво, понеже беше зад един ъгъл. Скоро разбрах обаче - ситски щурмови отряд. Един по-точен изстрел повали самотния войн и това разяри Траск.
-За Републиката!
И се впусна в атака. Беше въоражен с бластер и аз се промуших през него. Пред нас бяха само двама сити. Единия го застреля Траск, а другия намушках с добре премерено движение. Тези двамата май бяха новобранци - абсолютно неопитни бяха.
Следващата зала беше почти празна - там имаше само две аптечки и граната в същото чекмедженце като в стаята ми. Но по-нататък чух нови изстрели трима сити обстрелваха двама републиканци, докато други двама се опитваха да вземат надмощие над самотен сит, който беше доста добър с меча. На ситите явно не им пука за другарите по оръжие и затова хвърлиха граната по републиканците, която отнесе и техният съратник.
Под прикриващия огън на Траск се добрах до единия войник и го намушках в гърлото. Втория понечи да извади меча си, но беше твърде бавен и след секунда лежеше до приятеля си на земята. През стената чух странно познат шум.
-Бързо, чувам лазерен меч.
И наистина в другата зала Сит и Джедай се дуелираха.
-По-добре да си стоим тук - предложи Траск - само ще се пречкаме.
Джедаят, или по-точно Джедайката взе надмощие над Сита, но само за да бъде повалена миг по-късно от непрекъснат бластерен огън.
-Това беше една от Джедайките, които дойдоха на борда заедно с Бастила. По дяволите, можехме да се възползваме от помощта й.
Точно зад ъгъла ни чакаха четирима сити. Един със меч отпред и другите трима подредени в триъгълник зад него. Хвърлих граната по тримата, но този с меча я избегна и ме нападна. Определено беше добре обучен, защото успя да ми пореже доста сериозно лявата ръка преди да умре. Използвах малко бинт колкото да се превържа и продължихме нататък. След има-няма минута някой се обади по интеркома, вграден в електронния ми бележник.
-Говори Карт Онаси. Бъзро се доберете до мостика, защото ситите взимат надмощие.
...край на връзката...
-Това беше Карт! - възкликна Траск - това е един от най-добрите военни капитани на републиката. Сигурно е видял и спечелил повече битки от всички останали на борда взети заедно. Щом той казва, че нещата са зле, по-добре да му повярваш.
След около петнадесет минути се добрахме до мостика, но там имаше само трупове. От една раничка взех още една аптечка и Торск каза:
-Сигурно са се оттеглили към спасителните капсули. По-добре да ги последваме. Ситите искат Бастила жива, но щом напусне кораба, нищо не им пречи да го взривят.
От една странична вратичка ше чуваше шум.
-Хей, Джейдън, виж тук.
Траск отвори вратата.
-По дяволите, още един тъмен джедай. Бягай към капсулите, аз ще се опитам да го задържа - извади меча си и пристъпи към сигурна смърт, само и само да ми спечели време.Мечът на Сита беше двоен, и дори да не беше лазерен, пак щеше да има огромно преимущество.
А аз побягнах към следващата зала...

А, аз нужда от помощ нямам. Превъртал съм я 3 пъти, сега я играя пак. Ама така - играя - пиша, описвам каквото съм изиграл, пак играя и т.н.

П.п. Ко стана с твойта история?

Пробивах си път през две зали като насън. Не ми е за пръв път загубя другар в битка, но този път беше различно. Този път го уби джедай. Тъмен или не, за мен нямаше значение тогава. В един момент спрях и се замислих. Седнах върху трупа на един ситски войн със грозна рана в средата на гръдния кош. От мечът ми капеше незасъхналата му все още кръв.
Нямаше и две минути и интеркома ми изпука.
-Къде се бавиш? Бастила напусна кораба вече. Сега си единствения жив пътник. Внимавай, защото в следващата стая има доста сити.
...край на връзката...
До мене имаше терминал.
От него влязох в системата на камерите - не съм кой знае колко компютърно грамотен, но толкоз можах да направя - и ги видях - четирима сити и един елитен такъв. Личеше си по ярко-червената му броня. Изведнъж нещо в мене сякаш се пречупи и следващите моменти не си ги спомням. Знам само това, което Кaрт ми каза по-късно - че съм отворил вратата и съм се нахвърлил на петимата сити, крещейки като демон. Повалил съм първия само със замах, и втория, и третия. четвъртия е успял да ме удари леко преди да издъхне. А в това време ме е налетял елитния. Кaрт каза, че съм се бил по-свирепо от разярен ранкор в този миг. И аз му вярвам, защото когато дойдох в съзнание два дни по-късно целият бях бинтован, за да не ми изтече кръвта през множеството рани от елитния, който в крайна сметка съм убил и после в сляпата си ярост - обезглавил. После Кaрт някак е успял да довлече безчувственото ми тяло до капсулата и сме излетели малко преди да се взриви кораба. Това помня само като огромна експлозия от която после имах три дни главоболие и някакъв сън, но много истински - като видение. Или поне мисля, че е от нея...

Пак се събудих с главоболие... Твърде често ми се случва вече. Огледах се и видях, че лежа на легло в непозната стая, а Кaрт е седнал на крайчеца на леглото и чете нещо в бележника си. Или е моя? Не виждах много добре, може би имах сътресение.
-А, вече си буден. Радвам се да те видя в съзнание, а не като преди бълнуващ в съня си.
-Кaрт, имах сън. Не, не беше сън... По-скоро видение, сякаш предизвикано от Силата.
-чувал съм много ужасни неща за Силата - че може да изличи спомените на някой, дори самата му идентичност... Може и сътресение да си получил.
-Да, усещам. Къде сме все пак?
-На Тарис. Когато се приземихме - изсумтях при тази дума - успях да те измъкна и се натъкнах на този изоставен апартамент в горния град.
-Горен град?
-Да, на Тарис има Горен, Долен, и Подземен град. Тук горе са почтените хора, долу са бандите, а най-долу са Прокудените. Докато бълнуваше аз поразузнах малко и открих, че има сведения за няколко капсули паднали в Подземния град. Трябва да слезем там и да потърсим Бастила. Но не сега, не искам да слизам долу неподготвен. Никому нищо добро няма да направим ако слезем и умрем нa втората крачка...
-Само не разбирам, как може един човек, дори и джедай, да е толкова важен?
-Бастила не е обикновен джедай. Има специален дар - както го наричат джедайте - Бойна медитация.
-Каква е тази Бойна медитация?
-Може да окуражи цели армии, а да обезкуражи враговете.
-И това ли е? - попитах подозрително.
-Ами, по принцип, това обикновено определя изхода на някоя битка... Явно генералите вярват че е ключа към победата. Все пак тя беше с групата, убила Рейвън, учителя на ситският lord Малaк. Затова най-добре да се опитаме да я спасим. Нас никoй няма да ни търси, все пак сме само двама войници и ще можем да се движим свободно. Привилегия, която Бастила нямада има - нея сто процента ще я търсят. А за да излетим, със сигурност ще имаме нужда от помоща й.
-Добре, къде ще я търсим?
-Ами като начало, може да поразпитаме...

Излязохме от апартамента и пред нас видяхме един сит с обикновена пушка и два бойни дроида клас I.
-Добре, извънземна измет, всички до стената.
-Но защо ни тормозите - обади се един дурос - дребничък синьокож извънземен - Нали си платихме всичко миналия месец?
В този миг сита го застреля и случайно се обърна към нас.
-Хей - хора! Криещи се при извънемните! Та това са републиканци - избийте ги!
Не беше кой-знае каква битка - само дна граната и се свърши...
-Благодаря ви много! - падна на колене стоящия близо до убития, също дурос. - Горкият ми приятел...
-Радвам се, че помогнах. Но няма ли никой да потърси този патрул?
-Чак след две седмици, а дотогава всичко ще изчистим.
Продължих по пътя си - всички апартаменти бяха разположени около кръгъл коридор. Влязох в съседия до нашия - там намерих само една самотна жена.
-Какво правите тука? Да не сте от хората на Холдан?
-Не, само оглеждам местността. Но кажи ми - кой е този Холдан.
-Приятел на Давик - един от висшестоящите в Синдиката. Но е само един мръсник, който не знае къде да си държи ръцете, затова получи белег от вибро-острие. Естествено, аз съм тази, която ще го отнесе.
-Мога ли да помогна с нещо?
-Не, не мога да имам доверие на никого в момента, затова най-добре си тръгнете.
Двамат с Карт излязохме и той едва не се сблъска със зеленокож туи'лек, застанал до някаква стока.
-Ааа, чуждоземци, добре дошли! Добре дошли при Ларим! Какво си търсите? Нека позная - енергийни щитове, нали? Голяма хитрост са.
-Какво представлява енергийния щит?
-Може направи разликата между живота и смъртта в дадена битка. Не са и никак евтини, но за вас - отстъпка ще направя. Само 200 кредита!
-Нямам толкова пари сега, но я ми кажи - откъде се взе тази технология, и ми отговори на предния въпрос - какво правят?
-Способни са до отразят нормален бластерен изстрел, даже няколко. Само да не ги претоварите, че тогава става грозно... А пък технологията... Има слух, че е Ечанска, но не бях ги виждал преди да дойдат ситите. Доста битки спечелиха, преди учените на Републиката да успеят да копират технологията.
-Само че не са много полезни срещу най-обикновено вибро-острие - вметна Карт - Затова и Републиката обучава войниците си на бой с хладни оръжия и им го раздава заедно със стандартната екипировка.
-Е, да, и това е вярно. Сега се стараят да изобретят и такива, които да предпазват и от мечове...
-Благодаря, това е всичко - беше ми писнало го слушам. Все пак имах доста стаи да разгледам преди да изляза от блока.
В следващата имаше самотен Иториан. Когато го попитах какво прави, той се сви уплашено и ми каза, че няма нищо ценно, ако не съм му вярвал, само да се огледам наоколо... И наистина беше голяма мизерия.
Пред стаята му заварих един куарен. Много са ми смешни, с глави, подобни на сепии. Мърмореше си нещо под нос и май дори не ме забеляза.
Малко по-късно почти се сблъсках с друг туи'лек, но със синя кожа и броня в доста добро състояние. Погледна ме, изтупа се и продължи по пътя си, като подобно на куарена започна да мърмори нещо по адрес на ситите и карантината им.
В следващата зала имаше някакъв туи'лек, но мнго блед. Погледна ме със страх и почти изпищя:
-Моля ви, вземете всичко, само не ме наранявайте, няма да ви преча!
Смутих се и излязох. Следващите две стаи бяха празни и в едната намерих малко кредити в чанта, паднала зад един стол и явно забравена после. Тръгнах към изхода и видях старец човек да ми вика:
-Ей, внимавайте къде стъпвате. Тъкмо изчистих.
-Извинявай, не исках... Кой си ти?
-Аз ли? Аз съм портиера. Казвам се Кадир съм отговорен за чистенето. Май нямате много кредити, а? Инак, кой би наел оня западнал апартамент...
-Кажи ми, добри човече, какво мислиш за ситите и карантината им?
-Не знам много, по-добре иди в бара, там разпитай, хубаво място е. Обичх да ходя там когато бях млад. Винаги можеш да намериш прясно питие и новини за това, което се случва тук, на Горни град... Един съвет - не слизай долу, в Долния. Там напоследък само бандите се навъртат. Стой тук - по-безопасно е. Много.
-Последен въпрос - защо всички мразят извънземните?
-Всички ли? Не, далеч не всички ги мразят. Но понеже ситите си имат строга политика спрямо тах - а именно, колкото по-малко са, толкова по-добре, хората гледат да ги отбягват. Натириха ги в Долния град и в западнали блокове като този... Но все пак иди в бара, хубаво място е...
И с тези последни думи стареца се отдаде на спомените си, наведе се да чисти, а ние с Карт излязохме с намерението да потърсим този бар...

Светлата, ма ще видиш
Абе хора - като ще има публично поругаване - поне се обосновавайте, баси. Само лаудо пише тука....

Когато вратата на асансьора към Горния град се отвори, Карт ми каза:
-Интересно качество за войник имаш... Говориш толкова много езици.
Засмях се лекичко.
-Не са много Карт, всичките са. Е, без един. На джавите от Татуин родния език. Мисля, че е нещо като ултразвук и затова само те си го разбират.
Карт изглеждаше шокиран и не каза нищо повече.
На излизане видяхме огромните небостъргачи на Тарис. Целият град беше от небостъргачи, и мисля, че в Долния град сградите са също части от тези небостъргачи, но затворени, за да не може да се мине на по-горните нива. Малко вляво видях капсулата ни и два дроида да я проучват. Учудих се в колко добро състояние е. Явно е от много здрава сплав, за да издържи такъв сблъсак само с леко огъване.
Право пред нас беше входът към друг модул на града. Там двама ловци на награди бяха притиснали старец до стената:
-Хайде, закъсняваш с вноската. А Давик не обича закъсненията.
-Моля ви, имам само 50 кредита. Ще послужат като предплата, нали?
-Давик предположи, че няма да ги имаш и иска да направим пример с убийството ти, какво става със закъсняващите.
-Не, моля ви, помощ!
Карт изсумтя:
-Колкото и да не ми се иска да привличме внимание, нима ще ги оставим да го завлекат вътре и да го убият?
-Хей - провикнах се - оставете този мъж на мира или ще си имате работа с мен.
-Ха, свидетели. Давик каза - никакви свидетели.
И започнаха да стрелят. Чудно ми е защо цивилните не получават поне ниво І военна подготовка - с такава лекота се справих с тези две отрепки.
-Благодаря ви, много ви благодаря. Жена ми каза, че не е добра идея да заемам пари от синдикатски бос. А сега не мога да му се издължа...
-Мога ли да ти помогна някак?
-Не и ако нямаш да дадеш 100 кредита.
Претърсих си раницата и оттам изпаднаха 153 кредита. Отделих му 100 и му ги дадох. Като ги видя, стареца се зарадва като малко дете на нова играчка и се забърза нанякъде, предполагам да се издължи.
-Даде му 100 кредита? Много щедро.
-Всъщност не. Този идиот тука имаше точно 100 кредита в джоба си. Взех ги секунда след като го намушках.
Продължихме да търсим бара и по пътя попаднахме на лечебно заведение.
-Добър ден, господа. Името ми е Зелка и тук мога да излекувам почти всички зарази и болести. Без проклетата ракгулова зараза...
-Това пък какво е?
-Ракгулите са вонящи хуманоиди които се хранят с плътта на другите. Нещастниците, които са инфектирани, се превръщат на свой ред в ракгули и могат да нападнат дори близките си
-Никакво лечение ли няма?
-Републиканските учени във военната база бяха близо до изобретяването на серум, който може да излекува болестта в ранен стадий. Но после дойдоха ситите и не пускат никого в лабораториите. Сигурен съм, че са го завършили, но го дават само на патрулите си, които слизат в Земния град. Но не си мисли, че те моля - атака на военната база би била самоубийствена, толкова много сити има там, а никой не е толкова луд, че да нападне ситски патрул - напълно екипиран и въоражен, дори и Земния град. Само ако можех да се докопам до малко...
Зад него видях врата, не заключена, която ми се стори интересна, отворих я и видях двама републиканци в колто резервоари.
-Хей, махни се оттам, това е само за служители...
-Но аз познавам тези мъже.
-Глупости! Как би могъл... освен. Да - ти си приятел на Републиката.
-Точно така, а сега ми кажи какво правиш с тези хора.
-Нищо не мога да направя за тях вече. Имаше и други - всичките умряха от раните си. Когато паднаха капсулите след онази космическа битка, хората започнаха да ми носят тук смъртно ранени мъже рез нощта. Какво друго можех да направя, освен да ги взема?
-Благодаря ти. Вече знам, че поне част от тези войници са в добри ръце - каза Карт.
-А сега по-добре да се връщам към работата си, преди да е дошъл някой с нужда от лекарска помощ.
Затори вратата и се върна на старото си място. Решихме да излизаме и току до вратата чух:
-Псст, ей ти. Чух те да говориш със Зелка за ракгуловия серум. Не само той го иска, да знаеш. Давик Канг може да ти плати много повече отколкото онзи глупак там някога ще събере.
-За какво му е на Давик серума?
-Той се интересува от всичко, което може да му донесе печалба.
-И тогава само богатите ще могат да се излекуват, защо да помагаме на бедните - нека се мъчат, нали? - подметна саркастично Карт.
-Хей, да помагаш на другите е много хубаво и така нататък, обаче не е ли вярно, че трябва първо за себе си да се погрижиш?
-Предпочитам да дам серума на Зелка, който ще помогне на всички, а не само на този, който може да си плати.
-Не ставай глупак. Слушай, нямам повече време за теб, но ако попаднеш на серум, иди и го занеси на Закс - в бара в Долния град е.
Без да кажа и дума повече излязох. Такава корупция... Наистина ли това е от сисите? Или те просто са дошли и са заварили всичко така?
Карт изглеждаше, сякаш му се говори.
-Карт, кажи ми, какво те мъчи?
-Когато спеше толкова пъти прехвърлих битката и не можах... Кажи ми - каква е твоята гледна точка?
-Честно казано, аз не бях в позиция на наблюдател.
-И аз така. Имах дежурство и тъкмо ставах, когато заби сирената, че корпуса е пробит и всички се мобилизират. Загубихме много добри мъже и жени там, и то само заради джедаите.
-Не се ли радваш, че поне се измъкнахме?
-Естествено, че се радвам. Но ти си тук, а беше доведен на борда в последната секунда и това е малко подозрително.
-Какво искаш да кажеш?
-Джедаите настояха да те вземем. Всъщност, те поискаха много неща, практически завладяха кораба, но тебе те искаха специално.
- И защо?
-Не знам, и това не ми помага. Слушай, не се обиждай, но трябва винаги да очаквам неочакваното.
-Хей, Карт, от един отбор сме, нали знаеш?
-Да, да. Но не се доверявам на никого. Няма нищо общо с теб самия. Имам си причини, и не - няма да ги споделя. Хайде сега, да намерим проклетия бар...