Bulfleet.com - Official Forums

ОТКРОВЕНИЯ

В РИМИ!

ОБИЧАЙ!

Косите ни покрити са със сива пепел!
Жаравата не топли!
Във миналото на коя си светил,
че твойто слънце вече не гори?
Обичай космоса и хората!
Обичай песента!Живота!
И няма по добра награда,
за моята и твоята душа -
да обичаш,
да си обичан на света!

ЩО ЛИ..........?!

Всички грешни сме души
и всички имаме мечти?
Кой с кого се подиграва?
Кой с кого ,с какво се забавлява?
Не ме засяга!
Познавам себе си добре
и другите не по зле!
Припряните и злобните буксуват!
Нахалните,жестоките царуват!
Скромните,страхливите робуват!
А който с мене спори,
в живота мой се рови....
безмислено е!
С кармата-съдбата си,
НЕ ЩЕ СЕ ПРЕБОРИ!

И аз душа съм грешна,
туй ще призная в дума днешна,
но всеки отредил си е съдба,
и няма как да бъде порменена тя,
да живея ден за ден,
в този свят студен,
но така ли трябва да бъде то,
да го усещам, щом сърцето ми е само,
но щом си имам аз едната цел,
не бих се спрял, да направя даже някой пепел.

БЯХ!

Времето безмилостно,
безпощадно е към мен!
Ти остана само мил спомен -
съкровен!
За щастие и за простори
изгубих своя бряг!
Какво не бих дала,
да го върна пак!
А бях щастлива
всеки миг и час!
За теб копнях,
за теб живях!

Тъжен живота, винаги е бил,
не отдавай се, само с поглед мил,
но противоречиви чувства са това,
и променя се щом си сама,
все ще се огледаш,
и през мъглата ще прогледаш,
ще те озари, тръгни като с конски впряг,
към своя един едничък бряг !

САМО ГОСПОД РЕШАВА
КОЙ ЗА ПЕПЕЛ СТАВА!
С ДЯВОЛА НЕДЕЙ БЪДИ
ЩЕ ТЕ ИЗГОРИ.........

-----------------------------------

НЕКА ВСИЧКО Е КРАСИВО!

Красиво искам да живея!
Красиво да говоря,да се смея!
Не съм икона, нито манекен!
Щастлива съм във този свят студен!
Красива е и песента,
с която галиш моята душа!
Красиво искам да обичаш!
С красиви имена да ме наричаш!
Красиво с мене да лудееш!
Красиво с мен да пееш,
за моята любов голяма,
за душата изтерзана!
Красиво ме целувай!
За мен!
За моята любов жадувай!

Светът студен е,
ти го потвърди.
Не съм тръгнал с дявола да ходя,
от него аз не ще се водя.
Казах веч - съдбата отредена,
така е в цялата вселена.
Няма как всичко е да е красота,
защото изведнъж, превръща се в самота
и тогава искаш да избегнеш ти,
този път осеян със мъгли.
Любовта е чувство свято,
но отлита, като птиче ято,
и тогава пак си погромена,
със глава сломена...

СЛАВЕЙЧЕ БЪДИ!

Искам да останеш пролет в моята душа!
Не искам славейчето дето пее през нощта!
Не искам нощна птица ,сова -зла!
Славейче бъди!
Пей ми сладко!
Но в зори!

Ех, лека е душата твоя,
изсипала се сякаш във пороя,
затвориш ли очи и замечтаеш,
трябва всичките си мисли да изтраеш,
своя славей, да отсееш,
с неговата песен да запееш...