Äèàëîã ñúñ ñúðöåòî
Публикувано: чет юни 29, 2006 1:59 pm
О, сърце мое, мъко моя!
Защо така жестоко тръпнеш?
Защо единственото, за което се вълнувеш
е Святата Родина – Майка България ?!
Не можеш ли за миг да замълчиш?
Не можеш ли за миг да спреш?
Ох, мъко моя, мъко! Знам – не можеш!
Ти не ще да млъкнеш, докато
величието древно не върнеш!
Не ще спреш докле Отечеството
е в ръцете на безумци
и глупаци, и чужденци!!!
<< Що се случи, кажи ми!
Къде е славата ни някогашна?>>
О, не почвай пак с историята ни!
Не разлиствай таз книга прашна!
<< Спомни си, ти, спомни си!
Спомни си пловдивското поле:
Шестдесет хилядна армия бяха –
все европейци – могъщи, страшни, непобедими!
С огън, с олово, жертвеността си
пратиха ги дружините наши в гробове!
Българите устояха!!!
И останаха знамената ни не покорими!
Спомни си Лозенград и Одрин горди!
Или си забравил, народе български?
Забравил си победа велика;
победа извоювана с кръвта българска!
А Шипка велика?
Велика и печална…
Помниш ли ордата жестока?
И гърдите пронизани от ятагана?
А куршума в главата,
и полета в бездната,
и радостта и в своята смърт
да донесеш на врага СМЪРТ!!!
Месецът е Април!
Пламъкът нощта е осветил –
църквата гори!
Сърцето кърви!
Ние не сме веч покорната рая
„Ние сме свободни“ крещим в боя:
по-добре да умрем в битката,
от колкото да живеем без свободата!
„О, неразумний и юроде, поради что се срамиш
да се наречеш болгарин и се гърчееш?“
Помниш ли тез думи тежки?
Помниш ли отеца Хилендарски?
Помниш ли стареца от Банско
и Софрония от Врачанско?
Помни техният зов!
Тяхната кръв е твоята кръв!
Видя ли знамето зловещо на завоевателя чер:
на седем копия нанизан българския Цар!!!
Светилника наш, Цар Иван Шишман
е зверски поруган!!!
От седем езера вода тече,
От седем рани кръв се лее!
Мрак се спуска над българската рода,
За спасение нека се молим на Бога!
Помни живота си!
Помни смъртта си!
Помни кръвта си!
Промени съдбата си!
Прободен, пронизан, поруган:
от хунските оръжия,
от меча византийски,
от латинския кръст, папски!
Обезчестен, съсипан, разоран:
от ятаган османски,
от ботуша поробителски,
от безбожний закон, душмански!
Спомни ли си историята си?
Не забравяй!
Разбра ли кой си?
Знай!
Усети ли гордостта си?
Вдигни глава!
Почувства ли гибелта си?
Изтегли меча!
Готов ли си за живота си?
Пролей кръв!
Пееш ли със сърцето си?
„Шуми Марица окървавена!“
Знаеш ли думите си?
На коляно само пред Бог и България.
Изтегли ли оръжието си?
Моята вяра е моят щит,
Моята воля е моят щик!
Познаваш ли врага си?
Напред! За Христова вяра,
за права вяра!!!
За честта българска —
на коляно:
пред светлите ни жертви;
на конете:
нека вече не са само за жертви;
на нож:
нашите врагове са нашите жертви!
Напред към Смъртта и победата!>>
Ура!
Защо така жестоко тръпнеш?
Защо единственото, за което се вълнувеш
е Святата Родина – Майка България ?!
Не можеш ли за миг да замълчиш?
Не можеш ли за миг да спреш?
Ох, мъко моя, мъко! Знам – не можеш!
Ти не ще да млъкнеш, докато
величието древно не върнеш!
Не ще спреш докле Отечеството
е в ръцете на безумци
и глупаци, и чужденци!!!
<< Що се случи, кажи ми!
Къде е славата ни някогашна?>>
О, не почвай пак с историята ни!
Не разлиствай таз книга прашна!
<< Спомни си, ти, спомни си!
Спомни си пловдивското поле:
Шестдесет хилядна армия бяха –
все европейци – могъщи, страшни, непобедими!
С огън, с олово, жертвеността си
пратиха ги дружините наши в гробове!
Българите устояха!!!
И останаха знамената ни не покорими!
Спомни си Лозенград и Одрин горди!
Или си забравил, народе български?
Забравил си победа велика;
победа извоювана с кръвта българска!
А Шипка велика?
Велика и печална…
Помниш ли ордата жестока?
И гърдите пронизани от ятагана?
А куршума в главата,
и полета в бездната,
и радостта и в своята смърт
да донесеш на врага СМЪРТ!!!
Месецът е Април!
Пламъкът нощта е осветил –
църквата гори!
Сърцето кърви!
Ние не сме веч покорната рая
„Ние сме свободни“ крещим в боя:
по-добре да умрем в битката,
от колкото да живеем без свободата!
„О, неразумний и юроде, поради что се срамиш
да се наречеш болгарин и се гърчееш?“
Помниш ли тез думи тежки?
Помниш ли отеца Хилендарски?
Помниш ли стареца от Банско
и Софрония от Врачанско?
Помни техният зов!
Тяхната кръв е твоята кръв!
Видя ли знамето зловещо на завоевателя чер:
на седем копия нанизан българския Цар!!!
Светилника наш, Цар Иван Шишман
е зверски поруган!!!
От седем езера вода тече,
От седем рани кръв се лее!
Мрак се спуска над българската рода,
За спасение нека се молим на Бога!
Помни живота си!
Помни смъртта си!
Помни кръвта си!
Промени съдбата си!
Прободен, пронизан, поруган:
от хунските оръжия,
от меча византийски,
от латинския кръст, папски!
Обезчестен, съсипан, разоран:
от ятаган османски,
от ботуша поробителски,
от безбожний закон, душмански!
Спомни ли си историята си?
Не забравяй!
Разбра ли кой си?
Знай!
Усети ли гордостта си?
Вдигни глава!
Почувства ли гибелта си?
Изтегли меча!
Готов ли си за живота си?
Пролей кръв!
Пееш ли със сърцето си?
„Шуми Марица окървавена!“
Знаеш ли думите си?
На коляно само пред Бог и България.
Изтегли ли оръжието си?
Моята вяра е моят щит,
Моята воля е моят щик!
Познаваш ли врага си?
Напред! За Христова вяра,
за права вяра!!!
За честта българска —
на коляно:
пред светлите ни жертви;
на конете:
нека вече не са само за жертви;
на нож:
нашите врагове са нашите жертви!
Напред към Смъртта и победата!>>
Ура!