Bulfleet.com - Official Forums

....човечеството току-що се бе отърсило от преминалата Трета световна война.За щастие в нея не бяха използвани ядрените арсенали на света, но беше използвано всичко друго разрушително.Светът се беше променил много, повечето големи градове отдавна не бяха същите и бяха по-скоро на самоуправление от жителите им. Войната не беше подминала и Кило Сити и част от сградите бяха със нанесени сериозни щети.Освен това всички сгради бяха започнали да се рушат, тъй като нямаше кой да ги поддържа.На места конструкциите не бяха издържали и стените бяха пропаднали, на места образувайки странни фигури между падналите сгради.Прахът, ръждата и пукнатините бяха навсякъде, почти нямаше запазени сгради.Ръжда имаше навсякъде, дори и във въздуха.Най-силно замърсяването на въздуха се забелязваше в западната част на града, близо до индустриалните комплекси. Облаците прах и примеси се забелязваха с просто око, а при залез слънце градът се оцветяваше в червеникаво-кафеникав оттенък.Този урбанистичен пейзаж привличаше и градските състезатели, които си устройваха състезания и турнири по улиците на града.Напоследък се говореше за организирането на турнир за машини, които да се потрошават една друга в борбата за мястото на победителя.Все още такива състезания нямаше и хората бяха принудени да се задоволят с обикновени гонки между ъпгрейдваните коли на състезателите. Броят на състезателите за всяко състезание варираше между двама и десет - петнадесет души, като напоследък беше модерно да се устройват състезание с над 30 души по подобие на едновременшните серии NASCAR, но с доста по-разчупен маршрут.Конкуренцията винаги беше ожесточена, понякога се случваше да има сериозни сблъсъци между автомобилите, почти винаги с фатален изход.Наскоро при състезанието по изоставената градска магистрала две от колите се сблъскаха сериозно, изпадайки през изпочупените огради.За нещастие, въпреки че магистралата беше на нивото на земята на това място минаваше покрай 40-метров изкоп, предназначен за голяма офиссграда.Строежът й беше започнал преди войната и никога не беше завършил.....и наскоро стана причина двама души да се разбият на дъното на изкопа с огромна скорост, оставяйки след себе си ужасяваща експлозия....Тогава състезанието беше прекратено и за пръв път от много време някой се зае да оправи загражденията на магистралата.Оттогава сериозни инциденти нямаше, като затова имаха заслуга и състезателите, които вече бяха много по-внимателни...
Днешното състезание имаше 32-ма участника и преминаваше през почти целия град - началото беше близо до центъра - в който засега беше относително безопасно, отчасти заради градската полиция - , продължаваше през широките улици на бившия квартал Статън, продължаваше покрай един от оцелелите квартали - т.нар. SubStates, в които живееха доста хора и които се поддържаха доста добре - минаваше през магистралата около половината град, продължаваше през булевард Сентрал - около 15 километрова права и широка улица -, завиваше през промишения квартал и през сложна система от улици и магистрали се връщаше обратно на една от широките улици в града, откъдето отиваше обратно на старт/финала.Състезанието имаше впечатляващите дванадесет обиколки, което определяше средна продължителност от порядъка на часове. Състезанието щеше да се предава от централата на една от най-големите телевизии от преди войната - INBN - International News Broadcasting Network -, сега контролирана от Съвета - организация, възникнала в неохраняваните и необезопасени участъци от града, която се грижеше в Кило Сити да има някакъв ред. По този начин престъпленията бяха малко, безредиците също, а всичко се контролираше почти перфектно. Жителите на SubStates намираха това за пълна анархия, което сравнено със старата полиция си беше вярно.Дефакто SubStates бяха умалени копия на градовете отпреди Третата световна война, когато всичко беше нормално.В тях се спазваше строг ред и проблеми почти нямаше, но за нещастие площта на тези места, сравнена с тази на целия град беш под 5 процента.Самите SubStates бяха заобиколени от стени, високи три метра и отделящи ги от останалата част на града.Отвъд тези стени власт имаше съвета и контролираните от него организации - KCCF - Kilo city control forces - местната полиция, KCEF -Kilo city emergency forces - към тях спадаха пожарна, бърза помощ и аварийни служби, както и различните групи , имащи за задача да поддържат важните сгради и транспортните средства, както и улиците.За следвоенен свят такава организация беше добре създадена, каквото и да мислеха жителите на SubStates. Въпреки това Съветът беше съставен от свободолюбиви хора и поради тази причина градът често ставаше арена за събития от рода на гореописаното състезание.За целта Съветът беше ограничил до минимум превозните средства, които имаха снабдителна цел и често им определяше безопасни маршрути, оградени от останалата част на града. Силите на реда от своя страна имаха правото да бъдат навсякъде, дори и на състезанията.Често се случваше CF да участват в самите състезания, както и да ограничават дадени състезатели в случаите, когато те драстично нарушаваха правилата.....
На днешното състезание имаше цели 32 коли, до една със доста сериозни подобрения.Разликата със предишните нелегални състезания беше че тук колите тежаха между един и два тона - често бяха бронирани и отрупани с различни приспособления от типа на огромни брони, както и някои съоръжения от товарни машини. Почти никой не си правеше труда да боядисва колата си - повечето имаха метално - кафеникав цвят, получен от различните парчета метал, които бяха заварени по цялото шаси.Машините до една бяха мощни и сравнително бързи - повечето вдигаха до 240 километра в час, въпреки голямата си тежест.Стартът наближаваше....
....колите бяха наредени в осем колони от по четири коли, според времето, дадено в предварителните квалификации.Най отляво бях паркирал аз --- всички ме наричаха Краш - никой не знаеше истинското ми име.До мен беше шампионката на северните квартали - Стейси - едно от малкото момичета, участващи в това състезание. Набързо огледах останалите коли, но нямаше време ... състезанието започваше.

....3....2....1....Старт!
Стартът на състезанието беше даден и всичките 32 коли потеглиха напред, оставяйки облак прах на стартовата линия.Веднага се откроиха фаворитите за първите места и се започна ожесточена борба.Автомобилите прехвърчаха покрай центъра и ускориха към Статън, където се пръснаха по широките улици. Състезанието беше тип точка-до-точка и нямаше строго определен маршрут, което даваше голяма свобода на действие.Основната група продължи по главната улица, а останалите караха по страничните улици, които макар и по-тясни даваха възможност за индивидуално каране.Скоро групата, начело с мен, Стейси и още две коли наближи ФоксСпрингс - един от най-големите SubStates - зави наляво от стената и се качи на магистралата.Тук вече шофьорите можеха да дадат всичко от себе си и да покажат че са най-добри.Скоро основната група набра скорост от 180 километра в час и изпреварванията станаха все по-редки и по-опасни.Скоро магистралата описа лек завой и принуди колите да намалят до скромните 140 километра в час. Огледах се --- вече се започваше с мръсните номера - побутвания на брони, изсипване на моторно масло, шипове - и скоро останаха 25 души, които се опитваха да спечелят състезанието. За щастие челните шест коли се държаха спортменски и нямаше признаци за нечестна борба. Скоро наближиха мястото, откъдето трябваше да се върнат на улиците и групата намали до 120 км/ч, за да нямат проблеми със завиването. Ниската скорост ми позволи да погледна крадешком към Стейси и да видя че тя кара напълно спокойна, без да се напряга. Внезапно долових движение в огледалото - в задната част на групата две коли бяха грубо изблъскани от разклонението и заставени да продължат по магистралата.Това беше част от недотам честната конкуренция на някои от пилотите - предимно хора от престъпни банди. Нямах възможност да следя повече останалите, тъй като наближихме Сентрал - може би най-скоростната отсечка от състезанието. Повечето коли успяха да ускорят до 220 километра в час, но някои не издържаха и двигателите им изпушиха, лишавайки собственика си от шанс за победа. Във тази отсечка си пролича класата на автомобилите - повечето ускоряваха перфектно и запазваха скоростта си и всичко зависеше от уменията на шофьорите. На тази отсечка по традиция нямаше отпаднали и всичко мина безаварийно.Скоро обаче наближихме промишлената зона - опасно място, където отклоняването от завоя означаваше сериозен сблъсък с пейзажа. Обикновено тук нечестните състезатели опитваха да отстранят конкурентите си, но често успяваха да отстранят и самите себе си. Естествено инциденти се случиха, но отпаднаха само три коли и състезанието продължи да бъде все така оспорвано. Основното подреждане се запази до края на първата обиколка, където един от фаворитите изненадващо поднесе и отпадна от състезанието. Следващите 5 обиколки минаха в същия дух - с отпадането на още 5 коли и някои сериозни сблъсъци. След това поради голямата продължителност на състезанието се наложи колите да презаредят на една изоставена бензиностанция на Сентрал булевард. Презареждането премина без проблеми, но на излизане един състезател от престъпните банди удари Стейси отстрани и тя поднесе по широкия булевард, забавяйки още повече скоростта си. Пред мен имаше няколко възможности - да се възползвам от ситуацията и да изляза напред, да ударя агресивния шофьор, или да подпра страничната си броня до колата на Стейси, помагайки и да вземе управлението. Нетипично за мен, аз избрах третото - преместих се отляво, внимателно побутнах задната част на колата й докато се изравни с моята , след това я задържах направо и се отместих настрани, за да не й преча. От своя страна, Стейси веднага ускори и отмести доста настрани самозабравилия се агресор, забавяйки го достатъчно, за да не е претендент за купата.Скоро аз и Стейси карахме един до друг и не пускахме никой да мине напред, дори с цената на нечестни изпречвания на пътя....
....до десетата обиколка бяха оцелели 11 коли, 7 от които имаха някакви шансове за победа. Внезапно двама от шофьорите се прилепиха от двете ми страни, пречейки ми да маневрирам и забавяйки скоростта ми. Те обаче не бяха преценили добре Стейси, която със силен удар избута единия от гадовете настрани, давайки ми възможност да се измъкна от клопката. Докато минаваше покрай нмен тя вдигна палец и ми намигна, аз отговорих със същото. По ирония на съдбата двамата нахалници се сблъскаха в последната обиколка, повличайки и трета кола. Така борбата за титлата остана между мен, Стейси и две момчета от отбора на една от промишлените фирми.Аз ги познавах добре и знаех, че те няма да използват нечестни методи за да победят. Така образувалата се четворка профучахме през финала на милиметри един след друг - първо аз, после Стейси и зад нас - двамата други. Колите забавиха, спирайки напълно близо до центъра, където ги посрещнаха виковете на стотина души от SubStates -а, застанали на стената. Този път състезателите бяха направили истинско шоу.
Слязох от колата си и отидох да благодаря на Стейси :
- Не те познавам добре, но ти благодаря че ме отърва от онези двамата.
Тя отговори:
- Трябваше да ти върна услугата, пък си ми и симпатичен -- намигна ми тя -- какво ще кажеш да изпием по едно кафе някъде из заведенията?
- Съгласен съм, това трябва да се отпразнува.
Поканихме и момчетата, които завършиха заедно с нас и отидохме да си прекараме една приятна вечер......

Северната част на града.Имахме прилично голям сервиз.Напоследък заради състезанията по улицата имахме невиждан успех.Беше от две големи сгради.Едната беше сервиза ,а другата гаражите.По средата имаше малка писта.Всичко оградено с големи стени.Стоях в сервиза и подмятах един гаечен ключ в ръка.Изведнъж едно порше заби спирачки и с голямо количество пушек спря пред вратата.Доста го бяха потрошили.Едната врата я нямаше.Предницата беше вдлъбната от някой стълб предполагам.Двигателя пушеше.
--Искам пълен ремонт.--от колата излезе някакъв зализан дебело врат бабаит.
--Хъъм....--Той ме погледна тъпо.Извади две хилядарки от джоба си и ми ги тикна в лицето.Взех с любезна усмивка.
--Утре ще си го взема.--и си тръгна.
--Да ще си го вземеш.--Дойдаха механиците и го откараха.Излязох навън.Беше тъмно.Лампите светеха.На старта се подредиха два седана.Лампите светнаха в зелено двете коли потеглиха.Набраха скорост и стигнаха до първия завой.Там единия изпревари другия.Онзи по-назад пусна резачката на предната броня.Хубава бръмчаща бензинова моторна резачка.Първия забеляза това и ускори.Втория искаше до го догони и успя.От мрака се разлетяха искри.Първия пусна димка и направи едно леко завойче.Преследвача се заби в мантинелата.Пистата беше почти кръгла.Втория на мястото на лявото огледало за обратно виждане имаше монтирана тежка картечница.Стоеше на една стойка така ,че да може да се върти на обратно.Последваха изтрели.Първият правеше завой,но и от него се разлетяха искри.Багажнка на първия се отвори.Кара малко в право посока и отзад излетя една малка ракета ,която се удари в предницата на втория и му отнесе двигателя.Колите спряха.
Даа и тунинг правехме.И ремонтирахме и екипирахме.Бяхме много известни.Аз също участвах в състезанията.Бях и главният механик тук.
Имах гадно въображение и някой от най-коварните оръжия бяха мое дело.
--Потрошен ферари спайдър.--извика един.
--Идвам.Скоро ще започне състезание за това тая вечер сигурно ще иаме много работа.--

Седях на височината извън града подпряна на колата си и мислех за предстоящото състезание, винаги се чувствах нервна преди началото, но като потеглеха колите сякаш нещо превключваше в мен и се превръщах във хладнокръвен и съобразителен състезател. Бях от малкото момичета, които участваха в тези безумни ралита, но винаги ме е привличал рискът на високите скорости и чувството, че сякаш ей сега ще полетя.
Имах усещането че днешното състезание ще е по-различно. Нещо щеше да се случи........
Колите бяха на старта, добри състезатели, но някои от тях играеха нечестно. Стартът беше даден, младежът до мен - наричаха го Краш - много бързо дръпна, знаех че е най-добрият, но и аз не исках да отстъпвам, всичко вървеше добре до момента в който не ме извадиха от контрол. Неочаквано за мен, Краш се намеси и ми помогна да стабилизирам......на почти финалната обиколка ми се удаде възможност да му върна жеста.
Минахме финала, Краш бе първи, аз веднага след него, а след мен още две момчета. Бях ги срещала и преди.
слезнахме от колите си и Краш се приближи да ми благодари и аз реших да го поканя да отпразнуваме финала, взехме с нас и другите двама.
Заведох ги в любимия ми бар, не е от най-луксозните, но поне можехме спокойно да си пием питиетата и да разговаряме.
Разговора се въртеше все около състезанията и колите, но аз все поглеждах крадешком към Краш, това момче силно ме интригуваше.....
Мислите ми обаче бяха прекъснати от шумна група мъже влезли в заведението. Държаха се сякаш всичко е тяхна собственост. Познах ги , гаднярите от отбора на най големия производител на цветни метали. Бяха все грозни дебеловрати бабаити. Винаги играеха нечестно.
Помолих Краш и момчетата да си вървим, нямах намерение да се срещам с главатара им. Измъкнахме се през задната врата и попаднахме в прохладната нощ. Краш предложи да ме изпрати и аз приех. Взехме си довиждане с другите двама и поехме към паркинга. Моята кола беше леко повредена и я откараха в сервиза, затова се качихме на неговата. Потеглихме мълчаливо, той се пресегна и пусна музика от CD устройството. За моя изненада се разнесе много стара, но любима за мен музика, свиреха Металика, а парчето беше едно от любимите ми Seek & Destroy, обичах да го слушам докато летях с огромна скорост по пътя. Отпуснах се на седалката до Краш и се заслушах в музиката със затворени очи.

много ми хареса...
и да металика е много подходяща за целта...

...Шофирах по Сентинел Стрийт и си мислех за отминалата вечер...:

....прекарахме много приятно, отидохме в един бар - явно любимият на Стейси -, уютно място с удобни сепарета. Настанихме се в едно от тях и се заговорихме за състезанията и автомобилите. Забелязах, че Стейси понякога се отнася нанякъде, но не можех да разбера за какво си мисли....може би се мечтаеше за нещо, знам ли. Докато си говорихме, в бара влязоха неколцина доста едри мъже, които явно не бяха тук да пият чай. Разпознах ги като отбора на "FullMetalIndustries" - най-голямата фабрика за цветни метали в района.Говореше се, че фабриката извършва нелегални операции - пране на пари, продажба на забранени вещества, както и изнудване - но никой не можеше да го докаже.Отборът, спонсориран от тях също не падаше по-долу : до един бяха членове на една от уличните банди, известна със създаването на безредици. На състезанията често използваха нечестни методи за победа. Именно те създаваха неприятности на мен и Стейси това състезание. Обърнах се към момчетата:
- Тези май си търсят разправия....
- Така изглежда - ухилиха се и двамата.В този момент Стейси каза:
- Нека се махнем, не искам да се срещам с тях....
Съгласихме се, още повече че нямаше да можем да се справим с тях сами. Малко по-настрани от заведението се разделихме с момчетата, а аз реших да изпратя Стейси до тях. Взехме моята кола, тъй като нейната се беше повредила и я откараха в сервиз. Качихме се, потеглих и пуснах аудиосистемата - беше зареден диск на Металика - и бавно ускорих по широкия булевард. Леко се изненадах като видях че Стейси хареса музиката много и явно и се наслаждаваше много. Беше се отпуснала на седалката и слушаше музиката със затворени очи.Така изглеждаше още по-симпатична и красива. Усмихнах се и се заех да оправя някои дребни настройки по колата - сниших бронята почти до земята и извадих дългообхватната антена - и се отпуснах. През това време песента свърши, диска също и в купето стана тихо. Наруших тишината и попитах Стейси:
- Харесваш ли Металика?
Тя ми отговори:
- Да, много....една от любимите ми групи. Обичам да ги слушам докато се състезавам.
- Ако харесваш такава музика, в мюзикбокса има много дискове - Металика, Дийп Пърпъл , Скорпиънс....избери си.
- Мерси, предпочитам да си поговорим малко. Ти за кой отбор караш?
- За " MetalSystemTechnologies", високотехнологичната фирма.....
- Да, знам ги....чувала съм, че са честни конкуренти.
- И аз така знам, разбираме се чудесно.
- Аз карам за " OverHeatLimited", електрокомпанията...поне така е по документи, при нас няма много отборна тактика. А , ето го моя квартал.
Завих към Ейнджълтаун, един от доста приятните квартали на Кило Сити...е, преди време. Сега не беше толкова красив, иначе хората си бяха същите....спрях пред един от блоковете, който ми показа Стейси и двамата слязохме от колата. Беше започнал да вали лек дъждец, който леко неприятно мокреше и побързахме да се разделим.Преди това я попитах:
- Утре заета ли си? Ако не си, ела до нашия сервиз да се видим, цял ден ще сме там.
- Съгласна съм, само да си взема колата от онзи сервиз....казват че бил от най-добрите в града.
След това, неочаквано тя ме прегърна, явно за довиждане, след което изтича към входа си.Преди да влезе се обърна и ми помаха весело. Аз също и махнах, след което се качих в колата и потеглих към моя квартал - Съншайн Коуст. Намираше се на брега на морето и преди беше един от най-реномираните квартали в града, но сега като всички други се рушеше бавно, малко по малко....

...Прибирах се по Сентинел Стрийт, когато видях че един от сервизите още свети, а пред него беше паркирана колата на Стейси. Заинтригуван, спрях и слязох от колата и се отправих към входа.Беше късно и явно нямаше много хора. Заговорих един от механиците:
- Здрасти, видях колата на една моя приятелка тук и реших да се позаинтересувам....каза че оставила колата в един от най-реномираните сервизи в града.
- Не те е излъгала, тук работим само най-добрите.За съжаление главният ни механик излезе, иначе бих ви запознал.
- Няма проблем, ще намина утре.....
- Приятна вечер!
- Благодаря, и на теб....усмихнах се аз и се отправих обратно към колата.На излизане забелязах няколко потрошени спортни коли, някои от които имаха твърде интересни приспособления, явно правени в този сервиз. Наистина си заслужаваше да намина оттук....
....качих се в колата и се отправих към дома си......

няма да се обаждам....глас в пустиня.........

Едит Sabre: Пак питам: Какво има?

Дзвера- не знаех, че постваш за слава. Аз чета тихомълком даже днес лайлата като писа и викам чакай да я поощря и се спрях- да не развалям красивата темичка.

Едит Sabre: Още не съм разбрал какво тревожи TheBeast, но съм на път. Проблем с постовете няма, мисля като свършим с разказа да ги прехвърлим в отделна тема или най-отдолу под разказа. А, да : надявам се никой не се сърди че му едитвам мненията по този начин, просто пестя постовете Този едит се получи по-дълъг от поста

ЕДИТ Хера:
Много правилно правиш и ние така процедираме

Едит Sabre: Старая се да оправдая оказаното ми доверие

Летях по улиците с моето Мазерати мс12.Нощта се беше спуснала.Сребърната боя отразяваше светлината на уличните лампи.Навлязох в Даунтаун рязко забих спирачки и с пушек спрях пред група от пет коли и няколко души.Излязох от колата и се приближих до тях.
--Котарак?--каза един с шапка идиотка и провиснали панталони.Не ,че аз изглеждах по различно.Дълги черни панталони,кърпа на главата,обица на ухото,малка брада.Деградант.
--Аз съм.--
--Днес ще се съзтезаваме за колите си.--в очите му имаше малки лукави пламъчета.
--Сериозно?--направих се на учуден.
--Ще се разделиш с Мазератито си.--
--Негър моля ти се,не избързвай.--Вдигнах вратата на колата и се качих вътре.Пуснах фаровете,изпилих асфалта в леко завойче и спрях на светофара.Това беше старта ни.Другите се подредиха до мен.Погледнах през десния прозорец.Оня гледаше и се хилеше.Отоворих прозореца.
--О, другите трима и те ли ще си заложат колите?--
--Котарак, не бъди наивен.Ние тримата срещу теб.--и аз вдигнах огледалото.Сложих си колана.Проверих ниторото.Излезе малко син пламък от ауспуха.Погледнах светофара.
Червено.....жълтоо.....зелено.Всички коли изпилиха асфалта, гумите изпищяха.Излетях от кълбото пушек.Натисках газта.Маршрута беше от Даунтаун през централ,след това завой през Хилроуд парк и пак тук.
Летяхме по улиците.Настигаха ме.Единия беше с Порше карера Джи ти .Другия беше с ферари ф80.Наближихме първият завой.Този с поршето се опита да ме блъсне за да поднеса на завоя.Обаче малко преди да осъществи коварния си план точно на завоя го изпреварих и пуснах моторно масло.Предположих ,че ще играят нечестно затова сложих консервите с масло зад задната броня.Карерата поднесе,завъртя се и се заби челно в едно дърво.Другите четирима решиха ,че аз съм лесен.Заобиколиха ме.Спуснах стъклото.
--ИЗТЪРКАН НОМЕР....БРАТО!--ускорявах.Продължих да карам заобиколен от тях.Наближавахме Сентрал.За да влезем в него трябва да минем под моста Хай уей.А под колните на моста можеше да мине само една кола.Не пусках педала на газта.Ония пред усетиха какво ще правя.Завихме.За малко не излетях ,но все пак се задържах на пътя.Пред нас се откри моста.Другите ми конкуренти бяха с Сален ис,Ягуар ХК и БМВ М6. Салена се долепи до мен.Искаше да ме изблъска.Аз го задминах.Застанах на чело на колоната ни.Моста беше на десет метра ,тогава пуснах димка.Под задната броня имапе две смоук гранати ,които се отваряха с жила.Видях как отзад излиза огромно кълбо сив пушек.Минах между колоните.От пушека излете ферарито,а отзад видях пламъци и се разлетяха стъкла и парчета метал.Продължихме през Сентрал.Тук ставаше гадно.Имаше остри завой.беше си жилищен квартал.Завивахме през улиците ту аз бях на чело ту той.Поднесох на един завой и той ме задмина.Трябваше да го настигна.Дадох газ.
--ЩЕ ТИ СЕ!!!--изкрещя той.
--ОТИВАШ ЗА СКРАП!--изкрещях аз и се залепих за задната му броня.
Не ми даваше да го изпреваря.Аз на ляво ,той наляво.Дойде един от най-гадните завой.Чука.Още няколко метра.Веднъж карах Додж Чарджър с доста по малка скорост поднесох и разбих колата.Ами сега...Завоя дойде.И двамата поднесохме.Един до друг,успоредно се понесох ме към мантинелата.
--ХАААА!!!--Той беше преди мен.За това първи се заби той.А аз се забих в него.Огледалото ми се откъсна и леко огънах вратата.Това ще ми струва скъпо.Гумите изпищяха и аз се понесох напред.Излизахме от Сентрална направих завой и пред мен се откри Хилроуд парк.Обаче изведнъж отпред излезе поршето.Улицата беше права.Зад мен се появи ферарито.Двете коли се засили към мен.Аз карах напред челно към поршето.Щяхме хубаво да се размажем.Продължих да карам към карерата.Всеки момент щяхме да се блъснем.В последния момент завих рязко,поднесох и се завъртях в кръг. За щастие застанах с предната броня към пътя.Отново тръгнах.В огледалото за обратно виждане забелязах нещо червено да профучава.Да ферарито не ме оцели и се заби в един уличен стълб разцепвайки се на две.Продължих и отново се върнах в Даунтаун.Още една права до победата.Поршето ме настигна.Видях светофара ни.Гаднярът не се отказваше.С усмивка натиснах"Nitrous boost".Сините пламъци ме изтреляха напред.Двигателя гърмеше.Карерата и тя го пусна ,но беше твърде късно.Профучах на червено и направих толкова рязък завой ,че се завъртях три пъти.Това го направих защото поршето се опита да се забие в мен.И двамата слязохме от колите.
--Майната ти.--каза той.
--Ключовете.--и извадих една бухалка от колата.
--Хайде бе човек ние на шега.--вдигнах бухалката над главата си.Той падна на земята.Взех ключовете и се обадих по мобилния.След две минути дойде един мерцедес с наши хора.Един се качи в поршето и всички се върнахме в сервиза.Спрях и поръчах да ми оправят колата.Загледах се в пистата.Отново изпробваха оръжия.Отидох да си легна.
На другата сутрин.Късно вечерта беше валял дъжд и сега улиците очакваха изгрева за да се изсушат.Над гаражите бяха спалните помещения.Излязох от уютната си малка стая ,а след това и от гаража.Прескочих една локва и отидох в сервиза.Видях как влезе едно момиче.Май беше за форда мустанг.Отидох при нея.
--Добър ден.--мило каза тя.
--Йо!Ти си за форда нали?--попитах аз.
--Да.--един от механиците изкара колата.Лъсната и оправена.
--Благодаря.--Тя отиде при колата си.През металната врата влезе някакъв мъж.
--О здравей Краш.--каза момичето на...Краш.
--Здравей.--
--Ти ли си онзи дето спечели вчерашното състезание?--попитах го аз.
--Да.--каза той.
--Искаш ли да участваш в не толкова мирно състезание?--
--Може би.--Говорех за нашите състезания.Там използваме оръжия и играем мръсно.Може и без оръжия.Там са играчите и аз съм един от тях.
--Утре сутринта ела в сервиза.Ще ти обясним за състезанията и ще ти екипираме колата.--казах му.
--Ела и ти ,ако искаш.--обърнах се към момичето.И те си тръгнаха.А сега да се залавям за работа.Трябваше да сложа пневматичен чук на една кола,картечница,резачки,ракетомети.

Изкарахме чудесна вечер. Краш ме изненада, оказа се че въобще не този надут шампион за когото го представят. Дори ме докара до вкъщи и ме покани в техния сервиз. Прозвуча ми почти като покана за среща. Сега обаче се чувствах ужасно уморена. Минах набързо през банята и се пъхнах в хладните завивки, веднага заспах.
Събудих се от някакво настойчиво звънене. Беше алармата на мобилния. Ужас бях се успала. Скочих, навлякох набързо джинсите и една фанелка . На излизане минах през кухнята и грабнах една ябълка от плота, взех си якето и излязох от апартамента в който живеех.
Помолих един приятел от местната банда да ме откара с мотора си до сервиза в който бяха откарали колата ми миналата вечер след състезанието. Пристигнах почти на време. Сервизът беше най-големия в града, имаха и писта за изпитания на новостите при състезателните коли. Изглеждаше внущителен. Спрях се за момент отвън и се загледах в две коли които с бясна скорост летяха по пистата. Точно тогава ме забеляза един от монтьорите, симпатяга, изглежда беше главния тук, попита ме дали съм дошла за форда, аз потвърдих и веднага го изкатраха от гаража. Тъкмо се канех да се кача и да потегля, когато неочаквано се появи Краш. Зарадвах се разбира се, но предпочетох да не го показвам, само го поздравих здържано. Младежа от сервиза веднага го позна. Каза че и той също се състезавал, но в други по-различни състезания. Покани Краш да отиде вечерта и да види, може би дори да участва. Покани и мен също. Реших, че ако Краш се съгласи ще отида и аз. След този разговор , младежа се обърна и влезе в сервиза.
Краш ми се усмихна лъчезарно и каза да карам след него, щеше да ме води в техния сервиз. Там също имаха писта за изпитания.
Мислехме първо да изпробваме някои нововъведения по колите на пистата, а след това да отидем да хапнем някъде. Очертаваше се интересен, но и тежък ден.